Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Реформират из основи работата на съдилищата – районните вече няма да гледат дела от общ характер

Вариант 1 – Районен съд в рамките на даден окръжен район преминава към друг по-натоварен съд, който може и да не е в същия окръжен района;

Вариант 2 – обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район;

Вариант 3 - комплексен подход, при който се осигурява възможност за мобилност на магистрати и съдебните служители в районните съдилища в рамките на даден окръжен  регион на база на определени стандарти за численост.

Сезонът, след почивните дни около Коледа и Нова година, за Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) започна. Работата на кадровиците стартира ударно с разгорещен дебат и последвал избор на модел за прекрояване на съдебната карта, който на практика предвижда реформа на цялата съдебна система, окрупняване на районни съдилища и промени в подсъдността.

Моделите бяха представени в края на 2020 г., като последното заседание по въпроса на 20 октомври приключи с уговорката, че наличните предложения ще бъдат обсъдени с магистрати и допълнително ще бъде преценено по кой път да се върви.

В първото си заседание Съдийската колегия директно се зае с обсъждането на четвъртия, най-радикален модел, предложен от Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. За разлика от останалите варианти, този засяга не само окрупняването на органи, но засяга и въпросите за подсъдността, натовареността, специализацията и кариерното израстване.

Моделът е доста сложен, но и се оказа сред най-предпочитаните от магистратите, проучване сред които вече е било проведено (виж останалите модели в карето). Идеята е да се промени родовата подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен окръжен съд. Става дума за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с наличния ресурс вътре.  Един районен съд остава първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Моделът предвижда постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянният може да включва и съдии от окръжния съд. Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд. Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа на магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата.

Предлага си и своеобразно окрупняване на районните съдилища. В малките градове те стават естествени териториални отделения и „входяща точка“ за книжата към районните, окръжните и апелативните съдилища, като ще се предоставят и услуги за ОС и АС, като освен подаване на книжа, ще се извършват и справки. Предлага се възможността, получаването на документ по дело от първоинстанционния окръжен съд, респективно апелативен съд, да става по заявка, подадена в ТО на РС (ако страната няма възможност да я подаде по електронен път директно до окръжния или апелативния съд). Заявката се изпраща от ТО по електронен път в ОС/АС незабавно. Съответно, документът, който се иска от окръжния или апелативния съд, се връща в ТО по електронен път и се предоставя на гражданина. Предлага се това да става в рамките на 24 часа – от днес за утре и само при спешност – веднага. При невъзможност на страна по дело в ОС или АС да се яви физически по делото си в ОС (който се намира в областния град) или в АС, участва от залата в ТО чрез видеоконферентна връзка. Идеята с териториалните отделения в този вариант е да останат 28-те районни съдилища в областните центрове, а останалите да бъдат трансформирани.

Преди стартирането на дебата, Красимир Шекерджиев обясни, че четвъртият модел, предлаган от него и Димитрова, цели от една страна намаляване на натовареността на районните съдии, а от друга – създаването на съд, който да е първоинстанционен и да гледа всички искови производства, от общ характер и т.н. „Не предвиждаме никаква промяна в подсъдността на ВКС. Не предвиждаме допълнително натоварване на съдиите на ВКС. Наличието на обща норма на натовареност, която по наши сметки е 42-43 дела месечно на съдия, ще преодолее разликата в натовареността. Ние имаме в момента съдилища, които гледат 3-4 пъти повече дела от други при равно заплащане. Целим и създаването на специализация по материи“, каза Шекерджиев. Той допълни още, че е възможно до някаква степен да се натоварят съдии от гледна точка на по-честото пътуване, но бе категоричен, че те и сега се налага да пътуват, така че този проблем няма да се отрази в голяма степен на магистратите. „Недопустимо е при едно и също заплащане, разликата в натовареността да е в пъти. И тук не говоря изобщо само за СРС. Считам, че това е проблем на системата, който може да бъде решен единствено чрез пълноценно използване на ресурса. Не е вярно и, че ще имаме нужда от нови съдии. Ние сме на 4-то място по брой съдии в ЕС и сме на първо място по ресурс, който харчим за съда. Ако погледнем реално – през последните години ние назначаваме в пъти повече съдии, отколкото освобождаваме, при това без те да са ни необходими“, допълни още Шекерджиев.

Той обясни още, че идеята е районните съдилища да не гледат дела от общ характер, но в никакъв случай не се планува създаването на нови окръжни съдилища. Във връзка с апелативните съдилища Шекерджиев уточни, че се планува тяхното съкращаване. „Трябва да бъдат изоставени сегашните методи за повишаване. Конкурсът в сегашния модел не върши работа. Ние предлагаме да се приеме вариант, предложен от самото магистратско съсловие. На първо място трябва да бъде взето мнението на горния съд. Той има най-добър поглед върху работата на колегите от долните инстанции. Според мен повишаването трябва да се случва по три критерия – желание на магистрата, оценка от атестирането и стажа на съответният магистрат. Изготвят се списъци, въз основа на които Общото събрание, комисия от магистрати или друг орган би могъл да направи списък, по който ние да гласуваме. Считам, че това е справедливо и разумно“, подчерта още кадровикът, като допълни, че нищо във връзка със сградния фонд не би се променило, тъй като броят на съдиите няма да бъде променян сам по себе си.

Относно въпроса колко би струвала реформата, думата взе Боряна Димитрова „Фактът, че предлагаме изравняване на цената на едно дело, без значение дали се гледа в Малко Търново или в София е показателен. Възможно е да се справим със собствен ресурс. Бъдете сигурни, че инвестицията ще е първоначална и след това ще си струва, тъй като няма да е постоянна“, обясни тя. По отношение на Апелативен район – София се предвижда създаването на две ТО, като се предлага 23 съдии да работят по дела в Северозапада и 38 - в Югозапада. А самият Апелативен съд-София ще гледа останалите дела от района като въззивна инстанция.

Цветинка Пашкунова обаче обърна внимание на нещо съществено за дебата по темата, а именно – че моделът, който се предлага от Димитрова и Шекерджиев, не засяга само реогранизацията на съдебната карта, а реално представлява мащабна и радикална реформа на цялата съдебна система, която би изисквала и сериозни законодателни промени. Последните обаче не е ясно дали ще се случат, дали ще има воля за тях, както и кой изобщо би ги разгледал и предложил на фона на предстоящите на 4 април избори. В този смисъл Пашкунова посочи, че няма да подкрепи мащабния четвърти модел, а ще се застъпи за вариант 1, при който районен съд в рамките на даден окръжен район преминава в към друг по-натоварен съд, който може и да не е в същия окръжен район. „Такъв е моделът при съдебната реформа в Белгия, например. Освен това този вариант може да започне поетапно, пилотно, за разлика от модел 4. Какво пречи и да обединим този модел с втория - обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район. Освен, че има малки районни съдилища, колеги, напомням ви, че реално никой не иска да работи в тях. Такива са Радомир, Трън, Брезник и т.н. Какво пречи съдилища на разстояние от 25 км едно от друго да бъдат обединени в един? Можем да започнем с 2-3 обединения и така нищо фатално няма да се случи“, посочи Пашкунова, допълвайки, че според нея модел 4 – на Шекерджиев и Димитрова – е на практика невъзможен за реализиране на този етап. Не и в мандата на този ВСС.

„Вярно е. Нужна ни е подкрепа – професионална, обществена и политическа. Политическа подкрепа никога не съм търсил и не знам дали ще я получа, обществена подкрепа можем да получим, ако обясним достатъчно добре какво правим, но мога да ви уверя, че професионална подкрепа имаме. Ще положа усилия да ви убедя, че този модел работи, защото съм уверен в това. Нито един от другите модели не дава такава всеобхватност на проблемите“, отговори от своя страна Шекерджиев. Даниела Марчева подкрепи тезата му за всеобхватността на модел 4, като подчерта, че останалите варианти просто спират донякъде и оставят редица други проблеми за системата отворени.

Олга Керелска от своя страна нарече идеята на Димитрова и Шекерджиев „опасна“ и призова за по-плавно действие на кадровия орган по въпроса. Тя обоснова отрицателния вот за модел 4 и с това, че неговите параметри не били включени в заданието по проекта за реформата на съдебната карта. Традицията и Атанаска Дишева, и Лозан Панов да се изживяват като опозиция на всяка предложена идея продължи и през 2021 г., като последните очаквано се обявиха против подобна реформа. Не стана ясно обаче кой вариант подкрепят и кои органи смятат, че промените трябва да засегнат.

„Правят се опити да не се предприемат никакви реформаторски стъпки. Ние церемониален орган ли сме или оперативен? Защо трябва предварително да се ограничаваме и да си поставяме сами окови на това какво считаме, че трябва да се реализира. По-добре е да се целим в по-високото, защото в противен случай няма да постигнем нищо. Половинчата реформа няма да даде отговор за нормата на натовареност, нито за конкурсите, нито за неравномерната натовареност на отделните нива“, отговори й Даниела Марчева и подчерта, че имаме възможност да черпим опит от държави като Холандия, Португалия и Италия, където същият модел, като предлагания от Шекерджиев и Димитрова, вече е внедрен, работи и дава резултати.

Въпреки похвалите към предложените промени и оценяването им като „революционни“, Севдалин Мавров пък сподели мнение, че все пак предпочита да се предприеме по-обран модел. „Можем да допуснем модел, който ще взриви съдебната система. Дайте да направим така, че да минем без законодателни промени. Чака ни НС, което ще бъде много шарено. Ние не знаем колко юристи ще влязат в него и то юристи, които познават съдебната система. Ние сега ще вземем решение, което ще натовари колегите от следващия ВСС. Прокуратурата взе най-елегантното решение и, ако ние днес приемем друг модел, то и те ще трябва да променят стъпките си. По-добре да надграждаме, отколкото някой след нас да разгражда“, коментира Мавров и даде пример със сблъсъците около внедряването на ЕИСС навсякъде в системата, за да илюстрира последното си решение.

Боян Новански посочи, че категорично подкрепя модел 4, най-вече заради уравновесяването на натовареността. „Избирам модел 4, тъй като с прословутата, глупава реформа, от 2016 година един конкурс не можем да проведем. И аз като г-н Шекерджиев ще кажа – не ме интересува политическата обстановка. Важно е какво ще каже професионалната общност по въпроса“, обоснова се и Новански.

Представляващият ВСС Боян Магдалинчев пък изрази опасения по повод радикалния модел. „Въпросът е не да искаме благоволението на властващите на деня. Въпросът е дали те ще позволят то да се случи. Изцяло подкрепям обаче това, което каза г-н Новански, че действително с измененията в ЗСВ от 2016 г. ние тотално затънахме с тези конкурси. Очевидно е, че трябва да се даде възможност на колегите да се развиват, а този модел не работи. Предлаганият модел 4 е вариант да се отвори съдебната система и тези, които искат да се развиват, да имат възможност за това“, каза Магдалинчев, посочвайки, че все пак ще подкрепи този вариант.

След близо 6-часов дебат, Съдийската колегия с мнозинство от 8 гласа „за“ прие да следва революционния модел на Димитрова и Шекерджиев. Последните, тъй като са и координатори по проекта, трябва да изготвят проект на пътна карта и да го внесат в Пленума за одобрение.

Още по темата

Окръжният съд в Добрич отказа да предаде българин на Румъния, осъден на 3 г. затвор

Предишна новина

ВАС отказа да отговори на Цацаров дали съсловните организации и ЮЛНЦ могат да оспорват подзаконови нормативни актове при правен интерес

Следваща новина

Коментари

37 Коментара

  1. 37
    | нерегистриран
    1
    0

    Вижда се, че много съдии пишат тук, недоволни от т.нар. модел 4, а същевременно този модел се прокарва от Шекерджиев, който е един от избраните пряко от съдиите членове на ВСС. Ами тогава му търсете пряка отговорност, така както е пряко избран от вас.

  2. 36
    | нерегистриран
    12
    0

    Модел 4 е безумен и опасен за съдебната система и за държавата. Дано по-скоро на кадровиците от ВСС им дойде акъл в главите и да се откажат от него, преди да са причинили сериозни вреди. Дано и депутатите в следващия парламент проявят разум и не подкрепят този безумен модел на реформа. Заради тези реформи, направени през последните години и безхаберието на кадровиците от ВСС, скоро няма да останат съдии да правораздават. Ще има само прокурори и следователи в т.нар. съдебна система. Конкурсите за свободните места в АС и ОС се точат с години /ако въобще се стигне до обявяването им- пак след години/. Тази година съдийската колегия на ВСС, /заради безумния модел 4 за реформа/, реши почти да няма конкурс за младши съдии , за разлика от конкурсите за младши прокурори и младши следователи. Колегата Шекерджиев да провери с колко е намалял броя на съдиите през последната година, колко незаети места за съдии има към края на 2020година и да обясни как с тези седем броя младши съдии ще запълни незаетите съдийски длъжности в перспектива и как намаляването на броя на съдиите ще доведе до намаляване на натоварването, при положение, че предлаганата "гениална" реформа няма да доведе до намаляване нито на броя, нито на сложността на делата. Стига с тези измислени бройки на дела и преписки, по които се отчита натовареността. Едно дело може да е по сложно от стотици други. Правораздаването не е конвейр за производство на болтове и гайки, че да отчитаме натоварването, според броя решени дела.

  3. 35
    х | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #28 от "Дали? | нерегистриран":
    В голяма част във въззива нещата вървят по инерция - инерция в погрешно направление, дадено от напълно разнопосочната "практика" на ВКС, в т.ч. тълкувателни решения по иначе ясни въпроси, които решения сами се нуждаят от тълкуване, а също и решения в диаметрално противоположна насока, но постановени по чл.290 ГПК. Слава Богу, последното скудоумие бе отменено, но плодовете му все още се берат в изобилие.... А за мислещите в РС, чийто мотиви по горните съображения не се харесват на ОС - те все ще са заклеймени, отменени и т.н.... И ще стане така, че е по-важно да пишеш нещо, което се харесва на въззива, а ако можеш и да цитираш честичко умозаключенията му - хвала, ще бъдеш припознат като способен. Вътрешното убеждение ще е на заден план, както и сега е всъщност за угода на горестоящи.

    Много би ми било интересно наистина да видя акт на районен съдия със собствени мотиви на колегата, а не копирани от решения на ВКС. Обаче не две думи, които изразяват само собственото му мнение и възмущението от горната инстанция, а истински аргументи- правни изводи, основани на доказателствата. Изобщо няма да коментирам, че понеже не знаят какво да напишат в отговор на доводите на страните, доказателствата им и становищата изобщо не се коментират. Забелязва се, че само се отхвърля работа, да е предадено делото. Това обаче не е правосъдие.

  4. 34
    1 | нерегистриран
    2
    -1

    Кога ще се обяви конкурс за Административните съдилища.

  5. 33
    Няманикакво значение | нерегистриран
    26
    -7

    Колеги до края на годината в света ще станат такива икономически чудеса, че на никой дъражвник с релна власт, няма да му е да си променя изцяло съдебната система. Не че няма желание, ами ще има доста по-належащи въпроси. Това че ВСС е независим и изцяло извън времето и пространството е обяснимо с неговия изцяло независим статут. Между другото кога му изтича мандата на този ВСС? Не просто имам усещането че е започнала някаква предизборна кампания, ама не знам за кои избори става дума.

  6. 32
    йорист | нерегистриран
    47
    -7

    Съдебната реформа за гражданите ли се прави или за съдиите,които да получат повишаване в ранг и заплащане?Колкото има полза от териториалните отделения на прокуратурата,толкова ще е ползата от отделенията на районните съдилища!С този радикален модел се върви към съсипване на правосъдието,не към подобряване на качеството на работа!

  7. 31
    магистрат | нерегистриран
    57
    -10

    Поредната простотия! Ще сринат системата, за да вземат някой лев!

  8. 30
    Вики | нерегистриран
    46
    -9

    Тая работа с тоя измислен модел 4 няма как да се случи.Трябва да се направят законови промени а нито един парламент няма да ги гласува.Така,че подкрепящите модела да не бързат с отварянето на шампанското.

  9. 29
    Право, а не юризъм или йоризъм | нерегистриран
    115
    -10

    Истински съдилища и съдии ще има, когато ЗУС отново е в сила вместо шльокавицата ЗСВ. Когато право се изучава само в СУ, а не в техникумите в Бургас, Варна, Монтана, Русе, Враца, Велико Търново, Благоевград и други подобни. Когато ЮФ се записва само след успешно положени кандидат-студентски изпити, а не от граматически неграмотни индивиди, които не знаят как се членува подлогът в изречението. Когато със закон се забрани копи пейстът за съдебни актове. Когато бъде възстановен паритетът мъже/жени като държавни бройки в ЮФ. Само така правоприлагането ще се върне от занаятчийството към науката и академичността на съдебните актове.

  10. 28
    Дали? | нерегистриран
    26
    -2
    До коментар #9 от "Пепа | нерегистриран":
    Колеги, кой по- добре от Общото събрание на горния съд знае работата ви ? Извинявайте обаче системата се напълни с изтрещели колеги или такива, които само оспорват актовете на горните инстнации, възразяват, мрънкат, не изпълняват указанията им. Какъв по- добър атестат за вашата работа от това да ви оцени горната инстанция, тази която чете всекидневно актовете ви. Извинявайте, обаче и да имате личен пролем, конфликт с някой то ще са с 2-3, 4 човека, които не може да се решаващи за волята на мнозинството от "горния съд". Не ви ли иска Общото събрание, извинявайте аме не сте за там ...

    В голяма част във въззива нещата вървят по инерция - инерция в погрешно направление, дадено от напълно разнопосочната "практика" на ВКС, в т.ч. тълкувателни решения по иначе ясни въпроси, които решения сами се нуждаят от тълкуване, а също и решения в диаметрално противоположна насока, но постановени по чл.290 ГПК. Слава Богу, последното скудоумие бе отменено, но плодовете му все още се берат в изобилие.... А за мислещите в РС, чийто мотиви по горните съображения не се харесват на ОС - те все ще са заклеймени, отменени и т.н.... И ще стане така, че е по-важно да пишеш нещо, което се харесва на въззива, а ако можеш и да цитираш честичко умозаключенията му - хвала, ще бъдеш припознат като способен. Вътрешното убеждение ще е на заден план, както и сега е всъщност за угода на горестоящи.

  11. 27
    | нерегистриран
    10
    -10
    До коментар #25 от "лао дзъ | нерегистриран":
    Така нареченият модел 4 е откровен абсурд. Той поставя в центъра на реформата интереса на съдийското съсловие, което няма и не може да се припознае от обществото за приоритет.

    Промяната на родова и местна подсъдност и съдопроизводствен ред за разглеждане на делата са фундаменти, на които се крепи правосъдието от десетилетия и не могат да ревизират лековато, без оглед на последствията и оценка на въздействието, само за да се заобиколи тромавия механизъм на конкурсите към момента.
    Вярно е, че той блокира системата, но с промяна на закона той може да се подобри, без да се създава перфектна буря, без мисъл за последиците.
    Централизирани конкурси плюс централизирано атестиране за повишаване е моделът, който всички развити държави следват.

    Бихте ли могли да изложите някакви сериозни аргументи в подкрепа на тезата си. Да обясните например защо определяща родовата подсъдност трябва да е цената на иска, а не фактическата и правна сложност на делото или основанието. Бихте ли могли също да посочите конкретни примери за връзката между централизираните конкурси и развитите държави. Или смятата, че Германия например, където конкурсите, и за първоначално назначаване, и за повишаване не са централизирани, не е развита държава.

  12. 26
    | нерегистриран
    16
    -9
    До коментар #25 от "лао дзъ | нерегистриран":
    Така нареченият модел 4 е откровен абсурд. Той поставя в центъра на реформата интереса на съдийското съсловие, което няма и не може да се припознае от обществото за приоритет.

    Промяната на родова и местна подсъдност и съдопроизводствен ред за разглеждане на делата са фундаменти, на които се крепи правосъдието от десетилетия и не могат да ревизират лековато, без оглед на последствията и оценка на въздействието, само за да се заобиколи тромавия механизъм на конкурсите към момента.
    Вярно е, че той блокира системата, но с промяна на закона той може да се подобри, без да се създава перфектна буря, без мисъл за последиците.
    Централизирани конкурси плюс централизирано атестиране за повишаване е моделът, който всички развити държави следват.

    Това не е вярно - нито в Австрия, нито в Холандия, нито в Германия има централизирани конкурси за повишаване. Стига с тая мантра - стигнахме до абсурдна ситуация конкурс да се точи десетилетие

  13. 25
    лао дзъ | нерегистриран
    48
    -9

    Така нареченият модел 4 е откровен абсурд. Той поставя в центъра на реформата интереса на съдийското съсловие, което няма и не може да се припознае от обществото за приоритет.

    Промяната на родова и местна подсъдност и съдопроизводствен ред за разглеждане на делата са фундаменти, на които се крепи правосъдието от десетилетия и не могат да ревизират лековато, без оглед на последствията и оценка на въздействието, само за да се заобиколи тромавия механизъм на конкурсите към момента.
    Вярно е, че той блокира системата, но с промяна на закона той може да се подобри, без да се създава перфектна буря, без мисъл за последиците.
    Централизирани конкурси плюс централизирано атестиране за повишаване е моделът, който всички развити държави следват.

  14. 24
    1 | нерегистриран
    31
    -7

    Критерий "оценка от атестирането" не следва да има. За всеки от атестираните самото атестиране се извършва от различни атестиращи. Може би има значение кой атестиращ ще се падне на атестирания. Така разлика в оценката дори с една точка ще е решаваща.
    ЗАТОВА
    конкурсите следва да са
    ЦЕНТРАЛИЗИРАНИ.

  15. 23
    х | нерегистриран
    20
    -5
    До коментар #11 от "соломон | нерегистриран":
    А ако искам да отида в окръжен/апелативен съд в друг съдебен район и те не са ми чели актовете, по какъвв начин да ме преценяват? По телефона ли ще звънят да питат ?

    А да видяхте отговор на този въпрос в предложената реформа?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.