Поискали узаконяване на вторичното разграбване на КТБ

Поискали узаконяване на вторичното разграбване на КТБ
Цветан Василев е основен противник на промените в Закона за банковата несъстоятелност.

14 съдии от Търговска колегия на Върховния касационен съд са поискали от Конституционния съд да отмени текст от преходните разпоредби в Закона за банковата несъстоятелност, който се отнася до предотвратяване на вторичното разграбване на КТБ. Промяната бе  обнародвана в "Държавен вестник" на 13 март 2018 г., след като бе приета с гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединените патриоти", съобщи във вторник вечер в-к "24 часа".

Изданието припомня, че със заключителната разпоредба се дава възможност за разваляне на сделки за прихващане на вземания, сключвани от 20 юни 2014 г. Като основни противници на законодателната промяна се проявиха икономически кръгове около подсъдимия мажоритарен собственик на банката Цветан Василев, депутати от лявата опозиция и извънпарламентарни партии, които поискаха от президента да атакува пред КС поправките. След като Румен Радев отказва, съдиите от ВКС се явяват следващата възможност за сезиране на конституционните съдии.

Още при изготвяне на предложението един от вносителите - Йордан Цонев, обясни, че след фалита на КТБ са били заведени над 205 дела за прихващания, а материалният интерес бил за над 1,174 млрд. лв. Цонев определи този процес като вторично разграбване на КТБ. Целта на закона е да се спрат фиктивните прихващания и вземания, които били особено много след затварянето на банката през юни 2014 година. Според върховните съдии обаче изменението не е обусловено от значим обществен интерес, тъй като обслужвало "ограничен кръг от субекти". Те били упражнили свое право - разпореждане със свое вземане чрез прихващането му с насрещно.

Информацията за отправеното искане на 14 върховни съдии до КС първоначално бе скрита от пресслужбата на ВКС. Официалното съобщение за сезирането на конституционните съдии бе разпространено едва в ранния следобед в сряда. За самото искане се разбра още във вторник от кратко съобщение на сайта на Конституционния съд, което информира за образуването на дело №11 от 2018 г., с докладчик Цанка Цанкова. 

В ТК на ВКС правораздават общо 22 върховни съдии, 8 от тях не са подкрепили искането на колегите си, което е подписано първо от ръководителя на колегията и заместник-председател на ВКС Дария Проданова, предложена за поста от председателя на съда Лозан Панов преди две години. Останалите съдии, които "пожелаха да се узакони вторичното разграбване на КТБ", са: Ваня Алексиева, Емил Марков, Камелия Ефремова, Бонка Йонкова, Росица Божилова, Петя Хорозова, Анна Баева, Вероника Николова, Кристияна Генковска, Николай Марков, Евгений Стайков, Людмила Цолова, Мадлена Желева. 

В деня, в който стана ясно, че за 14 съдии материалният интерес за над 1,174 млрд. лв. не е от значим обществен интерес, други техни колеги продължаваха с процеса по делото КТБ, а Лозан Панов отправяше поредната си политическа реч, в която липсваше коментар за отправеното искане на съдии от ВКС до КС.

Търговската колегия на ВКС сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на норма от ЗИД на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22/2018 г.), съобщиха официално с ден закъснение от пресслужбата на ВКС.

 

"Правен свят" публикува съобщението, без редакторска намеса:

 

Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) отправи до Конституционния съд на Република България (КС) искане за обявяване противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби(ПЗР) на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за банковата несъстоятелност (ДВ, бр. 22/13.03.2018 г.) в частта, с която се придава обратно действие на чл. 59, ал. 5 и 6 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), като противоречащ на чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 17, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ).

 

Решението за отправяне на искането до КС е взето от Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) по Протокол № 29/25.04.2018 г., като от присъстващите 20 върховни съдии „за“ са гласували 14, а 6 са гласували „против“.

 

В искането се посочва, че предвиденото обратно действие в § 8 от ЗИД на ЗБН е противоконституционно в частта, свързана с чл. 59, ал. 5 и 6 от ЗБН, тъй като: 1. Накърнява придобитите права, поради придаденото обратно действие на регулираща ги материалноправна норма, без изменението на закона да е обусловено от защита на важен обществен интерес, не е налице нито неотложна необходимост от такова изменение, нито промяната е съразмерна за страните по материалното правоотношение; 2. Чрез обратното действие се създават два успоредни режима, единият облекчава, а другият затруднява положението на всяка от страните по делата (в зависимост от процесуалното й качество), с което се създава неравноправно третиране на гражданските и стопанските субекти, участващи в производството по банкова несъстоятелност; 3. Нарушено е изискването за правова държава в материалноправен смисъл, а именно законодателството да отговаря на принципа на стабилност и предвидимост. 

 

Разпоредбата на § 8 гласи:„Чл. 59, ал. 5, 6 и 7 се прилагат от 20.06.2014 г.“. С чл. 59 от ЗБН се регламентират редът и условията, при които кредитор в производството по банкова несъстоятелност може да извърши прихващане (на вземането си) със свое задължение към банката. В редакцията на ал. 5 преди оспорваното изменение законодателят е регламентирал прогласяването за недействително eхlegeспрямо кредиторите на несъстоятелността всяко прихващане, независимо от това кога са възникнали насрещните задължения, в случаите, когато то е извършено от кредитор или от банката: а) след началната дата на неплатежоспособност; б) след датата на поставяне на банката под специален надзор при условията на Закона за кредитните институции (ЗКИ), включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2  от ЗКИ (спиране за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията й), ако тази дата предшества датата по т. 1. Алинея 6 регламентира отлагане на действието на прогласеното за недействително на основание предходната алинея прихващане до изпълнение на окончателната сметка за разпределение с оглед залегналото в ал. 5 условие за действителност за частта от вземането, която кредиторът би получил при разпределение на осребреното имущество. 

 

С приемането на §8 от ЗИД на ЗБН законодателят е придал обратно действие към 20.06.2014 г. на предвидените в чл. 59, ал. 5 от ЗБН основания за относителна недействителност exlegeна извършени от кредитори на банката или от самата банка прихващания. Същевременно с § 3 е изменен чл. 62, ал. 1 от ЗБН, като е продължен срокът за предявяването на исковете от 2-годишен на 5-годишен. В искането до КС пише: „В резултат на тези изменения в уредбата следва, че е предоставена възможност на синдика, Фонда или на кредитор с конкурентно вземане да предявят искове за прогласяване за недействителни по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на прихващания, при които кредитор на банката е погасил през периода 20.06.2014 – 28.11.2014 г. свои задължения към нея чрез прихващане със свое насрещно вземане. Последицата от уважаване на такива искове би била, че спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и спрямо синдиците на банката прихващането би се считало за нестанало. В тази хипотеза вземането на банката спрямо кредитора би възобновило съществуването си и би станало незабавно изискуемо. Същевременно обаче вземането на кредитора към банката, което е било прихванато, не би било възобновено. Нещо повече, то би се считало за погасено съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗБН, поради непредявяването му по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. от ЗБН. То не е било предявено, предвид зачетеното от кредитора погасително действие на прихващането.“Според ОСТК по силата на придаденото обратно действие с § 8 от ПЗР на ЗБН кредиторът на банката със заявено за прихващане и вече прихванато и погасено вземане, би се превърнал в неин длъжник, без да има възможност да реализира своето вземане в това или което и да е друго производство.

 

Върховните съдии са категорични, че с приемането на оспорената норма законодателят е преуредил приключени към момента на изменение на закона правоотношения (същинска ретроактивност), която, както многократно е имал случай да посочи КС, е в разрез с принципа на чл. 4, ал. 1 от КРБ, въвеждащ противоконституционност на правни норми, нарушаващи правната сигурност, погасяващи придобити права и рушащи доверието в правната система. 

 

В искането до КС се напомня, че съгласно чл. 121, ал. 1 от КРБ съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес, а производството по делата – установяването на истината. В мотивите на ОСТК пише: „Защитата на правната сигурност и равенството на правата на страните е не само конституционен принцип, залегнал в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, а и основен принцип на практиката на СЕС. В случая, преуреждането (extunc) на завареното материално правоотношение влошава правното положение на едната от страните по него и създава права за другата. За едната страна реализирането на материалното й право (прогласеното за непогасено вземане) с изменението на чл. 62, ал. 1 от ЗБН с § 3 от ПЗР на ЗИД на ЗБН е предоставена и допълнителна процесуална възможност да стори това, чрез продължаване на срока. Същевременно, за насрещната страна по материалното правоотношение се преклудира възможността за реализация на вземането в производството по несъстоятелност, тъй като липсва симетрична промяна в сроковете за предявяване на вземанията. Не само това, преклудира се и възможността на тази страна да предяви вземането си в друго съдебно производство.“Равенството на страните в производството по дела означава най-малкото насрещните страни в производството да разполагат с равен набор средства и възможности за постигане на изгоден за всяка от тях резултат. С приемането на атакуваната норма това равновесие е явно нарушено в полза на една от страните, доколкото постигането на специфичните за нея задачи и цели в производството се облекчава.

 

В искането пише още, че в резултат на изместването назад във времето на действието на критериите за недействителност, тези от кредиторите, които, разчитайки на погасителния ефект на действително прихващане, не са предявили вземането си по реда и в сроковете на чл. 63 и сл. от ЗБН, губят правото си на собственост върху него, без възможност за защитата му по друг ред. Това е в противоречие както с принципите на правовата и демократична държава, залегнали в преамбюла на КРБ, така и с чл. 17, ал. 1 от нея („правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона“).

Още по темата

Делата в страната се увеличават, само при военните съдилища намаляват

Предишна новина

Законът "Стоп Сорос" предвижда и затвор за помощ на нелегални мигранти

Следваща новина

Коментари

17 Коментара

  1. 2
    | нерегистриран
    35
    -35

    Лозан обслужва мафиотски кръгове, което го преви обикновен престъпник.

  2. 1
    Избор | нерегистриран
    34
    -33

    Ментата и Шиши срещу върховни съдии. Изберете сами.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.