Трябва ни булевард "Конституция"


Парламентът днес отбелязва 135-годишнината от Учредителното събрание и Търновската конституция. По инициатива на в. "Стандарт" и Народното събрание национални печатни издания ще разпространят до своите читатели Конституцията на България. Трябва ли да се ремонтира основният ни закон, ще продължат ли проблемите с кворума в 42-рото НС и има ли напрежение между БСП и ДПС? С тези и още въпроси потърсихме председателя на парламента Михаил Миков.

- Г-н Миков, честваме деня на конституцията, но в същото време основният закон на страната е подложен на критики, защо?

- По-скоро има подхвърляния на идеи, без да са сериозно обсъдени. Критиките към конституцията на първо място се дължат на недоброто й познаване. Имаме една добра конституция. Конституция, която позволи без големи изменения да станем член на европейското семейство, което подчертава и нейния демократизъм. Демократизъм и гарантиране на човешките права, което идва още от Търновската конституция. Сегашната има поне 4-5 текста, които са заимствани от Търновската конституция, що се отнася до уреждането на основните права и те попадат в най-високи европейски стандарти, както към момента на приемането си, така и днес.

- Дадохте знак, че 42-рото Народно събрание няма да предприеме стъпки към ремонт на конституцията?

- Всяка конституция и закон като направени от човек едва ли могат да бъдат съвършени. Но промените трябва да стават не заради самите промени, за да се дискутират някакви идеи, а след внимателен прочит, след задълбочено изследване на законодателната и съдебната практики. И не на последно място - след сериозно обсъждане. Парламентарната република е без алтернатива. Другото зависи кой как чете и прилага закона.

- Какви са рисковете от започване на ремонт на конституцията?

- Конституцията дава стабилност, устойчивост в отношенията между институциите, гради доверието в тях и най-главното - осигурява защита на основните права. Включително и прякото й действие - една не добре уплътнена тема засега е част от този неусвоен капацитет на конституцията. Започването на промени в основния закон, без предварително ясен резултат, който се цели с тях, действително крие опасности. В контекста на тази конституция може да се направи още в социалното законодателство. И аз се радвам, че в това бурно 42-ро Народно събрание за по-малко от година бе направено доста в социалната сфера, за да бъде България освен демократична и социална, което всъщност е и конституционен принцип. Още по-радостно е, че тези промени вече дават своя резултат.

- По време на поредицата от конференции по случай 135 г. от Търновската конституция се чу идеята за кръщаване на улица на основния ни закон. Кога ще вървим по нея и къде ще е тя?

- Редно е да имаме дори не улица, а булевард "Конституция". И във Вашингтон има. Отношението към конституцията е отношение към закона, отношение към демокрацията. И към свободата. Би било много хубаво да имаме и в България такова знаково наименование.

- Ще успеете ли да поддържате кворума в парламента? Миналата седмица отново бяхме свидетели на провалени заседания.

- Аз не съм пазител на кворума, нито обвинител. Всеки един народен представител трябва да оценява функцията и ролята си, заради която е избран от гражданите. Вътре, в парламента, всеки депутат трябва да поставя идеите, да ги аргументира и да защитава интересите на българските граждани. Така е било по време на Учредителното събрание във Велико Търново, така е било през тези 135 години, така е и днес. Така ще бъде и в следващите събрания.

Тук е мястото да напомня, че само за тази сесия, наред с няколкото провалени, Народното събрание проведе и осем извънредни пленарни заседания, повечето с удължена продължителност, което се равнява на близо три пленарни седмици.

- Едва преминало ветото за закона за Съдебната палата, президентът Плевнелиев издаде ново - за земеделските земи. Политическа игра или институционална позиция е подобна размяна на "реплики" между парламент и Президентство?

- Упражняването на едно право заради самото му притежаване, без да е ясен ефектът, който се цели чрез това упражняване, повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Мотивите, с които се налага отлагателно вето, много често са по закони, които реализират социални разпоредби на конституцията и които реализират на практика конституционния принцип за социалната държава. Те са свързани с големите проблеми на днешна България - бедността и неравенството, възстановяване на изостаналите региони. И когато се връща един закон, който решава социални проблеми или устройствени въпроси, както е в случая със закона за Сметната палата, трябва да погледнем в историята и да потърсим аргументи как по-добре функционират институциите. В крайна сметка залата решава с мнозинство.

- В началото на 42-рото Народно събрание точно от БСП искахте да наложите "брюкселски модел" на работа. Депутатите да се събират в пленарна зала само за гласуване, а основните дебати по законите да стават в комисиите.

- Това са техники. И всяка техника заради решаване на някакъв друг проблем не може да подмени основния въпрос. Големите законодателни решения се вземат в пленарната зала и след разискване. Трябва да има свобода на разискванията, участие на народното представителство, за да черпи законодателството легитимност от парламентаризма в България.

- Ако БСП не бъде първа политическа сила на тези избори, има риск за кабинета "Орешарски"?

- Много се говори по тази тема, но смятам, че правителството направи много за стабилизирането на държавността през изминалите месеци. Включително и в социалната сфера. И това ще бъде оценено от гражданите. Оценено като подкрепа на европейските избори за мнозинството и правителството.

- Има ли напрежение между БСП и ДПС след "кърджалийското кафе" между Борисов и Местан?

- Нека да не абсолютизираме такива актове. В крайна сметка правителството има своя програма, зад която стои управляващото мнозинство. И това е по-важно от пиенето на кафе.

- Вие имахте критики към кабинета, че министрите не са толкова активни в законодателната инициатива.

- Това пък се компенсира от законодателната инициатива на народните представители. И това е хубавото на конституцията и българския парламент. Важното е да се прокарва една политика, която да оказва положително въздействие върху живота на хората, на тяхното ежедневие. А законодателните инициативи на мнозинството са вписани в управленската програма на правителството.

Всъщност, имах критики и към качеството на законодателството, към качеството на актовете, които приема НС. В тази насока се опитваме да поставим началото на един процес на подобряване на качеството на законите, което в крайна сметка ще повиши и доверието в тях. За съжаление сме изправени пред инерция, започнала преди много години, и нейното преодоляване ще отнеме много време и ще изисква приемственост на усилията към създаването на по-качествени закони и в следващите легислатури.

- Кои са най-важните закони, които трябва да приключите на второ четене в по-кратки срокове? Вицепремиерът Бобева даде пример преди дни, че текстовете по обществените поръчки са спешни заради проекти.

- Много е важен законът за обществените поръчки. Текстовете му са част от това, което трябва да се направи за една по-голяма прозрачност и състезателност. Да се създаде по-голяма публичност и конкурентност при обществените поръчки. Също така законът за защита на конкуренцията, който трябва да ограничи монополите и да даде глътка въздух на средния и дребния български бизнес.

- Как ще работи парламента по време на активната предизборна кампания?

- Смятам, че е разумно да се спази устойчивата практика да има едноседмичен период без пленарни заседания преди изборите. Веднъж, за да не се злоупотребява от парламентарната трибуна с предизборно говорене, и второ - депутатите като политици да могат да участват пряко в кампанията.

- Наближават великденските празници, как и къде ще ги посрещнете?

- С настроение, с децата, със семейството си, както повечето хора в навечерието на един от най-светлите християнски празници.

- По ваша идея парламентът отвори зала "Св. София" за посетители и концерти. Целогодишно ли Народното събрание ще е част от културния афиш?

- Много се радвам, когато съм на концерти там и има огромен интерес към тези музикални събития. Идеята ми беше споделена и веднага я подкрепих, така че радвам се, че и хората намират едно място на контакт с класическата музика, и то вътре, в българския парламент.

- Подкрепяте инициативата на кампанията на в. "Стандарт" "Чудесата на България" Белоградчишките скали да са част от новите български светини в ЮНЕСКО. На какъв етап е подготовката по процедурата за кандидатстване?

- Имахме разговори с госпожа Бокова, говорили сме и с Министерството на околната среда и водите. Процедурата върви и се надявам, че Белоградчишките скали, този световен феномен, ще намерят своето полагаемо място в списъка на ЮНЕСКО.

Константин Пенчев: Община Хасково е уникум с лошата си администрация

Предишна новина

Съдебен заседател отложи дело срещу Цветанов

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.