Събирането на данни за интернет трафика няма да спре


Когато през 2010 г. българският парламент, тогава доминиран от ГЕРБ, прие законови промени, с които задължи доставчиците на интернет да пазят данни за трафика на своите клиенти в рамките на 1 година, обществото реагира много остро. Различни НПО-та, блогъри и много граждани ясно заявиха, че не искат МВР и ДАНС да ровят свободно в интернет трафика им, а уверението, че няма да се чете съдържанието на съобщенията, не звучеше никак успокояващо. Все пак протестите постигнаха нещо - управляващите се отказаха от директния интерфейс, чрез който МВР можеше да следи и записаха в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), че доставчиците трябва да съхраняват данните и да ги предоставят в рамките на 72 часа при поискване. Операторите трябва да пазят данните в рамките на 1 година плюс още 6 месеца, ако бъдат използвани за разследване. Към тези данни спада комуникацията по имейл, скайп, влизането в интернет сайтове, телефонната кореспонденция.Тези промени бяхапродиктувани от европейска директива,вменяваща същите задължения. В началото на април Съдът на Европа в Люксембург я отмени, обявявайки, че тя нарушава правото на личен живот на хората, като директно се "намесва по особено тежък начин в основните права на личен живот и на защита на личните данни". На пръв поглед това значи, че всички правозащитни организации могат да се зарадват, тъй като изискването за съхранение на данни отпада. Всъщност обаче не е точно така.За да се случи това, решението на съда трябва да бъде "транспонирано" по някакъв начин в българското законодателство. До момента това не се е случило. Въпреки че възможността да се рови в интернет трафика на хората директно ползва МВР, водещо при тези промени ще е Министерството на транспорта и информационните технологии. В момента във ведомството правят анализ на самото решение, казаха от там за "Сега". Все още не е ясно колко време ще отнеме това, обясниха от там.Т.е. вероятността от министерството да реагират в бърз порядък се свежда до минимум. Другият вариант за законова промяна е инициативата да дойде от народни представители. Засега не е ясно дали това ще се случи. Вероятно всички ще чакат по въпроса да се произнесе Конституционният съд. Институцията бе сезирана от омбудсмана Константин Пенчев, който твърди, че разпоредбите от ЗЕС, регулиращи този въпрос, трябва да бъдат обявени за противоконституционни. Дело бе образувано, а докладчик по него е съдия Румен Ненков, който бе председател на наказателното отделение на Върховния касационен съд.Единственото реално действиекъм момента идва от Комисията за защита на личните данни. В съобщение на сайта си от структурата обявиха, че инициират създаване на работна група за изготвяне на законодателни промени във връзка с решението на Съда на Европа.Дори и след решение на КС, както и след написването на нови законови текстове обаче събирането на трафичните данни няма да спре. Единствената промяна би могла да е по посока на самия механизъм, т.е. той да стане по-строг. В момента разрешенията за събиране на трафични данни се дават от районните съдилища по места. По принцип съдебен контрол има, но реално съдиите се произнасят само дежурно. Те нямат право да изискват още материали за самия човек, нито пък за престъплението. Т.е. една евентуална промяна би могла да е точно тази - да им се даде право да изискват всички материали по преписките, преди да се произнесат. Такава промяна бе направена миналата година в Закона за специалните разузнавателни средства. Тук обаче възниква друг проблем - това би могло тотално да блокира процеса по даване на разрешения, тъй като много ще го забави. А районните съдилища и без това са най-натоварените в системата.Друга евентуална промяна е да се даде възможност всеки да бъде уведомяван, че за него са събирани подобни данни от службите. В момента в ЗЕС няма такива текстове.Иначе събирането на трафични данни няма и не може да спре, категорични са магистрати. Причината е, че има определен тип престъпления, чието разкриване би било невъзможно, ако не се ползва тази информация. Например - компютърните престъпления. Такива данни могат да се ползват и при отвличане. "Ниеоставаме слепи и глухи, ако тази директива не се заменис друг документ, който да намери баланса между мерките срещу престъпления и спазване правата на човека", казва прокурорът от Върховната касационна прокуратура Илона Кръстенякова.Друга основна причина да не се прекрати събирането на данни е фактът, че България изрично е поела този ангажимент чрез ратификацията на документ, който е с по-голяма сила от директивата - Конвенцията за престъпления в кибернетичното пространство. Затова сегашните законови текстове просто ще трябва да се заменят с нови. "Ако се действа грубо, бихме могли да направим много грешки", казва прокурор Кръстенякова."Европейският съд в Люксембург не казва, че е незаконно да се събират трафични данни, а че в сегашния си вид директивата не дава достатъчно възможности за защита на личните данни", твърди зам.-председателят на Софийския районен съд Анелия Щерева. По думите й в момента съдиите продължават дават разрешения на разследващите да ползват трафични данни, въпреки че директивата е отменена. Съдът се ръководи от националното законодателство, а се очаква и Европейският парламент да замени отменените текстове в директивата с нови. Всъщност отмяната не е довела до сериозни сътресения. Статистиката на районния съд в столицата от последните дни сочи, че тенденциите се запазват.Всеки ден постъпват между 20 и 30 исканияза събиране на такива данни. Разрешенията са между 30 и 40. Разминаването в цифрите идва оттам, че когато разследващите искат разрешения от съда, те могат да поставят в едно искане имената на трите мобилни оператора или на няколко интернет доставчика. Съдът обаче трябва да се произнесе отделно за всеки един. Затова разрешенията са повече от исканията. Отказите, по традиция, са много малко - средно по 5, рядко надвишават 10 броя.Още при приемането за промените в ЗЕС през 2010 г. много интернет доставчици заявиха, че оборудването, нужно за съхраняването на данни, ще струва много скъпо и няма да могат да се справят. Няколко години по-късно става ясно, че те наистина не са го направили, но пък и никой не ги е контролирал, нито им е потърсил сметка. Съдии споделят, че дават разрешения за събиране на данни от никому неизвестни доставчици. Разследващите пък признават, че има случаи, когато операторите просто им заявяват, че не разполагат с исканата информация. "На общия фон не са много, но досега не съм чувала някой да е глобен заради това", казва прокурор Кръстенякова. Според нея сигнал за такава нередност трябва да се подаде от органа, поискал данните, т.е. разследващите. Съдия Щерева пък казва, че дейността на доставчиците се контролира от Комисията за регулиране на съобщенията.На фона на отменената директива обаче това като че ли е малък проблем. След решението на съда усилията на законотворците най-вероятно ще са насочени към създаване на нови текстове, които да гарантират по по-добър начин защитата на личните данни, макар тази граница да е тънка, тъй като няма как хем кореспонденцията да остане напълно неприкосновена, хем МВР, ДАНС и прокуратурата да се доберат до нужната им информация.

Прокуратурата няма да разследва корупционната схема "19/45"

Предишна новина

ВАС отхвърли жалбата на Алекс Алексиев

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.