Законът за МИТ – проверка за Абдула Гюл


Много оспорваният закон за националната разузнавателна организация /МИТ/ на Турция, приет миналата седмица от парламента, е изпратен на президента Абдула Гюл за одобрение.

Документът ще бъде важен лакмус за декларирания многократно от държавния глава респект към управлението на закона и защитата на личните права и свободи, пише Али Аслан Калъч в "Тудей'с Заман".

Законът за МИТ е остро критикуван поради сериозния удар, който нанася както на силата на закона, така и на личните права и свободи. Президентът има на разположение две седмица, за да каже мнението си за него, т.е. да го одобри или да наложи вето. Съседите ни са любопитни дали Гюл ще пусне закона с оглед на признаците в последно време на напрежение между него и премиера-ислямист Реджеп Тайип Ердоган, който вероятно ще е следващия държавен глава. Премиерът работи за президентския пост и има слухове, че се е постарал да разубеди Гюл да се опита да бъде преизбран. Поради което двамата са на нож.

В неочаквано изявление на 18 април президентът публично заяви, че няма планове за оставането си в политиката, с което огласи намерението да се оттегли с изтичането на мандата му през август. Енгин Алтай, заместник-председател на парламентарната група на Републиканската народна партия /РНП/ заяви пред "Тудей'с Заман", че привързаността на Гюл към закона и конституцията са поставени на сериозно изпитание със закона за МИТ."Очакваме президентът да наложи вето на закона и да го изпрати за доработване в парламента", заяви Алтай.

Критиците са на мнение, че законът за МИТ разрушава демократичните основи и превръща страната в "шпионска държава". Според закона МИТ има право да извършва операции против потенциални заплахи извън страната, като целите му се определят от кабинета. Шпионската организация няма да бъде държана отговорна за такива операции, напротив, цялата отговорност за нейната дейност се пише на сметката на цивилното правителство. Според закона служителите на институцията, действащи под фалшива самоличност, няма да бъдат държани отговорни за действията си. А тези, които проникнат в терористични организации, няма да носят наказателна отговорност за престъпните дела, които ще извършват под прикритие. Освен това законът разрешава на МИТ да извършва записи на телефонни разговори без съдебна заповед както в страната, така и в чужбина. Това ще става по заповед на шефа, който командва шпионската агенция. Ръцете и на прокурорите са вързани от новия закон, според който те нямат право да започнат разследване на служители на МИТ. Освен това от сега нататък службата ще има неограничен достъп до архивите и данните на всяко министерство в страната и ще може да събира масиви от информация за лица независимо от законите. Съдилища и прокурори ще могат да изискват от МИТ единствено документи, свързани с държавни тайни и шпионаж срещу страната.

Сегашният президент стана обект на критика, след като одобри противоречивите закони, минали през парламента благодарение на мнозинството на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ и въпреки протестите на опозицията. Според много хора Гюл не смее да предприема акции срещу интересите на ПСР и Ердоган поради намерението си да се върне в активната политика като член на партията. Но след като декларира , че няма планове за политическо бъдеще, опозицията се надява президентът да наложи вето върху закона за МИТ.

Председателят на Партията на великото единство /ПВЕ/ Мустафа Дестичи е на мнение, че законът за МИТ съдържа много детайли, нарушаващи сегашната конституция: "Минаването на закона през парламента създаде безпокойство в много хора. Очакваме президента да вземе предвид тази реакция и да върне закона в парламента за преразглеждане".

През февруари Гюл подписа закона за Върховния съвет на съдии и прокурори /ВССП/, който дава на правителството по-голям контрол върху правосъдието. През същия месец беше одобрен и законът за увеличаване на правата за действия на правителството срещу интернет. А през март президентът одобри закона, забраняващ частните училища за подготовка.

Гюл е съосновател заедно с Ердоган на управляващата ПСР. Но на него се гледа като на по-отстъпчива фигура в сравнение с премиера и техните отношения напоследък се усложниха.

Законът въвежда и много тежки наказания за придобиването и огласяването на документи, идващи от МИТ. Всеки, заловен за притежаване, огласяване или фалшифициране на конфиденциални документи на службата може да получи затвор между 4 и 10 г., а ако тези документи се появят в обществена медия присъдата може да бъде до 12 г., т.е. с новия закон Ердоган си обезпечава мълчанието на медиите.

С новия закон МИТ се превръща в организация, която е отговорна за дейността си само пред един човек в държавата – премиера. Това не е приемливо за демокрацията, с която сегашното правителство на Турция много не се съобразява.

Анализаторът в областта на сигурност Мете Ярар е на мнение, че няма да бъде изненада ако президентът блокира закона на МИТ или нормата бъде оспорена от Конституционния съд. Ако бъде приет новият закон ще засегне международната търговия на Турция, тъй като няма да е възможно Анкара да отменя задължения, поети при международни споразумения с прилагането на новия закон. Има две възможности за решаване на големия проблем, казва Ярар. Първата е президентът Гюл да върне закона в парламента или да го одобри и да го прати в Конституционния съд. Втората е в опозицията, която да представи закона на Конституционния съд, който има правото да отмени всеки антиконституционен текст в него.

БГ полиция поправя грешка на своите шведски колеги

Предишна новина

2 години затвор за български наркотрафикант в Малта

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.