Опитват да спрат вторичното разграбване на КТБ

Опитват да спрат вторичното разграбване на КТБ

Трима депутати от ДПС – Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид предлагат изменения на Закона за банковата несъстоятелност, с които целят спиране на "вторичното разграбване" на Корпоративна търговска банка – в несъстоятелност. (КТБ (н.)). Законопроектът бе представен в Народното събрание от Йордан Цонев и Хамид Хамид в парламента, а по-късно Делян Пеевски излезе с позиция до медиите.

Законопроектът предвижда създаването на чл. 31а, който  гласи: "Временният синдик и синдикът нямат право до момента на започване на осребряване имуществото на банката, да заличават учредени от длъжници обезпечения, с изключение на случаите, при които вземането на банката е погасено изцяло чрез парично плащане".

Предлага се създаването и на нов чл. 60б, който разглежда обявяването за недействителни на сделки, извършени от трети лица.

В преходните и заключителни разпоредби се предлагат и два текста, които се отнасят конкретно до фалиралата банка: §6. "Извършените от квесторите, временните и постоянните синдици на КТБ (н.), в периода от поставянето й под специален надзор до момента на започване на осребряване имуществото на банката, заличавания на учредени от длъжници или от трети лица в полза на банката обезпечения, са нищожни. Учредените обезпечения се считат за действителни и запазват своя ред." и §7. "Всяко прехвърляне на акции и дялове от търговски дружества извършено от длъжник на банката след датата на поставяне на КТБ (н.) под специален надзор, е недействително по отношение на банката и на кредиторите на несъстоятелността".

Цонев не посочи конкретни сделки, които ще бъдат засегнати, ако измененията бъдат приети от парламента. "От докладите на синдиците, които са публична информация, е известно, че са заведени над 800 дела по направени цесии и прихващания, които в момента текат", каза парламентаристът. Колегата му Хамид допълни, че ако измененията влязат в сила, то синдиците ще получат правен инструмент да възстановят активите на банката. Йордан Цонев посочи още, че ако има противници на законопроекта, то те ще са от кръгове, които са участвали във фалирането на КТБ или техни служители. Законопроектът отхвърля твърденията, че Пеевски е участвал във "вторичното разграбване" на КТБ, обясни още Цонев.

Час по-късно и самият Делян Пеевски излезе с писмена позиция по законопроекта, чийто вносител е: 

"За времето от поставянето на КТБ под специален надзор, въпреки непрекъснатите коментари на различни политици, на представители на неправителствения сектор и на псевдо-финансови анализатори, никой не назова истинския проблем, а именно, че имуществото, закупено с пари с произход КТБ, не може да достигне до масата на несъстоятелността. Нещо повече, с изключение на ДПС, никой не предприе и нужните законодателни инициативи, нито предложи конкретни действия или мерки, за да се предотврати ограбването на активите, закупени с пари на банката. Вместо това, същите тези лица целенасочено заливаха обществото с фалшиви новини, с неверни факти и инсинуации, единствено с цел да прикрият по този начин ограбване на активите и извършителите на грабежа.

"Тъй като действията най-точно показват действителните намерения и са по-силни от всякакво празно говорене, с този законопроект за пореден път доказваме, че стоим твърдо зад пълното разкриване на истина за КТБ - както относно източването на банката, така и спрямо последвалото разграбване на активите, закупени пряко или опосредено с пари на банката. За разлика от моите политически и медийни опоненти, именно с гласовете и на ДПС през м. март 2015г. беше приет законопроекта за изменение на Закона за банковата несъстоятелност, който дава възможност на синдиците на банката да изпълняват върху имущество с произход КТБ (независимо от това колко пъти е било прехвърляно между подставени фирми), като с Йордан Цонев бяхме също и вносители на законопроекта, позволил разсекретяване доклада на международната разследваща компания "Аликс Партнърс", осветяващ порочния модел за отклоняване на средствата на вложителите, довел в крайна сметка до рухването на пирамидата КТБ.

Тъй като действащата нормативна уредба не позволява да се пресекат опитите за неправомерно присвояване на имуществото с произход КТБ – за което публичните доклади на синдиците на КТБ алармираха многократно, очевидно е налице моментът за нова законодателна инициатива. В случая, изготвеният от нас законопроект ясно и конкретно заявява намерението ни, случаят КТБ да не бъде "заметен". Напротив, ние искаме да бъде създадена законова рамка, която да се противопостави както на порочния пирамидален модел на функциониране на банката, реализиран от Цветан Василев и неговото обкръжение, така и на създадената след затварянето на банката престъпна организация за отклоняване на активите. Предвид, че методите за вторичния грабеж на активите, закупени с пари на КТБ, представляват фактически и правен прецедент – основно чрез фиктивни и многократни цесии, позволяващи формиране на "вземане" в полза на новорегистрирани дружества с минимален капитал, които на свой ред предявяват това вземане към дружество с активи, с произход от КТБ, то адекватния законодателен отговор е крайно необходим. По същия начин стои въпросът и с неправомерно заличените обезпечения от страна на бившите квестори на КТБ, което позволи активи за стотици милиони лева да преминат в собственост на физически лица, кухи дружества и офшорни фирми, без срещу това да са постъпили пари в масата на несъстоятелността.

Наясно съм, че настоящата законодателна инициатива ще срещне съпротива от страна на лицата, стоящи зад ограбването на банката, както и от страна на медиите, даващи трибуна на тези лица, но тяхното говорене само би показало ясно на обществото, кой именно не желае да се позволи законодателно на синдиците на КТБ да свършат своята работа и Фондът за гарантиране на влоговете да бъде удовлетворен в максимална степен.

Дебатът при разглеждането на този законопроект в Народното събрание неминуемо ще разкрие кои български политици и народни представители искат да защитят националния интерес и кои са зависими от лицата, ограбили и продължаващи да ограбват КТБ и активите й.

Както и кои от тях ще покажат реално своята принадлежност към порочния политико-олигархичен кръг, забогатял незаконно по време на прехода и бандитската приватизация, който кръг и към момента продължава да ощетява българската нация."

"Правен свят" публикува пълен текст на мотивите на вносителите на Законпроекта за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност:

Предлаганите изменения в  Закона за банковата несъстоятелност са продиктувани от обществения интерес и са естествено продължение на действията на вносителите за осветляване на всички факти и обстоятелства, отнасящи се до фалита на "Корпоративна търговска банка" АД – в несъстоятелност (по- долу КТБ (н.)). Те ще се отнасят и за всички следващи случаи, тъй като е ясно, че публичността на фактите при фалит на кредитни институции е от съществено значение, както за превенция, така и за последваща защита на обществения интерес.

Предлаганите с настоящия законопроект промени, имат за цел от една страна възпрепятстване на недобросъвестните действия на лица, придобиващи фиктивно (безвъзмездно, без уговорена насрещна престация или срещу престация, която не отговаря на условията на нормалната търговска практика за срок, събираемост и размер) вземания с произход банката, и от друга - възстановяване (по силата на закона ("ex lege")) на неправомерно заличени обезпечения по време на квестурата на КТБ (н.).

Публикуваните доклади на синдиците на КТБ (н.) недвусмислено навеждат на извода, че към момента не са налице съществени резултати в дейността им относно връщането в масата на несъстоятелността на активите, придобити пряко или непряко с пари на банката. Това положение уврежда публичния интерес и предполага необходимостта от предприемане на адекватни мерки, включително и на законодателни такива. 

Основните причини за липсата на резултати са следните. На първо място това е начинът (моделът) на функциониране на КТБ (н.), осигурил юридическа "недосегаемост" на активите, закупени непряко с пари на банката чрез използването на няколко нива "кухи" фирми (фирми без дейност и без възможности за връщане на предоставените кредити, съответно заеми), което положение отдалечава фактически и юридически закупения актив от първоизточника на парите – КТБ (н.). На следващо място това е несъобразената с новите условия на банковата несъстоятелност (предвид спецификите на функциониране на КТБ (н.)) нормативна уредба, която не може обективно да противодейства на т.н. "вторично разграбване" на активите, закупени (пряко или непряко) с пари на банката. 

КТБ (н.) е функционирала като финансова пирамида по начин и чрез схеми, които възпрепятстват (или съществено затрудняват) възможността на синдиците по несъстоятелността да достигнат чрез съществуващите правни способи до активи, закупени непряко с пари на банката. КТБ (н.) е кредитирала множество кухи дружества, които от своя страна са предоставяли заеми на други кухи дружества (дружества от втори ред), а те - на трети дружества и т.н., докато последното дружество по веригата на заемополучателите придобива с получените заемни средства определен актив – предприятие, дялово участие в трето дружество и/или недвижим имот, без същия актив да е заложен пряко в полза на банката. При тази схема, независимо от няколкото поредни трансфери на пари (основно под формата на заеми), първоначалният произход на парите винаги е от КТБ (н.)), като синдиците на банката не разполагат с ефективен юридически способ да интервенират срещу последното дружество от веригата на заемополучателите, съответно срещу придобития от това дружество актив. 

Към момента не е възможно да се прецени и ефективността от приложението на приетия с измененията на закона от м. март 2015г. (ДВ, бр.22/24.03.2015г.) иск по чл. 60а, тъй като заведените от синдиците съдебни искове въз основа на тази законова норма все още не са приключили с влезли в сила съдебни решения, а предвид правната им и фактическа сложност, приключването ще отнеме продължително период от време. Същото положение се отнася и до исковете за отмяна на извършените прихващания – по тях се наблюдава и противоречива съдебна практика.      

Друг съществен проблем, който възпрепятства постигането на ефективен резултат при попълването на масата на несъстоятелността на КТБ (н.), е извършеното по време на квестурата заличаване на съществена част от съществуващите обезпечения, учредени от длъжници кредитополучатели в полза на КТБ (н.), като заличаването е извършено избирателно, без компетентност на квесторите и без основание - единствено въз основа на приетите от квесторите прихващания, които впоследствие бяха оспорени по съдебен ред от страна на синдиците по несъстоятелността. По този начин КТБ (н.) е лишена от възможността да се удовлетвори от учредени, но неправомерно заличени реални обезпечения на предоставени от банката кредити. (Дори и при положително за банката решение по съдебните дела срещу прихващанията, същите няма да имат практическо значение.)   

На следващо място докладите на синдиците разкриват и следната крайно порочна практика – трети лица (без връзка с КТБ (н.)) придобиват (чрез цесии) от последните по веригата на заемополучателите кухи фирми, вземанията им срещу дружества притежаващи реални активи, като придобиванията на вземанията се извършва фиктивно (без реална насрещна престация). Целта е впоследствие третото лице (приобретателят на вземането) да предяви по съдебен ред вземането срещу дружеството с реални активи и/или да иска откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество – и в двата случая третото лице иска да "осребри" активите в своя полза. Свидетели сме на организирани действия с участието на представляващите кухите фирми, чрез които определени трети лица придобиват формално (без насрещно плащане) вземания с първоначален произход от КТБ (н.) и предявяват тези вземания срещу дружества с реални активи, закупени по линия на същото непряко финансиране от банката. Нещо повече – налице са производства по несъстоятелност на дружества с реални активи, при които КТБ (н.) има преки вземания по несъстоятелността, но с реализирането на описаната по- горе схема, чрез която трети лица придобиват от последните кухи фирми от веригата на непрякото финансиране с произход от банката, вземанията им от дружеството длъжник, се наблюдава следния фактическия и правен абсурд - КТБ (н.) трябва да търпи конкуренцията на кредитори по несъстоятелността, притежаващи вземания (в повечето случай по- големи от тези на банката), с първоначален произход също от КТБ (н.), които не са погасени към банката. 

Всичко изложено по-горе предполага крайната необходимост от предприемането на адекватни мерки, за да се противодейства на схемите за вторичното разграбване на активите, закупени (пряко или непряко) с пари на КТБ (н.), като се вземат предвид конкретните фактически и/или юридически действия (факти и обстоятелства), по които разграбването се осъществява и срещу които към момента няма ефективен нормативен отговор.

В тази връзка, с предлаганите промени (а) се забранява на синдика да заличава обезпечения, учредени в полза на банка в несъстоятелност, освен при погасяване на задължението с реално плащане (а не с прихващане или други правни способи), (б) се въвежда относителна недействителност на всяка сделка за прехвърляне (цесия) на вземане с произход от банка в несъстоятелност (без оглед на броя на прехвърлянията), когато вземането е прехвърлено без реална насрещна престация, като приобретателят на такова вземане губи качеството си на кредитор спрямо трети лица, (в) се увеличава срока за предявяване на отменителните искове по несъстоятелността от 2 години на 5 години, с което ще се увеличи ефективността на синдиците и няма да останат случаи, при които изтичането на срока да преклудира действията по несъстоятелността. 

В Преходните и заключителни разпоредби настоящите промени предвиждат два текста, които пряко касаят КТБ (н.), а именно – (а) обявяват се за нищожни всички заличени от квестори или синдиците на КТБ (н.), в периода от поставянето на банката под особен надзор до започване на осребряването, обезпечения, учредени от длъжници на банката, като обезпеченията се считат за действителни и запазват своя ред (с тази промяна се възстановяват ex lege правата на банката върху съществуващи обезпечения, учредени от длъжници, които са били заличени от страна на квестори или синдици, независимо от причината (освен при реално погасяване на дълга)), и (б) въвежда се относителна недействителност на сделки имащи за предмет прехвърляне на дялове или акции, извършени от длъжници на КТБ (н.) след поставянето на банката под специален надзор (с тази промяна се дава възможност банката да върне в патримониума на своите длъжници техни дялови участия, върху които не са били учредени обезпечения и които са били прехвърлени, както и да изпълнява върху тях).

С така предложените промени съществено ще се подобри ефективността на нормативната уредба в производствата по несъстоятелност на банки, както и фактическите и правни възможности на синдиците за попълване на масата на несъстоятелността. С промените се цели също да бъдат изправени конкретни неправомерни действия и създадени порочни практики във връзка с несъстоятелността на КТБ (н.), довели до отклоняване на активи и до възпрепятстване на действията по тяхното събиране и попълване в масата на несъстоятелността, т.е. ще се пресече в голяма степен процеса по вторичното разграбване на активите, придобити с пари на КТБ (н.). 

Необходимостта от приемането на предложените законодателни промени се налага от явната несъобразеност на законовата уредба на банковата несъстоятелност с реалностите, на които сме свидетели във връзка с производството по несъстоятелност на КТБ (н.) и на невъзможността на закона да се противопостави на вторичното разграбване на активите с произход от банката. "Реалностите на КТБ" са нови (или законово неизследвани) по същество отношения, възникнали между банката в несъстоятелност, нейните преки или непреки длъжници и/или трети лица, придобиващи активи с произход от банката, същите доказаха неадекватността на съществуващата правна уредба да осигури ефективност на действията по попълване на масата на несъстоятелността и категорично изискват адаптиране на законодателството.   

Още по темата

Френските съдилища са претоварени от стотици дела за тероризъм

Предишна новина

Против допълнителни бонуси за спецмагистратите

Следваща новина

Коментари

33 Коментара

  1. 18
    Типично свинско | нерегистриран
    25
    -1

    Това са методите на Прасчо - когато нещо не може да се постигне със съществуващите правни възможности, се създават нови правни възможности с промяна в нормативната база или с приемане на тълкувателни решения на ВКС. Последното е доста добър механизъм, защото тълкувателните решения по приложение на закона действат "завинаги" - в смисъл и за вече осъществили се сделки. Сега обаче не му се чака толкова дълго като за тълкувателно решение, че ще му избяга манджата и иска изменение на закона. С обратно действие. Грух.

  2. 17
    Студента | нерегистриран
    24
    0

    Истина е! До дни се очаква обявяването на решението на арбитража във Вашингтон. И убитият Пеевски вместо да внася някакви закончета да поиска екстериториалност на хотел ,,Берлин,, а защо не и на ЦУМ, където са чувалите с откраднатите пари.

  3. 16
    ? | нерегистриран
    14
    -2
    До коментар #11 от "#9 | нерегистриран":
    Нищожността е най-тежкия порок, като нищожните сделки не пораждат правни подледици въобще. Нищожната сделка е "правно нищо", поради което при нея няма "задна дата".

    Може ли да си толкова неук. Правно нищо ще бъде, ако е отговаряла на състав на нищожност. Ако не е отговаряла на такъв значи е била валидна. КОЙ и къде посяга на валидни сделки?

  4. 15
    | нерегистриран
    2
    -1

    http://www.dnevnik.bg/politika/2017/10/26/3066536_zakonoproektut_na_peevski_e_s_obratna_sila_i_vkljuchva/

  5. 14
    | нерегистриран
    14
    0
    До коментар #4 от "Шах с пешката. какъв ще е ходът на протестариата сега? | нерегистриран":
    Браво на господин Пеевски. А сега протестариата какво ще прави? Точно този закон, с който цесиите се обявяват за незаконни, и то с обратна дата ще върне парите към КТБ. Никой друг в последните години не посмя да предложи такъв проект. Ще се окаже,че протестите на протестариата , когато господин Пеевски стана шеф на ДАНс са били в защита на разграбването на КТБ, което и се случи. Доказано-и с този проект господин Пеевски е на страната на законността. Докадзателдството е и ,че протестариата протестираха против Пеевски, без да има нито йота доказателства против него да го уличават с каквото и да е, вклч той е и с чисто съдебно минало, но не протестирахте против машиниста. Юрист-не може, машинист-може, според протестариата?

    А сега, драгият протестариат какво ще правите? Ще подкрепите ли Пеевски-което значи да се изповръщата върху себе си-след помията изречена от вас за него, или ще сте против него, тоест на страната на разграбването на милиардите от КТБ?

    Шах с пешката.

    Без полезен ход за протестариата.





    Името му е Делян, а не Господин :)

  6. 13
    | нерегистриран
    2
    -1

    https://frognews.bg/novini/peevski-izleze-svetlo-napadna-eventualnite-protivnitsi-vneseniia-dps-zakon-ktb.html

  7. 12
    | нерегистриран
    31
    -1
    До коментар #10 от "Кой купи Правен свят | нерегистриран":
    #КОЙ купи Правен свят....





    КОЙ ли е автор на тази статия!

    Чудя се за толкова прости ли ни вземате.

    Чудя се и докога ще издържите.

    Самотата е лоша работа.Самотната журналистика - ужасна работа. Продажната журналистика - пеевска работа.

  8. 11
    #9 | нерегистриран
    5
    -4

    Нищожността е най-тежкия порок, като нищожните сделки не пораждат правни подледици въобще. Нищожната сделка е "правно нищо", поради което при нея няма "задна дата".

  9. 10
    Кой купи Правен свят | нерегистриран
    32
    -1

    #КОЙ купи Правен свят....

  10. 9
    Pencho | нерегистриран
    24
    -3

    1.Допустимо ли е в правова държава да обявяваш за нищожни със задна дата сделки, които към момента на сключването си са били действителни?

    2.Допустимо ли е в правова държава да възстановяваш обезпечения които вече са били заличени, защото ти се струва че някой е злоупотребил?

    3. Ако се случат 1 и 2 ще бъде ли осъдена държавата да плати обезщетение на засегнатите нови собственици от които ще бъде отнето имущество?

    4. Ако част от активите на КТБ се върнат на кого ще бъдат продадени при несъстоятелността и на каква цена?

    5. Има ли един от вносителите на закона спешна нужда от средства да погасява свои дългове към чуждестранни лица?

    6. Би ли могло чисто хипотетично част от върнатите активи на КТБ да бъдат придобити и използвани за погасяване на дълговете по т. 5?

  11. 8
    ЦРУ | нерегистриран
    30
    0
    До коментар #6 от ":) | нерегистриран":
    Хайде протестъри. довечера -на протест. С този закон ще се спре разграбването на КТБ, и ще се върнат милиарди в масата на несъстоятелността. Протестирайте. Нямате друг избор. Ако не протестирате-значи подкрепяте Пеевски, ако протестирате, значи подкрепяте разграбването на КТБ.

    А сега де?



    До няколко седмици се очаква решението на арбитража във Вашингтон, който почти сигурно ще присъди на Оманския фонд поне 350 милиона щ.долара и виновните за фалита на КТБ вече подготвят димната завеса.

  12. 7
    :) | нерегистриран
    1
    -3

    Пеевски: Сега ще видите кой не желае да върнем парите от КТБ

    http://clubz.bg/59973-peevski_sega_shte_vidite_koj_ne_jelae_da_vyrnem_parite_ot_ktb

  13. 6
    :) | нерегистриран
    2
    -26

    Хайде протестъри. довечера -на протест. С този закон ще се спре разграбването на КТБ, и ще се върнат милиарди в масата на несъстоятелността. Протестирайте. Нямате друг избор. Ако не протестирате-значи подкрепяте Пеевски, ако протестирате, значи подкрепяте разграбването на КТБ.

    А сега де?

  14. 5
    Мечo Пух | нерегистриран
    28
    0

    Шиши чий го търси в България, нали щеше да се маха и да не се връща?!

  15. 4
    Шах с пешката. какъв ще е ходът на протестариата сега? | нерегистриран
    3
    -31

    Браво на господин Пеевски. А сега протестариата какво ще прави? Точно този закон, с който цесиите се обявяват за незаконни, и то с обратна дата ще върне парите към КТБ. Никой друг в последните години не посмя да предложи такъв проект. Ще се окаже,че протестите на протестариата , когато господин Пеевски стана шеф на ДАНс са били в защита на разграбването на КТБ, което и се случи. Доказано-и с този проект господин Пеевски е на страната на законността. Докадзателдството е и ,че протестариата протестираха против Пеевски, без да има нито йота доказателства против него да го уличават с каквото и да е, вклч той е и с чисто съдебно минало, но не протестирахте против машиниста. Юрист-не може, машинист-може, според протестариата?

    А сега, драгият протестариат какво ще правите? Ще подкрепите ли Пеевски-което значи да се изповръщата върху себе си-след помията изречена от вас за него, или ще сте против него, тоест на страната на разграбването на милиардите от КТБ?

    Шах с пешката.

    Без полезен ход за протестариата.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.