ВКС намали на 16 години затвор присъдата на Димитър Кънчев заради проточилото се дело

ВКС намали на 16 години затвор присъдата на Димитър Кънчев заради проточилото се дело

Проточилата се 17 години съдебна сага около тройното убийство в столичния квартал "Гео Милев" в крайна сметка доведе и до смекчаване на наказанието на подсъдимия за него Димитър Кънчев.

Петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Евелина Стоянова и докладчик Капка Костова реши окончателно, че Кънчев правилно е признат за виновен и осъден за убийството на баща си Николай, мащехата си Миглена и четиригодишния си брат, но несправедливо е осъден на 18 години затвор и затова намали наказанието му на 16 години затвор.

През май м.г. друг състав на ВКС потвърди присъдата на Кънчев от 18 години, но месеци след това той поиска делото да бъде възобновено. Според адвокатите на Кънчев доказателствата срещу него били незаконно събрани, а ВКС не е обсъдил нито един от аргументите на защитата. Делото бе разгледано и обявено отново за решаване още през октомври м.г., но след това се оказа, че съдия Севдалин Мавров трябва да бъде сменен, защото е участвал в делото като съдия в Софийския апелативен съд.

В крайна сметка ВКС оставя без уважение искането за възобновяване, но е преценил като основателно твърдението на защитата, че предходният състав не се е произнесъл по справедливостта на наказанието. Според този състав на съда сериозно смекчаващо отговорността на Кънчев обстоятелство е продължителността на делото, но то не е изключително, както твърди защитата. В решението си ВКС казва, че от привличането на Кънчев като обвиняем на 4 март 1997 г. до първата присъда през 1999 г. и последвалите множество връщания на делото, не може да се каже, че държавата е осигурила правото на Кънчев на справедлив процес в разумен срок.

"А дали разследващите и съдебните органи са действали достатъчно усърдно, необичайно дълго ли е разследването по делото като цяло и какви са причините за това, са обстоятелства извън предмета на настоящата проверка. Но е факт и това, че в един продължителен период от време (седемнадесет години) осъденият е търпял негативите и ограниченията, неизбежно произтичащи от положението му на обвиняем и подсъдим, до окончателното приключване на наказателното производство срещу него и това обстоятелство няма как да не бъде отчетено като сериозно смекчаващо отговорността му, макар и не изключително.", се казва в решението на съда.

Освен, че ВКС намалява с 2 години срока на наказанието на Кънчев, отменя и присъдата в частта, в която е осъден да плати по 10 000 лева обезщетения на роднини.

Кънчев е осъден за това, че на 2 март 1997 г. е убил баща си Николай, втората му съпруга Миглена и доведения си 4-годишен брат Николай. Убийството е било провокирано от скандал между бащата и сина. Димитър Кънчев дължал 540 000 неденоминирани лева и е трябвало да ги вземе отнякъде, за да погаси дълга си. Решил да вземе пистолета на баща си и да го продаде, но Николай Кънчев го хванал и затова Димитър избил цялото семейство.

В днешното решение на ВКС се припомня, че делото е преминало през едно първоинстанционно разглеждане в Софийския градски съд, който оправдава подсъдимия, пет въззивни проверки и пет касационни. Основен момент и в съдебните следствия, и в досъдебното производство бяха прословутите самопризнания на 18-годишния тогава Кънчев. Разследването на убийството се води от тогавашния шеф на сектор "Тежки престъпления срещу личността" в ДНСП Ботьо Ботев, Богдан Карайотов и Димитър Димитров. Ботев и Карайотов са хората, пред които Кънчев направил пълните самопризнания. Кънчев се отказа от тях и те бяха многократно оспорени от защитата, защото били изтръгнати, след като подсъдимият бил упоен с диазепам, а освен това въпросните разпити били водени в отсъствие на адвокат.

Експертизи накрая показаха, че под протоколите за разпити на Кънчев има подписи на негови адвокати, а въздействието на диазепама върху поведението му не е било от такова значение, че да повлияе на казаното от него пред разследващите.

Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). "За" приемането отново на промените в ЗСПЗЗ, приети от Народното събрание на 4 април 2014 г. и върнати с

Предишна новина

ОЛАФ: Разследващите в България работят по-активно по делата за евроизмами

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.