Най-галените затворници са в Сан Марино


Да бъдеш в затвора на Сан Марино, си е все едно да си на безплатен курорт. Проблемът на обитателите или на обитателя (тъй като понякога е само един) на най-малкия затвор в света е единствено скуката.

Тук няма миризма на пот и мръсни матраци, нито мръсни кърпи по пода. Храната пристига директно от ресторанта, в който открай време вечерят известни личности от италианския шоубизнес, когато са в Сан Марино. Просто е по-евтино обедът и вечерята на затворника (затворниците) да се поръчват от намиращото се в съседство на затвора заведение, отколкото да се готвят специално за него (тях).

В момента в затвора на Сан Марино

изтърпяват присъдите

си двама души,

но не е рядкост в него да има и по един осъден.

Затворът се помещава на ул. "Паоло III", или в зоната, която е най-посещавана от туристи. Той се намира в едното крило на древен капуцински манастир. Не е изключено обаче в бъдеще да бъде преместен, тъй като ЮНЕСКО не одобрява факта, че затвор се помещава в манастир - от 2008 г. Сан Марино е под закрилата на световната организация.

От 1980 г. затворът на малката република с 32 000 жители има споразумение със съседния ѝ ресторант, според което той трябва да осигурява храна на обитателите му всеки ден. В действителност те ядат абсолютно същите специалитети, за които плащат гостите на заведението – тортелини, пържоли, гъби манатарки и др. В противен случай на затвора би излязло много по-скъпо да приспособява столова или да поръчва специална храна за осъдените.

Със сигурност в света няма по-малък затвор от този на републиката, която се намира до Адриатическото крайбрежие, между италианските области Емилия Романя и Марке.

Двуетажният затвор е оборудван с две женски и 6 мъжки килии, или за общо 8 души, но в по-голямата част от годината те остават безлюдни. От 10 г. средната обитаемост на затвора е двама души в годината.

През февруари обаче затворът стана свидетел на ситуация, близка до извънредната, тъй като в него имаше трима затворници. Месец по-късно единият от заключените в килиите– Пиетро Берти, лекар и бивш политик, беше пратен под домашен арест, така че ситуацията се нормализира.

В момента единият от двамата затворници,

осъден за измама, се

намира под режим на

полусвобода

Това значи, че всяка сутрин той излиза от затвора, за да работи навън и да може по този начин да обезщети с припечеленото измамения от него преди време свещеник. Вечер обаче затворникът се прибира в килията си и хапва вечеря, донесена му от ресторанта.

Другият затворник пък е нотариус, осъден на 3 г. за документна измама. Проблемът му е, че по цял ден няма с кого да си говори. За него дните наистина изглеждат безкрайни. Излишно е да се споменава, че не губи време нито по опашки за храна, нито за вземане на душ.

Сутрин събуждането е в 7 часа. После следва привеждане на килията в ред, закуска в 7,30 ч. До 9 ч не се прави нищо, така както и между 14,30 и 18,30 ч. Във времето между тези часове се диша чист въздух на открито.

В затвора на Сан Марино липсват дори надзиратели. С охраната, или по-скоро с наглеждането от време на време на обитателите на затвора, се занимава жандармерията на Сан Марино.

Скуката и тишината, които господстват в затвора, могат да бъдат отчасти преборени с телевизия, книги и фитнес, които предлага т.нар. полифункционална зала на затвора. В дворчето му има и малка зеленчукова градина – в случай че някой от обитателите му иска да се посвети на подобна дейност. Два пъти седмично за по един час са разрешени

разговори и срещи с

близки и адвокати –

не само вътре, а и

извън затвора

Въпреки че в Сан Марино живеят малко над 32 хиляди души, или колкото в един малък италиански град, съвсем не това е причината за нищожния брой затворници.

Основният мотив е в липсата на дребна престъпност, така характерна за италианските общини. В Сан Марино стилът на живот е такъв, че дребната престъпност е сведена почти до минимум. Стандартът на живот е висок за по-голяма част от гражданите на републиката и те могат да си позволят да живеят спокойно и без особени финансови проблеми. В такъв случай не е и необходимо да прибягват до кражби или грабежи. Доста използвани в Сан Марино са и алтернативните на затвора мерки поради липсата на рецидиви за по-голяма част от населението, което е с чисто съдебно минало.

В Сан Марино не е предвидена доживотна присъда. За убийство се лежат максимум 30 г. В републиката лилипут почти не вкарват в затвора превентивно, с цел да не избягаш, докато те съдят – както се прави много често в Италия. Причината е, че в Сан Марино не съществува опасност от бягство – територията на републиката се прекосява за минути, така че е невъзможно да се скриеш. Ако пък все пак избягаш, губиш правото си на собственост в Сан Марино.

Доста разнообразни са и алтернативните мерки за изтърпяване на наказанието - те варират от полагане на труд под контрол до разговори с психолози.

Индонезийка изтърпя двойно наказание заради извънбрачен секс

Предишна новина

Гонят мизерията с плакати на голи хубавици в Бургаския затвор

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.