Предизборна честитка за Гергьовден - може, но ако е за всички


"Честит имен ден! С пожелание за здраве и благополучие. Получих тази честитка на Гергьовден в пощата си. Но вместо да се зарадвам от този мил жест, аз се притесних. Защото картичката завършва с подпис: ПП ГЕРБ и г-жа Мария Габриел, кандидат за член на Европейския парламент. Редно ли е това?
Георги"

Това написа читател до "Труд" и изпрати снимка на картичката. Той обясни, че тя го е озадачила по няколко причини: Първо, той не е член на ГЕРБ. Второ, честитката е лично до него и на плика са двете му имена и адресът по лична карта, на който живеят родителите му, а той отдавна се е пренесъл в столицата. И трето: На пощенската кутия на жилището на семейството пише само фамилното им име и няма как някой, без да го познава, да разбере, че той е именник.

"Нямам представа как са научили за мен, но мисля, че не е редно и затова ви сигнализирам", заяви Георги пред "Труд". Той не желае да подава жалба, защото "не му се разправя", но казусът му повдига въпроса за границите на предизборната агитация.
Правилата за предизборните кампании са малко и това е нормално, защото политическите идеи трябва да се разпространяват свободно и да достигат да хората. Изборният кодекс гласи, че "кандидатите, партиите, коалициите и инициативните комитети може да изготвят и разпространяват плакати, обръщения и други агитационни материали". На всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Това е станало и в случая на Георги.

Директен политически маркетинг

Според ръководителя на правния екип на "Програма достъп до информация" адвокат Александър Кашъмов проблем може да има в зависимост от това как от партията са разбрали за Георги и са получили адреса му. "Основният въпрос е по какъв начин е придобита информацията. Политическите кампании се смятат за форма на директен маркетинг, когато са използвани личните данни на хората, за да се достигне до тях", казва юристът. По думите му и европейска директива, и българският Закон за защита на личните данни поставят условия как някой може да придобие информация за името, адреса, телефона и т.н. на друг човек и да ги използва за директен маркетинг.

"Данните може да са придобити напълно законно - ако в някой договор със ситен шрифт потребителят е подписал, че е съгласен те да бъдат използвани за търговски или други кампании", обясни Кашъмов. Според него обаче законът изисква хората да знаят за каква цел се съгласяват да бъдат предоставени личните им данни и ако става дума за политическа агитация, това трябва изрично да е отбелязано във въпросния ситен шрифт.

Адвокатът посочи, че няма никакъв проблем, когато партиите разпространяват рекламите си безадресно и е съвсем естествено човек да получи послание в пощенската си кутия. Ако обаче получите лична честитка като на Георги и тя ви притесни, може да подадете жалба в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Адвокат Кашъмов обаче препоръчва първо да се обърнете към партията, защото законът ви дава право да попитате откъде тя знае как се казвате и къде живеете. .

Да ти се обади партиен лидер

КЗЛД вече се е произнасяла по подобни случаи. През 2009 г. тя издаде задължителни предписания на БСП за "недопускане на действия на политическа агитация, насочени към физическо лице, чрез средствата и методите на директния маркетинг, без наличието на неговото изрично съгласие за това". Тогава отново течеше предизборна кампания за Европейския парламент и жена се оплака от агитация по телефона. По думите на 6 юни тя е получила съобщение на домашния си телефон. То било от името на тогавашния премиер и председател на Висшия съвет на БСП Сергей Станишев и било с неговия глас. В него жената била призована да гласува за "Коалиция за България". Тя не чула веднага агитацията, защото не била вкъщи, а прослушала съобщението по-късно, защото то било записано на телефонния секретар.

Интересното е, че телефонният номер на жената не е нито в хартиения, нито в електронния указател на БТК и тя е заявила, че отказва да бъде предоставян при обаждане на телефона за справки. Тогава от социалистическата партия заявиха, че са звънели на граждани на случаен принцип и нито БТК, нито някой друг им е давал телефонния номер на столичанката. Въпреки че нямаше данни, че партията не е попаднала на нея при произволно избиране, комисията критикува политическата формация в решението си. И излезе със задължително становище, че "използването на автоматизирани повикващи системи за изпращане на предизборни съобщения е допустимо само за телефонни абонати, които са дали съгласието си за това".

Брошури в пощенската кутия

Това тълкуване на комисията е свързано с правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите, което е гарантирано от конституцията. На него се противопоставя правото им да гласуват информирано.

Затова според адвокат Кашъмов няма проблем, когато в пощите ни се пускат брошури, флайъри и други агитационни материали.

Ако човек види, че те не са директно адресирани до него, че никой не използвал личните му данни, това е в рамките на нормалната агитация, обясни юристът. Съвсем нормално е и членовете и симпатизантите на дадена партия, които сами са предоставили данните си, да получават съобщения от политическата формация. В разрез със закона ще е, ако някой държавен орган е дал информация за името, адреса и телефона ви на партия. Друг е въпросът как може да се докаже това.

Ограничения за агитацията почти няма

Макар на пръв поглед да изглежда като вмешателство в личния ви живот, агитацията от врата на врата не е забранена и е общоприет прийом в много държави. Според адвокат Кашъмов нищо не пречи на този, който не иска да слуша представителите на дадена партия, просто да им затвори вратата и да не нарушава спокойствието си. "Както при всички кампании обаче, били те рекламни или политически, интензивните позвънявания може да са проблематични", напомни той.

В Изборния кодекс има още някои ограничения за агитацията. Тя е недопустима в държавни и общински учреждения, институции и предприятия. Кодексът забранява и на работодателите и синдикатите да агитират за партия във фирмата. Не е позволено използването на обществения транспорт за предизборни съобщения.

Една от най-важните забрани е да не се намесват деца в политиката. Тя не е в Изборния кодекс, а в Закона за закрила на детето, който дава защита на малчуганите срещу "въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности". Въпреки това често партийни лидери се снимат, заобиколени от момиченца и момченца. Други им раздават балони с партийни знаци и цветове.

На практика партиите могат да пишат и изобразяват каквото си искат на плакатите и диплянките си. Условието е да не накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. Не могат да се използват и агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите и безопасността на движението - например да се постави билборд на пътното платно. Единственото друго изискване към съдържанието на предизборните послания е да информират, че купуването на гласове е престъпление и това да е изписано в поле с площ от поне 10% от материала.

Делото "Захар" ферментира

Предишна новина

Затворник от Казичене е заловен след поредно бягство

Следваща новина

Коментари

1 Коментара

  1. 1
    Герберугите не само подслушват, драги Георги! | нерегистриран
    1
    0

    Нека припомним част от списъка на подозирани в престъпления хора, които са били подслушвани „законно“ от службите на Цветанов: Ангел Найденов – депутат от БСП Атанас Семов – бивш депутат от РЗС Борис Велчев – бивш главен ######## Веселина Томова – журналист, „Афера” Вяра Анкова – генерален директор на БНТ Георги Първанов – бвш президент Гриша Ганчев – бизнесмен Григор Лилов – журналист Даниел Вълчев – бивш министър на образованието Даниела Доковска – адвокат Димитър Николов – кмет на Бургас Емил Василев – бивш депутат от РЗС Емилия Масларова – бивш социален министър Иван Бакалов – журналист Иван Гарелов – журналист Иван Костов – лидер на ДСБ Иво Инджев – журналист Йордан Лечков – бивш кмет на Сливен Йорданка Фандъкова – кмет на София Кирил Добрев – депутат от БСП Кирил Домусчиев – бизнесмен Кирил Йорданов – бивш кмет на Варна Корнелия Нинова – депутат от БСП Красимир Каракачанов – лидер на ВМРО Кристина Патрашкова – журналист Лили Маринкова – журналист Маргарита Михнева – журналист Маргарита Попова – бивш министър на правосъдието, вицепрезидент Мая Манолова – депутат от БСП Меглена Кунева – лидер на България на гражданите Милен Цветков – журналист Мирослав Найденов – бивш министър на земеделието Мирослава Тодорова – съдийка Младен Мугафчийски – бизнесмен Николай Бареков – журналист Петър Манджуков – бизнесмен Росен Плевнелиев – бивщ министър на регионалното развитие, президент Румен Овчаров – бивш депутат от БСП Сашо Диков – журналист ###### Станишев – лидер на БСП Симеон Дянков – бивш финансов министър Слави Трифонов – твводещ и продуцент Трайчо Трайков – бивш министър на икономиката Явор Дачков – журналист Яне Янев – лидер на РЗС Кой от тези хора е престъпник? Всички те ли са подозирани в престъпление или в изграждане на терористични клетки? Къде са досъдебните производства срещу тях? На какво основание съдът е разрешил подслушване на тези хора?



Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.