Как ВКС изкриви фактите по делото "САПАРД" *

Как ВКС изкриви фактите по делото "САПАРД" *

Миналата седмица Върховният касационен съд (ВКС) възобнови едно от делата по аферата "САПАРД" – за пране на пари срещу известния като спонсор на БСП Людмил Стойков, Марио Николов, съпругата му Марияна, Анна Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов. Дългоочакваните мотиви на съдебния състав – председател Елена Величкова и членове Николай Дърмонски (съдия-докладчик) и Пламен Петков бяха публикувани близо пет месеца, след като делото бе обявено за решаване, и само два дни, след като другото производство за източване на средства от програма "САПАРД" (за т.нар. предикатно престъпление) претърпя пореден крах в специализирания наказателен съд.

Дългото чакане обаче произведе неочакван финал – не защото някой е очаквал искането на главния прокурор за възобновяване да не бъде уважено, а защото в мотивите на върховната съдебна инстанция има неверни факти и тенденциозни разсъждения. Освен това стана ясно, че влизането в сила на присъда не създава кой знае каква правна сигурност. Оказа се, че извънредната процедура за възобновяване на дела с окончателен съдебен акт съвсем не е изключение, когато искането е на прокуратурата.

Делото във ВКС бе образувано по искане на главния прокурор – тогава изпълняващият длъжността Бойко Найденов, а до него се стигна, след като прокурорът от апелативната прокуратура Стойчо Ненков оттегли протеста срещу оправдателната присъда на Софийския апелативен съд само по отношение на медийно известните подсъдими Стойков и Николов и в тази част тя влезе в сила. Действията на Ненков предизвикаха скандал и бяха окачествени от Бойко Найденов като "престъпление", а срещу Ненков бе образувано досъдебно производство заради оттеглянето на протеста, въпреки че в задълженията на всеки прокурор влиза преценка дали да внесе или да оттегли протеста по вътрешно убеждение.

След като публично бе оповестено, че протестът срещу Николов и Стойков е оттеглен, прокуратурата предприе серия от действия за потушаване на възникналия скандал. Протестът срещу оправдаването на останалите "немедийни" подсъдими също бе оттеглен, т.е. прокуратурата официално се съгласи присъдата им да влезе в сила. В същото време обаче обяви, че ще поиска от ВКС да въззобнови делото с влязлата в сила присъда срещу всички подсъдими. Поредицата от действия, която съвпадна с посещение на ОЛАФ и беше съпътствана от нестихващия интерес на Европейската комисия, показваше, че прокуратурата цели да постигне връщане и на двете дела по аферата – за документна измама и пране на пари, в досъдебната фаза на процеса. Само така те биха могли отново да бъдат съединени в едно производство, в което да се разследват заедно и източването на парите по европейската програма, и тяхното изпиране, след като разделянето на подсъдимите и доказателствата беше определено като основна грешка на прокуратурата в присъдата на Софийския апелативен съд (САС). С други думи – държавната институция искаше да заличи грешките си и да получи шанс за нов процес.

Фалстартът и новият шанс

Както "Съдебни репортажи" писа, след разследване в Германия българската прокуратура получава наготово от чуждите си колеги информация за това как заедно с двама германски граждани – Улрих Райзахер и Михаел Енгелхард, Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършвали документни престъпления чрез съставяне на фалшиви фактури за закупуване на машини с цел източване на парични средства от програма "САПАРД". Немските разследващи установяват, че Шаркова, Хаджииванова и Петров водят комуникацията с немците по нареждане на Марио Николов.

Българската прокуратура обаче не внася обвинение по фактите, за които германските граждани бяха осъдени, и по доказателствата, изпратени от германската прокуратура. А избира друг подход – разделя материалите на две, обвиняемите – също, и образува две дела – за организирана престъпна група за документни измами и за организирана престъпна група за пране на пари. Така Петя Хаджииванова и Радмил Петров стават обвиняеми само в производството за източването на средства чрез представяне на неверни документи (фактури с неверни цени), а Анна Шаркова е отделена като обвиняема само по делото за изпирането на парите, получени от европейската програма (единствено Марио Николов е обвиняем и по двете дела). Разделяйки делата по този начин, прокуратурата напълно се лишава от възможността да докаже, че заедно с двамата германски граждани Марио Николов, Анна Шаркова, Петя Хаджииванова и Радмил Петров са извършили престъплението, за което вече немците са осъдени.

Съвсем наскоро главният прокурор Сотир Цацаров призна, че прокуратурата си е поставила твърде амбициозна задача, като е решила да доказва в две отделни производства първо – измамата, и второ – последвалото я пране на пари. При първото разглеждане на делата в Софийския градски съд те бяха разпределени на председателя на съда Георги Колев и на съдията Румяна Ченалова (впоследствие докладчик и по друго дело със странна съдба – т.нар. "Октопод"). Подсъдимите получиха тежки наказания, а впоследствие присъдите им бяха отменени със силно критични мотиви от втората инстанция, включително че съдът е преписвал обвинителните актове. Делото за предикатното престъпление – източването на европейските средства – беше върнато от САС за отстраняване на съществени процесуални нарушения в досъдебното производство. По второто дело прокуратурата получи удовлетворение от ВКС, който възобнови производството, но пък обединяването на двете производства, така или иначе, вече е невъзможно, защото първото не успя да дочака и отново е внесено с обвинителен акт в съда.

В решението си за възобновяване на производството за пране на пари ВКС не възприема мотивите на САС, а приема, че искането на прокуратурата е основателно и "не само по изложените в него съображения". Прави впечатление фактът, че в мотивите на ВКС никъде не е обсъдено оправдаването на Людмил Стойков (няма и една дума за неговото обвинение!) и съвсем бегло е споменато това на Марио Николов, но производството е възобновено и по отношение на двамата. Това означава, че рискът на прокуратурата с оттеглянето на протеста срещу останалите подсъдими е постигнал искания резултат – производството срещу известните подсъдими ще стартира отначало.

Делото във ВКС също имаше "лошо начало" – на първото заседание бе даден ход на делото, въпреки отсъствието на защитника на Марияна Николова и това наложи съдът да отмени собственото си определение, за да не наруши закона. Както "Правен свят" писа, на това заседание отношението на председателя на състава Елена Величкова към подсъдими и защитници не съответстваше на поведение на върховен магистрат.

От мотивите на ВКС става ясно, че съдът се съгласява с всички доводи на държавното обвинение за съществени процесуални нарушения, допуснати от САС при разглеждането на делото. Като цяло прокуратурата твърди, че съдът е извършил "фрагментарен анализ на част от доказателствената съвкупност", игнорирал е част от доказателствата, които сочат връзките между подсъдимите, отказал е в хода на делото да бъдат разпитани няколко немски граждани и не е назначил арбитражна експертиза. ВКС остро критикува второинстанционния съд и дори на места отбелязва, че САС е правил "неверни, уклончиви и противоречащи си" изводи. В решението на върховните съдии обаче без усилие се забелязва това, в което те обвиняват апелативните – неверни твърдения за мотивите на долния съд.

Липсва ли фактическа обосновка

Първата критика на ВКС към долната инстанция е, че САС е "пропуснал да изложи каква фактическа обстановка приема по делото и какво е различното от възприетата от първостепенния съд" и не е подложил всички доказателства на "взаимосвързан, подробен и обективен анализ". Това е първото невярно твърдение в решението на ВКС. В мотивите си долната инстанция е изброила подробно каква фактическа обстановка е приел Софийския градски съд в рамките на 14 страници, а също и с кои от фактическите изводи на съда САС не е съгласен. Впоследствие на четири страници са описани новите факти, възприети от въззивната инстанция, и изводите, които следват от тях. Тази част от решението на ВКС показва неразбиране на обичайната структура на мотивите на второинстанционната присъда. Апелативният съд винаги е втори съд при разглеждане на делото, поради което от него се изисква да извърши контрол върху дейността на първоинстанционния съд по установяване на фактите и анализа на доказателствата.

ВКС критикува и отношението на САС по приложимото материално право. На прицел на въззивната инстация е била "правната конструкция" на обвинението, за която съдът приема, че обрича делото "на изначално предопределен неуспех" заради предприетия от прокурора подход за разделяне на обвиненията по двете дела. Прави впечатление, че в мотивите си ВКС често коментира и двете дела по аферата "САПАРД", въпреки че е длъжен да обсъжда и преценява основателността на искането на главния прокурор за възобновяване единствено на основата на доказателствата, събрани в конкретното производство, респ. да провери акта на САС, касаещ единствено делото за пране на пари.

Макар да е записал първо, че въззивният съд не е посочил фактическата обстановка, която приема, впоследствие ВКС отбелязва, че в мотивите на долната инстанция подробно са описани обстоятелствата около дружествата, през които са минали парите според прокуратурата. Признава също, че САС е изложил "нови фактически положения" по делото. "Оттук нататък, вместо да изложи възприетата от него фактическа обстановка за всяко от дружествата-бенефициенти и относимите действия на всеки един от подсъдимите", казва ВКС, "въззивният съд е подновил критиката си към първоинстанционния за "последователно демонстрирания подход" за избирателно, превратно, не според действителното им съдържание интерпретиране на доказателствата, считайки те да могат да бъдат обобщени като "обичайна търговска практика на стопанските субекти". В мотивите на САС се вижда, че са обсъдени подробно доказателствата относно регистрираните дружества-бенефициенти на субсидии по програма "САПАРД". Има подробни мотиви и какво е конкретно установеното поведение на подсъдимите във връзка с получаването на включените в обвинението парични средства. Цялостният анализ на доказателствата в мотивите на въззивната присъда сочи, че не може да бъде установена връзка между действията на Николов и Шаркова и останалите четирима подсъдими по делото. Установена е връзка, но между германските граждани и четиримата българи – Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова. В обвинителния акт по делото обаче дейността на германските граждани, Радмил Петров и Петя Хаджииванова въобще не е била включена с въвеждане на конкретни твърдения, т.е. обвинение за тази връзка не е било повдигнато.

Разпитите на немските граждани

ВКС приема за недостатък на присъдата и обстоятелството, че САС не е допуснал до разпит германските граждани Райзахер и Енгелбердт, но излага твърде противоречиво становище. Според ВКС е нелогично двамата да не бъдат разпитани с оглед на твърдението на долната инстанция, че те и част от подсъдимите "активно са уговаряли покупко-продажба на машини за месопреработвателната промишленост, както и са договаряли за манипулиране на данните в издаваните фактури". В мотивите на САС обаче е описано защо не са допуснати за разпит чуждите граждани – първо, защото конкретните обстоятелства около участието им в схемата са изяснени по несъмнен начин чрез други доказателства, налични по делото – комуникацията (мейл кореспонденция) между тях и българите, от която отлично се доказва участието на всеки един от тях в схемата. И второ, по-важното – защото те биха дали показания за факти, които не са инкриминирани от прокуратурата – или, с други думи, не са предмет на доказване по това дело. Както вече отбелязахме, в обвинителния акт прокуратурата не твърди съвместни действия на германските граждани с Николов, Шаркова, Петров и Хаджииванова във връзка със съставяне на фактурите с невярно съдържание, предназначени за представяне пред органите на програма "САПАРД". Недопустимо е да бъдат събирани доказателства за неповдигнати обвинения.

ВКС отбелязва: "Още повече, че се касае до факти основно относно предикатното престъпление (делото за документните измами, което не е било предмет на разглеждане от върховните съдии – б. а.) и по-малко относно това по чл. 253 от НК (разпоредбата за състава на прането на пари – б. а.), което обвинение е вложено в настоящето наказателно дело след разделянето му". На няколко места в мотивите на последната инстанция се забелязва и критика към САС в смисъл, че долният съд е трябвало да изследва и разследва подробно предикатното престъпление – тоест това, от което са получени изпраните пари, но прокуратурата за това престъпление е изложила факти в обвинителния акт по другото дело. По този начин, макар да не е имал това намерение, ВКС по същество признава, че за да се изясни правилно аферата, обвиненията е следвало да бъдат повдигнати от прокуратурата в едно и също дело.

ВКС не се съгласява с извода на САС, че срещу подсъдимите по делото липсват факти в обвинителния акт за това конкретно какви документи с невярно съдържание са ползвани от тях пред ДФ "Земеделие". Според ВКС важното било, че в делото тези документи са приложени, а имало и свидетелски показания. Тримата върховни съдии пропускат да отбележат, че никъде в обвинителния акт по това дело не е посочено кои документи са с невярно съдържание, а основно положение в наказателния процес е, че съдът не е втори прокурор и не може да въвежда нови факти в обвинението вместо държавния обвинител.

Една организирана престъпна група в две дела

Може би най-противоречивият извод на ВКС е свързан с разделянето на двете дела и "отношението" на долната инстанция към този подход на прокуратурата. Според ВКС САС е трябвало "да забележи", че и по двете дела – за документна измама и за пране на пари, фактите по обвинението за организирана престъпна група са същите, а участниците – "почти едни и същи". Това обаче не е така – по първото дело прокуратурата посочва Марио Николов като човека, който е образувал и ръководил групата, а по второто дело обвинението твърди, че групата е образувана от Людмил Стойков, но ръководена от Николов. Фактите по двете дела не са идентични, освен това посочените от прокуратурата участници не съвпадат, а в правото няма понятие "почти едни и същи".

ВКС обаче смята, че организираната престъпна група е напълно еднаква и по двете дела, като е създадена да върши едни престъпления – документни, а после е променила целите си – да пере пари. Или, с други думи, съдът смята, че това е трябвало да накара долната инстанция не да оправдае подсъдимите, а да прекрати делото в частта за организираната престъпна група – заради забраната в закона едно лице да бъде преследвано два пъти за едно престъпление. Извън полезрението на върховните магистрати остава и друго обстоятелство – че т.нар. първо дело е върнато на прокуратурата и внесено съвсем наскоро в спецсъда, а ВКС не може да знае със сигурност дали обвиненията са изменени или са останали същите, тоест дали организираната престъпна група, която е "почти една и съща", е останала в предишния си вид. Странно е и друго – ВКС приема, че са налице основания за прекратяване на обвинението в тази част, но не го прави, а "преотстъпва" тази възможност на долния съд.

В мотивите на ВКС прозира и критика, че САС се е съсредоточил върху обсъждане на далеч "по-тежкото обвинение за пране на пари" и така "се е замъглила картината", макар прокуратурата да е хвърлила "сериозен доказателствен ресурс" за доказването на обвинението за организирана престъпна група.

Може би най-голямото притеснение от отношението на ВКС към прокуратурата, демонстрирано в решението, идва от смъмрянето на долния съд, че не се е съобразил с "обстоятелствената част" на обвинителния акт по другото дело. С други думи, ВКС съветва съда да приеме на доверие като доказана истина факти, твърдяни от прокуратурата в друг процес, въпреки че по него няма влязла в сила присъда. А в случая другият процес дори претърпя съдебно крушение.

ОПГ от двама

В разсъжденията си за огранизираната престъпна група ВКС допуска логическа грешка и тълкува превратно закона. Върховната инстанция приема, че САС неправилно е стигнал до заключението за липсата на организирана престъпна група. По закон, за да съществува ОПГ, в състава й трябва да влизат поне трима участници. За да обори долната инстанция, която казва, че в резултат на разделянето на делата двама от обвиняемите не могат да формират ОПГ, защото трети участник не е включен, ВКС се позовава на хипотеза, която не е налична в доказателствата, а и прокуратурата не е я имала предвид. Според НК, казва съдът "деянието е съставомерно и ако сборът на наказателноотговорните й участници спадне под минимума, защото някои от тях са известили за създаването й властта".

Тази хипотеза е предвидена за случаите, в които участник предаде останалите от групата на властите. Законът има предвид, че предалият няма да е обвиняем, защото отпада наказуемостта за собственото му участие, но организираната престъпна група все едно е включвала и него. В случая "САПАРД" третият не е отпаднал поради самопризнание. Прокуратурата просто не го е включила в обвинението.

Няма значение какво пише в обвинителния акт

ВКС е констатирал, без да се аргументира, че САС е надценил разделянето на делата и това е довело до надценяване и на затруднението на прокуратурата за доказване на обвиненията. Върховната инстанция казва, че долният съд е загърбил обсъждането на доказателствата по първичното престъпление – т.е. по документната измама, и така е допуснал нарушение. Това обаче не е съвсем така – второинстанционният съд подробно е изложил тезата си, че не може да съществува документна измама, извършена спрямо Фонд "Земеделие", като прави сравнителен анализ на българското и германското наказателно право. ВКС критикува САС, че не е обсъдил и другите възможности – подсъдимите да са извършили документни престъпления или обикновена измама, след като обвинението е такова, че не може да издържи като измама с еврофондове. За да подкрепят тезата си, върховните съдии цитират съдебната практика от 70-те години, когато злоупотреба с еврофондове не е съществувала поради липса на фондове.

ВКС насочва съда да търси престъплението, с което са придобити парите, и в чуждото законодателство. Всъщност основният проблем, посочен от САС, който изглежда неразбран от ВКС, е че по обвинителния акт за пране на пари изпълнителното деяние на подсъдимите се състои в извършване на паричен превод от тях на средствата от паричната субсидия от програма "САПАРД", придобита, пак според обвинението, от документна измама. Доказателствата по делото обаче (и това не се оспорва от прокуратурата, не се опровергава и от ВКС) установяват, че подсъдимите не са извършвали парични преводи. Преводите са извършени от други хора – счетоводители на дружествата. За да бъдат подсъдимите признати за виновни, че са наредили на счетоводителите да преведат паричната субсидия, е било необходимо изменение на обвинението от прокурора – да се включат твърдения, че счетоводителите не са извършили, например, длъжностно присвояване, а са действали в изпълнение на нареждане от работодателите си. Изменение на обвинението според НПК обаче е било възможно само в първата инстанция, не и пред САС. Следователно – прокуратурата е пропуснала тази възможност. След решението на ВКС за възобновяване на делото и връщането му отново във втората инстанция на практика проблемът остава неразрешим за прокуратурата. Без изменение на обвинението съдът не може да признае подсъдимите за виновни по неинкриминирани факти. Съвсем отделен е въпросът, че прокуратурата не е и доказала кой точно е нареждал на счетоводителите да извършат паричните преводи, а наказателната отговорност е лична и не е по подразбиране.

Съдът критикува долната инстанция и за друго – че въпреки противоречията между двете банкови експертизи, не е назначил трета. В мотивите на САС обаче категорично е посочено, че между двете експертизи противоречия няма – втората просто се базира на повече данни и изяснява въпроси, които не са поставяни преди това на вещите лица.

В крайна сметка делото за прането за пари е върнато от ВКС във въззивния съд за ново разглеждане. Междувременно обединяването му с делото за престъплението, от което са "мръсните" пари, вече е невъзможна мечта за прокуратурата – последното вече не е в досъдебното производство, защото подсъдимите се възползваха от възможността да поискат съда да задължи прокуратурата да внесе обвинителен акт или да прекрати производството. Така делото, от което зависи съдбата на настоящото, се намира в първа инстанция, а разглеждането му още не е започнало. При това стечение на процесите невъзможна мечта е и очакването присъдата за предикатното престъпление да влезе в сила, преди да се произнесе САС за прането на пари, за да могат фактите за източването на евросредствата да се ползват по това дело. А това означава, че възобновяването на делото от ВКС може да се окаже безсмислено за крайния изход от делата – вторият шанс не може да преодолее порочния първи. Остава обаче лошото впечатление за компромис с правосъдието от страна на най-висшия съд и за толерирането на едната страна в процеса – тази, на чиято страна е силата. От друга страна, прокуратурата ще се научи да не допуска грешки само ако има независима институция, която й показва, че тя неизбежно носи отговорност.

* Материалът е препечатан от сайта "Съдебни репортажи". Заглавието е на "Правен свят"

Още по темата

Няма разлика между сегашния и предишния Висш съдебен съвет

Предишна новина

Зам. председателите на ВКС и ВАС и зам. главните прокурори с протоколно място в закона за конфликт на интереси

Следваща новина

Коментари

19 Коментара

  1. 19
    анонимен | нерегистриран
    4
    -1

    Това е най-поръчковата статия, намерила място тук. Дали е поръчана от Калпакчиев или от адвокат на страните по делото, няма значение. Срамно е, че едно издание, каквото е Правен свят си позволява да няма собствено мнение, а да публикува такива изпълнени с неверни твърдения статии. Дори само поради факта, че делото е на производство, не следва журналистката да Правен свят да се изявява, като последна инстанция и да критикува. Още повече, че от написаното личи една твърде последствена юридическа подготовка.

  2. 18
    Обективен | нерегистриран
    4
    -4

    Съдия Калпакчиев може да бъде критикуван за много неща и дела, но по
    делото "Сапард" е написал изключителни мотиви и обосновани и законосъобразни. По историята "Сапард" кашата е забъркана от прокуратурата. Абсурд е, недопустимо е по дело за изпиране на пари да отделиш предикатното престъпление от изпирането на парите. Без предикатното престъпление, дейността по изпиране се превръща в една по-сложна или по проста счетоводна операция, която сама по себе си не е престъпление, като в настоящият случай.
    ВКС е забъркал в отменителното решение невъобразима каша от материалноправни и процесуални проблеми. Дал е неизпълними указания. Изобщо не се е съобразил с обвинението по фактите. Разсъждава по обвинтелен акт, който не е предмет на искането на Главния прокурор, а не може е да бъде, защото има друго дело с друго обвинение. Няма да продължавам, защото безобразията са посочени изчерпателно в статията , тази и предходната. Понеже се предполага ,че съдиите от ВКС не са правно неграмотни - не, не са, то мотивите за такова отменително решение очевидно са други. Накрая обаче пак ВКС ще решава това дело и финала ще бъде същия, такъв какъвто е постановил САС. Тогава защо....!!!!

  3. 17
    ххх | нерегистриран
    6
    -6

    Статията е тенденциозна и след четенето й човек остава с горчив вкус в устата!

  4. 16
    защо и как ВКС изкриви фактите по делото "САПАРД" | нерегистриран
    8
    -2

    Бургаският апелативен съд за втори път хванат в буквално преписвачество? За втори път вместо да напише мотиви съдия Георги Колев копирал обвинителен акт. За втори път съдът разобличи настоящият председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, че вместо да изписва мотиви по делата, буквално преписва обвинителния акт. Става дума за делото за източването на столичната "Топлофикация", което Софийският апелативен съд върна на държавното обвинение. Подобни констатации имаше и за други мотиви на Георги Колев - по делото срещу Марио Николов за източване на САПАРД.И двете дела са от периода, в който Колев ръководеше Софийският градски съд. По средата на мандата си той беше "повишен" като председател на Върховния административен съд без да има нито ден стаж като административен съдия. Тежките присъди по делата срещу Марио Николов и Валентин Димитров, както и фактът, че е изписал бързо мотивите си по тях, бяха част от аргументите в обществото в полза на избора му.От решението на апелативните съдии става ясно, че Георги Колев е копирал три пасажа от обвинителния акт на прокуратурата, в т.ч. и 62 страници от фактическата обстановка, като дори не е намерил за необходимо да замени думите "обвиняеми" с "подсъдими". Отделно от това съдът хем се мотивира с copy-paste доводи от пледоарията на обвинението, хем кредитира свидетели, които оборват тезата.Според апелативните съдии "Най-същественото нарушение е неизлагането на съображения в мотивите на присъдата, по отношение на всички съществени елементи на престъпния състав, в осъществяването на който са обвинени подсъдимите, обстоятелствата и фактите свързани с обективната и субективната страна на деянията....Въззивният съд не е в състояние да провери каква е била действителната воля на първостепенния съд да постанови присъдата си." Това е нивото на школата на МВР в Симеоново, защо се учудвате...защо и как ВКС изкриви фактите по делото "САПАРД"...председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев е изкривил фактите и по делото "САПАРД".

  5. 15
    | нерегистриран
    7
    -4

    Ееее, какви са тези медийни изяви на съдебните състави по делата? Нали затова са присъдите, решенията- в тях се обяснява какво е искал да каже съда. Тези преразкази с елементи на разсъждения, направени естествено не от посочения автор-журналист, очевидно са на лица, които са участвали в делото-съдия, адвокат на страна. И защо тогава един частен случай, който не е определящ за съдебната практика, да е толкова важен?!

  6. 14
    състава на Величкова | нерегистриран
    8
    -5

    отново нищо ново от състава на Величкова, тя толкова си може!Наистина срамота , ако ВКС са сътворили подобен акт и такива "мотиви"!

  7. 13
    | нерегистриран
    7
    -3

    Защо се коментира решение на ВКС и то по начин, сякаш Правен свят осъществява инстанционен контрол?! Ако някой иска да каже, че САС е бил прав, а не ВКС, който си позволил видиш ли да не се съгласи с въззивния състав, не е това начина. Ако е гузен този някой, да си плати сметката, ако обича.

  8. 12
    До no name | нерегистриран
    6
    -3

    Умнико, в НПК има нещо като предмет на доказване и е право на съда да реши дали да разпита някого или не. Между другото точно това ти е написано в статията- че САС е посочил защо счита, че няма нужда да ги разпитва. Преди да обучаваш другите първо ти си прочети закона. Смешник

  9. 11
    1.11 | нерегистриран
    3
    -10

    Подобни поръчкови статии ще ме откажат от сайта "Правен свят"...
    Толкова поръчково, че чак смърди...

  10. 10
    до Калин Калпакчиев | нерегистриран
    3
    -9

    Калине,това в твоя защита ли е ? Може би се стремиш да избегниш рестото

  11. 9
    no name | нерегистриран
    4
    -9

    Ако авторката поне нещо отбираше от право трябваше да знае, че НКС не се произнася по факти, а само по приложение на закона. Така, че няма как да изкриви факти, а може да констатира, че някой друг ги е изкривил. Например в мотивите си КК казва, че изключва показанията на немските граждани, щото били дадени по друго дело, ама същевременно не прави нищо за да ги събере тия свидетелски показания - нито да ги призове лично, нито делегация, нито видеоконференция...пък като ВКС го казва това, някой се обижда. Или пък тая статия някой я е поръчал...

  12. 8
    "...а защото в мотивите на върховната съдебна инстанция има неверни факти и тенденциозни разсъждения." | нерегистриран
    4
    -11

    а защото в мотивите на върховната съдебна инстанция има неверни факти и тенденциозни разсъждения.
    Ало, джурналистката! Кви си ги написАла, ма? Ми то, ако земеш да му прочетеш на тоа дървонски и останалите дела, па и надраскаш пак така кво си мислиш за великите му творения, че требе да го уволнат за пълна непригодност, ма! Па после, ако зафанеш и разни други около него дето са пълна боза кат него, то ше требе да останеме без връховен съд, ма! Я, земи па си трай, че ша стане голема бела! Че са изложим пред чужденците пак - ша кажат, че и връхнио съд за нищо не става, което не че не е истина като си го знаем кви ги маже и наш грУйчо, ама не требе да се излага дръжавата!

  13. 7
    Занапред планираме - някога, но не сега! | нерегистриран
    4
    -4

    До коментар [#3] от "":Началото на сайта беше поставено с лични средства на учредителите, авторите и първоначална материална помощ от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).
    Занапред планираме сайтът “Съдебни репортажи” да се финансира само от грантове на донори с профил на работа в публичен интерес и ясни цели, за да се гарантира финансовата независимост на изданието. А днес, а сега какви принципи и най-вече пристрастия защитават учредителите и авторите на сайта? Я кажете вие кой ви финансира и чии интереси обслужвате и защитавате?

  14. 6
    Брюксел пита? | нерегистриран
    8
    -7

    И немското ли ВКС изкриви фактите а? Можи ли за едни и същи престъпления да има две различни присъди!? Я отвод на всички работили по делото до момента и отново "в зала". Иначе отново ще ви "Опаковаме" с критичен доклад на тема "Простолюдие", да се чете Правосъдие!!!

  15. 5
    или държавна институция | нерегистриран
    4
    -2

    До коментар [#1] от "":Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.