Омбудсманът настоява за регистър на лекарските грешки


Трябва да бъде създаден регистър на медицинските грешки, но не толкова за да бъдат наказвани лекарите, а за да може описаните случаи да послужат за превенция на по-нататъшни грешки, обяви омбудсманът Константин Пенчев по време на семинар "Лекарската/медицинската грешка", организиран от Международния адвокатски съвет, Висшия и Софийския адвокатски съвет. В момента в България няма точно определение какво представлява медицинската грешка, но по груби изчисления годишно се допускат около 1500 - 1600 пропуска в лечението и пациентите се чувстват увредени след това. Няма точна статистика на заведените дела за медицински грешки. В момента съществуват 21 определения за нежелани ефекти, 13 определения за медицински грешки, 11 определения за нежелана реакция в резултат на употреба на лекарства и осем определения за near miss (близо до грешката), коментира д-р Петър Загорчев, председател на Централната комисия по професионална етика към Българския лекарски съюз.Именно заради липсата на единно законодателство и определение, което би могло да залегне в бъдещия закон за правата и задълженията на пациента, голяма част от пострадалите не завеждат дела, тъй като трудно могат да докажат лекарска грешка. Освен това медиците не се съгласяват да свидетелстват срещу колегите си. Трудно се доказва и нарушаването на съществуващите медицински стандарти.

Какво представлява грешката

Във френската медицинска литература грешката е виновно действие или бездействие на лекаря, противоречащо на закона, довело до накърняване на живота или здравето на пациента. В България в повечето случаи става въпрос за бездействие на медицинските специалисти, а не за грешно действие. "Те не извършват необходимите диагностично-лечебни дейности навреме и в достатъчен обем. Другият чест пропуск е липсата на комплексна диагностика, което води до недостатъчно, ненавременно или неадекватно поведение спрямо пациента", коментира докторът по правни науки Олга Томова-Куцарова.Тя допълва още, че друг чест пропуск, който води до неблагоприятни резултати от лечението, е липсата на точна и подробно водена документация, включително и на нейното подправяне. Освен това липсват точни и ясни вътрешни правила за работа в клиниките и отделенията на лечебните заведения и точни алгоритми за работа, особено при спешни случаи. Според д-р Куцарова липсата на добро отношение от страна на специалистите провокира пациентите да предполагат, че лечението им не е извършено достатъчно добре. Самата здравна каса няма право да следи качеството на услугата, а само да проверява медицинската документация. Това пък кара лекарите често да вписват неверни данни, за да се вместят в заплащаните от НЗОК процедури.

Малко жалби

През последните две години в централната комисия по професионална етика към Българския лекарски съюз са постъпили 202 жалби. Около 68% от тях са свързани с достъпа и адекватността на медицинската помощ, включително и медицински грешки. В случаите когато има явно нарушение обаче, в устава на БЛС няма заложен механизъм за реакция от страна на комисията, коментира д-р Петър Загорчев. Обикновено гражданските процеси при грешка са насочени не срещу лекаря, а срещу лечебното заведение, тъй като се предполага, че по този начин пациентът ще получи по-бързо обезщетение. Наказателните процеси пък са много дълги и трудни заради тежкия процес по доказване на увреждане.Затова адвокатите предлагат да се създадат по подобие на Франция комисии по правата в здравеопазването. Става въпрос за регионални комисии, които се занимават с помирение и обезщетение, като техните правомощия са ограничение само за причинени вреди от лекарски грешки. Тези медиационни центрове могат да тушират напрежението, да изяснят всеки казус и ако въпросът не може да се реши с обезщетение, да се премине към съдебна зала.

Имамите осъдени за салафитизъм

Предишна новина

Признания за убийството на Елен Пастор

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.