Пламен Георгиев отговори на атаката на ССБ

Пламен Георгиев отговори на атаката на ССБ
Пламен Георгиев, председател на КПКОНПИ

Интервюто на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев за "Правен свят", което в сряда доведе до излизането със становище на Съюза на съдиите в България (ССБ), в четвъртък предизвика и отговор от самия Георгиев. В Отворено писмо ръководителят на новия антикорупционен орган отговаря на атаката на магистратската организация, като подчертава, че във визираното интервю е посочил редица факти, които са били "пропуснати" в позицията на ССБ.

"Правен свят" публикува пълния текст на писмото на Пламен Георгиев, адресирано до председателя на Народното събрание, Висшия съдебен съвет и Европейската комисия:

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Обръщам се към вас във връзка с опит за грубо погазване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – сдружение на магистрати, призвани априори да бранят и защитават законността и основните човешки права. Повод е тяхно открито писмо от 4 април 2018 г., което презумира, че аз като ръководител на висш държавен орган нямам право в интервю да изказвам мнение по съдебно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред специализираното интернет издание "Правен свят", в която коментирам въпросите, с които съдия от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално запитване по дело, по което оглавяваната от мен Комисия е страна.

Изразената от Съюза на съдиите в България позиция е в разрез с чл. 10 от Конвенцията, който еднозначно постановява, че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи". Нещо повече, концепцията, че ръководител на висш държавен орган трябва да търпи ограничения в свободата на мнение, нарушава чл. 14 от Конвенцията, според който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв признак.

Текстът на Конвенцията в чл. 10 дава възможност на държавите да ограничават свободата на словото чрез законодателство, което забранява увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на авторитета и безпристрастието на правосъдието. Но тези ограничения в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по дефиниция са призвани да бранят както авторитета на съда, така и безпристрастността на правосъдието.

От тази гледна точка бих обърнал внимание на твърденията в тяхното открито писмо, а именно: "господин Георгиев съвсем еднозначно изразява своята позиция, че това запитване е било ненужно за правилното решаване на делото, че също така ненужно ще го забави", както и че "институтът на преюдициалното запитване е в тежест на Българската държава". Подобни твърдения, ако биха били верни, биха били груба намеса в работата на български съд и неуважение към съда в Люксембург. Само че те не отговарят на изразената от мен позиция. В нея няма дори намек за това кое би било "правилното" решаване на делото, а единственият ми коментар по сроковете е, че "времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо." Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че "това е много сложно производство" трудно може да се направи предположение, че го смятам за процедура, която е "в тежест за Българската държава".

В допълнение, на директен журналистически въпрос дали виждам скрит умисъл в действията на съдиите от Софийския градски съд отговарям: "Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите." Поради тази причина изводът в писмото на Съюза на съдиите в България "може да се приеме, че в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан" е извод в сферата на личното мнение и усещанията, с които българското законодателство не се занимава.

Нещо повече, в този дух е и Конституционно Решение № 13 от 13 октомври 2012 г., което обявява за противоконституционни текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частност формулировката на чл. 3, ал. 1 в частта "и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите" с мотива, че чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти.

В отвореното си писмо Съюзът на съдиите в България припомня чл. 4 ал. 1 т.1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който постановява, че в работата си оглавяваната от мен Комисия трябва да се ръководи от принципите на законност и обективност. Същевременно чл. 4 от Закона за съдебната власт постановява, че "Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно." Същото би трябвало да важи в не по-малка степен за съдиите и техните организации, а изопачаването на думите ми хвърля съмнение върху тази безпристрастност.

В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в интервюто факти, а именно:

Факт е, че от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от български съд.

Факт е, че преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.

Факт е, че въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на една от страните по това дело.

Факт е, че делото към този момент не е тръгнало по същество и след повече от 2 години е на етап подготовка на делото в закрито заседание.

Факт е, че България е в наказателна процедура заради Директива 2014/42/ ЕС, която не е транспонирана в българското законодателство и към настоящия момент.

И накрая, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало.

Дотолкова, доколкото Съюзът на съдиите в България се обръща към Народното събрание като орган, който осъществява контрол върху ръководената от мен Комисия, към Висшия съдебен съвет като орган, който трябва да защити съда и отделния съдия от "недобросъвестни коментари" и Европейската комисия в качеството й на "пазител на правото на ЕС", аз също се обръщам към тези институции с призив за защита на правовия ред и на прокламираните в Европейската конвенция основни права.

Идеята, че представителите на една от властите в страната не могат да бъдат критикувани и следователно са априори непогрешими нарушава всички демократични принципи, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази идея за непогрешимост не би следвало да се толерира, независимо дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или съдебната власт.

 

                                                                                                                              

Още по темата

Наказателно-изпълнителната политика в България е погрешна, тотално сбъркана, порочна, не съответства на стандартите на ЕС

Предишна новина

Бившият бразилски президент Лула да Силва трябва да отиде в полицията

Следваща новина

Коментари

45 Коментара

  1. 18
    Радев | нерегистриран
    20
    -8

    Този постулат, че "актовете на съда не се коментирали, а се изпълнявали" е остатък от миналото. Той е повтаряне на казаното от поета-комунист Христо Радевски, че "Партията е права, когато съгреши дори". Съдиите се взеха, в този смисъл, за партийни секретари, за истина от последна инстанция и се сърдят, когато някой ги критикува. Осланят се върху привилегиите, дадени им от Конституцията и съдебния закон- имунитет, независимост, самостоятелност. Като създават съдебни актове, те фактически създават понякога една паралелна правна действителност, нещо като съдебна действителност, която е далеч от обективната истина. Съдебната истина я превъзнасят до истина от категорията на партийната истина или на божията истина. Както казваше покойният професор Владо Петров-Мир на праха му !: Ако е необходимо съдът ще запише в съдебното решение, че Атлантическият океан започва от Перловската река. Щом е необходимо за съдебната "истина".Ако трябва да обобщим към конкретния спор- Председателят на КПКОНПИ е прав за изразява мнение, все пак той не е представител на задругата на майсторите, а на държавен орган, който пряко е засегнат от съдебните актове.

  2. 16
    Към 11 | нерегистриран
    21
    -21

    Значи ССБ ,измислена организация със 70 члена от 3500 съдии,може да пише за щяло и не щяло а председателят на КОНПИ не.Като ви натри носовете следва да знаете,че няма да ви мълчи от тук нататък.Ще продължава да ви прави смешни.По гражданско дело да правите запитване, по регламент нямащ отношение към разглежданата материя.Жалки некадърници.

  3. 14
    Само така | нерегистриран
    17
    -22

    Браво Пламене!

  4. 13
    СПОКО! | нерегистриран
    22
    -12

    Има една съдийка от Административен съд София-град която никой никога и при никакви обстоятелства не мож я би по преюдициални запитвания!



    А и ССБ никой не мож ги би по финансиране от ФАБ.

  5. 12
    Еми | нерегистриран
    19
    -18

    Изпросиха си го! За съжаление Атанасов и дружинката му със своите изяви направиха Георгиев борец за права и свободи.

  6. 11
    възмутен | нерегистриран
    23
    -22

    Много бързо Ви обзе мания за величие,г-н Георгиев.Това говори,че вещо не е наред в обществения живот в страната.Считам,че бързо ще Ви забравим.Минавате граници.Такова поведение няма нищо общо с демократичните ценности.И с правните принципи.

  7. 10
    До 4,6 и останалите хейтъри | нерегистриран
    25
    -22

    Хей смешници,изобщо не сте на висотата на Пламен Георгиев.Глупостите,които пишете против него няма да ви изкачат по-нагоре освен в собствените ви очи.Браво,достоен отговор.Нека знаят в ЕК ,че скъпо платените писачи/пенсионери от ССБ си оправдават заплатите от Америка за България,която наскоро ги зареди с 500 000 лв . Съдиите са толкова заети,че скоро пак ще накажат някой дето е просрочил делата си.Затова писмената дейност е предосравен на пенсионерите.

  8. 9
    До Право на ЕС | нерегистриран
    16
    -2

    То че може е очевидно, но интересно е какви са въпросите. Член първи на директивата казва, че не засяга процедурите, които държавите използват към момента за конфискация. Нашите,обаче, питат не нарушаваме ли директивата. Тя е наказателна, между другото, но гражданският ни съд пита дали, гражданският закон не я нарушава. И пак да повторим да си прочетат член първи.

    На този фон докладът по Механизма за сътрудничество и оценка казва, че на бившата конпи, следва да се осигурят допълнителни законови гаранции, за да продължи да изпълнява ефективно работата си. Единствената, кажи речи, институция получила намек за позитивна оценка. СГС показа, че директиви не признава, че доклади не е чел и също така, че не иска да направи възможното, за да ускори процеса по възстановяване на част от откраднатите пари в КТБ. Две години имаха да попитат тези така важни въпроси. Някой вярва ли, че това е случайно (да ме прощават уважаемите честни и независими съдии)?

  9. 8
    преЦедателчето | нерегистриран
    19
    -16

    Кога стана коминочистач, кога му почерня дупето...

  10. 7
    Мария | нерегистриран
    21
    -26

    Много добър отговор на Пламен Георгиев. Поздравления!

  11. 5
    Иван | нерегистриран
    18
    -21

    Май много ги е страх от Пламен Георгиев .

  12. 4
    | нерегистриран
    28
    -15

    Този е тотал щета. Не знам как ще сколаса до избора за главен прокурор.

  13. 3
    Право на ЕС | нерегистриран
    31
    -12

    Нека Георгиев спре да се излага и то пред ЕК: това, че не сме транспонирали директива, не значи, че не може за съответствие на вътрешното право с нея да се отправя преюдициално запитване. Даже е точно обратното. ССБ ли е трябвало да коментира този „факт”?

  14. 2
    съдебната система става все по опасна организация , насочена срещу законността , правовия ред, и правата на честните хора | нерегистриран
    4
    -23

    Въпреки ,че в чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България са закрепени правата на гражданите да се обръщат за съдействие и защита към държавните органи без опасения от последващи санкции.,както й че в съдебната практика е прието , че искането за защита,за реализиране на законни права и интереси отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност,както й ,че гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени.Въприки това по жалба до Рай.прок Враца №1573/1996г.на н-к Грао при общ Враца е образувано срещу мен дозн.№872/96г.РСлС Враца , ,като са знаели ,че н-Грао е баща на следовател от същата службата , работещ стая до стая и съсед по кабинет с водещия разследването полицай,с който ежедневно работят заедно, а оттам и ще е налице пристрастност и заинтересованост, заради роднински връзки, което ще осуети законово разследване.

    Й е било основание разследващия полицай да си направи самоотвод, Но, не го прави, а изпраща дознание№872/96г. на Районна Прокуратура-Враца , с мнение за изготвяне на обвинителен акт ,за обида и клевета на бащата на следователя . По разследването са използвани трима предубедени заинтересовани от изхода на делото свидетели , и нито един мой такъв, видно от ОА от 21.7.1996г на Рай. прок Враца ,с което пряко е отречено правото ми на защитата,тъй като нямам и адвокат.

    Едва след като съм осъден на ЛС , за престъпление по чл.148,ал.2,вр.ал.1,т.1 и 2,вр.чл.147,ал.1 от НК.,изцяло потвърдена с внох.д.№358/99г.Ос Враца ,съм известен с писмо от ОСлС Враца вх.№37 от 19.01.2000г., за роднинството , баща гр. ищец, по дозн. №872/96г.,РСлС Враца ,син следовател в същата служба предала ме по НК.

    Поради й което е разпитвана свидетелка в близки контакти по служба ,и подчинена на н-к Грао, която явно ще държи страната на шефа си ..

    А, другият свидетел, е гр. ищец срещу мен ,по текущо и висящо през 1998г, нох дело № 186/97г. на белослатински Рс..,приключило в Рп Враца 2001г.поради погасителна давност.

    -третият, й ОСНОВЕН светел,н-к Грао ,видно от ОА/свидетели/ от 21.7.1996г.на Рп Враца ,излиза че е бил проекто граждаенски. ищец , ,и на въпроса ,има ли роднина прокурор или съдия,укрива от съда факта, че синът му е следовател ,където съм разследван по негова жалба допринесло за неразкриването на обективната истина,за предубеденост ,видно от постановление №2269/2007г. от 12.5.2008г.на Рп Враца,с отказ. И водещия разследването полицай в РСлС Враца,и прокурора й съдът избирателно е дал вяра на свидетелските показания, и съм осъден при нарушен принципа на равенство на страните в процеса. А, съдът,в случая е страна, вместо арбитър ,защото селективно е използвал заинтересовани свидетели по делото за обслужване на осъдителната присъда, без обвинението да е доказано по несъмнен начин.Причинете за това са:

    Синът на н-к Грао ,следователя от РСлС Враца ,живее в Мездра ,и не случайно от там идва във Враца да ме съди наказателния състав ,прокурорка и председателката на Рс Мездра , съпругата снахата на гр. ищец ,н-к Грао, работеше в прокуратурата Враца..ОХ делото е нагласено от приятелски кръг по служба.

    С цел проекто гр. ищец ,и частен обвинител в наказателното производство-н-к Грао, да получи ,2516лв.нейм щети с лихви 1700лв.,без да са поискани в с.з , Присъждайки лихвите съдът е излязъл извън рамките на заявеното в жалбата до РП Враца,където няма предявени щети, й в ОА ,където липсва указан размер за нейм щети. ,защото . в хода на съдебното дирене по нох.-д.№522/98г.Рс Враца , не са представени никакви писмени доказателства за причинени болки и страдания от гр.ищец,частен обвинител.

    Налице е произнасяне на съд по непредявен иск, за лихви , основание първоинстанционното решение да бъде обезсилено ,й в тази му част или отменено в частта на лихвите,непредявени до приключване с.з.на 9.7.99г.по нох.д. №522/98г.Рс Враца.

    На лице е още по голямо доказателство,че съм разследван,обвинен ,съден и осъден от приятелски кръг.Тъй като след 2002г. следствието Враца , назначиха при тях на работа,преди пенсионира гр.ищец,бащата на следователя ,инженер по професия.

    ИЛИ,,лишен съм от произнасяне на безпристрастен съд, гарантирани от чл.56 от Конституцията,и ЕКПЧ .,й въпреки , че искането ми за защита,за реализиране отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република България право, поради което е правомерна дейност, законово основание за отмяна на постановената присъда.





  15. 1
    права | нерегистриран
    34
    -14

    Ако гарантираните в чл. 10 и чл. 14 от КЗПЧОС права на гражданина Георгиев са нарушени, да си защитава правата по съответния ред, а не да пише писма като председател на КПКОНПИ, които и на сайта да качва. Хайде, в НС на читателите на Дюма няма да направи впечатление, но в ЕК определено ще са озадачени (така казват в Брюксел, вместо ошашавени).

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.