Омбудсманът препоръчва промени в Семейния и Наказателния кодекс в защита правата на осиновените деца

Омбудсманът препоръчва промени в Семейния и Наказателния кодекс в защита правата на осиновените деца

В препоръка, изпратена до председателя на Народното събрание Михаил Миков и до премиера Пламен Орешарски, омбудсманът Константин Пенчев настоява за предприемане на мерки за изменение на чл. 105 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК), както и на чл. 145, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), така че да бъде гарантиран най-добрият интерес на детето. Текстовете се отнасят до тайната на осиновяването.

Според нормата на чл. 105 от СК осиновителите или осиновеният, след навършване на 16 години, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд се произнася с решение, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора при закрити врата. Анализът на съдебната практика показва обаче, че, доколкото липсва яснота за естеството на важните обстоятелства по чл. 105, молбите на ищците най-често биват отхвърлени от окръжните съдилища и на осиновените се отказва правото да получат информация за биологичните им родители. "Смятам, че нормативната уредба, регламентираща тайната на осиновяването, не съответства на принципите, залегнали в международните актове, по които Република България е страна, нарушава правата на осиновените деца и води до редица морални, психични, а често и здравни проблеми", пише омбудсманът. Той напомня, че чл. 7 от Конвенцията на ООН за правата на детето прокламира правото на детето, доколкото е възможно, да познава и да бъде отглеждано от своите родители. Комитетът по правата на детето неведнъж е препоръчвал на държави членки, които са въвели законови ограничения на правото на осиновените на достъп до информация относно рождените им родители, да вземат всички мерки, за да осигурят спазването на тази норма и правото на детето да познава своите родители да бъдe напълно приложено. Комитетът препоръчва също държавите да осигурят запазването на информацията за датата и мястото на раждане на осиновените деца, както и за техните генетични родители, и когато е възможно тази информация да се предостави на децата по тяхна молба или когато това е в техния най-добър интерес.

Декларацията на ООН за социалните и правни принципи, отнасящи се до закрилата и благосъстоянието на децата, с особено внимание към приемното настаняване и националните и международни осиновявания постановява, че необходимостта за едно осиновено или приемно дете да познава своя произход трябва да бъде призната от лицата, които отговарят за грижите за детето, освен ако това не противоречи на неговите висши интереси. "Затова смятам, че нормата на чл. 145, ал. 2 от НК, която криминализира разгласяването на тайната на осиновяването, също не съответства на принципите на международното право в областта на правата на детето, доколкото създава предпоставки за препятстване на упражняването на правото му по чл. 7 от Конвенцията", категоричен е Константин Пенчев.

Той пише още, че правата на осиновените деца се нарушават и от чл. 106, ал. 1, т. 2 от СК, който регламентира възможността за прекратяване на осиновяването при тежко провинение от едната страна или при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения. Естеството на отношенията между осиновител и осиновен, според чл. 100 и чл. 101 от СК, е както между роднини по произход. Осиновявайки дете, осиновителите се сдобиват с всички родителски права и задължения, които следва да упражняват в интерес на детето, а, когато интересите на детето са накърнени, Кодексът предвижда ограничаване, съответно отнемане на родителски права. "Практиката показва, че прекратяването на осиновяването често причинява тежки психологически травми у децата, отстраняването на които е труден и дълъг процес, поради което смятам, че прилагането на тази разпоредба също е в противоречие с техните интереси" – добавя омбудсманът.

Кметът на Несебър е със запорирано имущество заради "Дюнигейт"

Предишна новина

Нерегистрираната Националистическа партия се "провря" за участие в евроизборите

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    Edward-William G. Bradford | нерегистриран
    2
    -1

    До Президента на Република България

    Г-н Росен Плевнелиев

    До Министъра на правосъдието

    Г-н Христо Иванов



    ОТВОРЕНО ПИСМО



    Уважаеми Господин Президент,



    Обръщам се към Вас с това отворено писмо, с учтивата и настоятелна молба да сезирате Конституционния съд на Република България с искане да бъдат отменени Член 105 и 106 алинея 1 точка 2 от Семейния Кодекс и Член 145 ал.2 от Наказателния Кодекс на основание, че те противоречат не само на сега действащата българска Конституция, но и на редица международни закони, по които Република България е страна и създават дискриминация срещу значима част от българското население. По официални данни на български неправителствени организации от действието на тези текстове са засегнати около два милиона души. Това е почти една трета от населението на страната.



    Въпросните правни текстове се отнасят до така наречената тайна на осиновяването. Формално погледнато, законодателят е искал чрез тях да осигури защитата и благоденствието на децата станали обект на осиновяване. Това не е осъдителен мотив. Проблемът възниква от обстоятелството, че така наречената тайна не се ограничава само до акта на осиновяване, а се разпростира и върху произходът на индивида, което не само не е обект на тайна, а е изконно право на хората по целия цивилизован свят. С други думи, дори след навършване на пълнолетие, осиновените хора нямат право да узнаят, кои са биологичните им родители. В резултат на това, те са лишени и от законно гарантираното им право на информация отнасящо се до семейната здравословна история. В огромна част от случаите подобно отсъствие на важна за живота и здравето на хората информация ги поставя в условия, от които настъпват трайни вредни последици. Това не може и не бива да се случва още по-малко с протекцията на държавата, която е отговорна за благоденствието на всички нейни граждани, а не само на част от тях. В мнение от 16 Април 2014 г. на националния омбудсман Г-н Константин Пенчев се казва :



    “ Според нормата на чл. 105 от СК осиновителите или осиновеният, след навършване на 16 години, могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд се произнася с решение, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора при закрити врата. Анализът на съдебната практика показва обаче, че, доколкото липсва яснота за естеството на важните обстоятелства по чл. 105, молбите на ищците най-често биват отхвърлени от окръжните съдилища и на осиновените се отказва правото да получат информация за биологичните им родители. Смятам, че нормативната уредба, регламентираща тайната на осиновяването, не съответства на принципите, залегнали в международните актове, по които Република България е страна, нарушава правата на осиновените деца и води до редица морални, психични, а често и здравни проблеми"



    Г-н Президент,



    Бихте ли нарекъл честен и открит съдебен процес, в който заинтересуваната страна не присъства в съдебното заседание, а процесът се води при закрити врата в присъствието на прокурор и биологичните родители. Кой, от чие име и чии интереси защитава в един подобен правен абсурд, на фона на който „Процесът“ на Ф. Кафка изглежда по-малко абсурден. Това е крещяща несправедливост, която българският законодател с години е оставил да властва. Уви, щетите на този правен анахронизъм съвсем не се изчерпват с отсъствието на информация касаеща здравето на хората. Факт е, че държавата в лицето на нейните институции не е в състояние да упражни ефективен контрол по опазването на тайната на осиновяване. Винаги се намират „доброжелатели“, които да кажат на осиновения човек, че той е такъв, и да отворят кутията на Пандора. Това е по-масовата практика позната на всички. В останалите случаи какъвто е моят, държавата сама компрометира тайната на осиновяване, издавайки документ (Удостоверението за раждане) в който са вписани неверни данни (в графа - имената на родителите) и винаги съществува значителна разлика между датата на раждане, и датата на Акта за раждане. Това е резултат на съдебния процес, в който се прехвърлят родителските права от биологичните родители на осиновителите. Законно овластеният чиновник не предоставя на българските граждани техните Актове за раждане. Той им предоставя Удостоверения за тези актове. И дори за миг не му е минава през главата, че всеки, който погледне и сравни датите от Акта и Удостоверението и види, че между тях има значим период от време, ще му стане ясно какво се „крие“ зад това. В моето Удостоверение за раждане, датата на Акта за раждане е с 5 години по-късно от рождената ми дата.



    Уважаеми Господин президент,



    Последващите въпроси са риторични. Не съм толкова глупав за да не знам, че никой в България няма да се наеме да отговори на тях, макар и формално. То не е и лесно… Кажете ми кого да подведа под отговорност за издаването на държавен документ с невярно съдържание, (имената на родителите ми) и укрития (подменен) акт за раждане с имената на биологичните ми родители? На какво основание ми се отказва правото дадено на всички останали български граждани да знам произхода си? Защо аз съм третиран от закона по различен начин от останалите български граждани. Какво е Актът на осиновяване? Хуманен жест от страна на осиновителите, или правен акт за промяна на собствеността на движима собственост в който има две страни: Биологичен родител(и) и Осиновител(и). Какво е субекта на осиновяване? Пълноправен човек или друг, на който с въпросния правен акт му се отнемат определени законни права, дадени по рождение на всички останали? Стока ли сме ние? В правото съществува правилото, че който има право над по-голямото автоматично има право и над по-малкото. Кое е по-голямото при осиновените хора? Правото им на пълноценен живот и равно третиране от закона, или законодателното насилие на обществото да нямат това право, предвид обстоятелството, което не им е било подвластно (идването на този свят) Защо гузната съвест на хората изоставящи децата си да е по-голямо нещо, (обект на законна защита) от правото на пълноценен живот на осиновения? Ако аз издам документ с невярно съдържание ще отида в затвора. Защо държавата извършваща същото деяние е третирана по-друг начин и с други стандарти? Конституцията не предполага подобно нещо, нито който и да било действащ български закон.





    Уважаеми Господин Президент,



    Тези, а и редица сходни въпроси може би сте ги чувал и преди. Чували са ги и всички представители на Законодателната и Изпълнителна власти. В последното Народно събрание бе внесена петиция с искане за отмяна на въпросните текстове, подписана от над хиляда души. Техния брой продължава да расте. Засега този проблем засягащ над два милиона български граждани се дискутира само от представителите на четвъртата власт – медиите. Почти е на път да се банализира. Открити писма като моето са писани и преди многократно. Не съм чул все още някой политик или държавник да е отговорил на подобно писмо. Всички останали институции включително институцията, която Вие представлявате сякаш не са чували за него. Проблемът Господин Президент е в това, че когато се допусне банализиране на проявата на хуманност в един все по-дехуманизиращ се свят, това води до институционализиране на злото. И по-специално на един негов особен аспект – безпричинното зло. То е по-силно и от най-силната президентска институция, където и да било по света.



    Мълчанието е най-голямата лъжа Господин Президент!



    За всеки от нас, животът е поредица от събития, след всяко от което се налага да се възстановяваме. Докато не настъпи онова събитие, от което не можем повече да се възстановим. За мен това е събитието, че съм осиновен. Узнах го дълго след като прекрасните ми родители осиновители бяха починали, и не съм в състояние да открия както биологичните си родители, така и роднини (братя или сестри). Когато си млад животът изглежда като бездънен кладенец пълен с безброй възможности. Всъщност това не е така. Всичко на този свят се случва само определен брой пъти и този брой е много, много малък. Аз съм на петдесет и четири години и от двайсет и една години не живея в България. За целия този период съм я посетил 3 пъти за по няколко дни. Не знам още колко пъти бих могъл да го направя два, три… четири или николко. Колко пъти по време на Вашето президентство имахте възможност да проявите жест на хуманност, надхвърляща пи-ар снимките от домове за сираци? И още колко пъти ще Ви се отдаде подобна възможност след това. Кое е по-важно да запомнят Вашите деца след Вас: Че сте бил президент, или че сте бил хуманен баща. Кое от двете би им давало повече сила в живота? Попитайте тях за отговора.



    Проявете за жест на хуманност Господин Президент.



    Степента на демокрация в едно общество е толкова по-голяма, колкото повече се зачитат правата на малцинствата в него, каквото сме и ние. В противен случай има диктатура на мнозинството, ръководено от етика на принципите, без да си дава сметка за последствията. За съжаление тези принципи са отражение на средновековното българско моралитѐ от времето на възраждането, а сега сме двайсет и първи век. Поискайте отмяна на въпросните текстове преди България да бъде осъдена от Европейски съд за погазване на основни човешки права, защото това рано или късно ще стане и българските данъкоплатци ще трябва да платят в пари разбирането си за това какво е право и какво не. Недостойно е България постоянно да е санкционирана по унизителен начин за неща, които общността към която се опитва да принадлежи отдавна е уредила по цивилизован начин. България е единствената държава в Европейския съюз, в която тайната на осиновяване защитава онези, които изоставят децата си, но не и децата. Не съм чул никой изоставил детето си да е бил посочен с пръст, и да е бил заклеймен в обществото за това. Те са защитени. Към тях е проявено… разбиране?! За сметка на това ние сме осъдени до живот не само да бъдем изкупителна жертва за „греха“ на родителите си, но и понасяме всички морални, здравни, психични и етични пасиви от съществуването на въпросните текстове в закона.



    С надеждата, че ще бъда чут и разбран Ви желая всичко най-добро.



    С уважение,



    Едуард-Уилям Брадфорд



    5 Септември, 2014 г. Ню Йорк, САЩ

  2. 5
    | нерегистриран
    6
    0

    До коментар [#4] от "интересуващ се":



    Напълно вярно е написаното: необходима е сериозна психологическа аргументация и дискусия в средите на запознати, а не теоретизиращи хора. Става дума за човешки съдби и преценката следва да е задълбочена и всестранна.

  3. 4
    . | нерегистриран
    5
    -5

    Темата с осиновяването и търсенето на биологичните родители е толкова деликатна, че е доста меко казано "брутално" набързичко да вкараш едни такива законодателни промени!

  4. 3
    “законен интерес”, “правен интерес”,„държавен интерес” и „обществен интерес”? | нерегистриран
    5
    -2

    Правен интерес възниква, когато бъде засегнато или може да бъде засегнато или нарушено право или законен интерес. Много ме мъчи един въпрос, а той е: какъв по-точно правен интерес има омбудсманът Константин Пенчев за да иска и настоява за предприемане на тълкувателно решение по реда на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност /отм.ДВ, бр.38/2012 г., в сила от 19.11.2012 г./? Над 50 дела по искове на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с които се иска отнемане в полза на държавата на имущество на стойност над 50 милиона лева, са били спрени до 31 декември 2013 г. Причината е образуваното Тълкувателно дело No 7/2013 г. при Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), по искане на омбудсмана, за необходимостта в процеса на отнемане на имущество да се доказва връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, времето на нейното осъществяване и придобитото имущество, за да се постанови отнемането. Необходимостта да се изчака приемането на тълкувателното решение е довело до лавинообразно спиране на делата, образувани от КОНПИ на различни съдебни инстанции. Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. "Притежаващият реална власт се чувства обсебен от нея." От друга страна, при тази обстановка и човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности. В крайна сметка, житейският опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице има за последица постигането на негативни резултати.

    Тези са в общи линии основанията Конституцията да определя различни по продължителност периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице.



  5. 2
    Ха,ха,ха.... | нерегистриран
    4
    -2

    Омнибусман...

  6. 1
    Омбудсман за лични цели | нерегистриран
    13
    -3

    Омбудсманът знае тайната на осиновяването, като истински мъж на жена си Мирена Пенчева - шефка на фондация "Шанс за всяко дете", посредник в международното осиновяване. Пенчева е била хем адвокат по осиновяванията, хем и съпруга на председателя на ВАС, хем сега на омбудсмана на Република България ... http://www.adopt-bgchild.org/cv_Mirena_Pencheva_bg.html

    Много ми харесва това сравнение - фъфлека омбудсман, човека - “Гамбринус”. с конфликт на интереси, прикриване на корупция и нарушение на професионалната етика. Пенчев с 3 апартамента в София и Париж и участие във фирми. Съпругата му Мирена Пенчева е адвокат - посредник в международното осиновяване, синът му работи в ДАНС защото ВАС отмени уволнението на Иван Драшков, а дъщеря му, след като се провали на конкурс за съдия стана съветник на Антония Първанова в Европарламента. В препоръка, изпратена до председателя на Народното събрание Михаил Миков и до премиера Пламен Орешарски, омбудсманът Константин Пенчев настоява за предприемане на мерки за изменение на чл. 105 и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс (СК), както и на чл. 145, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), така че да бъде гарантиран най-добрият интерес на ...Мирена Пенчева е адвокат - посредник в международното осиновяване.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.