Маргарита Илиева, БХК: Виновни за случая в Розово са полиция, местна власт, партии, главният прокурор...


Инцидентът в село Розово показа, как независимо, че според властите ситуацията с бежанците е овладяна, не е решен основният проблем - как чужденците, търсещи закрила, ще могат да започнат живота си отново в България. В тази ситуация е изключително важно да не останем само до нивото на превръщането на хората от Розово във виновници, а да потърсим факторите, заради които като общество не можем да приемем различните и да се опитаме да променим нагласите. "Дневник" ще продължи да следи темата. Търсим позицията на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев, на парламентарните партии и опозицията, на други институции, които до момента продължават да мълчат. Разговаряме с директора на правната програма на Българския хелзинкски комитет (БХК) адвокат Маргарита Илиева за това как се е стигнало до случая "Розово" и кой всъщност носи вината за това.Как се стигна до "инцидента" в Розово? Сякаш институциите в лицето на МВР и Агенцията по бежанците си харесаха да повтарят, че "бежанската вълна е овладяна" и  с това всичко по темата е приключило?- От повече от половин година висши държавни функционери, както и политици свободно подбуждат към страх, омраза и дискриминация срещу сирийците, търсещи закрила тук. Да започнем с министъра на полицията, Йовчев. Тозиретрограден, путински тип властник, модерен кадър на службите за сигурност, направи всичко възможно, за да настрои населението на вълна "бежанците са заплаха". То не бе ограда на границата, не бяха изявления, че "не сме се срещали с по-тежко предизвикателство за националната сигурност през последните години", че бежанците били "проблем на всички институции" и че "бежанската вълна от Сирия към България заплашва цялата нация", не бе употреба на граничните полицаи като инструменти за насилие с цел безогледно отблъскване на хора.Сега обаче, когато бежанци са физически застрашени от национално несигурните селяни в Розово, този министър мълчи и бездейства – полицията сякаш не съществува в Розово, както и никъде другаде, където чужденците стават мишена на насилие, каквито случаи има вече десетки. Няма изявления, че търпимостта към такива престъпления ще е нулева. Защото не е и няма да бъде такава, докато институциите са оглавени от подобни обществени манипулатори.Според Йовчев проблемът "все още" не бил "съизмерим с катастрофа, но обществото трябва да знае, че предстоят трудни моменти". Аха, да - ето ги трудните моменти, вече се случват в Розово, с комплименти от агентите на националната сигурност.Да вземем, по-нататък, пропагандаторите на омраза от "Атака", в това число и депутати, и неонацистките кандидат-политици, на които медиите осигуриха завидна трибуна през късната есен.Парламентарнопредставената "Атака" организира протести срещу бежанците по места, за да насъсква хората да се противопоставят на лагери в техните региони, като този в Сливен на 24 ноември 2013 г. Да вземем и бодрите местни власти, които също се включиха със самоинициативи.През ноември 2013 г. на сайта на община Царево излезе молба към загрижените жители "в случаите на забелязани лица в пограничните райони, около населените места и пътищата, отговарящи на профила на бежанци, да позвънят на тел. 112 или да съобщят в най-близкото поделение на МВР." Да вземем и главният прокурор, който демонстративно заяви, че ще прати прокурорски подкрепления на границата да преследват наказателно влизащите през нея - понеже не търсят убежище, а са едни престъпници. Този главен прокурор не е казал, че прокурорските сили ще се насочат срещу всеки акт на престъпна расова омраза, без значение, че такива вече има много и те стават групови и все по-дръзки. Крещят дейците в камерите и микрофоните на обществената трибуна, че правото е тяхно, а прокуратурата се почесва. Нека се почесва. Нека прашасва Наказателният кодекс. От това знакови дела не стават.    Хората от село Розово ли са единствените виновни? И каква е вината?- Виновни са всички, независимо дали са селяни или вицепремиери, които подбуждат към расова омраза и дискриминация и които извършват действия на такава. Ще цитирам няколко норми от законите на България: Наказателен кодекс, Престъпления против равенството на гражданите Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия или политически убеждения, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. (3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който образува или ръководи организация или група, която си поставя за цел извършването на деяния по ал. 1 и 2 или системно допуска извършването на такива деяния, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева, както и с обществено порицание. (4) Който членува в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.Чл. 163. (1) (Доп. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Лицата, които участвуват в тълпа, събрана за нападение на групи от населението, отделни граждани или техни имоти във връзка с националната, етническата или расовата им принадлежност, се наказват: 1. подбудителите и предводителите - с лишаване от свобода до пет години; 2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г.) всички други - с лишаване от свобода до една година или с пробация. (2) Ако тълпата или някои от участниците са въоръжени, наказанието е: 1. за подбудителите и предводителите - лишаване от свобода от една до шест години; 2. за всички други - лишаване от свобода до три години.Закон за защита от дискриминацияЧл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на […] раса, народност, етническа принадлежност […] гражданство, произход, религия или вяра […] или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.  (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Чл. 5. Тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1 […], подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация […], се смятат за дискриминация. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 1. (доп. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) "Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. 3. "Преследване" е: а) по-неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация; б) по-неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация; в) по-неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира. 4. "Действията за защита от дискриминация" могат да включват: подаване на жалба или сигнал, предявяване на иск или свидетелстване в производство за защита от дискриминация. 5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2012 г., в сила от 01.08.2012 г.) "Подбуждане към дискриминация" е пряко и умишлено насърчаване, даване на указание, оказване на натиск или склоняване към извършване на дискриминация. 6. "Расова сегрегация" е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата. 7. "Неблагоприятно третиране" е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.  България е правова държава, а това означава, че за нарушение на нейните закони се носи отговорност. Така, че, на първо място, отговорността е правна.Правова държава се гради. Тя не се спуска от нищото с магически жест. Тя е плод на труд, а не привилегия. Този труд се дължи, на първо място, от институциите, които съвестно и неотклонно трябва да прилагат закона спрямо всеки.Законът важи за всеки. Същото е валидно и за едно демократично общество - то изисква последователни, упорити индивидуални и колективни усилия по отказ от омраза, агресия, насилие и погазване на достойнството и правата на другите.Българите обичат да живеят с лъжи и измислици за себе си, с които успокояват чувството си за собствена (не)значимост.Любима им е лъжата, издигната в официална и неофициална пропаганда от десетилетия, че българите били "толерантни" и "гостоприемни". Тази пропаганда започва още от началното училище и фалшифицира възприятията на децата, някои от които вследствие ще се превърнат в расисти, които необезпокоявано презират различните, защото имат изначална индулгенция, че са "толерантни".Съвсем малко интелектуална честност е нужна, за да се види през кадрите от Розово, че това съвсем не е така. Малко честност, но на сериозна цена – отказ от илюзорната сигурност в полза на трудната, създаваща несигурност истина за действителността и за личната отговорност за нея.Защото не само селяните в България си позволяват расистка безотговорност – впрочем,събитието в Розово не е прецедент: през 90- те години редица български села се самоорганизираха за етническо прочистване на ромите чрез палежи и агресивни тълпи; да не говорим за Катуница преди няколко години – та, не само селяните: много лица от образования и уж културен елит си позволяват да изразяват пренебрежение, което варира между подигравателна надменност и снизходителна покровителственост, спрямо хора с по-тъмен цвят на кожата, дали ще са араби, роми, африканци, индийци или други; особено ако са роми. Тези "културни" хора също носят отговорност – селяните в Розово са само върхът на общия айсберг.    Как може да се излезе от ситуацията и да се предотвратят подобни прояви?- Равно, неотклонно, последователно прилагане на закона, придружено с осмислящи го публични изявления на властници. Законът забранява пропагандата на омраза и дискриминация така, че прилагането му ще ограничи публичното разпространение на фалшивата идея, че може безнаказано да се сее нетърпимост към различните.Докато не се прилага законът, всяка друга мярка, като образование, популяризация и обществени разисквания, ще има половинчат ефект. Така е, защото единствен законът поставя нещата на вярната основа: расисткото поведение не е просто нехубаво; то е неправда и не е разрешено. Расисткото насилие – словесно или физическо, е престъпление.Престъпления никой не може да върши, това не е въпрос на избор. Етиката е въпрос на избор, но законът е друго. Без закон няма нито лично достойнство, нито общество. Когато законът се пренебрегва, етиката се превръща в целесъобразност: добри сме, ако искаме. "Еми, не искаме", казват героите на националното чувство от Розово.     

Полицейски синдикат ще сезира КС заради 5% праг за представителност в Съвета за социално партньорство на МВР

Предишна новина

Прокуратурата разполагала със свидетели и протоколи срещу Дивизиева

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.