ВАС отхвърли жалбата на Алекс Алексиев

ВАС отхвърли жалбата на Алекс Алексиев

Върховният административен съд (ВАС) отхвърли жалбата на Александър (Алекс) Алексиев срещу решението на ЦИК, с което комисията обяви за недействително собственото си решение за регистрацията му като кандидат за евродепутат. Съдът приема, че макар според Изборния кодекс само в два случая ЦИК може да се отклонява от общото правило, според което тя не може сама да обявява решенията си за недействителни, в конкретния случай следва да се приложи аналогия на закона (чл. 46 от Закона за нормативните актове). Аналогията е възможна поради сходността на случаите и поради съответствие с целта на закона. По силата на тази аналогия, ЦИК може и в непредвиден от Изборния кодекс случай сама да обяви решението си за недействително. Което  ЦИК правилно е направила в случая с регистрацията на Алекс Алексиев.

Съдът не приема, че има нарушение на Директивата, регулираща материята за изборите за членове на Европейския парламент. Директива 93/109/ЕО на Съвета от 06.12.1993 г.  допуска националното законодателство да предвиди ограничение на пасивното избирателно право, свързано с "пребиваването" на съответния гражданин на територията на ЕС. Същевременно обаче, Изборният кодекс въвежда друг критерий, според който изискването кандидатът да е живял "най-малко през последните 6 месеца в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз", означава той да е бил адресно регистриран – по постоянен и настоящ адрес, на територията на България или в друга държава-членка на ЕС. Алексиев има постоянен адрес в България, но според ГРАО неговият настоящ адрес е в САЩ.

По настоящото дело ВАС допусна свидетел, който заяви, че Алекс Алексиев живее постоянно в България повече от 2 години. Но съдът прие, че това е без значение, тъй като липсва регистрация по настоящ адрес на Алекс Алексиев в България.

Още по темата

Събирането на данни за интернет трафика няма да спре

Предишна новина

Кандидатките за главен съдебен инспектор ще бъдат изслушани на 4 юни

Следваща новина

Коментари

10 Коментара

  1. 10
    адвокатус милис | нерегистриран
    2
    0

    До коментар [#9] от "magister dixit — учителят каза; ":



    Поздравления!

  2. 9
    magister dixit — учителят каза; | нерегистриран
    2
    0

    До коментар [#7] от "Изборният Кодекс използва недействителност":

    Пред ВАС 2009 г. бeше образувано производството по жалба от твоята колежка по правни знания Маргарита Попова - Министър на правосъдието срещу решение № ЛС-07-260/15.12.2008 г. на Министъра на правосъдието. Искането беше да се прогласи нищожност на решението, поради липса на компетентност на органа, издал оспорения акт, както и допуснати многобройни нарушения в процедурата по издаване на предхождащите на оспорения акт актове. Съдът обаче с Определение № 14104 от 23.11.2009 г. постанови, че подадената жалба е недопустима и я остави без разглеждане.

    ВАС посочва, че правото на оспорване е публично субективно преобразуващо право, насочено към съда, с искане за постановяване на решение, разрешаващо спор, свързан с последиците от разпоредените с административния акт права. Поради това административният орган, в случаите, когато не цели правните последици на един акт, той не го издава. Затова законодателят е счел, че е безпредметно да му признае право на оспорване. Освен това страни в съдебното производство по оспорване на административен акт са от една страна жалбоподателя, от друга-органа, издал административния акт, който е ответник. Ако се приеме, че органът може да оспори свой акт, то той ще съвместява едновременно качеството на жалбоподател и ответник, което е недопустимо, тъй като производството няма да е спорно, а пред съда се разрешават правни спорове. Процедурата, уредена в АПК за оспорване на административни актове по съдебен ред не предвижда право за органа, издал акта да го оспори пред съда, което следва и от същностната характеристика на административния орган, дефинирана в §1, т.1 от ДР на АПК според която, административен орган е органът, принадлежащ към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон.

    Възможността за административния орган да отмени свой акт е предвидена единствено по реда на глава седма от АПК, озаглавена "Възобновяване на производства по издаване на административни актове" при реализиране на която издаденият нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден акт, може да се оспори по реда, установен в АПК. Условията, основанията, инициативата и сроковете за възобновяване са уредени в чл. 99, чл. 100 и чл. 102 от АПК, но в случая с Маргарита Попова не бе налице такава хипотеза. А иначе по АПК случаите, в които административният орган може да отмени сам издадения си административен акт, са изчерпателно регламентирани в чл. 91 и в чл. 99 АПК. Това бе урок номер 1 по АПК. Сега урок номер 2. Явно не знаеш, но lex specialis derogat legi generali. По въпроса: може ли Централната избирателна комисия сама да обявява за недействителни собствените си решения? Отговорът на този въпрос предполага внимателно прочитане на Изборния кодекс. В Изборния кодекс не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Централната избирателна комисия да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения. С оглед и на това в рамките на своите законови правомощия Централната избирателна комисия има право да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения, когато прецени, че има основания за това. memoria minuitur, nisi eam exerceas

  3. 8
    Завършил си право в Бургаски свободен университет, нали ? | нерегистриран
    1
    0

    До коментар [#7] от "Изборният Кодекс използва недействителност":

    Мили ми №7, страшно си се изходил по въпроса. Това са лекции по "Право" от достоен възпитаник на Бургаския свободен университет. По АПК случаите, в които административният орган може да отмени сам издадения си административен акт, са изчерпателно регламентирани в чл. 91 и в чл. 99 АПК.

  4. 7
    Изборният Кодекс използва недействителност | нерегистриран
    0
    -1

    Мили ми №6, разграничението между нищожен и унищожаем се учи във втори курс и всеки го знае. В случая, хора, които са пропуснали даже и втори курс, но за съжаление са писали Изборния кодекс, вместо да кажат кога ЦИК обявява актовете си за нищожни или ги отменя като унищожаеми, са написали, че ЦИК обявява актовете си за недействителни. И ако са унищожаеми излиза, че ЦИК ги обявява за такива без да ги отменя. Правна трагедия!

    №4 абсолютно правилно разсъждава като използва термините на Изборния Кодекс и казаното от съда. АПК не допуска органът да си отменя сам акта и в частност въобще не говори за допускане на възможност акт да се обявява за недействителен. Явно правно инвалидизираният законодател под обявяване за недействителни е имал предвид, че ако са унищожаеми ЦИК си отменя актовете, а само ако са нищожни ги обявява за такива. Според АПК административният нито може да си отмени унищожаемия акт, нито може да го обяви сам за нищожен. Така че разсъжденията на №4 са абсолютно правилни.

  5. 6
    Lex specialis derogat generali | нерегистриран
    1
    -1

    До коментар [#4] от "неук и тъп съдия": Недействителността може да бъде степенувана, да бъде по-малка или по-голяма в зависимост от характера на пороците /дефектите/, от които е засегнат конкретният акт. Разграничението, което се прави за порочните актове на администрацията, е разделянето им на нищожни и унищожаеми актове. Недействителността е общ правен институт, еднакъв за всички правни отрасли и бива два вида :

    1. Нищожност - ако нарушението е много тежко; ако е свързано с правопораждащ факт.

    2. Унищожаемост - ако порокът не е толкова тежък и актът може да се санира ( да се поправи).

    Органът, автор на акта, може сам да го обяви за нищожен, преценявайки, че е допуснал закононарушение при тълкуването и прилагането на съответните разпоредби. Щом органът, автор на акта, може сам да го обяви за нищожен, значи и сам може да го обяви за недействителен. Argumentum a fortiori има две форми: a maiori ad minus – който може по-голямото, може и по-малкото ( щом органът, автор на акта, може сам да го обяви за нищожен, значи и сам може да го обяви за недействителен); и a minori ad maius – който не може по-малкото, не може и по-голямото.

    Незаконосъобразността /недействителността/ на адм. актове е налице винаги, когато не са били спазени някои или всички условия за тяхната валидност. Актовете на администрацията, когато противоречат на законите или на издадените въз основа на тях други нормативни актове, са от гледна точка на правото недействителни /незаконови/ актове и като такива не могат да предизвикат поначало никакви правни последици. По въпроса: може ли Централната избирателна комисия сама да обявява за недействителни собствените си решения? Отговорът на този въпрос предполага внимателно прочитане на Изборния кодекс. В Изборния кодекс не съществува изрична разпоредба, която да забранява на Централната избирателна комисия да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения. С оглед и на това в рамките на своите законови правомощия Централната избирателна комисия има право да отменя, изменя или обявява за недействителни собствените си решения, когато прецени, че има основания за това. magistratus lex est loquens, lex autem mutus magistratus

  6. 5
    Щастлив | нерегистриран
    4
    -3

    Много точно решение от страна на съда.И какво толкова ревете за тоя? Ако се беше допуснало действащ агент на ЦРУ, т.е. национален предател , да се кандидатира за евро избори, какво щеше да ни очаква после? Да си се прибира в родината на шиста и да мре там с него, а не да лобира тук да тровят и нас!!!

  7. 4
    съдия | нерегистриран
    4
    -2

    Няма как да се приложи аналогия на закона при положение, че общият закон - АПК - не допуска административен орган сам да обявява решението си за недействително. Каква аналогия при изрична разпоредба за обратното в общия закон? Колеги, правете нещата с мярка!

    Има и второ самостоятелно основание да не може да се приложи аналогия на закона - Изборният кодекс изрично предвижда само 2 изключения от това общо правило и процесният случай не попада между тях. Изключенията следва да се търкуват ограничително, а не разширително, както е направил ВАС.

  8. 3
    Законите и указите следва да се пишат ясно, за да не се претълкуват. — Петър I | нерегистриран
    8
    -1

    С оглед на изложеното в мотивите на РЕШЕНИЕ № 5904,

    София, 04/29/2014, съдебен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА И ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГЪРБАТОВА И МАРИО ДИМИТРОВ приема, че в случая е приложима разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) – „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България”. Случаят обаче не е точно такъв, нормативният акт не е непълен, този случай не попада в неуредените случаи за да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Прескъпи на мен и българските данъкоплатци МАРИНИКА ЧЕРНЕВА, ДИАНА ГЪРБАТОВА И МАРИО ДИМИТРОВ, в Глава седемнадесета на Изборния кодекс - ИЗБОРИ ЗА ЧЛЕНОВЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ ОТ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в Раздел II - Правомощия на Централната избирателна комисия извън посочените в чл. 57, в член 354, ясно е записано, че Централната избирателна комисия: заличава регистрацията: а) когато се установи, че кандидатът не отговаря на условията по чл. 351, ал. 1 или 2. От написаното дотук става ясно, че юристите от Централната избирателна комисия е трябвало да напишат, че Централната избирателна комисия Р Е Ш И: ЗАЛИЧАВА РЕГИСТРАЦИЯТА на независимия кандидат Александър Райков Алексиев, извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК, а не да пишат, че ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА регистрацията на независимия кандидат Александър Райков Алексиев, извършена с Решение № 206-ЕП от 22 април 2014 г. на ЦИК. в В съответствие с ИК, със свое решение Централната избирателна комисия извършва служебно заличаване на регистрацията. Грешката на юристите в ЦИК е човешка(а и толкова си могат набедените юристи в ЦИК), но тази грешка не води до промяна на крайното решение на ЦИК. Решението на Централната избирателна комисия за ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯТА на независимия кандидат Александър Райков Алексиев е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. МАРИНИКА ЧЕРНЕВА, ДИАНА ГЪРБАТОВА И МАРИО ДИМИТРОВ, съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са ви неясни, напуснете ВАС и отивайте да учите. Задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта, а не съдебен състав на Върховния административен съд на Република България - Четвърто отделение, в съдебно заседание. Най-лошите закони са тези, които се нуждаят от тълкуване.

    dixi!

  9. 2
    Александър Пасков | нерегистриран
    10
    -2

    Много жалко!!!

  10. 1
    ************ | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.