ВСС не може да гласува по квоти


Атестацията ще тежи повече в конкурсите за магистратиМилка ИТОВА,член на Висшия съдебен съвет- Г-жо Итова, какво мислите за искането за разделяне на Висшия съдебен съвет на съдии и прокурори при вземането на кадрови решения?- Това на практика в този състав на съвета не би могло да се осъществи, тъй като освен съдии, прокурори и следователи членове са и адвокати. Те в коя квота ще участват при гласуването, защото според действащата конституция ВСС е колективен орган и решенията му се взимат при участието на всички членове на съвета. Опасявам се, че за разделяне на съвета както на две квоти, така и при взимане на решенията, е необходима промяна в конституцията. Освен това смятам, че ако се стигне до такова разделение, това неминуемо ще доведе до изваждане на прокуратурата от съдебната система. Трябва много сериозно да си отговорим на въпроса - готови ли сме за такава кардинална промяна и нужна ли ни е тя? Аз съм магистрат от 1993 г. и почти оттогава започна съдебната реформа в най-различни прояви, много от тях несполучливи. В резултат на грешни реформи се натрупаха значителни проблеми в съдебната система, които трябва да решим - например неравномерната натовареност.- Как ще коментирате наказанието на съдия Мирослава Тодорова?- Аз участвам в дисциплинарния състав, предложил наказание за съдия Тодорова, но в момента се обжалва наложеното наказание, така че съществува забрана за изнасяне на факти по съществото на делото. Единственото, което бих могла да кажа, е, че с решение на петчленен състав на ВАС беше отменено решение на тричленен състав на ВАС, с което е потвърдено решение на ВСС за налагане на дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност" и върнато за ново произнасяне от ВСС по отношение на вида на наложеното наказание, съответстващо на тежестта на извършените нарушения. ВАС в решението си приема, че за част от нарушенията дисциплинарно привлеченият магистрат не следва да носи отговорност, но за две нарушения следва да се наложи дисциплинарно наказание.- Все още от регистъра на командированите съдии и прокурори се вижда, че бройката на командированите не е намаляла. Това се поставяше като съществен проблем в системата. На какво се дължи това?- Да, това е така, но в близките месеци ще се промени. От началото на мандата ни ние стартирахме процедурите за обявяване на конкурсите за свободните щатни бройки на всички нива.- Реши ли се въпросът с кариерното израстване на магистратите и конкурсите за свободните щатни бройки?- Да. Изключително важно е да се извършва планиране на необходимостта от обявяване на конкурси за всеки свободен щат, тъй като ако продължим със същото ниво на провеждане на конкурсите, в един момент би могло да се окаже, че няма необходимост от щатни бройки за младши съдии и прокурори, както и да се затрудни и почти спре кариерното израстване на магистратите. В тази връзка сме предприели планиране на необходимостта от щатна численост на младшите съдии и прокурори преди обявяването на конкурса.- Имаше предложения за промени в ЗСВ тъкмо свързани с необходимостта за назначаване на нови магистрати ?- Точно така. Предложили сме при обсъждане на промените в ЗСВ процентът за първоначално назначаване в системата да се редуцира от 20% на до 20% в зависимост от необходимостта на назначаването на нови магистрати.От 3.10.2012 г. до 31.10.2014г. освободените магистрати по чл.165 от ЗСВ са 99, а назначените магистрати от конкурсите за младши съдии и прокурори и от конкурсите за първоначално назначаване са 104, т.е. сме успели да съхраним баланса, но трябва да си даваме сметка, че България е на едно от първите места в Европа по брой магистрати на глава от населението. Ето защо постоянна практика на този ВСС от началото на мандата е оптимизиране на щатовете чрез съкращаване в ненатоварени съдилища и прокуратури и разкриването им в по-натоварени, което беше оценено в доклада на ЕК като положителна и практическа стъпка. Закрили сме и съответно разкрили 118 щата в съдилищата и 84 в прокуратурите, включително и проведени процедури по чл.194 от ЗСВ, което доведе до значително намаляване на натовареността в някои от най-натоварените съдебни органи/СРС-от бр. свършени дела натовареността е спаднала от 72,68 на 49,58, РС Варна - от 56,32 на 45,41, РС Пловдив- от 49,01 на 40,45/.- Друг основен проблем който вълнува магистратите е въпроса с атестирането? Работи ли се и в каква насока?- След промяна в правилата за провеждане на конкурсите, в сбора на оценката от класирането се включи вместо резултатите от държавните изпити, оценката от проведеното периодично атестиране, което даде автоматично голяма тежест на атестацията. Очаквано и изискванията на магистратите към обективно атестиране се повишиха.Захари БЕЛЧЕВ

Политиците могат да влияят на съдебната власт и с бездействие

Предишна новина

Камерите – приятел на обществото или враг на личността?

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.