Станислав Станев, адвокат:

Презумпцията за невиновност не може да бъде нарушена с публикуваните от прокуратурата материали

Презумпцията за невиновност не може да бъде нарушена с публикуваните от прокуратурата материали
Станислав Станев, адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив

Г-н Станев, Ваши колеги адвокати реагираха остро в публичното пространство и публикуваха отворено писмо, в което изразяват възмущение след серията публикувани от Специализираната прокуратура чатове по разследването за търговия с влияние срещу бизнесмена Пламен Бобоков и хора от висшите етажи на властта. Споделяте ли тази теза в качеството Ви техен колега?

Всеки адвокат има своя собствена визия, която не е задължително да се споделя от другите адвокати. Това особено ясно си личи по едно дело, в което почти винаги адвокатите заемат коренно противоположни позиции. Разбира се, това поведение (когато защитаваш клиента си и изтъкваш контрааргументи) не е укоримо, дори може да се каже, че е част от професионализма. Малко по-различно стои въпросът, в който се обсъжда обществено значим казус. За огромно съжаление политическите емоции инфектираха твърде сериозно обществената среда и много медии по цял ден се занимават не с това да информират коректно своите потребители, а да заявяват една или друга теза, която поради някаква причина им е важна. Много колеги юристи също се ангажираха емоционално. И в желанието си да популяризират своите лични симпатии или антипатии някои от тях започнаха френетично да тръбят своята позиция. А предвид спецификите на професията ни, го направиха и красиво - тъй като ние юристите (и особено адвокатите) знаем как да говорим красиво. Личното ми мнение е, че тези въпроси трябва да се решават от съда, а не "присъдите" да бъдат предварително "прогласявани" по страниците на вестниците и после, ако съдът мисли различно от собствениците на тази или онази медия, да бъде сатанизиран. Както обичам да казвам, когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правото и справедливостта излизат изнасилени. Признавам си, че не съм се задълбочил в изявленията на колегите, но аз лично за себе си се старая да се въздържам от генерални изявления, чиято цел е своеобразно предрешаване на определен казус. Най-малкото не е коректно към колегите (разследващи полицаи, прокурори и съдии, а и повереници на частния обвинител и граждански ищец) да бъдат "атакувани" с декларации. Ако определен съдебен или прокурорски акт не е "докоснат" от правото и/или справедливостта, има законов ред той да бъде оспорен. И този ред не е чрез медийни манифестации.

В писмото се посочва, че медийното оповестяване на кореспонденцията „нарушава конституционно установената презумпция за невиновност на българските граждани“. Правно издържано ли е това твърдение и какъв е редът за публикуване на доказателства по разследване?

Презумпцията за невиновност не може да бъде нарушена по този начин. За приложението на презумпцията не е важно какво мисли някой адвокат, медиен собственик, важното е тя да бъде спазена от съда. Т.е. съдът, при разглеждане на определено производство да се води от това, което пише в закона, а не от това, което е прочел в страниците на медиите или е чул по радиото или телевизията. Ако презумпцията за невиновност е интегрална част от философията на съдията, тя няма как да бъде погазена с медийно оповестяване от страна на прокуратурата. По въпроса за публикуването - доста статуси изчетох последните седмици по темата. И за мое съжаление мога да кажа, че има и колеги, които загърбиха професионалния си авторитет и самоуважение за сметка на обществено-политическите си симпатии. Чл. 198, ал.1 НПК изрично посочва, че "материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора". Което пък означава, че ако прокурорът разреши, тяхното оповестяване не противоречи на НПК. С тъга си спомням за агресивната активност на уважавани от мен професионалисти, които в рамките на 24 часа публикуваха десетки пъти текста на чл. 145а от НК (криминализиращ разпространяването на определена информация), без да направят усилие да го коментират в контекста на чл.198, ал.1 НПК. Конюнктурната обществена среда и настойчивото желание да заявим личната си позиция не би следвало да има като резултат неуважението към професията. Разбира се, не претендирам да съм прав, но това е начинът, по който аз лично разбирам фигурата на адвоката. 

Вашите колеги засягат и Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. с уточнението, че все още не е транспонирана. В този случай какво отношение има документът към конкретния казус?

Директивата е приета "относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство". Целта ѝ е именно да се сложи още един удивителен знак по отношение презумпцията за невиновност, която е фундаментален принцип не само в националното право, но и в европейското, а и в правото на всяка държава, която претендира да бъде цивилизована. Интересно е да се отбележи, че значителна част от текстовете на тази Директива се отнасят до тежестта на доказване и правото на лицата да запазят мълчание и да не се самоуличават. Именно тук е разковничето, което би следвало да "възбуди" адвокатската общност или поне тази част от нея, която се занимава с наказателно право. В момента, преди да бъде повдигнато обвинение, потенциалният обвиняем се разпитва в качеството му на свидетел. По правило свидетелят не се разпитва в присъствието на адвокат. Очевидната цел на тази "правна гимнастика" е той да каже, колкото може повече, преди да му бъде повдигнато обвинение и тези негови "свидетелски показания" в бъдеще да бъдат използвани срещу него в рамките на усилията да се обоснове вината. Аз лично смятам, че ако съсловието иска да бъде ефективно в битката за презумпцията за невиновност, то трябва да обърне внимание именно на тези въпроси. За съжаление обаче на този етап темата е скучна за медийното внимание и много колеги прескачат очевидното, докато "гонят дивото" в контекста на социално-полтическите емоции.

Каква е оценката Ви за медийната активност на държавното обвинение и обосновава ли се тя с обществения интерес в конкретния случай?

Естествено, че като адвокат не се чувствам комфортно (в глобален план) от тази политика на държавното обвинение. Когато обаче се поставя на тяхно място, бих могъл да ги разбера. Години наред прокуратурата чинно и съвестно си работеше, докато някои колеги шестваха по студия и страници на вестници с цел да "оправдаят" обществено своя клиент. Т.е. да се създаде обществена нагласа по отношение на определено лице и ако случайно крайният съдебен акт не е в тяхна полза, да нагнетят напрежение и недоверие към съдебната система. Огромната част от магистратите "изстрадваха" това в името на справедливостта и на закона, но за съжаление имаше и такива, които не успяваха да устоят на медийната канонада. Затова и някои съдебни актове по "медийни причини" нямаха нужния коефициент допирателни със справедливостта и закона. И след години, в които някои колеги адвокати си позволяваха (на волейболен език) да забиват "без блокада" на медийното игрище, прокуратурата явно реши да внесе промяна. Какво имам предвид? Десетилетия наред, по редица знакови дела защитниците на подсъдими (визирам не само адвокати, но и медийни защитници) шестваха под светлините на прожекторите и манифестираха това, което им беше удобно. А в някои случаи премълчаваха другото - което го знаеха и те, и прокурорът. По този начин, изнасяйки отделни компоненти от едни казус, се създаваше настроение (за виновност или "невинност") сред хората. Това настроение често се трансфомираше в агресия по отношение на съдебния състав, който си е позволил да мисли самостоятелно и да постанови според вътрешното си убеждение и в ущърб на медийния натиск. Очевидно на държавното обвинение му омръзна да бъде "боксова круша" на този или онзи и използвайки нормата на чл. 198, ал. 1 НПК реши превантивно да блокира това, агресията срещу себе си. Като адвокат не се чувствам комфортно от тази нова практика, но ако си сложа ръката на сърцето, мога да кажа, че не просто не се гордея, а откровено се срамувам от дългогодишната традиция обществото да се "подковава" медийно. Представете си хипотезата, в която прокуратурата има непоклатими доказателства в своя полза, но тези доказателства (по традиция) останат между кориците на делово и в съдебната зала. За сметка на това защитата "се извърти по студията" и каже своята теза, като удобно премълчи доказателствата на прокуратурата. В такава ситуация, ако съдът прояви (както го прави) уважение към закона, именно той (съдът) и обвинението ще бъдат жертви. Медийният саботаж на правораздаването не е в полза на обществото и много често именно тези, които са подведени от сладникави внушения всъщност са жертви на хората, в чиято защита изписват гигабайти патос. Тази наклонена плоскост не води към просперитет, а към една своеобразна медийна диктатура, в която законът, справедливостта и обществото са жертва. Именно затова смятам, че "битката" трябва да се води в съдебната зала и че в момента, в който я изнесем в медиите (твърдейки това, което ни е удобно), вече сме изнасилили правото.

Станислав Станев е доктор по международно право и международни отношения, доскорошен преподавател по "Право на Европейския съюз" в Юридическия факултет на Пловдивския университет. Автор на монографията „Адвокатската професия в България. Съсловни и практически аспекти“.

Още по темата

Подсъдим руснак за пране на 1,6 млрд. лв. набързо смени адреса на домашния си арест с недоказани пред съда мотиви

Предишна новина

Емил Димитров: Бизнесмени заравят отпадъци - държавата ги чисти

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Станчо Панса | нерегистриран
    2
    -1

    Дали едно доказателство е такова решава съда, а не прокуратурата. И до окончателното произнасяне на съда, доказателствата по делото би трябвало да могат да се огласяват само след разрешение на съдиите.

  2. 2
    | нерегистриран
    30
    0

    Презумпцията за невинност е правен принцип, няма нищо общо с конкретното вътрешно убеждение на който и да било.Важи за всички държавни органи.“Счита се за невинен“Всички държавни органи следва да го считат за такъв при изпълнение на задълженията си или поне да не пристъпват към изпълнение на задълженията си с обратната нагласа. Процесуална гаранция за справедлив процес е.
    Забраната за самоуличаване също е такава гаранция, апропо/ освен ,че показания на свидетел са процесуално неизползваеми срещу него, ако се превърне в обв./. Едно практическо проявление на презупмцията в процеса е забраната тежестта на доказване да се прехвърля върху обвиняемия / не значи че не трябва да си доказва възраженията ,де/. Извън процеса означава, че всякакви официални длъжностни лица се препоръчва да да мислят, преди да говорят, дори конгресмени.Наред с това означава, че „злостна кампания в пресата“ , с участие на официални лица, може да бъде проблематична по чл.6./2/ и държавата трябва да контролира цирка.Що се касае до оповестяването на доказателства, струва ми се, ако не се изваждат от контекст, манипулират, съкращават, проблем не следва да има.Но балансът е крехък, а и винаги се поставя въпроса за реципрочността:).Първо трябва да се съобразява отражението върху справедливостта на процеса, правото на личен живот, нахлуването в лично пространство, а вероятно и тайната на кореспонденцията, ако е кореспонденция, кога и защо подлежи на развяване / да, има практика на ВКС,че като са иззети правомерно телефони и компютри, и кореспонденцията барабар с тях е иззета ок/.Второ , ако защитата пожелае да оповести оправдателни доказателства, като не го разреши наблюдаващия прокурор, защото не е за целите на защитата в процеса , какво правим.Ами нищо не правим. Трето,общественият интерес и сеир също не са едно и също нещо.Нароиха се много медийни звезди от защитна страна, целта на процеса не е пет минути слава, по принцип.Политическият инструментариум, сфери, зони на влияние и въздействие да оставим настрана, с блатото сме свикнали.Изкушениетона обвинителя да опровергава насреща е голямо, авторът е прав.Тънката червена линия между правото обществото да знае нещото, което наистина е в негов интерес и справедливия процес действително е много тънка.И не знам дали институционално, както и в социален план сме дорасли да я спазваме.Казано по Илф и Петров - животът е проста работа, но не е за прости хора:).Често трябва да се припомня и че правосъдието се случва в съда, а истината е между кориците на делото.Ако целта е спорът да се реши в съд, разбира се.

  3. 1
    +- | нерегистриран
    24
    -3

    Май е дошло време за съдебен контрол и върху възможността на прокуратурата да разгласява доказателства.
    Щото дай на една прокуратура право и й гледай сеира.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.