С промените в НК няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор*

С промените в НК няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор*
Евгени Стоянов, заместник-министър на правосъдието, снимка: МП

Изразени бяха съмнения, че с последните промени в Наказателния кодекс (НК), с които се уеднаквява режимът на т.нар. корупционни престъпления, така че наказателноправните норми да се прилагат както за длъжностни лица от публичния сектор, така и за длъжностни лица от частния сектор, се дава възможност да бъде наказателно преследван всеки търговец за всяко неизпълнение на договор.

Ще се върна малко назад в историята. В наказателното законотворчество имаше известни промени, които засягаха материята за т. нар. необезпечени банкови кредити. Има две коренно противоположни тези по въпроса да се криминализира ли тази банкова дейност. В резултат през годините предоставянето на необезпечен банков кредит и последващото неиздължаване или беше престъпление, или оставаше извън уредбата на особената част на НК (както е и в момента). През 1997 г. в "Държавен вестник", бр. 62, е обнародвана редакция на чл. 220, ал. 3 от НК. Там бе посочено, че се криминализира следното деяние: длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен. Няколко години по-късно - през 2001 г., тази редакция на ал. 3 на чл. 220 от НК е отменена. Всички виждат какво се случи с вложенията на гражданите в някои търговски банки през 2014 г.

Припомням този случай, защото той много напомня за настоящата ситуация. По повод предложените от правителството изменения и допълнения на НК са налице различни становища. Според едното се криминализира гражданският оборот, според другото – промените са необходими. Според едното становище разпоредбите са пречка за свободната стопанска инициатива, според другото – те са необходима защита за икономически по-слабата част от населението.

Съществува виждане, че разпоредбата на чл. 282, ал. 2 НК така, както е предложена, създава условия да не може да се разграничи наказателната отговорност на длъжностното лице, от една страна, и неговата административна и дисциплинарна отговорност, от друга. Основният критерий, който разграничава престъплението от дисциплинарните и административни нарушения са характерът и степента на обществената му опасност. Дисциплинарните и административни нарушения по правило са с по-ниска степен на обществена опасност. Характерът на обществената опасност е качествена определеност и сочи в каква насока и как престъплението оказва отрицателно въздействие.

Тази определеност е различна при дисциплинарните и административни нарушения. Има огромна по обем съдебна практика, която да служи като ориентир в процеса на това разграничаване.

Същите аргументи могат да се използват и по отношение на чл. 221 НК. Ако се постави въпросът деянието престъпно ли е, или осъществява деликт (основание за ангажиране на гражданска отговорност), отново следва конкретно да се преценят характерът и степента на обществената му опасност. Няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор. Това е така най-малкото по две причини. Първо, трябва да има пряк умисъл за деянието.

Второ, да са причинени значителни вредни последици. На следващо място, и в момента има действащи текстове от НК, които обхващат деяния в частния сектор. Например при непредпазливата безстопанственост (длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването, или запазването на поверенето му имущество или за възложената му работа и от това последват значителни щети) и в момента може да бъде преследвано по наказателен ред всяко длъжностно лице, вкл. и от частния сектор. Защо тогава при престъпления с по-висока степен на обществена опасност, каквито са умишлените по предложения текст на чл. 221, ал. 1 НК, да не може да се ангажира наказателната отговорност на дееца?

Има солидна съдебна практика за управители или ръководители на търговски дружества, които са 100% собственост на общината или са основани на частен капитал, че те не носят наказателна отговорност по чл. 282 и сл. НК. Това е така, защото чл. 282 и сл. от НК попадат в глава осма от НК, озаглавена "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции". Пример в това отношение са неуспешните дела срещу управителите на редица частни търговски банки, които в периода 1992 г.-1998 г. бяха източени.

На последно място трябва да има яснота, че настоящите промени в НК са следствие и от препоръка No7 от доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и оценка за изготвяне на пътна карта и изпълнение на препоръката на Службата за подкрепа на структурната реформа за прилагане на корупционните престъпления за длъжностните лица в частния сектор по същия начин, както за длъжностните лица в публичния сектор и държавните институции и др.

*Коментарът на заместник-министър Евгени Стоянов, зам.-министър на правосъдието, препечатваме от в-к "24 часа"

Още по темата

Имоти държавна и общинска собственост, владени между 1996 г. и 2006 г., не могат да се придобиват по давност

Предишна новина

ГЕРБ сезира прокуратурата за нарушения в община Златица

Следваща новина

Коментари

14 Коментара

  1. 14
    онзи | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #10 от "питане | нерегистриран":
    носи ли наказателна отговорност фирма - проф. домоуправител с подписан договор през 2013г. като безсрочен, но с промените в ЗУЕС чл. 19, ал.8 - такъв договор е недействителен.



    Не , не носи !

  2. 13
    онзи | нерегистриран
    0
    0
    До коментар #10 от "питане | нерегистриран":
    носи ли наказателна отговорност фирма - проф. домоуправител с подписан договор през 2013г. като безсрочен, но с промените в ЗУЕС чл. 19, ал.8 - такъв договор е недействителен.



    Не , не носи !

  3. 12
    Re: | нерегистриран
    3
    0
    До коментар #5 от "RRR | нерегистриран":
    Този човечец очевидно си няма никакво понятие от наказателно право.

    Не от наказателно, а въобще от право. "Човечецът" е завършил "по право" ВИИ "Карл Маркс".



    Понимаеш!

  4. 11
    | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #6 от " | нерегистриран":
    Едва ли "някоя баба" ще носи наказателна отговорнотст по предлагания за изменение текст, най-малкото поради обстоятелството, че не длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК. Що се отнася до другите - олигарси и олигополи, то си по сега действище норми такава отговорност не се придвижда, така че едва ли нещо съществено ще се промени.





    Все пак това е България, в която кога биеш лекаря, щото не иска да те лекува без рушвет се оказва, че биеш длъжностно лице, но за туй, че той си иска рушвет за да лекува не е длъжностно лице. Сиреч биещия бие длъжностно лице, ама бития не е длъжностно лице. Или че няколко стръка марихуана в двора на бабата я правят наркокартел, а 100кг амфетамин били за еднократна лична употреба.

    Така е когато държавата е олигархия, а съдийките - гнили ябълки!

    В крайна сметка ще го отнесе точно "някоя баба", а за Червенобузко след 24 отлагания делото ще бъде върнато и така до давност. Броенето на отлаганията започна!

  5. 10
    питане | нерегистриран
    0
    0

    носи ли наказателна отговорност фирма - проф. домоуправител с подписан договор през 2013г. като безсрочен, но с промените в ЗУЕС чл. 19, ал.8 - такъв договор е недействителен.

  6. 9
    криминализиране неплащане на работни заплати и осигуровки | нерегистриран
    3
    -2
    До коментар #3 от "Марко | нерегистриран":
    Никъде по света неизпълнението на договор не е престъпление,но неизпълнението на граждански или търговски договор.

    Обаче неизпълнението на плащане по трудов договор вкл. дължимите се осигуровки е наложително да се криминализира,тъй като едни негодни и калпави "бизнесмени" с едни пари от едни "червени куфарчета" таковаха мамата на народа,на пенсионната и на останалите системи /социална,здравна/.

    В световен мащаб има тенденцията за декриминализация, а у нас – обратното – за инкриминализация. Но задължително беше, и то много отдавна, да се инкриминализира, ако работодател неизплати или забави изплащането в пълен размер заработените трудови възнаграждения и неплащане на осигуровки или неплащане на осигуровки върху пълния размер на възнаграждението.

  7. 8
    жена | нерегистриран
    7
    -1

    Иновативно!Всяка електорална единица- длъжностно лице!Ще отчетем и резултати в борбата с корупцията като разширим кръга на субектите на наказателна отговорност!Така се коват закони.А най- добре и гражданския оборот да го забраним под страх от наказателна санкция, така няма да се налага да го защитаваме. И ако един горд управител на ЕООД - ЕСК си наруши сам задълженията, дето и сам си ги е написал и подписал, и прецака свойто си дружество, прокуратурата ще го гони до дупка за престъпление по служба.И те тук ще бъде мястото за уникалната и ексклузивна преценка на прокурора за обществената опасност:):)Ей, всеки път си мисля, че правното дъно сме го достигнали, ама все копаем и още, и още.

    И сега за борбата :) текстове бол, борци няма:).Лошото на закона ни е, че е доста строг, а хубавото - че никой не го спазва :).

  8. 7
    Споко | нерегистриран
    5
    -1

    Решението е много просто - при сключването на договорите, страните ще се представляват от пълномощници. Пълномощникът не е длъжностно лице по чл.93, т.1 от НК, следователно не носи наказатилна отговорност за престъпления по служба.

  9. 6
    | нерегистриран
    7
    -1
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    "С промените в НК няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор"



    Точно това е най-притеснителното. Защото България е олигархия и законите са направени тъй, че да действат относително - според човека.

    Сиреч, ако олигарх не изпълни сделка - нищо няма да му се случи. Ако някоя баба не си плати сметката към някой олигарх или олигопол като енергото, топлофикация или банка - право в затвора.

    И като иде в затвора и няма да има нужда от ток и вода кого тогава ще доите? Ще направите престоя в затвора платен ли - и който не плати го изхвърляте от пандиза да го ядат в дома му енергото и топлофикациите?

    Едва ли "някоя баба" ще носи наказателна отговорнотст по предлагания за изменение текст, най-малкото поради обстоятелството, че не длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1 НК. Що се отнася до другите - олигарси и олигополи, то си по сега действище норми такава отговорност не се придвижда, така че едва ли нещо съществено ще се промени.

  10. 5
    RRR | нерегистриран
    5
    -1

    Този човечец очевидно си няма никакво понятие от наказателно право.

  11. 4
    123 | нерегистриран
    4
    -1

    Степента на обществена опасност, ще е разграничителен критерий,вятър и мъгла.

  12. 3
    Марко | нерегистриран
    7
    -3

    Никъде по света неизпълнението на договор не е престъпление,но неизпълнението на граждански или търговски договор.

    Обаче неизпълнението на плащане по трудов договор вкл. дължимите се осигуровки е наложително да се криминализира,тъй като едни негодни и калпави "бизнесмени" с едни пари от едни "червени куфарчета" таковаха мамата на народа,на пенсионната и на останалите системи /социална,здравна/.

  13. 2
    | нерегистриран
    9
    -1

    "С промените в НК няма да се носи наказателна отговорност за всяко неизпълнение на договор"



    Точно това е най-притеснителното. Защото България е олигархия и законите са направени тъй, че да действат относително - според човека.

    Сиреч, ако олигарх не изпълни сделка - нищо няма да му се случи. Ако някоя баба не си плати сметката към някой олигарх или олигопол като енергото, топлофикация или банка - право в затвора.

    И като иде в затвора и няма да има нужда от ток и вода кого тогава ще доите? Ще направите престоя в затвора платен ли - и който не плати го изхвърляте от пандиза да го ядат в дома му енергото и топлофикациите?

  14. 1
    no name | нерегистриран
    8
    -1

    Значи въпросът има ли дисциплинарно нарушение или престъпление изцяло ще зависи от прокуратурата, която ще преценява степента на обществената опасност и дали да се носи наказателна отговорност за неизпълнение на договор. Така ще регулира не всички, а само някои отношения в стопанската сфера.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.