Конституционният съд (КС) прекрати делото, образувано по искане на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на Върховния касационен съд (ОСТК на ВКС) за установяване на противоконституционност на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност.
Според ВКС, разпоредбата на § 8 в частта "чл. 59, ал 5 и 6 се прилагат от 20 юни 2014 г." противоречи на чл. 4, ал. 1; чл. 6, ал. 2; чл. 17, ал. 1 и чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България.
В искането се сочи, че с приемането на атакуваната част на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.) са преуредени приключени към момента на приемане на закона правоотношения, което е в противоречие с принципа на чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България, тъй като, според вносителя, нарушава правната сигурност, погасява придобити права и руши доверието в правната система. Твърди се също така, че това изменение на закона не е обусловено от значим обществен интерес, а обслужва интересите на ограничен кръг субекти чрез игнориране интересите на друг кръг правни субекти, осъществили разпореждане със свое вземане, чрез прихващането му с насрещно вземане на банката.
В искането си Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС излага аргументи и за противоречие на оспорената част на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН с чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, предложение първо от Конституцията. Преуреждането на завареното материално правоотношение влошава правното положение на едната от страните по него и създава права за другата, което е в противоречие с конституционния принцип за равенството на страните в съдебния процес.
Според ВКС също така, с разпоредбата на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН се накърняват имуществени права на едната страна по материалното правоотношение, тъй като за тази страна – за разлика от насрещната, се преклудира възможността за реализация на вземaнето не само в производството по несъстоятелност.
КС обаче отклони искането на върховните съдии и прекрати делото с аргумента, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, приет от 44-то Народно събрание на 5 април 2019 година (обн., ДВ, бр. 33 от 19 април 2019 г.), разпоредбата на § 8 (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.), чието обявяване за противоконституционна се иска, е изменена, като в края й е добавено: "като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл. 64, ал. 1". "Конституционният съд намира, че промяната на § 8 ПЗР на ЗИДЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13 март 2018 г.) изисква производството по к.д. № 11/2018 година да бъде прекратено. Съдът е бил сезиран с разпоредба, която вече не съществува. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо", пише в определението на КС.
Искането е върнато на Общото събрание на съдиите от Търговска колегия на ВКС.
1 Коментара
Да,амъ не!
Към сезирането на КС за противоконституционността на разпоредбата,същата е съществувала и нейното последващо изменение не пречи той да се произнесе относно това дали тази норма по това време и в този й вид е противоконституционна.
По тази логика след всяко сезиране на КС и последващо изменение на законова норма ,за която е сезиран той ще прекратява производствата и ще се играе "правен тенис"...
Ако се налага нещо да бъде обявено за противоконституционно ,то ще се изменя или отменя и така никога няма да има норма обявена за противоконституционна.
Възниква и още един логичен въпрос,когато една норма от закон е обект на конституционна проверка по образувано конституционно дело допустимо ли е преди КС да се произнесе по нея да бъде изменявана,отменяна или допълвана?
Според мен НС няма право да променя законова норма,която е обект на проверка за конституционосъбразност пред КС по образувано пред КС дело.