Георги Дичев

"Id facere laus est, quod decet, non quod libet"

Seneca

"Голям подвиг е да вършиш това, което трябва, а не това, което искаш"

Сенека

Ако някой може да бъде наречен първопроходец на частното съдебно изпълнение в България, това е Георги Дичев. Той беше сред основните двигатели на реформата, а кантората му, основана през април 2006 г., е една от първите след приватизацията на професията.

Днес в нея работят 15 души, като броим самия него и двамата му помощници - Радослав Асенов и Катя Асенова. "Ние не сме голяма кантора, има колеги, при които работят по 60-70 души", казва Дичев. И допълва: "За мен водещ принцип не е ширпотребата. Такава ми е концепцията от самото начало. Не ламтя да имам всички дела на света и огромни обороти, а малкото неща, с които се занимавам, да са направени по почти перфектен начин".

Това обаче не значи, че Дичев връща клиенти. "Принципът за всеки бизнес е, че не може да върнеш никого - дали е дошъл за събиране на издръжка, или за трудово вземане, трябва да се работи по всички случаи", твърди частният изпълнител.

Качеството, глупако!

Разбирането, че качеството е по-важно от количеството, дава добри резултати при Дичев. Статистиката за кантората показва, че откакто съществува е приключила успешно над 3700 дела. Висящи са малко над 7100. "Ако гледаме съотношението между образувани и прекратени дела излиза, че нашата кантора има около 34% събираемост. А това е доста добър показател на фона на бедността и цялостната икономическа ситуация в страната", обяснява Дичев. И ако сухите бройки дела не са достатъчен критерий за ефективността на частния съдебен изпълнител, то фактът, че досега е събрал 200 млн. лв. в полза на кредитори е красноречив. От дейността му в държавата са постъпили 20 млн. лв.

Клиентите на Дичев са предимно банки. Около 58% от делата при него са техни, около 22 на сто са за вземания на търговци, а 12% са в полза на граждани.

По думите му данните за неговата работа разбиват митовете, че у нас масово длъжниците губят покрива над главата си заради дългове. "За последните 3 години и половина сме продали общо 157 имота. В това число ниви, парцели, магазини, гаражи и т.н. Това показва, че целият популистки хор, който се носи напоследък из медиите, в интернет и къде ли не как хората оставали на улицата е лъжлив. Основните суми, които се събират, не идват от продажбите на недвижими имоти", казва Дичев. И обяснява, че продажбата на имот е крайна мярка, а най-ефективните начини за събиране на вземания са запорите на сметки или трудови възнаграждения.

В кантората му освен юристи има и много икономисти, повечето му служители са с висше образование. Освен деловодство и призовкари има и финансово направление, в което се обработва цялата счетоводна документация по делата - сметки, фактури, постъпления, преводи към кредитори.

Най-важно условие беше те да са почтени, свестни хора, твърди Дичев и разказва, че в началото наел деловодителка, препоръчана от баща му. Първият му призовкар пък сам го потърсил още докато бил държавен съдия-изпълнител. "Хареса ми, че е пробивен и инициативен. Това е много важно за един призовкар, защото хората в България са се заградили и затворили, изобщо не общуваме помежду си и е много трудно да бъдеш призовкар", казва Дичев. Наемал е хора и по обява, но винаги критериите му са били почтеност и професионализъм.

"Всичко на този свят се прави с хора, трябва да намериш точния човек. И се оказва, че това е изключително трудно", разсъждава Дичев и разказва любимия си виц.

"Вървели си двама самураи в традиционни одежди нейде из България. Срещнала ги една баба и ги попитала стъписана: "Какви сте вие, бре?". "Ние сме седемте самураи", отговорили те. "Ама вие сте само двама!", изумила се бабата. "Ми, няма хора", обяснили самураите".

Трябва да си човек, за да работиш с хора

"При нас освен тези две неща е много важно хората да са добри психолози. Това навсякъде е полезно, но ние работим изключително много с хора и някои от тях са агресивни, други са с изключително тежки лични проблеми, семейни драми. Не просто не можеш да се отнасяш лошо към тях, а трябва да имаш цялостен подход, с който да ги превърнеш в твои партньори по делото. Да превърнеш длъжника в твой враг и във враг на кредитора, не е в интерес на никого", разказва Дичев за спецификите на професията.

"При нас едната страна винаги е недоволна, по дефиниция това е длъжникът - бил несправедливо осъден, не дължал, бил жертва на корупция в съдебната система. Лошите сме ние, защото изпълняваме съдебното решение. Но каквито длъжниците, такива и кредиторите. Има недобросъвестни кредитори, които не ги интересуват закона и правилата -  те искат на всяка цена длъжникът да бъде едва ли не унищожен", твърди частният изпълнител. Признава, че някои от колегите му са забравили, че не са агенти на кредитора, а са по средата между него и длъжника и ръководят изпълнителния процес. На въпроса дали в очите на съдебния изпълнител длъжникът е клиент наравно с кредитора отговаря: "Нека да го кажем честно - не. Истината е, че сме малко или много деформирани професионално, виждали сме какви ли не лъжи, какви ли не неща и безобразия от страна на длъжници и спрямо нас, и спрямо кредитори, и спрямо закона и подхождаме с леко недоверие. Но когато се убедим, че длъжникът има основание, отношението се променя и се опитваме да помогнем. Неслучайно много хора се опитват да разговарят лично със съдебния изпълнител, защото знаят, че той ще прояви разбиране".

Според Дичев, за да се поддържа кантора като неговата са необходими приходи от поне 30-40 000 лв. на месец. "За други сумата може да е 200 000 лв., като имаш 70-80 човека персонал разходите ти са огромни", казва той. И се впечатлява, че, когато се говори за професията на частните изпълнители, винаги се коментират само приходите, а никой не отчита колко разходи са необходими. "Нашата тарифа е правена през 2005 г. при икономически анализ на съвсем друга ситуация. От тогава насам таксите не само, че не са увеличавани, но и на два пъти бяха намалени, а само инфлацията за тези години е над 55%", обяснява Георги Дичев.

По думите му на професията не може да се гледа само от финансова гледна точка - трябва да се отчита и рискът, който носи всеки частен съдебен изпълнител. Не става дума само за физическите посегателства, но и за гражданската, дисциплинарната и наказателната отговорност.

"Трябва да прибавим и общуването с хора, което може да е изключително натоварващо", казва Дичев и допълва: "Има основателни критики към някои от колегите, че хората не могат да се срещнат с тях. За мен това не е правилно. Всеки трябва да може да стигне до съдебния си изпълнител, независимо от качеството на длъжник или на кредитор. Разбирам и колегите, защото като имаш огромен обем от дела, физически не е възможно да приемеш всеки".

Съдия-изпълнител. О, не!

Още докато следвал "Право" Георги Дичев имал визия за бъдещето си: "Винаги съм искал да бъда свободна професия, да получавам толкова, колкото съм изработил т.е. възнаграждението ми да е обвързано с моя труд, а да не е фиксирано от някое правителство или Народно събрание". Планът му като студент бил отначало да влезе в съдебната система, за да "хване занаята", защото в университета трупал само теоретични знания, а после да стане адвокат. Пробвал се в конкурс за Софийския градски съд, но казва: "През 1990-те години нямаше значение колко знания имаш". Така започва работа в приемната на президента. "За съжаление в администрацията на президента работата не е толкова юридическа, но придобих безценен опит за работата с проблемни хора", казва Дичев. Спомня си как на дежурство се е срещал с над 30 души, дошли да се жалват при държавния глава. "След това се прибираш вкъщи и не можеш да спиш, защото си поел толкова много лични проблеми", казва частният изпълнител. Към професията, която упражнява днес, го насочила колежка в президентството, която му предложила "да влезе в съдебната система през задната врата". Разказала му, че има върховни съдии, които са започнали като съдии-изпълнители, а после са се прехвърли. "Като чух съдия-изпълнител, изтръпнах. И казах: О, не! Първото, за което се сетих беше Андрешко. На поколения българи в главата им е набито как добрият герой е, който прецаква системата, а този, който въдворява закона, е лош. Затова реакцията ми беше, че е абсурд да се захващам с тази професия", обяснява Дичев. Но все пак през 1999 г. станал съдия-изпълнител и оглавил казионния, по думите му, Български съюз на съдия-изпълнителите. Така започнал да общува с колегите си от Европа. "И ми се отвориха очите каква е системата в другите държави и неусетно станах запален привърженик на частното изпълнение и започнах да се занимавам с тази реформа, та до нейния успех", спомня си Георги Дичев.

На въпроса дали 9 години след старта на частното съдебно изпълнение може да каже, че е направил правилния избор на професия и дали си е струвало всичко Дичев се замисля. Но след това уверено заявява: "Да. Най-важното за мен беше и остава свободата. Иначе за натоварването, заплащането, стреса и риска, всеки трябва да намери своя баланс".