ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение*

ВАС: Системните отводи на съдия-кредитополучател по дела на банката не са нарушение*

Съвсем наскоро Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да анализира нарасналите немотивирани отводи на магистратите. Мотивите за проверката, изразени от председателя на Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората към Висшия съдебен съвет Незабравка Стоева, бяха, че проблемът с отводите на съдии и прокурори се задълбочава, особено по тежки дела. Така магистратите товарели съвестните си колеги и се отървавали от трудните дела.

За този проблем преди повече от месец алармира и зам.-председателят на Върховния касационен съд Павлина Панова, която призова колегите си да правят внимателна преценка преди да се самоотведат, защото в противен случай отводите се превръщат в отказ от правосъдие. Съдия Панова даде и няколко фрапантни примера – имало случаи, в които се изтъква, че подсъдимите са конфликтни и отправяли нападки към съда; други съдии се отвеждали с мотив, че вече са гледали дело на въпросния подсъдим, а по дело, образувано по жалба срещу ВиК, съдийка си направила отвод, защото съпругът й е депозирал жалби срещу дружеството.

В свое решение Върховният административен съд (ВАС) разглежда подробно един аспект от въпроса със самоотвеждането на съдии. Делото е образувано пред Административния съд София град (АССГ) по жалба на съдията от Софийския районен съд (СРС) Борис Динев. Магистратът обжалва заповед на административния ръководител на СРС, с която му е обърнато внимание по повод негови системни отводи по дела, по които страна е "Райфайзенбанк България" ЕАД.

Според данните съдия Динев се е отвел от близо 100 заповедни и едно исково производство със страна банката в рамките на четири години. По повод исковото производство председателят на СРС изисква становище от Етичната комисия в съда, която решава, че съдията е извършил нарушение на Етичния кодекс на магистратите и по-конкретно на т.4 – принципите за вежливост и толерантност. В заповедта за обръщане на внимание председателят на СРС се позовава на чл. 327 от Закона за съдебната власт за извършено от магистрата нарушение, което е несъвместимо с професионалните стандарти на работата му и уронване на престижа на съдебната власт. Впоследствие заповедта е изпратена във ВСС, който я прилага към кадровото досие на съдия Динев.

Във възражението си магистратът посочва, че причината за системните му отводи по дела на банката е, че през 2008 г. той е взел кредит от нея в размер на 85 хил. евро, а условията по него са преференциални заради статута му на съдия. Това обстоятелство е било записано и в Декларацията му за конфликт на интереси, подадена през 2009 г. В т. 4 от декларацията Динев е посочил, че има сключен договор за банков кредит с "Райфайзенбанк България" ЕАД и дружеството би могло да се облагодетелства от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията му, извършвани по служба.

Именно затова съдия Динев подава жалба пред съда с твърдения, че заповедта на административния му ръководител е незаконосъобразна, тъй като със самоотвеждането си по дела на "Райфайзенбанк" той е целял да не изпадне в конфликт на интереси заради преференциалния кредит, който ползва от банката.АССГ приема доводите на съдия Динев и отменя заповедта, а решението на първоинстанционния съд е потвърдено и от горната инстанция.

Първата инстанция приема, че със заповедта на председателя на СРС се "засяга доброто име и професионалното достойнство на магистрата, по отношение на който е издадена, поради което за него следва да има възможност да се защити, като я оспори по реда за оспорване на индивидуални административни актове". "Практиката приема, че тези заповеди се издават за нарушения на служебните задължения, които не са толкова тежки, че да са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на магистрата", пише в решението си съдия Мария Николова. Съдът посочва, че в разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ отводите не са изрично посочени като основание за обръщане на внимание, но не са и сред изключените. "Следователно следва да се прецени дали отводите на съдия Динев са свързани с допуснати от него нарушения по движението на делата, доколкото в процесната заповед е посочено, че се издава във връзка с констатирани нарушения при движението на делата от страна на Борис Динев , извършени чрез нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати", пише в решението.

АССГ приема, че такова нарушение няма поради няколко причини – първо, защото отводите му са само по дела на конкретната банка, второ, защото тези отводи не са инцидентни, а "са трайна практика на съдията датираща от 2009 г." и на трето място, защото според Правилата за предотвратяване конфликт на интереси и Етичните правила магистратът не допуска участието си в производства при наличие на конфликт на интереси. "Динев, в качеството му на съдия, е преценил, че ще е налице конфликт на интереси, ако решава дела с участието на банката, от която е получил банков кредит. Тази преценка е лична, свързана е с убежденията на съдията и неговото чувство за безпристрастност и не би следвало да се възприема като нарушение на КЕПБМ и с оглед принципите на независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, залегнали в същия този кодекс", счита съдът. И допълва, че отводите не са нарушения във връзка с движението на делата, защото магистратът се е отвеждал своевременно – до два месеца след като конкретното дело му е било разпределено. "Друго би било, ако
отводите са правени избирателно, с оглед примерно правната и фактическа сложност на разпределеното на съдията дело, наличието на много страни в процеса и други подобни, с оглед принципа на вежливост и толерантност", категоричен е съдът.

АССГ сочи и друг аргумент – отводът би бил основание за обръщане на внимание за движението на делата само в случаите, в които същият е направен след необосновано дълъг период от време, което да е довело до забавяне разглеждане на делото.

Решението е изцяло потвърдено от ВАС (с председател Милка Панчева, Румяна Папазова и Николай Гунчев (докладчик)), като съдът дава и допълнителни аргументи. "Отводите не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол, а законосъобразността им може да бъде проверена единствено при проверката на крайния съдебен акт от горната инстанция. Не са налични данни, а и няма информация тези отводи по реда на контрола, предвиден в ГПК, върху крайния съдебен акт, да са били приети за незаконосъобразни", сочи ВАС и допълва, че процесуалният закон е този, който урежда правилността на отводите, такъв способ не е уреден в Закон за съдебната власт, поради което не е в правомощията на административния ръководител да взема отношение по чл. 327 от ЗСВ и то при липса на данни за изрично произнасяне с краен съдебен акт относно законосъобразността на отвода.

"Установено е, че с направените отводи не се е забавяло производството по образуваните дела с оглед ниската фактическа и правна сложност на заповедните производства. Налице е само едно исково производство…, по което съдия Динев е направил отвод, и което е с по-голяма фактическа и правна сложност, поради което не може да се приеме твърдяното от Комисията по професионална етика към Софийски районен съд в становището й по повод сигнала срещу Борис Динев, че е налице нарушение на КЕПБМ", пише ВАС. В допълнение съдът отбелязва и че при направен отвод на съдията–докладчик му се разпределя ново дело вместо това, по което е направен отвода. Или с други думи – той не е целял да се разтовари от работа.

ВАС е категоричен и за друго – "вътрешното убеждение, изградено в съдия Динев относно пристрастността му към банката, чийто кредитополучател е при преференциални условия, не би следвало да се третира от председателя на Софийски районен съд като нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати".

Подобно становище – че отводът е въпрос на вътрешно убеждение и не подлежи на самостоятелна проверка, а горната инстанция прави проверка, когато решава въпросите по същество по едно дело, изрази и членът на ВСС Калин Калпакчиев по време на обсъждането дали съветът да предприеме проверка на немотивираните отводи. Решението на ВАС на практика демонстрира колко задълбочена би трябвало да е подобна проверка, за да бъде установено, че действително един самоотвод на съдия или прокурор не е мотивиран и има за цел различно от предвиденото в закона – да гарантира обективността на процеса.

Решението на ВАС може да бъде разглеждано и в друга връзка – с решението на Етичната комисия на ВСС, с което съветът отказва да образува дисциплинарно производство срещу Ванухи Аракелян – тогава председател на Варненския окръжен съд, сега – на Варненския апелативен съд. Казусът възникна след като публикация на "Капитал" разкри, че председателката на Окръжния съд във Варна е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от "Уникредит Булбанк" в "КТБ". Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите.

В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС заключиха, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Случаят със съдия Динев обаче показва, че отразяването на преференциален кредит към банка в декларацията за конфликт на интереси не е само формалност, а е последвано и от действия, с които магистратът се съобразява с целта на закона – избягва да попадне в ситуация, в която е възможно да бъде обвинен в конфликт на интереси или пристрастност*.

*Статията е препечатана от сайта "Съдебни репортажи"

Министерството на правосъдието е успяло да създаде досиета на всички частни съдебни изпълнители за една година работа на кабинета "Орешарски", проверени са и всички жалби, изпратени до министъра на правосъдието. От 1 юни 2013 г. до 1 юли 2014 г., във връ

Предишна новина

Прокуратурата предопределила оправдателна присъда на Лечков

Следваща новина

Коментари

7 Коментара

  1. 7
    абе не падаме от марс-до номер 6 | нерегистриран
    1
    -5

    До коментар [#6] от "":



    Хайде сега-университетски преподавател-професор с два доктората, постоянен трудов договор-заплата около 1200 лв, гарантирано изплащане на заплатата няма достъп до преференциални кредити. Плаща си стандартната лихва-в момента около 7 процента, според зависи от банката.



    Преференциалните кредити са точно заради очакване за специално отношение при правен спор в който страна е банката. Дори и съдията да си направии отвод, нали спорът ще го реши колега от съседния кабинет, отлично запознат, че банката отпуска преференциални кредити за колегите му.

  2. 6
    | нерегистриран
    7
    -1

    До коментар [#1] от "магистратските кредити - основа на корупционни схеми":



    Магистратските заплати изобщо не са големи.Заплатата на районен съдия е по-малка от минималната заплата в Германия, например, и около два пъти по-малка от стартова заплата за мениджър. Банката преценява риска, когато отпуска кредит. Постоянният доход е критерий, който не може да бъде игнориран.

  3. 5
    без отводи | нерегистриран
    5
    -2

    Ясно е вече, че всеки може да се отвежда както си иска и когато си иска, стига "вътрешното му убеждение" да му е такова. Никой копче не може да му каже, а свестните нека се гърбят

  4. 4
    Това не е ли легализиране на възможностите за корупция | нерегистриран
    5
    -5

    А колко съдии от всички взели преференциални заеми са ги декларирали и са се самоотвеждали и колко не са? Разбирате ли за какво става въпрос? Това не е ли легализиране на възможностите за корупция?

    “…. през 2008 г. той е взел кредит от нея в размер на 85 хил. евро, а условията по него са преференциални заради статута му на съдия. “ ……”… има сключен договор за банков кредит с "Райфайзенбанк България" ЕАД и дружеството би могло да се облагодетелства от актовете или действията при изпълнение на правомощията и задълженията му, извършвани по служба.” ….

    “…..със самоотвеждането си по дела на "Райфайзенбанк" той е целял да не изпадне в конфликт на интереси заради преференциалния кредит, който ползва от банката.” …… “…в качеството му на съдия, е преценил, че ще е налице конфликт на интереси, ако решава дела с участието на банката, от която е получил банков кредит. “ ……”Ванухи Аракелян – тогава председател на Варненския окръжен съд, сега – на Варненския апелативен съд. Казусът възникна след като публикация на "Капитал" разкри, че председателката на Окръжния съд във Варна е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от "Уникредит Булбанк" в "КТБ". Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите.”

  5. 3
    отговори си сам | нерегистриран
    1
    0

    http://www.segabg.com/article.php?id=682246

  6. 2
    КОЯ Е БАНКАТА ,ОТПУСКАЩА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ КРЕДИТИ ЗА СЪДИИ | нерегистриран
    4
    -11

    ЦИТАТ "условията по кредитите са преференциални заради статута му на съдия"





    УЖ, АМАМ САМО УЖ - "НЕ СЕ ДОПУСКАТ ПРИВИЛЕГИИ НА БАЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ". Пише го в чл 6 от конституцията. Банка, раздавала подобни преференциални кредитити, с преференциални лихви, заради статут на клиента,че е съдия е допуснала нарушение-и на конституцията, и на закона за защита на потребителите, и на закона за защита на конкуренията, и на закона за защита от дисриминацията -които забраняват да има различни условия, досежно различни клиенти, и различно третиране на отделните лица, на база техни професионален статут.





    Може ли да ни осВетлите, коя е банката, която третира привилигировано -клиенти съдии, и по общия ред клиенти -несъдии-за да бягам надалеч от тази банка. Вече веднъж банка, третираща привилигировано отделни свои клиенти, с привилигировани условия -знаем какво стана. КОЯ Е БАНКАТА ОТПУСКАЩА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ КРЕДИТИ НА СЪДИИ-ЗА ДА СИ ИЗТЕГЛЯ ДЕПОЗИТА ОТ НЕЯ. При правен спор между мен и подобна банка-никой съдия с преференциален кредит, или съдия, познат със съдия с преференциален кредит няма да реши спора в полза на клиента с НЕПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ условия. Освен това-банка отпускаща кредити при по-ниски лихви на определени лица-на база обществено положение, в нарушение на редица закони, откъде да знаем още колко закони е нарушила. коя е банката, отпускаща преференциални кредити на съдии-за да си изтегля влога, ако е в подобна банка.

  7. 1
    магистратските кредити - основа на корупционни схеми | нерегистриран
    7
    -13



    Получаването на банкови кредити от полицаи, прокурори и съдии е основата на корупционни схеми. Има възможност за получаване на кредити при "привилегировани условия" без обезпечени, с много по-ниски лихви и разноски и със скрити или неясни условия за връщане и без реално връщане на задължението! По някаква "случайност" множество магистрати са получили тлъсти банкови заеми, които един обикновен човек не би могъл никога да получи. Размерите на някои от тези кредити са невъзможни да се върнат дори и с големите и сигурни магистратски заплати! Възникват въпросите: Как така магистрати получават такива големи и привилегировани кредити? Как ги връщат? Въобще връщат ли ги? За това се крият данни колко и кои магистрати са получили банкови заеми, при какви условия и какво реално са върнали! За да се пресече корупцията следва да се измени ЗСВл, като магистратите не договарят лично с банки условията на кредитите, а това се пра от специализиран орган към МП или ВСС. Единствено така ще се спрат корупционните схеми и "случайното" често печелене на дела от банките заведени срещу български граждани или фирми!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.