Не, Бойко Борисов не е собственик на „Левски“

Не, Бойко Борисов не е собственик на „Левски“
Премиерът Бойко Борисов, снимка:Нова телевизия

“Джиросвам“ – това е думата на седмицата, спечелила си славата заради прехвърлянето от страна на обвиняемия за 11 престъпления хазартен бос Васил Божков на акциите на футболния клуб „Левски“ не на кой да е, а лично на премиера Бойко Борисов.

Скандалът се развихри сутринта на 13 май 2020 година. Тогава пред Министерски съвет (МС) се яви журналистът Сашо Диков в ролята на куриер, като обясни, че има задача да предостави пакета от акции на Левски на министър-председателя Бойко Борисов. А документите са се оказали в него след телефонен разговор с Васил Божков.

"Акциите ги взех неслучайно пред "Александър Невски". Предаде ми ги човек, който е натоварен с тази задача от "НОВЕ Холдинг". Аз поех ангажимента. Вчера (12.05.2020) в 13:32 часа, когато завършвахме разходката си с моята дъщеря Петя и с малкия Александър на Витоша, ми се обади г-н Божков от Дубай. Попита ме: "Имаш ли нещо против да предадеш акциите на новия собственик на "Левски" - г-н Бойко Методиев Борисов?". Аз казах: "Ние сме патриоти. Кой, с каквото може да помогне", беше коментарът на Диков пред вратите на Министерски съвет.

От ситуацията и коментарите стана ясно, че Васил Божков и мажоритарният собственик на футболния „Левски“ Георги Попов са джиросали акциите на клуба на премиера Бойко Борисов, а самите документи показаха, че процедурата се е случила седмица по-рано, на 8 май 2020 година.

От своя страна обаче министър-председателят Борисов отказа да приеме акциите на футболния клуб. А позицията беше изразена от ръководителя на правителствената пресслужба Севдалина Арнаудова и спортния министър Красен Кралев. "Не мога да ги предам, защото г-н Борисов отказва да ги приеме. Той смята, че това е несериозно. Аз отказвам да бъда куриер от Вас към премиера. Начинът, по който това нещо се случва, е обиден и унизителен", отговори Арнаудова.

Позицията подкрепи и спортният министър Красен Кралев с уточнението, че за да има прехвърляне на акции, трябва да има волеизявление от двете страни. „Едната страна не желае да ги получи, но смятаме, че това е опит за политизиране съдбата на "Левски", което не е редно. Няма как премиерът на държавата да бъде собственик на който и да е клуб", заяви министър Кралев.

По-късно същия ден журналистът предаде акциите на изпълнителния директор на клуба Павел Колев, който ги прие и уточни, че книжата са прибрани в касата на тима на стадион „Георги Аспарухов.

Така или иначе разигралата се ситуация повдигна редица въпроси.

Директорът Колев обясни, че реално до момента няма смяна на собствеността. Близо 87% от акциите обаче се държат от бизнесмена Георги Попов. Двамата с Васил Божков са в Дубай, откъдето България иска екстрадирането им.

Юристите спорят

Оказа се, че според някои експерти всъщност в момента собственик на клуба е премиерът Бойко Борисов. За да стане обаче прехвърляне на акциите, то трябва да бъде вписано в Книгата на акционерите на „Левски“, за да има правно действие. Така се оказва, че отново според някои юристи, иска или не, премиерът Бойко Борисов не може да откаже да приеме акциите. Той обаче може да се раздели с дяловете като на свой ред ги джироса  на друг човек или да ги върне обратно на Попов. Така след анализ на казуса юристи изтъкнаха, че в случая е налице акт на дарение от страна на досегашния собственик на акциите Георги Попов към физическото лице Бойко Методиев Борисов.

Според други техни колеги обаче премиерът не е задължен да приеме акциите и следователно остават при сегашния собственик. Тази теза беше мотивирана с обяснението, че джирото е едностранна сделка, въпросът в случая е дали премиерът, ще се възползва да го приеме, а той вече изтъкна, че няма намерение да се възползва. Следователно без негова воля и съгласие и с изричния му отказ - нищо няма да се промени и така акциите остават при досегашния си собственик.

Въпреки мненията на иначе именити юристи, че акциите на „Левски“ вече фактически са собственост на премиера, истината всъщност е, друга, а именно - не, Бойко Борисов не притежава футболния клуб.

Правният анализ

Всяко задължение има някаква цел, но тя невинаги личи от самото задължаване. Съгласно този класификационен критерий в правната теория се разграничават каузалните и абстрактните сделки. Каузата е типичната непосредствена цел на един правен акт, към която са насочени волеизявленията на страните. От тази гледна точка тя е задължителен елемент от фактическия състав при сключването на сделката.  Каузата не е целта на договора, а на отделните волеизявления. Българското законодателство поначало урежда договорните отношения, възникнали на определено основание – по арг. чл.26,ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Нищожни са договорите, при които липсва основание, като то се предполага до доказване на противното.

Абстрактните договори са тези, при които правото не се интересува от целта на волеизявленията. Каузата, т.е. основанието, съществува извън конкретното договорно отношение. Абстрактните договори са допустими, само в изрично посочени в закона случаи.

Джирото е едностранна абстрактна сделка и следва да отговаря на установената в чл.468, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) форма. То е основен прехвърлителен способ по отношение на поименните акции и материализираните в тях права, без да изяснява конкретното основание. От фактическа гледна точка джиросване означава едно лице, наречено джирант, да напише на гърба на акцията, че я прехвърля на друго лице – джиратар и да се подпише. Основанието се разкрива от каузалната сделка, с която джирото винаги е съчетано (по арг. на чл.465 ТЗ). В противен случай съществува реалната опасност от невъзможност да се установи дали договорът е възмезден или безвъзмезден, което може да накърни интереса и на двете страни. Те следва ясно да изразят волята си. Връзката на джирото на поименни акции с каузалното правоотношение е подчертано подкрепена от съдебната практика.

Не съществува спор в правната доктрина, че поименната налична акция и временното удостоверение са ценни книги на заповед (по арг. чл. 185, ал.2 и чл.187,ал.1 ТЗ). Преобладаващо е и становището, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с всички транслативни способи, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции.

От една страна джирото прехвърля собствеността върху акцията върху новия й приобретател, а от друга се явява способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на съществуващото членствено правоотношение с друг, но без самото то да изяснява причината за извършеното прехвърляне. Съдебната практика приема, че „основанието“ се разкрива от съдържанието на съответната каузална сделка. Следователно се споделя становището, че джирото винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето, като в разглежданата хипотеза придобиването на правата от джиратаря е на деривативно, а не оригинерно, придобивно основание. Поради това и абстрактният характер джирото се проявява при самото му обективиране върху документа , т.е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Също така съдебната практика приема, че доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант - джиратар.

Уреждането на джирото като транслативен способ за прехвърляне на акции повишава правната сигурност на страните, предвид формалния си характер. Необходимо е изразяването на насрещно съгласие от страна на джиратарът да стане носител на прехвърлителното правоотношение, а именно чрез приемането на фактическата власт върху акциите или временните удостоверения по чл.187 ТЗ.

На следващо място, елемент от фактическия състав на прехвърлянето на акциите е джирото да бъде вписано в книгата на поименните акционери по искане на джиратаря, т.е. на новия титуляр на членствените права. До моментът на вписването за съответното акционерното дружество и по отношение на третите лица акционер е джирантът, независимо от настъпилия факт на джиросване на акцията. (в този смисъл е и Определение №1000 от 30.12.2013г. по т.д. №1569/2013г.,ВКС)

Съгласно изложеното становище в правната литература и съдебната практика, за да е налице действително прехвърляне на акциите следва джиросването да е съпроводено с каузална сделка, акциите /съответно временните удостоверения/ да се намират във фактическата власт на джиратаря и да е налице вписване в книгата на поименните акционери, защото в противен случай той е лишен от правото да участва в Общото събрание на акционерите, от правото на дивидент и всички останали права, както и задължения, възникващи по членственото правоотношение между акционерното дружество и самият акционер.

В конкретния казус, за да стане действителен собственик на въпросните акции, прехвърлени с джиро, посоченото в него лице следва да ги приеме изрично или чрез конклудентни действия. Липсата на каузална сделка означава, че липсва необходимото насрещно съгласие, а именно наличие на воля от страна на джиратаря, от което следва, че джирото е нищожно и не поражда, нито може да породи каквито и да е правни последици. Липсата на волеизявление е пълна, такова изобщо не съществува от правна гледна точка.

На втора инстанция: Завишиха с година и един месец наказанието на бивш зам.-министър на транспорта за безстопанственост

Предишна новина

Здравният министър издаде нова Заповед, моловете отварят без заведенията, фитнесите отварят с ограничения

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    Rhapsody of fire | нерегистриран
    0
    0

    Снимката е отлично подбрана -показва всичко.

  2. 4
    Слави
    11
    -5
    До коментар #3 от "аха | нерегистриран":
    хаахаха,глупости. Бойко Борисов е собственик. Това е положението. Горните писаници са на някой ,който е завършил школата в Симеоново или на някой прокурор ,който по начало няма представа от гражданска материя ,, а от търговско право да не говорим.

    Не знам дали го мислите това, че ако се разсъждава по този начин, всеки може да осъмне като собственик на Левски.
    А може да осъмнете и като собственик на някое АД, което е източило няколко милиарда ДДС.

  3. 3
    аха | нерегистриран
    13
    -9

    хаахаха,глупости. Бойко Борисов е собственик. Това е положението. Горните писаници са на някой ,който е завършил школата в Симеоново или на някой прокурор ,който по начало няма представа от гражданска материя ,, а от търговско право да не говорим.

  4. 2
    Слави
    14
    -1
    До коментар #1 от "Въпрос | нерегистриран":
    И кой е авторът на този юридически анализ, че не е поставил името си под него?

    Колектив 🤡

  5. 1
    Въпрос | нерегистриран
    23
    -3

    И кой е авторът на този юридически анализ, че не е поставил името си под него?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.