Партиите остават без санкции за злоупотреба с ЕГН?


Скандалът с масовата злоупотреба с лични данни на граждани и "появата" им в партийни подписки за регистрация на изборите, без хората да подозират, вероятно ще остане без последици за съответните партии или кандидати.

Наличието на лични данни на хора, които не са ги предоставяли, не е основание за прекратяване на участието на дадена формация или кандидат на европейския вот, стана ясно от думите на членове на ЦИК. Причината - участниците в подписките се проверяват от ГРАО само за автентичност, т.е. дали срещу дадения ЕГН има реален човек. Няма как държавните служители да удостоверят, че всички имена и ЕГН са предоставени от техните титуляри.

Трудно ще е да се докаже безспорно и вината на партиите, че са включвали лични данни без съгласието на собствениците им. Това означава, че шансът политици да бъдат глобени от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) клони към нула. Същото показва и практиката на КЗЛД досега.

Без глоби се разминаха няколко случая на злоупотреба с лични данни. В един от тях гражданин се жалва, че е получил писмо от политик, адресирано със сбъркано име, така както то е объркано само на сметката му за парното. Друг гражданин, участвал в предварителни избори, организирани от партия, възнегодувал, че получава лични послания години наред от съответните партийни лидери, без да е давал съгласие. Имаше и случай, при който столичанка получи автоматично телефонно обаждане от партиен водач, без номерът да е в указателя. И при трите казуса КЗЛД реши само да даде задължителни указания до политиците да не злоупотребяват.

"По закон, ако има доказателства за злоупотреба с лични данни, санкциите са в най-високите граници на административна отговорност - от 10 000 до 100 000 лева." Това обясни сутринта пред "Труд" шефката на КЗЛД Венета Шопова, която в 17,30 ч привечер бе сменена от Народното събрание (виж долу). По думите в случая отговорност трябва да носят политическите партии, коалиции и инициативни комитети, в чиито документи са парафите менте.

Проверката на всеки сигнал до комисията обикновено отнема около месец в най-добрия случай, обясни Шопова.

Причината е в процедурата - комисията започва да събира доказателства по всеки казус веднага след постъпването му. Органът е длъжен да поиска данни и от жалбоподателя, и от ответника, както и да покани и двете страни за разглеждане на сигнала.

След това следва решение, а в конкретни случаи по преценка на комисарите документите могат да бъдат изпратени в прокуратурата, ако има съмнения за извършено престъпление.

Ако държавното обвинение прецени, че случаят не е от компетенцията му, връща преписката в КЗЛД. Глобите, които комисията налага, подлежат на обжалване пред Върховния административен съд.

За по-малко от 24 часа в КЗЛД постъпиха над 40 жалби, в ЦИК - още над 100 само до ранния следобед вчера. Оказа се, че буквално всеки може да се е "подписал" в подкрепа на някоя формация, без да подозира, стига някъде да е оставил небрежна следа за личните си данни.

Сред потърпевшите се оказа и колегата от в. "Труд Николай Петров, който, без да подозира, е "подкрепил" подписката на "Атака". Той веднага се възползва от правото си да сезира КЗЛД. От партията нямаше коментар вчера.

Омбудсманът на държавата Константин Пенчев, също без да подозира, се оказа "подкрепящ" заличената от ЦИК заради недостатъчно подписи Национал-демократична партия с лидер евродепутатът Димитър Стоянов.

"Проверих си името в ЦИК и установих, че то фигурира в подписка за неизвестната за мен "Национал-демократична партия", каза Пенчев, който веднага сезира и КЗЛД, и прокуратурата. "Създава се усещане, че държавата е разграден двор. Щом партия, която не съм чувал, може да използва личните данни на омбудсмана, какво остава за другите партии и за другите граждани?", възмути се той. В отговор лидерът Димитър Стоянов обяви, че е открил ЕГН на Пенчев за секунди в нета и допусна, че някой вероятно е взел данните му оттам и е "направил мръсно" на партията му, използвайки ги и подписвайки се. Стоянов обяви, че лично е събирал подписи за партията си.

Депутатката от ГЕРБ Ирена Соколова се намери в списък на "България без цензура". Съпругът на независимата кандидатка Евгения Банева - бизнесменът Николай Банев, също се оказа в подписка, различна от тази за жена му.

Секретарката на шефа на парламента Михаил Миков също се оказа "подписана".
"Партия на българските комунисти", "Зелените", Съюзът на комунистите в България (твърдящи, че са съвременна марксистка партия, основана от Димитър Благоев), Християндемократическа партия, "България без цензура", "Националистическа партия на България", "Глас народен", Българска демократична общност са сред най-честите нарушители в жалбите до момента. В списъка обаче са още ГЕРБ, "Атака" и т.н., показа проверка в институциите и в социалните мрежи.

Още в понеделник вечерта от ЦИК препоръчаха на гражданите да се обръщат с жалби до КЗЛД и прокуратутата, но обещаха, че специална комисия ще разгледа сигналите и при тях. И тя ще праща документите до компетентните органи.

Граждани откриха и гаф в самата система на ЦИК за проверка - при въвеждане на 10 еднакви цифри - единици или двойки, в полето за попълване на ЕГН също излизаха инициали и запис за участие в подписка. От комисията обясниха, че това е била проба за системата и записите ще бъдат изтрити.

Говорителят на ЦИК Александър Андреев обясни, че "систематизираният електронен запис, който съответства на хартиените списъци, се предоставя от политическите партии и коалиции". А ЦИК го качва в този вид в сайта. Хартиените партийни подписки се предоставят в ГРАО за проверка на автентичността. Изборните надзорници нямат права да проверяват.

Говорителят също припомни, че задължението на ЦИК да осигури възможност всеки да провери дали не е попаднал в подписка е записано в Изборния кодекс.

Жалбите - и в прокуратурата

И Централната избирателна комисия (ЦИК), и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) ще препращат сигналите за злоупотреба с личните данни до прокуратурата. Това съобщиха от двете институции. Гражданите също могат да се обръщат към държавното обвинение.

Оттам заявиха през деня, че все още не са получили документи по въпроса, но ако жалбите от граждани станат твърде много, прокуратурата би се самосезирала по казуса.

Адвокат: МВР може да профилира гражданите

Новата функционалност на сайта на ЦИК, която дава възможност всеки да провери дали фигурира в партийна подписка, е погазване на личните данни на гражданите. Това обяви пред Би Ти Ви адвокатът от Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов. Според него най-сериозният проблем е, че проверката може да разкрива политическите пристрастия на гражданите. По думите на юриста всеки работодател може да "провери" служителите си, защото има достъп до личните им данни. Информацията пък може да се използва за организация на т.нар. корпоративен вот, даде пример Кашъмов.

Вариантът за проверка на политически симпатии донякъде е заложен и в Изборния кодекс. Той забранява гражданин да се подпише в подкрепа на явяване на изборите на повече от 1 партия или коалиция.

Друг проблем е, че МВР може да използва справката в сайта на ЦИК, за да "профилира" всеки, участвал в подписка избирател според политическите му убеждения, смята адвокат Кашъмов. Полицията разполага с ЕГН на всички граждани. Според юриста не е ясно защо ЦИК е решила да създаде електронен регистър, щом подписките за регистрация на партиите са на хартия. И отбеляза, че възможността да се правят такива "електронни" проверки противоречи на 2 нормативни акта. От 2001 г. ЕГН са премахнати от избирателните списъци, а със Закона за защита на личните данни от 2002 г. се забранява достъпът до такива данни.

Задължението на ЦИК да осигури възможност всеки да провери дали е попаднал в партийна подписка е изрично записано в Изборния кодекс.

Партии подкрепят проверката или търсят провокации

Повечето политици бяха внимателни в реакциите по скандала или изпаднаха в обвинения към политически опоненти.

"Проверката на подписите в подкрепа на регистрация на партия за изборите ще подейства отрезвяващо и очистващо за целия политически пейзаж", каза зам.-шефката на парламента и основен автор на Изборния кодекс Мая Манолова. По думите идеята на проверката е всеки да може да види само за себе си и да няма достъп до данни за други хора. И прехвърли отговорността по контрола на КЗЛД.
Мустафа Карадайъ от ДПС също заяви, че възможността за проверка е нещо добро, защото щяло да се разбере, че "партиите и коалициите, които имат привърженици, нямат нужда от машинации". Той похвали и Изборния кодекс. ДПС и левицата до вечерта бяха сред формациите, за които нямаше сигнали за злоупотреби с данни.

Шефът на щаба на ГЕРБ Цветан Цветанов каза, че няма как да гарантира, че няма случаи на нарушения и от страна на ГЕРБ, тъй като подписите се събирали от местните организации и симпатизанти.

Говорителят на Реформаторите Радан Кънев се въздържа от обвинения, макар негови съпартийци да са попаднали в чужди подписки. И поиска да се разбере бързо за провокации ли иде реч или за технически гаф в ЦИК.

От "Синьо единство" обвиниха Реформаторите и ГЕРБ в "подмяна на дясното" заради свои симпатизанти и членове, попаднали в техните подписки.
От "България без цензура" също нападнаха партии, в чиито документи се подвизавали техни хора.

От Съюза на комунистите видяха опит за дискредитацията им.

Съпруг на соцдепутатка - шеф на личните данни

С рекордна бързина, за по-малко от седмица, бе сменен съставът на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чийто мандат изтече преди година и четири месеца. Миналата сряда Министерският съвет предложи новия състав на органа да е с председател Венцислав Караджов и членове Цветелин Софрониев, Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков. Документът бе внесен за два часа в парламента, докато обикновено тази процедура отнема седмица. Точката попадна веднага в дневния ред на извънредното заседание и парламентът гласува предложените имена.

Кандидатите за постовете не бяха изслушани в ресорната комисия преди избора, въпреки настояването на опозицията. По закон процедурата "изслушване" не е записана.

Както "Труд" писа, юристи се съмняват дали някои от кандидатите отговарят на законовите изисквания. Според Закона за защита на личните данни членовете на комисията трябва да са висшисти по информатика или право с 10 г. стаж по специалността си. За председателя допълнителното изискване е да бъде и правоспособен юрист. Новият председател Караджов е бивш член на ЦИК, но е по-известен с това, че е бивш съпруг на министъра на правосъдието в правителството на ГЕРБ Диана Ковачева и настоящ брачен партньор на депутатката от БСП Деница Караджова.

Той има юридическо образование, но по-голямата част от стажа му е като служител на международната организация US AID (11 г.) и като съветник по проект на немска и американска консултантска фирма в Македония (4 месеца).
Законът за съдебната власт признава юридически стаж в международни организации, но само ако са създадени по силата на международен договор, по който България е страна, какъвто не е случаят.
Цанко Цолов, предложен от вицепремиера Цветлин Йовчев и вече избран за член на комисията, няма диплома по информатика или право, става ясно от биографията му. Новият комисар Цветелин Софрониев е завършил право, но няма нужните 10 г. стаж "по специалността", а само 5 г. Мария Матева и Веселин Целков и досега бяха членове на КЗЛД.

Изборът не мина без екшън в залата. Веселин Вучков (ГЕРБ) поиска точката за избор да отпадне от дневния ред - и МС, и парламентът "извънредно" я вкарвали за разглеждане. Той поиска всички кандидати за комисари да отговорят на 2 въпроса.
Първият бе по скандала на деня с подписките в ЦИК, а вторият - какво би следвало да предприеме властта, след като Европейският съюз реши, че няма да се съхраняват трафични данни? Вучков заяви още, че в пленарна зала трябва да присъства ако не ресорният вицепремиер Цветлин Йовчев, то поне премиерът Пламен Орешарски.
Шефът на парламента Михаил Миков даде думата на Венцислав Караджов, но няколко пъти го подкани да говори по-бързо. Думата поиска и Веселин Целков.
ГЕРБ се опитаха да спрат процедурата по гласуване - поискаха поименна проверка на депутатите и излязоха от залата с надежда да няма кворум.

Миков и заместниците му Мая Манолова и Алиосман Имамов обаче преброиха 125 налични депутати в залата при необходими 121.

За новия състав на КЗЛД гласуваха само 110 депутати и той бе избран.

Пак ли предизвестен избор на председател - този път на Варненския окръжен съд?

Предишна новина

Гръцки власти наложиха глоба в парламента заради пушене в сградата

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.