Лозан Панов отчете, че нищо не е свършил през 2019 година

Лозан Панов отчете, че нищо не е свършил през 2019 година
Лозан Панов, снимка:БГНЕС/архив

Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов публикува Годишните доклади за дейността на съдилищата и ВКС през 2019 г., става ясно от прессъобщение на съда.

От двата доклада пък ясно личи, че Панов признава тоталната липса на дейност, категоричния отказ от съпричастност към проблемите на съда, както и нулевата му ангажираност към решаването им.

В Годишния доклад за дейността на ВКС през 2019 г. се отбелязва съвсем леко и незадоволително понижение на натовареността по отношение на броя постъпващи дела. В доклада се подчертава, че през 2019 г. трайно е очертана тенденция към нарастване на броя на делата с висока фактическа и правна сложност, а това е фактор, повишаващ натовареността, защото увеличава времето, необходимо за решаването на съответния казус.

ВКС е потънал в нерешени дела

Докладът на председателя на ВКС за дейността на съда през изминалата година показва хиляди несвършени дела и работа извън стандартите за нормална натовареност.

Към 1 януари 2019 г. несвършените дела, останали за разглеждане и решаване през годината, са 4181 бр. (при 4024 бр. през 2018 г. и 4260 бр. през 2017 г.). Постъпилите дела през 2019 г. са 9244 бр. (през 2018 г. те са 9483 бр., а през 2017 г. са 9758 бр.), т. е. общият брой на делата за разглеждане през изминалата година е 13 425 бр. (при 13 507 през 2018 г. и 14 018 през 2017 г.). Отчетените резултати сочат, че през  последните три години от управлението на Панов реално броят на останалите нерешени дела за съответната година нараства.

През 2019 г. съдиите от ВКС са решили общо 9046 бр. дела, като през 2018 г. те са 9145 бр., а през 2017 г. са 9802 бр. или значително по-малко дела от предходните две години. Останалите несвършени към 31 декември 2019 г. дела са 4344 бр. (при 4181 бр. през 2018 г. и 4024 бр. през 2017 г.), т. е. в края на периода несвършените дела са повече от тези към 1 януари 2019 г. (4181 бр.).

В доклада се посочва още, че количеството на делата продължава да е извън стандартите за нормална натовареност на най-висшата съдебна инстанция, като за оправдание Панов ползва ангажимента на върховните съдии да изпълняват същевременно конституционното си задължение за уеднаквяването на съдебната практика. Въпреки явно пасивната позиция на ВКС във връзка с тълкувателната му дейност и увеличаването на времето за решаването на вече образуваните такива, председателят на ВКС се опитва да използва именно тази дейност на върховните съдии, за да оправдае липсата си на административен капацитет за организиране на нормалната дейност на съда. „Не бива да се подценяват и множеството ангажименти на съдиите от ВКС, свързани с дейността им в междуведомствени работни групи и други подобни формати, подготвяне и изпращане на становища до Конституционния съд и такива в рамките на съгласувателни процедури, изготвяне на становища по законопроекти и участие при обсъждането им в комисии на Народното събрание, членства в различни междуинституционални органи, участия като лектори в обучения, семинари и конференции, анализ на съдебна практика, и подготвяне на отговори по въпросници от върховни съдилища от държави – членки на Европейския съюз, постъпили във ВКС в рамките на членството му в Мрежата на председателите на върховните съдилища в ЕС, участие в държавни изпитни сесии“, пише в доклада на Панов за дейността на ВКС през 2019 година.

Образуваните тълкувателни дела през изминалата година са увеличени в сравнение с 2018 г. с 6 броя, но за сметка на това постановените тълкувателни решения през 2019 г. са с 2 броя по-малко от приетите през 2018 г.

Във ВКС през 2019 г. са образувани общо 13 тълкувателни дела (при 7 бр. през 2018 г.) – 1 пред Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК), 5 пред Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК), 1 пред Общото събрание на Търговската колегия (ОСТК) и 5 пред Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК). Образувано е 1 тълкувателно дело пред Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.

През 2019 г. във ВКС са приети общо 14 тълкувателни решения/определения и постановления (при 16 бр. през 2018 г.) – 1 от ОСГК, 2 от ОСТК, 9 от ОСГТК. Постановени са и 2 тълкувателни постановления – 1 на Общото събрание на съдиите от Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) и 1 на Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС.

През изминалата година ВКС е отправил само едно искане до Конституционния съд - за даване на тълкуване на чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията по въпроса: „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотеза, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?“

През 2019 г. от състави на ВКС са постановени 28 решения по дела, свързани с корупционни престъпления – с 14 от решенията са потвърдени актовете на въззивната инстанция, с 2 – актовете на въззивната инстанция са отменени и делата са върнати за ново разглеждане, по 3 частично е потвърдено и частично е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане, с 8 от решенията актовете на въззивната инстанция са изменени, а с 1 – производството е прекратено. 

През 2019 г. постановените от ВКС решения по дела, свързани с организирана престъпност, са 14 – със 7 от решенията са потвърдени актовете на въззивната инстанция, с 1 – е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане, с 2 – частично е потвърдено и частично е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане, с 2 – е изменено решението на въззивния съд, с 1 – производството по искане за възобновяване е прекратено, с 1 – искането за възобновяване е оставено без уважение.

Проблемите на съдилищата в страната остават нерешени

В Доклада за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2019 г. Панов явно показва, че освен от поста си на административен ръководител на ВКС е абдикирал и от задълженията си като председател на Съдийската колегия на ВСС. Резултатите за дейността на съдилищата сочат на тотална липса на промяна по отношение на най-сериозния за системата проблем, а именно – кризисно неравномерната натовареност на органите на съдебната власт.

Въпреки, че в доклада на Панов липсва анализ на причините за нерешаването с години на проблемите на съдебната система, не е пропусната атаката, която председателят на ВКС целенасочено провежда срещу всички останали власти в държавата, както и срещу колегите си от кадровия орган. „През последните години съдиите са принудени да работят в условията на изключително агресивна медийна среда, като тази тенденция се задълбочи през 2019 г. Колеги са подлагани на безпрецедентни атаки, насочени към дискредитиране на професионалното и личното им достойнство. Използваните похвати, разбира се, са в пълно противоречие с принципите на Етичния кодекс на медиите. Крайната цел на тези кампании, които често са координирани с изявления и действия на представители на другите власти (а и на такива от съдебната система), е да се възпита покорство у магистратите и по този начин методично да бъде ликвидирана независимостта на съда. Това накърнява публичното доверие в съда и води до усещане за липса на справедливост“. В доклада се напомня, че да защитава независимостта на съдебната власт е конституционно установена функция на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, която на фона на трайно враждебната към редица съдии медийна среда през 2019 г. не само абдикира от тези свои задължения, но дори се включи в атаките срещу съдии, изпълнили своите професионални задължения“, громи държавата Панов.

По отношение на статистиката - в доклада се посочва, че общо за съдилищата (включително ВКС) висящите в началото на 2019 г. дела – 120 786 бр. Те са значително повече от тези в началото на 2018 г., когато са 109 772 бр. Заради по-слабото постъпление на дела през годината обаче (553 839 бр. през 2019 г. при 565 011 бр. за 2018 г.) броят на делата за разглеждане от съдилищата през 2019 г. – 674 625 бр., е по-малък със 158 бр. в сравнение с 2018 г., когато тези дела са 674 783 бр.  Намалява и броят на свършените дела през годината. Докато през 2018 г. всички съдилища (включително ВКС) са свършили 553 549 дела, през 2019 г. броят на тези дела е 548 385, т. е. с 5164 дела по-малко.  Повече са останалите висящи в края на периода дела – към 31 декември 2019 г. те са 126 205 бр., докато към 1 януари 2019 г. са 120 786 бр.

Обобщените статистически данни за дейността на апелативните, окръжните, военните, специализираните наказателни и районните съдилища през 2019 г. показва съвсем незначително намаление на броя на делата за разглеждане – с 0,01% спрямо 2018 г. (намаление с 3,07% спрямо 2017 г.). Слабо увеличение спрямо предходната година с 2,5% се наблюдава само при окръжните съдилища (докато при останалите съдилища данните са за намаление), като на този фон броят на съдиите по щат в окръжните съдилища, включително в Софийския градски съд (СГС) и Специализирания наказателен съд (СНС), през 2019 г. е намален със 7 броя спрямо предходната година. Общо за посочените съдилища се наблюдава и леко намаление на броя на приключените дела – с 0,93% спрямо 2018 г. (намаление с 5,92% спрямо 2017 г.). Отново само при окръжните съдилища се наблюдава увеличение с 0,99% на броя на приключилите дела спрямо предходната година, докато при останалите съдилища се констатира намаление. Приключените в 3-месечен срок дела през 2019 г. са с 3% по-малко от тези, приключени през 2018 г. в рамките на този срок, и с 8,65% по-малко от приключените през 2017 г. в 3-месечен срок.

Общо в страната през 2019 г. от съдилищата – апелативни, окръжни и военни, са дадени 5414 разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС), а изготвените и получени веществени доказателствени средства (ВДС) са 1314 бр. За сравнение – през 2018 г. са дадени 5403 разрешения, а изготвените и получени ВДС са 1172 бр., през 2017 г. – 4701 дадени разрешения и 1214 бр. получени ВДС.

Данните за движението на делата за всички съдилища (без ВКС) през 2019 г. са:

- висящи в началото на годината – 116 605 бр. (при 105 748 бр. през 2018 г.);

- постъпили през 2019 г. – 544 595 бр. (при 555 528 бр. през 2018 г.);

- общо дела за разглеждане – 661 200 бр. (при 661 276 бр. през 2018 г.);

- свършени дела през 2019 г. – 539 339 бр. (при 544 404 през 2018 г.);

- свършени в 3-месечен срок – 443 095 бр., т. е. 82,16% от всички (при 456 791 бр. или 83,9% през 2018 г.);

- дела със съдебен акт по същество – 459 478 бр. (при 462 810 бр. през 2018 г.);

- прекратени производства – 79 861 бр. (при 81 594 бр. през 2018 г.);

- висящи дела в края на годината – 121 861 бр. (при 116 872 бр. през 2018 г.).

Статистическите данни за 2019 г. показват твърде бавно разрешаване на проблема с неравномерната натовареност на съдилищата, признава Панов. Броят на съдиите по щат в районните съдилища към областните центрове (включително в Софийския районен съд) например, които са изключително натоварени, през 2019 г. е 669, т. е. налице е увеличение само с 9 щатни бройки (1,36%) спрямо 2018 г. В останалите районни съдилища броят на съдиите през отчетния период е 333, като е намалял спрямо 2018 г. със 7 щатни бройки (2,06%).

За поредна година данните за действителната натовареност сочат, че е значителна неравномерността на натоварването на съдилищата в страната както между отделните инстанции, така и между звена от едно и също ниво. При средна натовареност от 9,16 дела за разглеждане месечно на един съдия за апелативните съдилища (през 2018 г. тя е 9,31), тази на Софийския апелативен съд е 12,57 дела (при 13 през 2018 г.), докато на Военно-апелативния съд е 1,32 дела (1,28 през 2018 г.), а на Апелативния специализиран наказателен съд е 4,46 дела месечно (4,57 през 2018 г.).

При сравнението на данните за отделните окръжни съдилища също се вижда голямата разлика в натовареността между тази на СНС и СГС, от една страна, и на останалите, от друга страна. При средна натовареност през 2019 г. на съдебните звена на това ниво от 14,59 дела за разглеждане месечно на един съдия (при 13,79 през 2018 г.), тази на СНС е 34,02 дела (при 35,99 през 2018 г.), на СГС е 26,05 дела (през 2018 г. е 25,39), а под 8 дела през 2019 г. за разглеждане месечно на един съдия е натовареността на окръжните съдилища в Шумен (7,62), Търговище (7,19) и Кърджали (7,04).

Състоянието на неравномерност на натоварването на съдиите е още по-видимо в районните съдилища. При средна натовареност от 56,90 дела за разглеждане месечно от един съдия в районните съдилища в областните центрове (при 55,38 през миналия отчетен период), натовареността на Софийския районен съд през 2019 г., която намалява в сравнение с 2018 г., но недостатъчно, е 71,65 дела (при 73,83 през 2018 г.). Твърде висока през 2019 г. е натовареността и в районните съдилища в Перник (69,26 дела месечно на един съдия), Хасково (65,52 дела), Пловдив (64,70 дела) и Пазарджик (64,53 дела). От друга страна, под 40 дела месечно разглеждат съдиите в районните съдилища в Силистра (33,82 дела), Търговище (34,66 дела), Добрич (35,30 дела), Габрово (36,69 дела) и Велико Търново (37,11 дела).

Сред районните съдилища извън областните центрове (при средна натовареност от 43,41 дела за разглеждане месечно от един съдия) има съдилища с натовареност и под 20 дела – Ивайловград (13,63). Твърде слабо натоварени са и районните съдилища в Крумовград (20,13 дела), Кула (20,54 дела), Чепеларе (20,70 дела), Генерал Тошево (21,97 дела), Ардино (22,67 дела), Тополовград (22,79 дела). В същото време при други съдилищата от това ниво натовареността е над 80 дела месечно – Районен съд – Лом (85,87) и Районен съд – Нова Загора (85,13). Месечно един съдия в Районен съд – Брезник разглежда 64,50 дела, в Районен съд – Чирпан – 64,21 дела, в Районен съд – Пещера – 63,31 дела, в Районен съд – Ихтиман – 62,21 дела, а в Районен съд – Провадия – 60,50 дела. За поредна година се налага изводът, че част от съдилищата са твърде натоварени, което естествено води до по-бавно правосъдие, докато друга част от съдилищата са недостатъчно натоварени. 

„Проблемът с непреодоляното неравномерно натоварване в комбинация с дългите срокове за провеждане и приключване на конкурсните процедури, както и използването на института на командироване масово, а не по изключение, продължават да вълнуват съдиите, правораздаващи в Република България“, отчита Панов, който междувременно е и най-отявленият противник на всички предложени от колегите му от Съдийската колегия реформи, целящи балансиране на положението. Идеи за конкретни реформи и методи за облекчаване на ситуацията липсват в отчета на председателя на ВКС.  

Още по темата

Разследват жена, постъпила в болница с фалшив паспорт

Предишна новина

Заловиха мъж, произвеждал материали за сексуално насилие над деца в Италия

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Кинорежисьор | нерегистриран
    5
    0

    Ясно.Значи Панов не е отговорен за клипа в Съдебната палата, щом "нищо не е свършил" през годината.

  2. 1
    Достатъчно е да прочетеш заглавието | нерегистриран
    12
    -3

    И става ясно за какво служи този сайт.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.