Компенсаторки без компeнсации


Освен лош стопанин, оказва се, че държавата е и неизряден длъжник. Поне спрямо собствениците на все още непогасените компенсаторни инструменти (поименни компенсаторни бонове, компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи) за около 600 млн. лева. Надеждите, че процесът на реституция ще приключи до членството ни в ЕС, се оказаха химера. А с подписването на Резолюция 1096 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) страната ни бе поела подобен ангажимент. Сметната палата в София също отправяше многократно подобни препоръки, но уви. Изпълнителната и законодателната власт така и не намериха воля за справедлива компенсация на всички притежатели на компенсаторки.
 

Собствениците им продължават да стискат не толкова ценните хартийки, търгувани далеч под номинала им, в очакване на чудо. А междувременно поредицата от съмнителни сделки през годините, при които бе позволено на хора от властта да си закупят луксозни държавни имоти срещу заплащане с непарични средства, превърнаха компенсаторките в мръсна дума. Но нехайството на няколко поредни правителства може да коства скъпо на страната. По информация на сп. "Правен свят" омбудсманът на ЕС Никифорос Диамандурос е бил сезиран от недоволни наши собственици с искане да предложи в най-скоро време на Еврокомисията включването на допълнителен индикатор по наблюдението на България, свързан с все още неприключилия процес на реституция.

Един от последните шансове за уреждане на проблема, без да се стига до намесата на Брюксел, бе пропилян в средата на март от икономическата комисия на Народното събрание. Тогава тя отхвърли внесените от депутатите от ВМРО Бойко Ватев и Николай Кънчев

предложения за измения в Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК)

и по-конкретно на неговия чл.11. Той регламентира реда, по който Министерският съвет приема списъка за приватизация на държавни дружества, за които се допуска плащане с непарични платежни средства (т.е. компенсаторки). Двамата народни представители предлагаха стойността на държавното имущество, предоставено за приватизация и включено в списъка по чл.11, да бъде равна на номиналната стойност на сумата на неизползваните компенсторни инструменти до 30 март 2009 година. Тоест, ако не са погасени компенсаторки за около 600 млн. лв., правителството да бъде задължено да пусне за продажба през фондовата борса активи за толкова пари. Предложено бе също така номиналната стойност на все още непогасените компенсаторки да се актуализира с годишния размер на основния лихвен процент на БНБ от датата на издаването им досега.

Звучащите повече от резонно от юридическа гледна точка текстове бяха отхвърлени от икономическата комисия, макар че нямаше нито един глас против – двама гласуваха "за", осем – "въздържал се". Председателят на комисията Йордан Цонев (ДПС) заяви, че тройната коалиция е имала намерение да уреди казуса с рестутуцията до края на мандата, но очевидно това нямало да се случи. Цонев не скри, че той по принцип подкрепя ласираните изменения в приватизационния закон, но дори и да бъдат гласувани в пленарна зала, те ще останат неприложими, защото министърът на финансите

Пламен Орешарски не е представил финансова обосновка

колко точно ще струва на хазната уреждането на сагата с компенсаторките. Предприемането на подобна смела стъпка в условията на финансова криза би било твърде рисковано, смята още Цонев. Макар че от друга страна борсовата сделка с продажбата на държавния дял от БТК, един от малкото случаи, в които по-атрактивно предприятие е било включено в споменатия списък, доказа, че този механизъм е действащ. Според мнозина юристи в сегашния си вид

чл.11 на ЗПСК страда
от редица порoци

и дори е в противоречие с основния закон, като нарушава конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Един от аргументите срещу прилагането на разпоредбата е и този, че е допуснато Министерският съвет с административен акт – "списък", без надлежна форма на контрол, произволно да манипулира борсовата цена на компенсаторките посредством сумата на имуществото, включено в списъка за приватизация. Факт, който дори е записан в годишните отчети на фондовата борса.

Добре би било да се разтълкува и дали въпросният чл.11 не е в противоречие със Закона за норматовните актове (ЗНА), според който е недопустимо с подзаконов акт да се редуцират обезщетения, размерът на които е определен със закон.

Чуха се дори тълкувания, че тази приватизационна разпоредба е в противоречие с конституцията, защото създава монополно положение на Министерския съвет в областта на борсовата търговия, която е извън областите, в които законодателят, може със закон да предоставя монополно положение. Очевидно е нарушено и конституционното изискване приеманите закони да не си противоречат и да охраняват неприкосновеността на частната собственост. Поради обстоятелството, че гражданите

нямат правото да сезират Конституционния съд,

такава възможност се открива пред Върховния административен съд (ВАС) в рамките на разглежданото от него дело срещу решение на Комисията за защита от диксриминация от края на миналата година. То бе образувано по жалба на няколко собственици на непогасени инструменти, сред които Кръстю Статев, Димитър Янакиев и Флора Кюпелиян срещу решението на комисията. В писмената защита се настоява делото да бъде спряно, а решаващият състав, като се позове на предоставената му с Административнопроцесуалния кодекс(АПК) възможност, да сезира Конституционния съд. В рамките на това производство жалбоподателите, собственици на компенсаторки, издадени на основание чл.5 ал.1 от Закона за обезщетяване собствениците на одържавени имоти (ЗОСОИ) не атакуват директно чл.11 от ЗПСК, а атакуват обнародваната правителствена Наредба за прилагането на чл.7 ал.3 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ). Те твърдят, че Министерският съвет е допуснал нарушение на чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗД), като е създал процедура за изплащане по номинална стойност (100%) само за жилищните компенсаторни записи, издадени на основание чл.5 ал.3 от ЗОСОИ, без да урежда по същия начин и погасяването на дълга към гражданите, имащи право по чл.5 ал.1 от същия закон.

Доколко ВАС ще приеме тези правни аргументи, предстои съвсем скоро да се разбере? Ако ли не, нищо чудно и този спор да стигне до Съда по правата на човека в Страсбург.


 

 


 

 


 

 


 

 


Тероризмът изчезна в предизборната ни мъгла

Предишна новина

Другият живот на Петър Лашов

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.