Престъпление ли е отвличането на дете от родител?

Престъпление ли е отвличането на дете от родител?

Заедно с нарасналата мобилност на българските граждани и все по-често срещаните бракове и съжителства с чужденци, международното отвличане на дете от родител става все по-голям проблем. След развода или раздялата единият родител решава да отведе детето в друга страна, недоволен от съдебното решение или в надежда съдът в неговата родина да бъде по-благосклонен към него. Определение за това, кога едно преместване на дете в друга държава е незаконно се дава в чл. 3 на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Когато: а) е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права, предоставено както съвместно, така и поотделно на лице, институция или друг орган, съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му; и b) по време на прехвърлянето или задържането това право е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането.

Открит остава въпросът дали в България международното отвличане на дете от родител е престъпление. Наскоро ВКС се произнесе с Решение № 167 от 14.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 275/2018 г., II н. о., НК по такъв казус. По въпроса почти няма съдебна практика или теоретични разработки и това прави решението особено интересно.

Фактите по случая са следните:

През 2009 г. новозеландският гражданин Г. А. научава че в България има син, роден на 12.10.2001 г. в Германия от връзката му с П. Б. Двамата сключили църковен брак през 2000 г. в Шотландия, но през април 2001 г се разделили. Майката на детето му работела в Германия, а за него изцяло се грижел дядо му, който и му съобщил новината. През 2009 г. и 2010 г. Г.А. посетил два пъти България, отсядайки в жилището на дядото и установил близки отношения с детето Г., което го възприело за свой родител. Г.А. заявил пред новозеландските власти, че има син и получил новозеландски паспорт за сина си. На 22 март 2011 г. отново посетил България и отседнал в апартамента на дядото. Попитал сина си дали иска да посети Нова Зеландия и да се запознае с роднините му и малолетният се съгласил. Г.А. получил разрешение от дядото да заведе сина си на разходка в к. к. “Слънчев Бряг”, но вместо това се отправили с такси към летището. На българските гранични власти обяснил, че детето не е български гражданин, а е с новозеландско и немско гражданство, за което показал издадените от по-рано официални паспорти, включително и киндерпас на ФРГ, който взел от шкаф в стаята на възрастния прародител. Дядото на малолетното дете бил уведомен още същата вечер за местонахождението на внука му, а след заведен от майката съдебен процес новозеландски съд предал на нея детето, което се завърнало в България и останало на отглеждане при дядо си в Бургас. Българската прокуратура повдига обвинение срещу Г.А. за извършено престъпление по чл. 142, ал.2, т.3, предл.2 и т.7 предл.2 вр. ал.1 от НК (Отвличане и противозаконно лишаване от свобода).

Последователно е признат за невинен от Бургаския окръжен съд и от Бургаския апелативен съд. Прокуратурата подава протест пред ВКС срещу решението на БАС. ВКС потвърждава това решение.

Защо ВКС приема, че няма престъпление?

ВКС приема, че отвличането не е съставомерно, защото престъплението по чл. 142 от НК задължително включва принудителното преместване на пострадалия без неговото изрично съгласие. Спрямо малолетното дете не е упражнена принуда и то доброволно е дало съгласие да напусне страната ни и да замине в чуждата държава.

Престъплението отвличане по чл. 142 от НК накърнява лични права на отвлечения, свързани със свободното формиране на воля, свобода на действие и придвижване в пространството. Като начин на осъществяване на изпълнителното деяние, от обективна страна, престъплението включва принудителното преместване на пострадалото лице в пространството, за което то изрично е изразило своето несъгласие, противопоставило се е на деянието. Упражнената принуда от дееца по време на отвличането може да се изрази във физическо насилие и/или психическа заплаха. Съставът на престъплението отвличане по чл. 142 от НК поглъща принудата по чл. 143 от НК. Поведението на пострадалия, с което се противопоставя на деянието на дееца, следва да бъде изрично изявено преди започване на отвличането или по време на реализирането му. Изискването за дееспособност на пострадалия за изразяване на правно валидно съгласие, както неправилно счита протестиращата страна, разширява по недопустим начин приложното поле на престъпния състав, защото добавя още един пострадал при отвличането – лицата, упражняващи родителски права над малолетното отвлечено дете или неговия настойник. А престъплението не засяга личните права на свободно придвижване на родителя или настойника, респ. – на попечителя (при непълнолетните пострадали с ограничена дееспособност или поставените под ограничено запрещение). Добавянето на нова категория пострадал за конкретен вид престъпление не може да зависи от възрастта на обичайния за това престъпление пострадал. Признаците от основния състав на престъплението са винаги едни и същи, като не подлежат на промяна.

Преценката за нарушени права на отвлечения пострадал се извършва въз основа на фактическото му несъгласие, а не на правната му валидност. Противното би означавало родителят или настойникът (попечителят при непълнолетните и ограничено запрещените) да трябва предварително да изразява съгласие или последващо одобрение за всяко физическо действие на недееспособния (ограничено дееспособния), каквото изискване не е заложено в правото и би било неизпълнимо.

Подсъдимият Г. Д. А. обаче не е скрил от детето си намерението да го изведе от страната и двамата да заминат със самолет за родината му Нова Зеландия. Изразил е ясно своето предложение, на което 9-годишният му син недвусмислено и категорично е заявил своето фактическо съгласие да пътува и да посети далечната страна. Възрастта на детето – навършил 9 години, представя интелектуалната му способност адекватно да осмисли и прецени предложението. В този смисъл са и показанията на свидетеля Г. И. Б., разпитан по-късно от съда, с разкази за щастливо прекараните дни с баща си и с новите си съученици в чужбина. Верни са разсъжденията на въззивния съд, че подсъдимият не е упражнил изобщо принуда над малолетното дете, което превръща деянието му в несъставомерно от обективна страна на повдигнатото обвинение за отвличане по чл. 142 от НК. Друго би било решението на казуса, ако пострадалият е имал представа за пътуване към конкретна дестинация, но реално се осъществи към друго място или деецът е скрил от пострадалия действителното си намерение и цел за придвижване (транспортиране), или го е заблудил, защото е съзнавал, че при разкриването им той няма да е съгласен.”

Действията на подсъд. Г. Д. А. не са извършени и виновно, защото не е действал против интересите на своя рожден син, не е искал принудителното да го отвлече, нито да наложи желанието си против неговата воля. Нарушените от подсъдимия разпоредби от българското семейно законодателство не са предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.”

Как е решен въпросът в други държави?

Международното отвличане на деца от родители е престъпление в много държави, включително Аржентина, Белгия, Канада, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Исландия, Израел, Италия, Малта, Нова Зеландия, Панама, Швеция, Швейцария, Обединеното кралство и др.

Определенията за това какво точно представлява престъплението, обаче, варират в различните държави. В някои юрисдикции само неправомерното отвличане на дете представлява престъпление, докато в други, неправомерното задържане също може да бъде престъпление. Отвличането на деца в някои държави е престъпление, само ако на отвличащия родител не е присъдено упражняването на родителските права. В други и този, на когото е присъдено упражняване на правата може да носи наказателна отговорност за отвличане на дете, ако по този начин лиши другия родител от правото му лични отношения. Някъде отвличането от родител е специален състав, докато другаде общият състав на отвличането може да се приложи и към родители или други роднини.

Определението за дете (възрастта, на която човек престава да бъде дете за целите на това наказателното преследване за това престъпление) варира в различните държави - между 14 и 16 години. Съществуват и значителни различия по отношение на налаганите наказания. От 6 месеца до над 10 години лишаване от свобода. Някъде подлежат на наказание и лица, които подбуждат към отвличане или са съучастници. Освен престъплението отвличане на дете, в много държави имат и свързани с него състави на престъпления. Например, осуетяването на контакт (както неизпълнението на решението в частта за личните отношения, така и в частта за местоживеенето на детето), опит за получаване на паспорт с измамни средства, трафик и неправомерно лишаване на човек от лична свобода.

Според препоръките на Постоянното бюро на Хагската конференция държавите трябва да насърчават законодателството, намаляващо риска от отвличане. Приема се, че е в интерес на детето и е по-добре, да се предотврати незаконното му преместване в друга държава, чрез инструментите на вътрешното право, отколкото да се разчита на международното право за неговото връщане след това. Подчертава се, че макар да е необходимо да се повдигат обвинения, като превантивна мярка и възпиращ фактор срещу отвличане, ако похитителят успее да напусне юрисдикцията и се намира в страна, в която отвличането на дете от родител не е престъпление, това може да послужи като основание за отказ от връщане на детето по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.

Престъпление ли е отвличането на дете от родител в България?

У нас няма специален състав за отвличане на дете от родител. Приложим ли е общият състав на отвличане по чл. 142 НК към международното отвличане на деца от родители? Настоящото решение не дава еднозначен отговор. ВКС посочва, че би могло да е престъпление, ако няма съгласие на детето. Но остават още много въпроси.

Престъплението отвличане, по чл. 142 НК е от групата посегателства срещу свободата на личността и засяга свободата на формиране на воля на пострадалия и възможността му за свободно придвижване в пространството. А свободата на малолетните и непълнолетните е изначално ограничена. Детето не може да формира самостоятелна воля относно своето местоживеене. Родителят е задължен от закона да осъществява спрямо него постоянен надзор и контрол. Според чл. 126, ал.1 от Семейния кодекс “Родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.” Нещо повече, Законът за закрила на детето изисква родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, след 20.00 часа, да придружават на обществени места децата до 14 годишна възраст, съответно след 22,00 ч., децата до 18-годишна възраст.

А от субективна страна, в масовия случай ще липсва още един елемент от състава на престъплението по чл. 142 НК - отвличайки детето, родителят не преследва типичната за това престъпление цел и няма умисъл да го увреди, напротив, той е убеден, че е по-добрият родител, счита че ще предостави повече възможности и по-добри условия за детето.

Още по темата

ДПС решава дали да внесе свои предложения за промени в Изборния кодекс

Предишна новина

Съд за двама протестъри, потрошили автомобила на майка с две деца до Румънското посолство

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    A Mногоуважаемия съдия Николай Стефанов от от РС-Русе | нерегистриран
    3
    0

    отсъди, че е по-добре едно дете да живее на квартира с безработната майка си и поредния и възлюбен...отколкото в собствената си детска стая- обзаведена, подредена и т.н. специално за нея от рабетащият й баща?!?

  2. 2
    Кукуригу | нерегистриран
    4
    0

    Ами ако си му баща, може.

  3. 1
    нов | нерегистриран
    5
    -6

    На малолетното дете на съдията ще му предложа да ядем сладолед в Турция, то естествено няма да има нищо против ,т.е. ще се съгласи. След като пристигнем там ще се обадя по телефона, за да кажа на съдията къде сме и всичко ще е наред. Целта ми е то да е щастливо и то ще е- ще е яло най-вкусния сладолед. Това разбрах от решението на ВКС.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.