Няма пречка таванът за лихвите по кредитите да важи и за стари договори


- Проф. Димитров, проектът за промени в закона за потребителския кредит пожъна много критики с аргумента, че въведените в него ограничения като забрана за събирането на такси и таван на лихвите по кредитите са намеса на пазара, която ще доведе до оскъпяването на заемите. Каква е вашата позиция?

- Законът за потребителския кредит урежда не само банковите кредити, а и други потребителски кредити. В обхвата му бяха включени и малките кредити под 400 лева. Това засяга сегмента от кредитния пазар, отнасящ се до така наречените фирми за бързи кредити, или лихварски кредити. При тях наистина има лавинообразно растящи лихви и други разходи. Тоест говорим за две категории кредитиращи субекта - банките, които кредитират за сметка на средствата на вложителите и при които не се стига до такива високи лихви, и други компании, които не са банки и по презумпция кредитират за своя сметка. Аз смятам, че големият проблем на този законопроект е смесването на режима на двете категории кредитори. След като малките и бързи кредити попаднаха в обхвата на закона, най-разумното би било те да се уредят в специална глава. Това за съжаление не се случи.

- Вече се появиха информации, че фирмите за бързи кредити ще заобиколят тавана за лихвите със сключване на допълнителни договори за застраховки или за гаранции.

- Говорим за разумен таван на лихвите и другите разходи по кредита извън главницата. Той има смисъл не като таван, свързан с някакви административни принудителни мерки - глоби, наказания, тоест с публично-правния принудителен инструментариум, който държавата прилага в административното регулиране и надзор. Административното регулиране се приема за непазарна намеса, която би могла да изкриви логиката на пазара и да влоши качеството на услугите. В случая става дума за друго. В одобрените от парламента предложения таванът на лихвите и другите разходи по кредита се свързва с нищожност. Законът обявява за нищожни всички задължения над този таван.Последицата от това не е непазарна, както много хора мислят, а се състои в правото на длъжника да иска обявяването на тези лихвени и други допълнителни плащания за нищожни. Доколкото става дума за хора, които като потребители са в изключително лош социален сегмент - това са много бедни, често и необразовани хора, на тях трябва да им се осигури достатъчно защита. Но законът трябва да се доработи. Тези хора трябва да могат да се обърнат към компетентен държавен орган и да поискат пред него обявяването на задълженията над законовия таван за нищожни. С това те биха блокирали всички съдебни изпълнителни производства, насочени срещу тях. За мен най-подходящият орган за тази цел е Комисията за защита на потребителите. Това би дало възможност на кредитополучателя да блокира претенциите на лихварите и оттук насетне, съобразно общия ред, тежестта за водене на дело ще падне върху тях, а не върху длъжника. Фирмите ще трябва сами да доказват, че тези плащания не са над тавана и са действителни. Предимството при подобно решение е, че тежестта да се води съдебния процес се премества от плещите на длъжника върху плещите на лихваря.

- В закона в момента липсват подобни текстове. Как ще се прилага тогава нищожността?

- Без подобни текстове длъжникът ще трябва да води съдебния процес срещу лихваря. Това не е невъзможно, но познайте колко хора ще решат да го направят, дали имат познания и пари. Моето убеждение е, че има нужда от специално антилихварско законодателство. В момента всеки длъжник има правото по силата на Закона за задълженията и договорите да иска така нареченото унищожаване, тоест обявяване за недействителни на тези клаузи, като води специален иск пред съда и доказва, че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Това са текстове от Закона за задълженията и договорите, които за съжаление имат музеен характер, към тях се прибягва много рядко и няма практика.

- През цялото време говорите за лихвари. Явно не приемате уверенията на фирмите за бързо кредитиране, че те осигуряват едва ли не една социално отговорна услуга, подпомагайки най-бедните.

- Категорично не го приемам. Разбира се, в този сегмент има и разумни компании, които кредитират при разумни проценти, но подобни каскадно растящи лихвени плащания противоречат на Закона за задълженията и договорите. Това е типичен случай на злоупотреба с право, уредена в същия закон. И типичен случай, в който договорната свобода, на която фирмите се позовават, противоречи на добрите нрави. Това са принципи на нашето гражданско законодателство, на нашия класически закон, който е от 1951 г. и се опира на Наполеоновия кодекс. Затова трябва да се осигури специална антилихварска защита на длъжниците. Тя задължително трябва да включва правилото, че длъжникът по лихварските кредити ще погасява първо главницата, а след това лихвата и другите разходи. Ако не се установи императивно тази поредност, ще се прилага чл. 76 от Закона за задълженията и договорите, който е изключително неизгоден за длъжниците, тъй като предвижда първо да се погасяват лихвите.

- Един от най-спорните въпроси е следва ли новите правила да важат за вече сключени договори. Мнението на водещата комисия в парламента е, че законът трябва да се прилага само за нови договори, като се изтъква, че обратното би било противоконституционно. Споделяте ли това виждане?

- Не. Извинимо е за икономисти, които не разбират от тази материя, да поддържат такава позиция, но не е извинимо за юристите. Нека да се обърнат към книгите на доайена на българското гражданско право - покойния професор Витали Таджер, който е преподавал на поколения юристи. В неговия класически труд "Гражданско право на България - обща част" е обърнато специално внимание на този въпрос - може ли законът да преуреди отношения по сключени сделки преди неговото влизане в сила. Според проф. Таджер прилагането на закона към отношения, породени от такива договори, и уреждането им за в бъдеще не е придаване на обратно действие, а прилагане на закона към висящи, неприключили отношения.Например, вие сте сключили договор една година преди влизането в сила на закона, но за 3-годишен период. До влизането на закона в сила, в едногодишния период, върху вас са тежали определени задължения и напълно законосъобразно вие сте ги покрили. В момента, в който законът влиза в сила, той може да преуреди отношенията занапред - за оставащите 2 години от договора. Той може да облекчи определени задължения, да намали техния размер - например да намали лихвата по плащанията. Това не е ретроактивно действие. Ретроактивно действие би имало, ако законът се върне назад и каже - преуреждам всичко с начална дата отпреди една година. В случая не става дума за това - законът заварва едни отношения и ги довършва при действието на неговите разпоредби и принципи. Това не е противоконституционно. Въпрос на законодателна целесъобразност е да се преуредят висящи отношения, които не са приключили при влизане на закона в сила, но занапред, а не назад.

- Доколко силни са аргументите, че подобно решение създава правна несигурност за фирмите и банките?-

Има го този момент. Но когато законът се прилага за висящи отношения, въпросът е как се балансират интересите на засегнатите лица. Законодателят трябва да прояви разум, мъдрост и да балансира така интересите, че да не създава усещане в една от страните - да кажем, кредитора, че неговите интереси са пожертвани в полза на длъжника. Винаги в отношенията кредитор - длъжник се търси баланс на интереси. Ако законът реши по социални съображения да намали бремето на тежестта на длъжника, това е оправдано. Но в същото време не трябва да става драстично за сметка на кредитора, който в края на краищата рискува парите си, а при банките това са парите на вложителите. Но пак повтарям - това не е в противоречие с конституцията, не е и в противоречие с общите принципи на нашето законодателство. Доколкото съм запознат, в момента се обсъжда идеята да се даде право на длъжниците на предоговаряне. Това право не означава драстично обременяване на кредиторите. Вероятно ще трябва в определени отношения да облекчат длъжника, но не виждам в това нищо лошо.

- По повод евентуално предоговаряне на всичките потребителски кредити на базата на новите текстове за определяне на референтния лихвен процент БНБ предупреди, че България може да стане обект на европейско наблюдение.

- Да, на банките няма да им е приятно да предоговарят условията по лихвите. Пак повтарям - при тях нещата са по-сложни. Банките кредитират за сметка на вложителите, затова са много внимателни. Когато кредитополучателят не си връща парите, той засяга вложителите. Но в случая не става дума за задължаване на банките да се откажат от доходи. Просто се дава ход на един преговорен процес. Какъв ще бъде резултатът от това предоговаряне, е друг въпрос, а и далеч не всички ще го поискат.

Япония освободи затворник, осъден на смърт преди 45 г.

Предишна новина

Ръководството на ВАС търси подкрепа от ДПС за реформа

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.