НАРЕДБА-ЗАКОН за уреждане имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони

Издадена от министъра на земеделието и държавните имоти, обн., ДВ, бр. 50 от 2.03.1945 г., изм. и доп., бр. 183 от 13.08.1946 г.

Чл. 1. Отменяват се всички закони, постановления и наредби, издадени от 23 януарий 1941 година до 9 септемврий 1944 година, за отстъпване от държавата възмездно или безвъзмездно на движими и недвижими имоти, които са принадлежали на евреи, на еврейски културни, политически и други организации и юридически лица и са били иззети или отчуждени в полза на държавата по законите издадени против евреите, упоменати в чл. 2 от наредбата-закон за отменяване на някои закони ("Държавен вестник", бр. 227, 16 октомврий 1944 година).

Отменяват се и всички конфискации на такива имущества, станали по силата на същите отменени закони.

Чл. 2. (Доп. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Връщат се в собственост на евреите, на еврейските културни, политически и други организации и юридически лица, всичките недвижими имоти, отчуждени или конфискувани от държавата, по законите упоменати в чл. 2 от наредбата-закон за отменяване на някои закони, както и продадените на публична продан имоти за вземания по закона за еднократен данък, съвместно с други данъци или самостоятелно върху имуществата на лица от еврейски произход. В случаи, че някои от тези имоти са прехвърлени от държавата върху трети лица, актовете по тези прехвърляния, както и актовете за ипотеки и за учредяване на други вещни права върху тях, извършени след отчуждаването им от държавата до влизане на настоящата наредба-закон в сила, се обезсилват.

Обезсилването на нотариалните актове по отчужденията и сделките по предходните алинеи става безплатно и служебно въз основа на надлежен списък, предоставен от Дирекцията на държавните имоти, респ. данъчната власт.

На третите лица, приобретатели на горните имоти, държавата връща заплатената покупна цена, събраните в връзка с отчуждението на имота мита, такси, берии, герб и др., а общината - заплатеното общинско право.

Ако имотите са обременени с ипотека или друга тежест след прехвърлянето им от държавата, от покупната цена и от разноските се удържа сума достатъчна за изплащане на обезпечените вземания. В случай, че прехвърлянето е извършено безвъзмездно, държавата обезпечава изплащането на тези вземания, като си запазва правото на регресен иск срещу приобретателя. Всички ипотеки и други тежести сключени след 9 септемврий 1944 година, както и наложени възбрани са нищожни.

Произведените публични търгове за продажба на недвижими имоти, принадлежащи на евреи, проданта, по които не е още утвърдена, се анулират и преписките по тях се прекратяват служебно.

Чл. 3. Обезсилват се актовете за купени от държавния поземлен фонд непокрити недвижими имоти, освен ако се касае до имоти, с които е извършено оземляване или пък до имоти, прехвърлени на фонда за обществени осигуровки. Обезсилват се и актовете, с които частни лица са купили покрити недвижими имоти в селски общини по силата на чл. 24 от закона за защита на нацията.

Имотите по обезсилените актове се връщат на собственика-евреин срещу заплащане на получените от него суми ако връщането се поиска в тримесечен срок за находящите се в страната евреи и в едногодишен срок за отсъствуващите от страната, считано от влизане в сила на тази наредба-закон. На частните лица - купувачи - се връщат събраните мита, берии, герб и др. такси, съгласно предходния член 2. Обезсилването на актовете за подлежащите на връщане по този член имоти става безплатно по искане на собственика-евреин, а за покритите недвижими имоти, като той депозира пред нотариуса и получената съгласно акта сума.

(Ал. 3, доп. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) В случаите когато с закупените от държавния поземлен фонд или конфискувани недвижими непокрити имоти е извършено оземляване или те са били прехвърлени на фонда за обществени осигуровки, собственикът-евреин се обезщетява от държавата по пазарната стойност на имота по време на отнемането му в полза на държавния поземлен фонд, като се приспаднат получените от евреина-собственик суми при отнемането на имота. Определянето на пазарната стойност става по реда на закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза.

Чл. 4. Собственикът-евреин връща на държавата платените от нея негова смятка задължения, обезпечени с ипотека и други вещни права върху имота, който му се връща съгласно тази наредба-закон: за неизплатените, собственикът-евреин остава задължен на същото основание.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Държавата встъпва в правата на ипотекарния кредитор в реда на неговата ипотека, като направеното от последния вписване ползува държавата до размера на изплатената сума. Заличените изцяло или частично ипотеки се възстановяват, в полза на държавата, по искане на Министерство на финасите.

Чл. 5. Събраните от държавата наеми от деня на отчуждаването на имота до влизане на тази наредба-закон в сила се връщат на собственика-евреин без лихва.

Несъбраните дължими наеми за горния период се заплащат от наемателя направо на собственика-евреин.

За заетите от държавните учреждения помещения, предоставени им за ползуване съгласно чл. 17 от закона за държавните имоти през същото време, последните заплащат на собственика наем в размер определен съгласно законите, уреждащи наемните отношения.

Държавата прихваща срещу всички събрани и дължими наеми всички данъци, които тя има да събира, както и направените по поддържането и управлението на имота разходи.

В всички случаи държавата прихваща срещу дължимия се наем следуемите се данъци (държавни и общински) върху собствеността и ползуването на имота, както и направените по поддържането му разходи.

(Ал. 6, нова - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Освобождава се от плащане на лихви и глоби за закъснение на дължими данъци (държавни и общински) евреите собственици, чиито имоти са били отчуждени или конфискувани за периода от датата на отчуждаването или конфискуването до датата на връщането на имотите.

Чл. 6. Направените от държавата и частните лица - приобретатели подобрения върху имотите по чл. 2, съществуващи в момента на връщането им, се заплащат от собственика-евреин. Държавата и третите лица имат законна ипотека за подобренията от момента на връщането собствеността до размера определен от тях, в месечен срок. Вписването на тази ипотека става безплатно. Споровете около казаните подобрения не са пречка за предаване на владението на имота от третите лица и държавата.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) За нанесени повреди на недвижими имоти с изключение засегнатите от бомбандировките, собственикът евреин може да търси обезщетение на общо основание.

Чл. 7. (Ал. 1, доп. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Събраният от държавата данък, лихви, глоби за закъснение по закона за еднокатния данък върху имуществата на лицата от еврейски произход се връща на правоимащия, като се държи обаче смятка за всички прихващания, съгласно чл. 15 от настоящата наредба-закон. В случай, че този данък е бил изплатен изцяло или отчасти чрез нарочен ипотечен заем, отпуснат с решение на Министерството на финансите и други финансови власти от сумата, която подлежи на връщане, се задържа за изплащане на ипотечния заем, като ипотечните разноски и лихвите по нея остават в тяжест на държавата. Изплащането става по начина указан в чл. 15 от тази наредба-закон.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) 5% от платения еднократен данък сума се внася в пари на консисторията на евреите в България за подпомагане на бедствуващите евреи.

Чл. 8. Всички конфискувани движими вещи, суми, ценности и др. по силата на законите упоменати в чл. 2 от наредбата-закон за отменяване на някои закони, както и иззетите такива за съхранение от разни ведомства, се връщат на собственика им евреин, в състоянието в което се намират.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Ако указаните в предходната алинея вещи и ценности не се укажат налице, или не могат да бъдат върнати в натура, собственикът им евреин се обезщетява от държавата с заплащане на стойността им по сегашните пазарни цени, установени от комисия, назначена от Министра на финансите. Ако подлежащите на връщане вещи и ценности са претърпяли чувствителна повреда, вследствие умишлени действия или небрежност, на правоимащия се заплаща обезщетение за тази повреда от държавата с оглед сегашните пазарни цени определени от същата комисия, като се държи смятка за състоянието, в което са били конфискувани.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Връщане на вещта, заплащане на стойността й, или причинената повреда става, ако е поискано това в двумесечен срок от влизане в сила на настоящия закон.

Такива обезщетения не се дължат за вещи унищожени или повредени вследствие на въздушни нападения или други случайни събития.

Преписките образувани въз основа на актове за конфискуване на недекларирани имущества, по които не са издадени още наказателни постановления и заповеди, се прекратяват служебно.

Чл. 9. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Всички продажби на движими вещи, принадлежащи на евреи, извършени от комисиите, назначени от Комисарството по еврейските въпроси, както и тези, извършени от държавните бирници за вземания по закона за еднократен данък върху имотите на лицата от еврейски произход се обезсилват. Обезсилват се и извършените от ликвидатори на еврейски предприятия продажби на инвентарни предмети на тези предприятия.

Препродажбите на такива вещи, извършени от преките купувачи след 31 август 1944 година са нищожни по право, а сключените преди тази датата се считат недействителни спрямо евреина, ако прекупувачът е знаял, че вещите са принадлежали на евреина. В тези случаи прекупувачът връща вещта на собственикът-евреин срещу заплащане на цената по първоначалната покупка с право на обратен иск срещу прякия купувач за разликата между тази цена и цената, за която е купил вещта от последния.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) На консисторията на евреите в България се отпуска една глобална сума от осемдесет милиона лева, с която да бъдат подпомогнати лицата-евреи поменати в горната алинея за вещите които не се окажат налице, както и ония, които са извършили лични продажби и които няма да могат да получат обратно своите най-необходими вещи. Част от същата глобална сума ще се употреби за ония лица, които са оставили вещите си при изселването, а сега не могат да си ги намерят, а така също ще бъдат отчасти подпомогнати и работници, служащи и чиновници, които поради расовите закони бяха изхвърлени от предприятията и още не са могли да се настанят на работа.

При разпределянето на горната сума ще участвува представител на държавата, посочен от Министерството на финансите.

Лицата, които са придобили движими вещи по предходните алинеи, са длъжни в едномесечен срок от влизане на тази наредба-закон в сила да ги декларират пред Министерството на вътрешните работи и да ги предадат на собствениците им, ако са поискани в срока предвиден в чл. 8 на настоящата наредба-закон. Предаването на вещите става по мястонахождението им. До изплащане стойността на вещта, която подлежи на връщане владелецът има право на задържане. Лицата, които са евакуирали и реевакуирали подлежащи на връщане вещи, имат право да получат от собственика-евреин - извършените в връзка с това разноски.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Всички ликвидирани и отстъпени на общините, държавата и частни лица аптеки на лица-евреи, по силата на законите, упоменати в чл. 2 от наредбата-закон за отменяване на някои закони, се връщат на собствениците им, които се възстановяват в всички права, притежавани в момента на ликвидирането им. Възстановените в горните права собственици получават обратно всички инвентарни предмети и стоки, по направения при изземването им опис, както и другите налични стоки. Липсващите по описа стоки се заплащат по цените по време на съставяне на описа, а получените извън него - по сегашните пазарни цени. Не подлежат на заплащане стоките, които са били унищожени поради бомбардировки и други случайни събития.

Чл. 11. Отстъпените от евреите по силата на чл. 27, буква "е" от закона за защита на нацията дрогерии (помещения, стоки и инвентар) се връщат на първоначалните им собственици срещу заплащане на стойностъта на наличните стоки и материали по днешните пазарни цени.

Чл. 12. Всички прехвърляния на акции, дялове, предприятия и участия в предприятия, извършени от евреи лично или чрез комисарството по еврейските въпроси от 1 септемврий 1940 година се унищожаватъ от датата на влизане в сила на тази наредба-закон, както относно първия приобретател, така и относно последващите, ако старият собственик-евреин поиска това с нотариална покана, отправена до приобретателя в тримесечен срок от последната дата.

Ако един или няколко собственици евреи са продали лично акциите си от едно дружество с един писмен акт, унищожение на продажбата се допуска ако се поиска за всички акции, било от всичките или само от някои от продавачите, освен ако за противното има съгласие на купувача или на неговите правоприемници.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Сегашният владелец е длъжен да предаде на стария собственик самите акции и всякакви други документи и книжа, установяващи съответното право срещу заплащане на получената от стария собственик сума.

Когато се касае за акция и тя не се предаде, спорът се разрешава по реда на чл. 162а, и следващите от закона за гражданското съдопроизводство, като чл. 162з, ал. I и чл. 162и не се прилагат. Когато съдът признае искът за основателен, той обезсилва акцията, ако ищецът в тримесечен срок от влизане на решението в законна сила представи доказателства, че е депозирал цената по ал. III, която трябва да се определи в решението. В противен случай решението се обезсилва.

(Ал. 5, изм. и доп. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Когато се касае за участие в други дружества, областния съд вписва без разноски в търговските регистри стария титуляр и заличава неговите приемници по искане на двамата заинтересувани; тези промени се нанасят в търговските книги на предприятието. В случай на спор съдът постановява това вписване и заличаване след като спорът бъде разрешен по реда на предходната алинея. И в този случай, сумата получена срещу прехвърленото участие трябва да се депозира в тримесечен срок от влизане на решението в законна сила, иначе последното се обезсилва. Предаването на управлението или въвеждането в владение става след депозиране на сумата по административен ред по заповед на председателя на съда, издадена въз основа на извършеното вписване, а когато фирмата на предприятието или прехвърлянето не са вписани, заповедта се издава от съда, който е разрешил спора.

В случай на препродажби, връщането на цената става по правилата на чл. 9, ал. II последното изречение от тази наредба-закон.

Всички права, произтичащи от акциите или от правото на участие в дружеството до деня на влизането на тази наредба-закон в сила, принадлежат на досегашния собственик.

Приобретателят на притежавани от евреин акции или дялове в събирателно, командитно или о. о. д-во, който е увеличил своето участие в дружеството чрез записване на нови акции или дялове в о. о. д-во или чрез увеличение на своя дял в събирателно или командитно дружество, или пък чрез допълнителни вноски в о. о. д-во, може в месечен срок от като евреинът е поискал унищожаване на прехвърлянето, да му предложи да поеме тези нови участия.

(Ал. 9, изм. и доп. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Ако евреинът не приеме предложението в месечен срок от като то е било направено или пък, ако след като го е приел не заплати в едногодишен срок от приемането стойностъта на увеличеното участие към този момент, прехвърлянето на акциите, дяловете и участията, чието унищожение евреинът е искал, остава в сила. Тази стойност се определя от три вещи лица, назначени от околийския съд по мястонахождението на предприятието по искане на коя да е от заинтересуваните страни, като всяка от тях има право да посочи по едно вещо лице. Макар че плащането на определената от вещите лица сума прави евреина притежател на увеличеното участие в предприятието, както той, така и приобретателът по ал. 8 могат да защитят интересите си по исков път, ако са недоволни от заключението на вещите лица. И в този случай има съответно приложение ал. 4.

Когато вследствие увеличаване на основния капитал или на дяловете в споменатите в ал. 8 дружества, станало след пехвърлянето, за което говори алинея 1, е предизвикана в ущърб на евреина промяна в съществувалото по време на прехвърлянето съотношение между участието на евреина и капитала на дружеството, евреинът има право да възстанови това предишно съотношение.

Това възстановяване се допуска само ако увеличаването на капитала или дяловете не е станало съ непарични вноски и ако новите акции, дялове или увеличения на такива са разпределени между лицата, които са били дружествени членове преди увеличаването. Възстановяването се извършва чрез пропорционално изкупуване на съответния брой акции или на съответен размер от дяловете на дружествените членове срещу заплащане на тяхната стойност по време на изкупуването в шестмесечен срок от влизане на тази наредба-закон в сила. Ако този срок не бъде спазен, правото за възстановяване на предишното съотношение се погасява. За определяне на стойностъта на увеличеното участие, както и за уреждане правата на заинтересуваните страни намира съответно приложение ал. 9.

Непрехвърлените от държавата предприятия и участия в предприятия, както и находящите се у нея акции и дялове се връщат на стария собственик. Връщането на тези предприятия и участия в такива става по същия начин, по какъвто са били иззети.

(Ал. 12, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Прекратените или обявените в ликвидация еврейски фирми се възстановяват в търговските регистри на областните съдилища по искане на заинтересуваните без разноски.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Взетите от държавата суми по чл. 47 от наредбата от 29 август 1942 година, представляващи разликата между продажната цените и цените обявени по закона за защита на нацията и закона за еднократния данък върху имущества на лица от еврейски произход, се връщат на правоимащия по реда на чл. 15, като бившия собственик евреин връща получената от него сума.

Чл. 14. Евреите участвуват в народния заем, съгласно закона за народния заем с всичките си имущества включително и с тия, които подлежат на връщане по тази наредба-закон, доколкото те са предвидени в закона за народния заем, като декларацията се подава и първата вноска се внася най-късно три месеца след влизане в сила на тази наредба-закон. Последващите вноски се внасят след всяко тримесечие.

Чл. 15. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Насрещните задължения, произтичащи от постановленията на настоящата наредба-закон се прихващат. Държавата може да прихване и всички дължими ней суми по публично-правни вземания срещу лицето, което има парични вземания срещу държавата по силата на тази наредба-закон. Дължимото от държавата се заплаща безлихвено на правоимащия, както следва: задълженията до 50.000 лв. включително в брой, а горницата с равни годишни рати в срок от шест години, начиная от 1 март 1945 година. За разсрочените задължения Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове издава безимени съкровищни свидетелства с купони за отделни рати, платими годишно. Първият купон ще бъде с падеж 1 март 1946 година. Тези съкровищни свидетелства не се приемат за изплащане на дължими на държавата или на общините публично-правни вземания.

Начинът за установяването на дължимата сума и срокът за това установяване се определят от нарочна наредба, издадена от Министра на финансите.

Кредитите, необходими за горните плащания, се предвиждат в бюджета на Главната дирекция на държавните и на гарантираните от държавата дългове.

(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Тези съкровищни свидетелства носят 3 % годишна лихва, която се освобождава от всякакви данъци и берии.

Забележка. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Лицата от еврейски произход, които са били обложени с еднократен данък, имат задължението да участвуват в народния заем от 1943 година. Вноската по този заем след задържане на сумите, за сключени ипотечни заеми (чл. 7), се прихваща от остатъка от еднократния данък, платен от тия лица.

Подробности по участието - народния заем и прихващанията ще се уредят с наредба - Министерството на финансите.

Чл. 16. Подлежащите на връщане на настоящата наредба-закон недвижими имоти, се предават на собственика евреин веднага от дирекцията на държавните имоти по опис.

Чл. 17. Застраховките, ликвидирани по чл. 51 от наредбата от 29 август 1942 г. или неподържани през периода на действие на расовите закони, се възстановяват, ако предвиденото събитие не е настъпило и ако застрахованият поиска това в срок от шест месеца от влизане в сила на настоящата наредба-закон, като заплати дължимите премии и други такси и разноски съгласно условията.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Всички давностни, преклузивни и процесуални срокове, изтекли в вреда на евреи през периода от 23.I.1941 год. до влизането в сила на наредбата закон за уреждане на имуществените последици от отмяната на противоеврейските закони - се считат прями през казания и почват да текат наново от деня на влизането в сила на същата наредба-закон.

Чл. 19 Исковете и възраженията се предявяват лично или от пълномощник, а за отсъствуващите от страната евреи по доброволно управление на еврейската консистория, или от управител, назначен от съда, по искане на заинтересуваните - съпруг, брат или сестра, низходящи или възходящи роднини.

По тези искове се плаща само 1% съдебно мито. Бедните се освобождават на общо основание.

Чл. 20. Сделките за всякакви имущества принадлежащи на евреи и извършени от последните след 23 януарий 1941 година, с цел да се заобиколят законите упоменати в чл. 2 от наредбата-закон за отменяване на някои закони, не се считат с незаконна причина.

Чл. 21. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Всички лица осигурени в фонда "Общесвени осигуровки" или по закона за осигуряване на умствените работници а така и участниците в фонда за пенсии за изслужено време напустнали работа вследствие на протовоеврейските закони и мерки се считат като редовно осигурени към съотвените фондове, за периода от напускане на работа до 27.XI.1944 година, като времето прекарано в принудителна безработица се счита като прослужено.

Срокът на принудителната безработица се установява с удостоверение, или щемпелуване осигурителните книжки от централната консистория на еврейте в България.

Чл. 22. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Еврейските кооп. банки, които през течение на противоеврейските закони са били слети, ликвидирани, конфискувани се възставовяват, по решение на общото събрание на членовете на слетите еврейски банки.

Възстановяването на активите и пасивите на слелите се банки ще става въз основа на балансите и протоколите при сливането, като се има предвид измененията от момента на сливането до 31 декември 1944 година. Фондовете по баланса при сливането се възстановяват. Заедно с недвижимите имоти се предават и инкасираните по тях наеми.

Възстановените по този начин кооперативни банки се управляват до свикване на общото събрание, от временен управителен и контролен съвет, назначени за София, от Централния еврейски О.Ф. комитет, а за провинцията от местния еврейски О.Ф. комитет.

Във всеки град може да съществува само една еврейска кооперативна банка. Там където в миналото са съществували няколко еврейски кооп. банки, следва да се слеят в една. Сливането става по указание на поменатите О. Ф. комитети.

Чл. 23. (Нов - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Сумите от събрани наеми от еврейски имоти в Дирекцията за държавните имоти при М. з. д. имоти, непотърсени в срок от две години от влизане на настоящия закон в сила, остават в държавен приход.

Чл. 24. (Предишен текст на чл. 21 - ДВ, бр. 183 от 1946 г.) Настоящата наредба-закон отменява всички наредби и закони, които й противоречат.

Настоящият указ да се облече с държавния печат, да се обнародва в "Държ. вестник" и да се тури в действие.

Изпълнението на настоящия указ се възлага на Министра на земеделието и държавните имоти.

Издаден в София на 24 февруарий 1945 година.