Не може да бориш корупцията с корумпирани хора


Атанас ЗАФИРОВ,
народен представител от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ
По повод разгорялата се дискусия относно "бламирането" на т.нар. антикорупционен закон, бих искал да споделя няколко свои мисли. Първо, още на срещата на нашата парламентарна група с г-жа Кунева, а по-късно и в обсъждането в комисия, казах на вицепремиера, че приемането на един закон по толкова чувствителна в обществото тема изисква солиден консенсус и обществена подкрепа. Такава подкрепа стана пределно ясно, че няма нито в обществото, нито в партиите от опозицията, а даже и сред голяма част от депутатите, подкрепящи управляващото мнозинство. Нещо повече, имахме сигнали, че в този му вид законът предизвиква недоволство и сред нашите европейски партньори. И нямаше как да бъде иначе, при условие, че с него се прави опит за прокарване на откровено недемократични, антиконституционни и отречени практики.
За какво иде реч. Първо - въвеждат се анонимните сигнали като метод на работа. Това е в
пълно противоречие не само с Конституцията,
но и с нормите за морал и достойнство. В пленарната зала цитирах част от становището на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, където се твърди, че "записите на чл. 35, ал. 1, т.3 и чл. 74 от проектозакона ще доведат единствено до всекидневен лов на вещици". Това е терминът. И още: "Ще се установи практика на непрекъснато и всекидневно подаване на сигнали и омаскаряване на хора, без да могат да се защитят, защото клеветниците ще бъдат защитени, а проверяващите органи ще потънат в хиляди сигнали и публикации". Проблемът не е толкова в анонимните сигнали, колкото в неяснотата на механизма по тяхното филтриране и по тяхното придвижване. Дават се прекалено големи правомощия на директора на това бюро и ние ще превърнем механизма за установяване на конфликт на интереси от колективен в едноличен.
Второ, в мотивите към законопроекта се твърди една неистина - че този законопроект ще увеличи обхвата на проверяваните лица. Това категорично не е вярно. Защото се отнася само за лицата в обхвата на Закона за публичност на имуществото. Те се удвояват, но по отношение на лицата, които са в потенциален конфликт на интереси, те се намаляват със 105 хиляди служители - това са експерти в общински и държавни администрации, кметове на кметства, кметски наместници. Много съществена слабост на законопроекта. Тези хора, които сега остават извън обхвата на това бюро, ще бъдат проверявани от органите по установяване и назначаване, тоест местните инспекторати. Ами как ще ме убедите, че тези инспекторати ще бъдат защитени от политическо влияние и от политическа намеса?! Не можете да ме убедите по никакъв начин. Ето още един аргумент, че законопроектът, така написан и така предложен, създава основание за политически натиск.
Намалението създава

две групи проблеми:

1. Депрофесионализация на тази държавна дейност (стотиците органи по избор и назначаване, които ще имат задължението да установяват конфликт на интереси за тези 105 000, не разполагат с необходимата експертиза за това).
2. Възможност за образуване и провеждане на установителните производства при органите по назначаване по политически причини.
3. Първоначалният проект предвиждаше новото бюро да има функции по отношение на 15 000 лица, заемащи висши публични длъжности. След внасянето на промените в Конституцията тази цифра пада на 10 000. Проектът за изменение на Конституцията предвижда проверките на имуществените декларации и за конфликт на интереси на 5000 съдии, прокурори и следователи да се възложат на Инспектората към ВСС. Следва логичният въпрос: струва ли си да се прави изцяло нов орган по отношение на 10 000 души, заемащи висши публични длъжности при условие, че тези, на които ще се проверяват имуществените декларации от специализирания орган, ще се повишават едва с 2300 (в момента Сметната палата има задължение за 7700 лица), а за конфликта на интереси кръгът на задължени лица пада 12 пъти от 120 000 на 10 000 лица?
4. Въпреки уверенията за надпартийност на едноличния орган, се въвеждат две нови основания за предсрочно прекратяване мандата на бюрото, което го поставя в много силна зависимост от органа, който го назначава, в случая Министерския съвет. Това пак е опасност за политизиране работата на този орган и съобразяване с определени опорни точки. Не е предвиден почти никакъв механизъм за контрол над бюрото, ръководството на което се назначава от МС, с указ на президента, но неясно точно по чие точно предложение.

Липсата на контрол от НС

засилва опасенията, че то може да се превърне в орган за политическа репресия. Не са изяснени и какво точно представляват проверките за почтеност на служителите и по каква методика ще се разработват тези тестове. Освен това - няма връзка между производството за конфликт на интереси и несъответствието в имуществената декларация. Влязъл в сила акт за установяване на конфликт на интереси е повод за проверка на декларацията, но установяване несъответствие в същата не е основание за започване на производство за конфликт на интереси. А нали идеята за събиране на двете дейности под "шапката" на един орган е да има връзка между тях.
Не става ясно и защо законопроектът предвижда пет пъти намаляване на сегашния минимален размер на глоба от 5000 лв. при установен конфликт на интереси до 1000 лв. Нали целта е съществуващата система за противодействие на корупцията в частта за имуществените декларации и конфликта на интереси да бъде надградена и развита, като се адаптират добрите страни и постижения. С това намаляване тази цел едва ли е изпълнима...
Законът на Кунева не успя - бе отхвърлен. Толкова ли е "антидемократичен, противоконституционен и репресивен"? Дори и повече, отколкото можете да си представите, защото зад галещите ухото мантри за борба с корупцията и привидно добрите намерения се крие банален опит за създаване на нова репресивна структура с широки правомощия и на практика никакъв парламентарен контрол върху дейността му. За сметка на това - с огромни възможности за влияние от предлагащия и назначаващия го политически орган, в лицето на Министерски съвет и президента. Поредният опит за суспендиране на парламентаризма и концентрация на власт в ръцете на управляващите. Тези опити са банални наистина, но когато са прикрити зад благовидни намерения могат да бъдат много опасни.
Какво може да направи един такъв безконтролен орган вече видяхме - тефтерчето "Златанов" се превърна в символ на управлението на ГЕРБ, но днес ни се предлага нещо много по-страшно и плашещо. С този закон се регламентира легитимирането на анонимните доноси и клевети като основание за започване на разследване, но забележете - по преценка на бюрото. Това на практика щеше да превърне всеки български гражданин в заложник на собствените му политически убеждения, симпатии и антипатии, с реална опасност да бъде "смачкан", ако не се кланя на правилните хора!
Питате как в парламента ще се борим с корупцията? А знаете ли, че в България

има над 40 държавни институции,

призвани да го правят! Работата на Народното събрание е да ги снабди с качествено законодателство и гаранции за безпристрастност в работата. Смятам, че тези закони са факт - защо не работят би трябвало да попитате други институции. И това не е само мое скромно мнение, това беше и позицията на г-н Марин Мрцела - президент на GREKO (органът за борба с корупцията към Съвета на Европа), което той изрази при посещението си в България през тази година.
От БСП винаги сме казвали, че няма как да бориш корупцията с корумпирани хора. Бегъл поглед по кадровите назначения в чувствителни откъм корупция сфери на централно и местно ниво като митници, НАП, здравеопазване и редица други сектори, подсказват пълна липса на желание за преборване с тази уродлива зараза.
Помните ли, имаше един запис "Ало, Ваньо"? Къде са днес героите от него? Имаше и едни апартаменти, да не говорим за апологетите на разграбването на България от времето на Иван Костов, които днес се кичат с гордото име "реформатори"... От тези хора ли да очакваме борба с корупцията? Така, че колкото и да е банално, нашето основно послание и предложение към хората е: избирайте правилните политици! Това е особено актуално сега, на фона на предстоящите избори за местна власт - основната хранителна среда и генератор на корупция.
Една от темите, които вълнуват и възмущават българските граждани, е за това как се упражнява властта,

в чий интерес работят хората,

които са избрани на публични длъжности, дали отстояват добросъвестно и честно обществения интерес или са подвластни на неправомерни влияния и работят в частен интерес. Дали има надеждни механизми, които да предпазват хората, които упражняват публични функции от неправомерни въздействия - икономически и политически и дали тези механизми са достатъчно ефективни? Скандалът около Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и нейния бивш председател, изнесените факти за нарушения в нейната работа сериозно подкопаха общественото доверие в този орган, който по силата на закона би следвало да има активна роля в борбата с измамите и корупцията. Поставиха се въпроси за зависимостите на комисията от политически и икономически интереси и влияния. Допълнителни притеснения възникват и от факта, че тя почти две години работи в непълен състав, а органите, които излъчват членове, нарушават законовото изискване за ротация на състава. Това е сериозен недостатък в нейната работа и вина за това има изцяло Народното събрание.
Затова от БСП внесохме свой проект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с който да подобрим нормативната уредба за осигуряване на отговорно, почтено и честно държавно управление от лицата, заемащи публична длъжност, само в интерес на гражданите и обществото. За съжаление вече почти година този наш законопроект не получава подкрепа от управляващото мнозинство, като в същото време се отправят упреци към работата на комисията, явно в стремеж тя да бъде закрита и сменена с това бюро, което ни беше предложено.
Ето ви класически пример за характера на днешното управление - не правиш нищо за оптимизиране работата на един от основните органи за борба с корупцията (при това независим), оставяш го да работи в осакатен състав и при недостатъчно добра нормативна уредба и после искаш резултати. Как да стане?
Нещо подобно се случва и със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, на който също съм инициатор и съвносител. След събитията около КТБ и разкритията за начина, по който е оценена работата на одитиращата организация KPMG, и скандално ниската наложена санкция група народни представители внесохме този проект за промени в закона, с което се целеше въвеждане в надзорната комисия на явното гласуване по подобни казуси, както и възможността за вземане на решение с обикновено мнозинство. Съдбата и на тези наши предложения е неясна.

Брюксел ни съди заради ветрогенераторите в Калиакра, с години не е правено нищо

Предишна новина

Кметът на Букурещ взел подкупи за милиони

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.