Русенка осъди банка да ѝ върне 9734 лв. по заем

Русенка осъди банка да ѝ върне 9734 лв. по заем

Русенка осъди една от най-големите банки в България да й върне неоснователно взети 9734,08 лв. с лихвата по ипотечен заем, съобщава в. "Труд". Районният съд в крайдунавския град постанови финансовата институция да покрие и 1632,84 лв. разноски по делото. Решението може да се обжалва пред окръжния съд.

В.Д.И. получава 31 780 лв. кредит при 6,48% годишна лихва за 25 г., който трябва да погасява с по 214,18 евро на месец. Въпреки изричните условия в договора, банката едностранно увеличава лихвения процент, като изпраща 2 писма на клиентката си за дължимата по-висока вноска. Тя обаче оспорва надвзетите пари и завежда дело в съда.

По договор банката можела да вдига автоматично лихвата при увеличен 6-месечен Euribor. Макар че той паднал, вноската на клиента не била намалена. Банката дори си начислила недоговорена надбавка и премия към лихвата. Икономическата експертиза по делото показва, че с решение на управителния съвет на банката едностранно фиксираната надбавка и премия по кредита е увеличена за сметка на клиента.

Основателната причина да се измени едностранно лихвеният процент трябва да се посочи ясно и конкретно в договора и въведената практика от банката за променени пазарни условия е недопустима, напомнят магистратите. Т.г. още един клиент на кредитора го осъди да му върне 15 806,50 лв. надвзети лихви по ипотечен кредит.

Кабинетът затяга режима за бизнесмени от страни извън ЕС

Предишна новина

Руският самолет се е разпаднал във въздуха

Следваща новина

Коментари

11 Коментара

  1. 11
    Яко,браво на жената | нерегистриран
    4
    0

    На мен така преди години ми вдигнаха едностранно лихвата.Предупредих ги да не го правят,но те не ме послушаха. Тогава предсрочно погасих кредита и така тази банка изгуби няколко хиляди евро от лихвата за остатъка на периода.Знам ,че това не е по силите на всички , но е един от начините да отрезвиш дадена банка.

  2. 10
    | нерегистриран
    1
    0

    Дайте малко практика на ВКС.

  3. 9
    що бе | нерегистриран
    3
    -2
    До коментар #8 от "хх | нерегистриран":
    " Правен свят", никога не съм се възхищавал от грмотността ви, но мисля, че в договорите няма "излични "клаузи, а изрични !!!!!

    пълно е с излишни клаузи в тези общи условия.

  4. 8
    хх | нерегистриран
    0
    -1

    " Правен свят", никога не съм се възхищавал от грмотността ви, но мисля, че в договорите няма "излични "клаузи, а изрични !!!!!

  5. 7
    до 6 | нерегистриран
    7
    0

    Така е ,делата срещу банки са много, повечето са спечелени(в Русе все пак има и решения и в полза на банките), но подобни статии са необходими да насърчат и разколебани клиенти да си търсят правата в съда.

  6. 6
    | нерегистриран
    9
    0

    Не е само една русенка. И други потребители осъдиха банки, които едностранно си позволиха да извиват ръцете на кредитополучателите, като вдигаха лихвени проценти, несъобразявайки се сами с общите си условишя.

    Съдете ги, хора, тези кръвопийци заслужават!

  7. 5
    . | нерегистриран
    5
    -1

    Русе бяха първи обаче в осъждането на банки.

    Русенските съдилища имат прецеденти и в други области-когато ЗАНН забраняваше жаленето на адм глоби(напр на КАТ) под 50 лв Русе директно отсвирваха и неприлагаха този текст на ЗАНН, и допускаха жаленето на такива глоби-с аргумент директно приложение на ЕКЗПЧ

  8. 4
    | нерегистриран
    5
    0

    СРС от години постановява подобни решения, които са потвърждавани от горните инстанции. Направете проверка. Има стотици подобни дела в СРС.

  9. 3
    Русе не вярва на сълзи (на банкстери) | нерегистриран
    2
    0

    РЕШЕНИЕ

    гр.Русе, 15.10.2015 г.



    В ИМЕТО НА НАРОДА



    РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:



    Районен съдия: ВАСИЛ П.



    при секретаря Д.В. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1369 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази



    О.А.П. твърди, че на 05.09.2006г. сключил договор за заем с банка „Хеброс” АД по силата, на който банката му предоставила сумата 29000 евро за лично и семейно ползване. Уговорен бил лихвен процент, равен на базовия лихвен процент на банката и надбавка в размер на минус 1,781%. Било договорено, че базовият лихвен процент на банката се актуализира съгласно Общите бизнес условия на банката, съгласно които БЛП за кредити в евро се формира от сумата на тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10%, като така се получава БЛП в размер на 8,261% от който се получава лихвения процент по договора в размер на 6,48%.

    Поради световната финансова криза размера на EURIBOR значително се намалил, но лихвата по кредита не била намалена. Ищецът счита, че лихвеният процент по неговия кредит е пряко обвързан с тримесечния EURIBOR и при всяко увеличение или намаление на този индекс банката следва служебно да увеличава или намалява този лихвен процент. Банката обаче само увеличава лихвата по кредита без да я намалява. В лихвения процент по кредита банката включила и премия, която не била договорена между страните. В резултат на неправилното определяне на размера на лихвата банката е усвоявала по-големи размери на месечните вноски от ищеца, като въвела и допълнителна такса за обслужване на сметката, която не съществувала към момента на отпускане на заема. Ищеца счита, че за периода януари 2009 до декември 2013 година банката се е обогатила неправомерно със сумата 4067 лева. Сочи също така, че клаузата в ОУ на банката, която й дава право да вдига едностранно лихвата е неравноправна съгласно чл. 143 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на съвета от 05.04.1993г. Ищецът счита, че след приемане на България в ЕС цитираната директива е приложима и има приоритет пред вътрешното законодателство. Банка „Хеброс” АД е прекратена без ликвидация и се е вляла в „Булбанк” АД.

    О.П. иска от съда да осъди ответника „Уникредит Булбанк” АД да му заплати сумата 4067 лева представляваща неправомерно получена сума във връзка с посочения договор за периода 01.01.2009г. до 31.12.2013г.

    Ответникът оспорва предявеният иск. Твърди, че ищецът е подписал и приел общите условия на банката. Съгласно чл. 3.09 ал.8 б. „б” от ОУ банката има право едностранно да увеличи определената надбавка над базовия лихвен процент, когато разходите по ликвидността при десетгодишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора. Разходите по ликвидността нараснали значително, което дало основание на УС да увеличи размера на надбавката чрез въвеждане на премия в периода 2008 до 2009г. Увеличението на надбавката станало в съответствие с посочения текст на ОУ и настъпването на условията за промяна в него. Оспорва твърдението на ищеца за неравноправност на клаузата за едностранна промяна на условията, като сочи, че промяната е свързана с промяната в пазарните условия. При продължителност на изпълнението на договора над 13 години било логично да се предвидят възможности за настъпване на пазарни промени. Ответника счита, че т.12 и т.13 на чл. 143 от ЗЗП са неприложими.

    Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД- за възстановяване на сума получена без основание.

    От фактическа страна съдът приема за установено следното:

    На 05.09.2006г. е бил сключен договор за ипотечен кредит № 64332401/05.09.2006г. (л.9-15) между Банка „Хеброс” АД от една страна и от друга страна О.А.П. като кредитополучател и Татяна Белчева Петкова като солидарен длъжник. С решение на Пловдивски окръжен съд (л.19-20) Банка „Хеброс” АД се е вляла в „Булбанк” АД. С посочения договор банката предоставила на П. кредит в размер на 29000 евро, който кредит следвало да бъде върнат на месечни погасителни вноски, чийто размер към момента на подписване на договора бил 275,54 евро. Било договорено (чл.9 от договора), че кредитополучателя ще заплаща лихва с променлив размер която се образува от базовия лихвен процент на банката, който към ония момент бил 8,261% и надбавка, която всъщност представлява отстъпка, тъй като е с отрицателен размер – минус 1,781%. В общите бизнес условия на банката било регламентирано, че базовият лихвен процент в евро се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 5,10% (чл. 3.09 ал.3- л.17, л.33), а в случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат, банката има право да увеличава първоначално определената надбавка (чл. 3.09 ал.8- л.33). Актуализацията на базовите лихвени проценти се извършва автоматично в първия календарен ден на месеца при промяна на съответния пазарен индекс с повече от 30 базисни пункта (чл.3.09 ал.7- л.33). При кредити с равни погасителни вноски размерът на дължимата вноска се актуализира веднъж годишно (чл.3.09 ал.6- л.33).

    Основният спор по делото е относно валидността на клаузата, даваща право на баката едностранно да повишава лихвата по кредита- чл. 3.09 ал.8, б. „б”:

    „В случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената надбавка с размера на увеличените разходи”.

    Съдът намира, че тази клауза е неравноправна, тъй като предвижда единствено механизъм на увеличаване на лихвения процент по договора за кредит при увеличаване на разходите по ликвидността, но не предвижда механизъм за намаляване на лихвения процент при намаляване на разходите по ликвидността. В случай, на сериозни колебания в размера на разходите по ликвидността, при които същите периодично нарастват и спадат всяко едно нарастване ще е основание за увеличаване на лихвата, а спадането няма да е основание да бъде намалена. Така в един момент, дори разходите по ликвидността да са равни на първоначалните, ако те междувременно са нараствали и спадали многократно, може да се окаже, че лихвата се е повишила значително въпреки, че условията са същите като при подписване на договора. По тези съображения спорната клауза е неравноправна, а следователно и недействителна. Тази клауза е недействителна и поради нейната неопределеност, която всъщност представлява липса на съгласие. Не е посочен никакъв измерител на разходите по ликвидността, не е посочен праг на изменението на тези разходи, при който ще се пристъпва към промяна на лихвения процент, не е посочен и период през който ще се променя лихвения процент на това основание.

    При преценката за валидността на клаузата на чл. 3.09 ал.8, б. „б” съдът изхожда и от следните съображения:

    За да се сключи договор между две страни е необходимо те да постигнат съгласие, което трябва да е конкретно. Липсата на конкретност е равнозначна на липса на съгласие, респ. липса на договор или поне на някоя от клаузите му. Ако страните се съгласят, че едната от тях ще може едностранно да променя условията на договора, то тази клауза не отразява конкретно съгласие, а от друга страна противоречи на основни принцип на равенство между частноправните субекти, който е залегнал в Конституцията. По тези съображения клауза, която дава право на една от страните да променя едностранно съдържанието на договора е недействителна поради липса на съгласие и поради противоречие със закона. Кредитирането и особено дългосрочното кредитиране имат специфика свързана с това, че цената на парите е променлива във времето. Бъдещите промени в цената на парите не могат да бъдат предвидени към момента на сключване на един дългосрочен договор за кредит, което е наложило да се търси механизъм за изменение на договорения лихвен процент съответно на изменението на цената на парите. Такъв механизъм е предоставяне на правото на банките да променят едностранно лихвения процент по договорите за кредит. Това право е изключение от общия принцип на недопустимост на едностранно изменение на договорите. Като изключение, то следва да бъде упражнявано много тясно, само в рамките на преследваната легитимна цел- да се приведе в съответствие договорния лихвен процент с настъпилото изменение в цената на парите. За това изменението на договорния лихвен процент следва да се прави по обективен критерии, като механизмът на изменение задължително трябва да позволява както увеличение, така и намаляване на лихвата при настъпване на съответните обективни промени в цената на парите. Клауза, която урежда само възможност за увеличаване на лихвата, без възможност за съответно намаляване е неравноправна и като такава е недействителна. Извън полето на засилената защита на потребителите, тази клауза нарушава добрите нрави и съответно е нищожна дори и кредитополучателят да няма качеството потребител по смисъла на специалния закон.

    На следващо място- критерият за промяна на договорения лихвен процент следва да е обективен. Разходите по ликвидността и съответно Credit Default Swap (CDS) не са обективни и не могат да бъдат критерии за промяна на договорния лихвен процент.

    По делото са назначени две финансови експертизи- единична и тройна, като и в двете се посочва, че разходите по ликвидността се състоят от две компоненти:

    а/- преки разходи за финансиране- пазарни разходи за набиране на средства и

    б/ косвени разходи- разходи за допълнителни ликвидни средства при извънредни обстоятелства

    В тройната експертиза се сочи:

    „… не е налице общоприета, нормативно утвърдена методика за изчисляване на разходите по ликвидността…” (л.273). Цитира се и Указанията за разпределение на разходите и ползите свързани с ликвидността издадени от БНБ:

    „Не е налице общоприета методология за изчисляване на вътрешните цени. Всички системи включват в някаква степен преките разходи за финансиране. Подходът варира от използването на безрискова крива и добавяне на съответни спредове , изчислени въз основа на суап за кредитно неизпълнение , до подход, който представя разходите за финансиране като безрисков лихвен процент и ликвидн и премии , съответно за срочността и специфични за самата институция.”

    От изложеното става ясно, че има различни механизми за изчисляването на разходите по ликвидността като за целта може да се използва суапа за кредитно неизпълнение (CDS), но може и да не се използва. Т.е. връзката между CDS и разходите по ликвидността не е обективна, а зависи от методологията избрана от банката за вътрешно ценообразуване. По тези съображения разходите по ликвидността на са обективен критерии и за това не могат да се използват като база за изменение на договорните лихвени проценти. Обективен критерии за изменението на цената на парите (евро) е индекса EURIBOR (Euro Interbank Offered Rate) който отразява средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити. Видно от изготвената счетоводна експертиза (л.213) в процесния период индексът EURIBOR на тримесечна база трайно е намалявал като от 2,991 на 31.12.2008г. е намалял до 0,234 към 30.11.2013- т.е. намалението е почти тринадесет пъти. Финансовата експертиза дава заключение, че лихвите по депозитите в банката ответник за процесния период също са намалявали- от 4,19% през 2009г. до 3,07% през 2013г. Недопустимо е банката да увеличава едностранно лихвата по кредита на ищеца позовавайки се на повишаване в разходите по ликвидността изчислени по методика, която банката сама е избрала, в период когато лихвите по депозитите намаляват, а междубанковите лихви намаляват драстично.

    Предвид изложеното съдът приема, че увеличението на лихвата по кредита, чрез включване на допълнителна надбавка е неправомерно. Лихвеният процент по кредита е определен в чл. 9 от договора като сбор от Базовия лихвен процент на банката (8,261%) и отстъпка от 1,781% (дефинирана като надбавка от минус 1,781%). Базовият лихвен процент в евро е определен чл. 3.09 ал.3 от Общите бизнес условия (л.17) като сумата от тримесечния EURIBOR и надбавка от 5,10%. Актуализацията на месечните погасителни вноски се извършва веднъж годишно през месец януари (чл. 3.09 ал.7- л.17). Ако лихвата по кредита беше изчислявана по посочения начин, който е договорен между страните то ищеца за процесния период би заплатил 5438,06 евро според заключението на експертизата (л.220), а реално той е заплатил лихви в общ размер 9319,87 евро (л.211) или е заплатил без основание 3881,81 евро с левова равностойност 7592,16 лева. Ищеца претендира да му бъде върната сумата 4067 лева, като платена без основание поради което искът му е основателен и следва да се уважи изцяло.

    Предвид изхода на делото ответника следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1174,04 лева съгласно приложения списък. Мотивиран така съдът



    Р Е Ш И :



    ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД, ЕИК 831919536 със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7 да заплати на О.А.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 4067 лева, която сума е получена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД без основание при издължаването на ипотечен кредит № 64332401/05.09.2006г. със законната лихва от 05.03.2014г. до изплащане на вземането, както и 1174,04 лева разноски по делото.

    Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

    Районен съдия:/п/

  10. 2
    Русе не вярва на сълзи (на банкстери) | нерегистриран
    5
    0

    Това не е новина вече, а подразбираща се практика- особено по старите договори за кредит, при които една банка едностранно промени клаузите, без съгласие на кредитополучателя. Във форума нае правен свят има тема, как друг русенец, преди 2 седмици също осъди за друга сума същата банка. Трябваше вие да я пуснете новината за другото осъждане -вашите читатели ви съдействат и във форума ви. Ето линкът от вашия форум http://legalworld.bg/forum.php?topicid=250380

    , а в следващия постинг ще пусна цялото решение

  11. 1
    Pencho | нерегистриран
    8
    0

    Уникредит БулБанк

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.