За мандата и стремежа към власт

За мандата и стремежа към власт

"Човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице."

Цитатът е от едно знаково становище на покойния вече председател на Конституционния съд (КС) Румен Янков, цитирано нееднократно заради своето изключително въздействие. Днес в. "Капитал" изключително уместно припомня това становище на електронната си страница по повод на призива на Съюза на съдиите в България (ССБ) към парламента незабавно да започне нова процедура за избор на нов главен инспектор към Инспектората към Висшия съдебен съвет. Постът вече девети месец се заема от бившия червен депутат и зам.-министър на правосъдието по време на тройната коалиция Ана Караиванова, въпреки че мандатът й изтече преди 9 месеца – през януари т.г.

Становището на Румен Янков е по конституционно дело №8 от 2005 г., образувано по искане на главния прокурор за обявяване на противоконституционни текстове в различни закони, които допускат лица, които заемат ръководни длъжности да продължават да изпълняват правомощията си и след изтичането на мандата им. Интересна подробност е и фактът, че с решението по това дело (РКС №1/2006 г.) КС обяви за противоконституционен текста на чл. 5, ал. 2 от Закона за КС, който предвиждаше възможност за удължаване на 9-годишния конституционен мандат на конституционните съдии - до избора на нови съдии на техните места. "Поради императивния характер на този срок възможност за продължаването му не е предвидена в Конституцията", пише в решението, с което въпросният текст бе обявен за противоречащ на конституцията. С промените в закона от м.г. предишното парламентарно мнозинство на практика възстанови същия  текст в Закона за КС, но въпреки ясната му противоконституционност, никой не го атакува пред КС. 

Становище на съдията Румен Янков по к.д. № 8 от 2005 г.

1.1 Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана? По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време "тя става цел на естествените му егоистични импулси ". В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати. Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната.

1.2 Допуска ли Конституцията тези срокове да бъдат продължавани или скъсявани със законови нормативни актове? Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието , че срокът е този, който е посочен в Конституцията. В тази връзка може са се постави и реторичният въпрос – след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани? Тук е мястото да се вземе накратко становище позоваващо се на дългогодишна законодателна практика, основана не Конституцията, а на нейното погрешно прилагане, наричана накратко с думата "приемственост". За илюстрация: след изтичане на конституционния срок председателите на върховните съдилища и главният прокурор са същите лица – продължават да правят кадрови предложения за назначаване и повишаване и понижение на магистрати, упражняват бюджета и прочее – т.е. упражняват същите правомощия в пълен обем. Същото може да се каже поотделно и за кметовете и административните ръководители посочени в чл. 129а, ал. 8 от Конституцията. На това състояние на нещата се поставя етикетът "изпълняващ длъжността до встъпване в длъжност на новоназначения". Тази практика не представлява нищо друго освен убедителен пример, как се напуска съдържателният аспект на понятието "конституционен срок" и напълно се игнорира съдържанието му.

2. По отделните части на искането за обявяване на противоконституционните текстове на отделните закони.

2.1 Според чл. 147, ал. 2 от Конституцията мандатът на съдиите от Конституционен съд е 9 години, а според чл. 148, ал. 1, т. 1 мандатът им се прекратява с изтичане на определения срок. От своя страна разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Закона за Конституционния съд казва, че членовете на съда продължават да изпълняват своите функции до встъпването в длъжност на техните приемници. При съпоставянето е очевидно, че разпоредбата на закона дерогира недвусмислени конституционни норми. Към изложеното тук трябва да се прибави и казаното по-горе в т. 1.1 и 1.2.

2.2 Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Конституцията орган на изпълнителната власт е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. Съгласно съдържанието на чл. 38, ал. 5 от оспорения Закон за местното самоуправление и местната администрация кметовете продължават да изпълняват своите функции до полагането на клетва от новоизбраните кметове. Аргументацията и тук трябва да бъде подкрепена с казаното в т.1.2 и 1.2. Що се отнася до частта от разпоредбата от закона - "изборът се извършва от населението по ред определен със закон", трябва да се има предвид и че семантичното тълкуване на израза налага извода, че със закон могат да бъдат уредени обществените отношения, свързани с местното самоуправление и местната администрация и нищо повече – с него не могат да се удължават или скъсяват предвидените в Конституцията срокове.

2.3 Според чл. 129, ал. 5 от Конституцията административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване. Оспорената разпоредба на чл. 125а, ал. 8 от Закона за съдебната власт постановява, че мандатът на административния ръководител започва от датата на встъпване в длъжност до встъпването на длъжност на новия ръководител, т.е. досегашният продължава да изпълнява длъжността. И тук относно противоконституционността на тази част от закона трябва да се има предвид наново казаното в т. 1.1 и 1.2.

Започва вторият "Open" - тенис турнир за адвокати

Предишна новина

БХК атакува "Атака" за дискриминация към сирийските бежанци

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Смрад от тъмните бездни на съдебната система | нерегистриран
    1
    0

    По време на социализЪма ДС пусна пипалата си навсякъде! Вербувани като доносници бяха стотици хиляди хора, в т.ч. интелигенти ,заемащи отговорни държавни и обществени постове, съдии, прокурори, следователи, дипломати, учен, журналисти, писатели, музиканти, художници и какви ли не още. След падането на режима на ТЖ тези кадри на ДС бяха внедрявани в новите демократични структури: опозиционни партии, неправителствени организации, медии, съд, прокуратура, следствие, дипломатически мисии, фирми и къде ли не още. Именно чрез такива методи демократичните промени в България бяха не само забавени, но и изопачени до перверзност. Номенклатурни кадри и криминални личности станаха милионери, директори на медии, на държавни фирми, политици, дипломати, банкери, магистрати и какви ли не ....... Така ДС овладявайки политическите партии овладя и НС, което предопредели приемането единствено на изгодни за номенклатурата на ТЖ и доносниците на ДС закони и отхвърляне на неизгодните за тях закони, какъвто бе закона за лустрацията. По този начин бе овладяна и изпълнителната и съдебната власт, а чрез заграбените милиони овладя и медиите. Единственото спасение за българския народ и за България от прогнилите и корумпирани номенклатурни кадри и кадри на ДС бе закон за лустрацията! Той бе осуетен и всички власти останаха пълни с доносници на ДС и номенклатурни кадри и кадри на ТЖ, в т.ч. и съдебната система, включая и Върховните съдилища, където от години „правораздават” бивши номенклатурни кадри на БКП и ДКМС, редом с кадрови доносници на ДС! Именно отва допринесе за тоталната корупция в съдебната система /разследване, прокуратура и съд/. Както каза Радан Кънев 2/3 от съдебната система в т.ч. и Конституционния съд е пробита от корупция и е овладяна от мафията! Е той като политик не влиза често в съда и е извинен за неточностите: корупцията в съдебната система не е 2/3, а 9/10 и не е „овладяна”, защото това предполага някаква борба и съпротива на съдебната система, каквато тя не е водила, понеже този процес е изгоден и желан от корумпираните й представители, много от които именно така от магистрати станаха хотелиери. По скоро е налице противоестествено покрустово ложе, при което мафията и съдебната система са се съешили в гнусна и покварена, но изгодна за членовете содомия.

  2. 2
    Кръкорски, | нерегистриран
    1
    -1

    Това важи особенно за правистите записали пуцовете по -право например в монтана,незаконно прескочили след закриването им от държавата в УНСС и др. престижни ВУЗОВЕ

  3. 1
    Дълбок поклон! | нерегистриран
    7
    0

    Прекланям се пред паметта на този достоен човек и съдия!Ако по- често някой се сеща да отваря и препрочита написаното от него,това ще донесе ползи за всички,вкл.за държавата и обществото като цяло,да не говорим за т.нар.държавници и политически елит.Имат сериозния шанс да научат нещо ново, в т.ч. и за морала!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.