Конституционният съд не е обвързан от своята практика - това звучи утешително

Конституционният съд не е обвързан от своята практика - това звучи утешително
Снимка БГНЕС

Конституционният съд не е обвързан от собствената си практика. Това като че ли е най-ценното послание във вчерашното решение на КС по казуса с мандата на Делян Пеевски. Защото част от мотивите на мнозинството от 6 съдии е твърде смутително и поставя много въпроси за бъдещето на КС. Ако въобще е уместно да се говори за бъдеще. Решението на КС от вторник със сигурност показва пълната несъстоятелност на този орган, в който мнозинството от съдиите в прав текст заявяват, че приемането на един или друг закон може да измени смисъла на един или друг конституционен текст, останал непроменен от влизането на Конституцията до днес.

Другият важен извод от вчерашното решение на КС е, че съдбата на депутатския мандат на Иван Иванов от "Коалиция за България" е предрешена – той остава народен представител, независимо дали е бил в несъвместимост за няколко часа на 19 юни т.г., когато следобеда бе назначен за зам.-министър на вътрешните работи, а вечерта бе освободен. Твърде е възможно да се окаже, че г-н Иванов въобще не  е изпадал в несъвместимост. (Делото за статута на Иван Иванов ще се гледа утре.) Както се оказва, на искането на КС от миналата седмица за допълнителни доказателства, в съда са били изпратени заповедите за назначението му и за уволнението му като зам.-министър. В МВР обаче няма акт за встъпване, а в случая това е определящо, сочат юристи от ведомството. Така или иначе, това вече няма значение. Иванов междувременно е ликвидирал несъвместимостта, спрял е да бъде зам.-министър и, ако се съди от вчерашното решение на КС, отсега е ясно, че той е легитимен народен представител.  Друг е въпросът, че, както се каза в началото, Конституционният съд не е обвързан от собствената си практика.

Нещо повече, от мотивите на шестимата конституционни съдии Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев, които приемат, че искането за прекратяването на мандата на Делян Пеевски е неоснователно и не следва да бъде уважено, излиза, че при Конституционният съд не е обвързан не само от практиката си, но и от Конституцията (макар те да твърдят обратното). Меродавен при решаването на казуса за мандата на Делян Пеевски е Законът за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси, като появата на този закон в правния мир се оказва повод да се промени богатата и еднозначна десетилетна тълкувателна практика на КС по въпроса за несъвместимостта на депутатите. Мотивите на шестимата съдии са изключително интересни и тепърва ще бъдат коментирани и изучавани от студентите по право, но има няколко акцента, които си заслужава да бъдат отбелязани специално.

От 1992 г. насам КС има обилна практика по въпроса за несъвместимостта и депутатския мандат, като всички те се облягат изключително на конкретните текстове от конституцията – чл. 68 и чл. 72. 

Едно от тези решения, сравнително рядко споменавано в този конктекст, е РКС № 4/1995 г. с което се отменя и § 7 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който народните представители са длъжни да премахнат основанията за несъвместимост в срок до три месеца от влизането му в сила. Тази разпоредба е противоконституционна, решава КС през 1995 г., "защото съгласно чл. 68, ал. 1 от Конституцията народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Такъв статут депутатите получават непосредствено от момента на тяхното избиране. Оттогава се прилагат изискванията за несъвместимост".

Въпросните текстове на чл. 68 и чл. 72 от Конституцията не са променяни от нейното създаване през 1991 г. Следователно не би следвало да се тълкуват по друг начин, различен от начина, по които са тълкувани във връзка с двете дела за депутатския мандат на Стоян Генев през 1993 г., делото за прекратяване на мандата на Христофор Дочев през 1992 г. и т.н. Оказва се обаче, че не е така - тълкуването на Конституцията зависи от последващото законодателство, пишат шестимата конституционни съдии в своите мотиви.  

"Членството на Република България в Европейския съюз наложи приемането на общ закон, който да урежда материята с несъвместимостта. В изпълнение на тези изисквания, през 2008 година е приет Законът за предотвратяване и установяване на конфликта на интереси. Като елемент от държавната политика за предотвратяването на конфликта на интереси, в закона е посветена отделна глава на несъвместимостта. Поради променената законодателна среда след приемането на Република България в Европейския съюз, постановеното в Решение на КС № 4 по к.д. № 2 от 1995 г. по отношение на пар. 7 от ПЗР на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, приет от 37-то Народно събрание, е загубило значението си.

В процедурата по чл. 72, ал. 2, т. 3 от Конституцията, Конституционният съд решава конкретен правен спор. В тези случаи, като и при произнасяне по спорове за законност на избора на президент, вицепрезидент и народен представител, Конституционният съд е обвързан от разпоредбите на Конституцията и на законите, а не от съдебната практика."

Шестимата конституционни съдии не обясняват как едни и същи тестове на конституцията могат да придобият съвсем противоположно значение след промяна в закона. Но пък от това следва, че ако утре бъдат приети нови промени в Закона за конфликт на интереси например, КС може да промени и това свое тълкуване. Без да се променят съответните текстове в Конституцията. Нещо повече, доколкото "законодателната среда" в България непрекъснато се променя след приемането на държавата в ЕС, то всяко следващо решение на КС може с лекота да отхвърли досегашната практика на съда.

(Факт е, че РКС №4/95 г. в тази му част търпи някои критики. Тя е твърде лаконична, а за сметка на това по въпроса има две много силни особени мнения на съдиите Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев, което защитават обратното мнение – че разумното тълкуване изисква да се даде достатъчен срок на народния представител за преустановяване на несъвместимостта, заради което тримесечният срок, който тогава ПОДНС дава, има своя смисъл. Всичко това обаче е в контекста на заварена несъвместимост при едни съвсем други хипотези, не за случай, при която парламентът назначава някого и приема клетвата му, която той доброволно дава.)

Има обаче един пункт в становището на шестимата, който е откровена неистина, или поне спекулиране с истината.

Предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител по чл. 72, ал. 1, т. 3 от Конституцията е неблагоприятна правна последица, пишат в мотивите си шестимата. Затова КС прекратява правомощията му само когато констатира, че депутатът е нарушил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от Конституцията, като е изпълнявал друга държавна служба или е извършвал дейност, която според закона е несъвместима с положението му… В случая с Пеевски обаче, не било така.

"Народният представител Делян Пеевски е подал оставката си като народен представител в деня на избора му за председател на ДАНС. Той е предприел всички зависещи от него действия да отстрани възникналата несъвместимост и с действията си не е нарушил Конституцията и действащото законодателство. Конституцията и законите не поставят пред него допълнителни изисквания, за да бъде поведението му правомерно и неподлежащо на санкцията по чл. 72, ал. 1 от Конституцията", пишат шестимата. Те обаче няма как да не знаят, че два дни по-късно Делян Пеевски оттегли оставката си. Така че ако подаването на оставката се приеме като критерий за "правомерно поведение", излиза, че той в крайна сметка е избрал да бъде шеф на ДАНС. оттеглянето на оставката стана преди парламентът да гласува отмяна на собственото си решение за назначаването му за председател на ДАНС, което само по себе си е конституционен проблем. КС обаче не се занимава с този проблем, защото не бил сезиран с това решение, споделят конституционни съдии. (Другояче казано - некадърното искане на ГЕРБ било причина за вчерашното решение.)

Друг въпрос е, че проблемът с несъвместимостта, поставен пред КС, няма нищо с нарушаването на Конституцията и законите. И прекратяването на мандата поради несъвместимост не е санкция за неправомерно поведение, а мярка за опазването на независимостта и авторитета на институциите.   

Всъщност – дали има решение и какво е то, питат от вчера недоумяващи граждани. Простичко казано хората не разумяват:

Какво казва КС по въпроса? Какво е мнението на съда по темата за несъвместимостта по принцип и конкретно?

Ами нищо не казва. Няма как да се формулира защо КС не е в състояние да събере 7 гласа за решение в единия или другия смисъл. Няма как в простичък ред да се каже на хората защо шестимата съдии Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев смятат, че в конкретния случай са предприети действия за прекратяване на несъвместимостта в  "подходящ срок и при спазване на съответна процедура". И как е станало това.

По закон КС се произнася с решения дори когато отхвърля едно искане, защото в негова подкрепа не са били събрани достатъчно съдийски гласа – минимум 7. Досега почти винаги, когато в КС се е стигало до подобна "патова" ситуация, това е ставало по особено конфликтни и политически чувствителни дела. Неизменно това е пораждало съмнения, че този тип гласуване е малко или много режисирано – така хем съдът се "произнася", хем не се ангажира категорично с някакво становище. Като се започне още с първото такова дело – по искането за обявяване на противоконституционност на ДПС и се стигне до закриването на Славянския университет, текстовете от Закона за чужденците, предвиждащи експулсиране без мотиви, спорни решения в Закона за вероизповеданията, привилегията на "Топлофикация" да изважда изпълнителен лист само по извлечение от неплатени сметки и т.н.

През 2007 г. в тази връзка имаше едно интересно предложение, направено от бившия депутат от НДСВ и тогавашен сътрудник на омбудсмана Борислав Цеков, да се преисмисли практиката, при която КС се произнася с решение в такива случаи, когато не е успял да събере 7 гласа в подкрепа на едно или друго становище. Практическият ефект от това би бил много сериозен – възможността в тези случаи КС да бъде сезиран отново със същия въпрос, докато съдиите в него успеят да постигнат съгласие какво всъщност гласи Конституцията по конкретния въпрос. Рано или късно това ще стане – не за друго, а защото конюнктурата се мени и все някога неудобното становище ще стане удобно.

"Практически това означава, че когато КС не е събрал седем гласа "за" или "против" едно искане, той не се е произнесъл по съществото на делото. А дори и да нарече своя акт "решение", той е правна нула – няма юридическата стойност на решение на КС по смисъла на Конституцията. Следователно в такива случаи е допустимо органите, които имат право да се обръщат към КС, да го сезират с искане със същия предмет. И така, докато КС уважи или отхвърли искането с минимум 7 гласа в полза на едната или другата позиция. Трябва да се подчертае, че правният принцип non bis in idem, според който не може да се разглежда едно искане, което вече е разглеждано от съда, е валиден само когато има законен акт на съда по това искане. В самия Правилник за организацията и дейността на Конституционния съд (чл. 35, ал. 2) се посочва изрично – "Когато Конституционният съд се е произнесъл с решение или с определение за недопустимостта на направеното искане, по същия предмет не могат да се правят нови искания." В разглежданите случаи обаче няма законно решение, взето с конституционно предвиденото мнозинство. И, следователно, не е сложена точка на разглеждания въпрос. Всякакви други тълкувания на иначе ясния конституционен текст на чл. 151, ал. 1 са не просто заобикаляне, а нарушаване на Конституцията", мотивира се Цеков в една своя статия във в."Труд" от 2007 г.

В края на краищата българските конституционни съдии, които имат годишно по около 1,5 дело на доклад, в замяна на високите си заплати и недостижим статут, дължат на българските граждани поне яснота какво точно казват в решенията си и защо смятат така. В случая няма как да бъде противопоставен аргументът за сложната материя на правото, недостъпна за по-простите граждани – най-малкото защото по един сравнително простичък казус КС се изхитри да се раздели на три различно мислещи групи. Въпросът кой е прав очевидно ще се решава в следващи решения. 

Да се въведат глоби и за пияни пешеходци

Предишна новина

Венета Марковска се вписа като адвокат от Кюстендил

Следваща новина

Коментари

5 Коментара

  1. 5
    | нерегистриран
    1
    0

    Срам ме е много от някои от Вас! Жалко че на снимката столовете ви са празни-трябваше да ви снимат лицата за да знае народа кой, кой е! Но може би така е по-добре, тя символизира необходимостта да опразните тези столове и да има нови избори за членове на КС!

  2. 4
    Адвокатът с ватенката | нерегистриран
    0
    -2

    До коментар [#1] от "Браво Радане":

    КС винаги си е бил политически доминирана институция, от самото си създаване. И го е показвал в решенията си. Но досега те имаха известен правен чар, мисъл имаше. Очевидно нивото вече е доста ниско. А колегата Кънев да не се изхвърля много, че партийните му другари не са твърде света вода ненапита по отношение на съдебната система.

  3. 3
    Оф | нерегистриран
    4
    0

    Офффффффффффф поредните глупости. Долна камара, горна камара. Нали в тая горна камара ще са подобни на конституционните съдии днес. Какво ще промени това. Нищо. Проблема човече е в хората а не в това има ли КС или Горна камара

  4. 2
    | нерегистриран
    2
    -3

    Конституционният съд просто отказа правосъдие. Затова е по-добре вместо тази "псевдо стуктура" да се помисли за горна камера на парламента, която да налага регулация на решенията на долната такава. Разбира се за това трябва да се промени конституцията.

  5. 1
    Браво Радане | нерегистриран
    4
    0

    Лидерът на ДСБ Радан Кънев заяви пред Нова телевизия в предаването „Здравей, България” заяви, че всеки практикуващ юрист в България знае как се осъществява натискът върху съдиите. "Това става с комбинация от заплахи, включително за медийна разправа. Затова съществуването на медийно-политически империи е много страшно. «Съдебната система е свърталище на мафиоти от преди 80-те години”, Конституционният съд е пробит, по начина, по който съдебната система в България е пробита много отдавна. “Много бързо забравихме Венета Марковска. Тя е Делян Пеевски в българското правосъдие", коментира още Кънев.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.