Как пътната агенция изобрети перпетуум мобиле


България изобрети перпетуум мобиле. Откритието е на АПИ - пътната агенция, която го тества успешно вече цяла година. Механизмът е гениално прост и работи безотказно. АПИ обявява обществена поръчка за изграждане на тол система. Фирми кандидати не харесват условията на конкурса (имат основания) и подават жалби до КЗК и до съда. АПИ спира процедурата. Жалбите се разглеждат и се отхвърлят. АПИ пуска отново процедурата. Участници пак обжалват... И така вече девет пъти, като "колелото на късмета" се върти и не спира цяла година - от април 2016 г., когато пътната агенция направи първия си фалстарт. Както се вижда, въртележката може да продължава до безкрайност - стига да има поне един недоволен състезател, който да се оплаче - в КЗК и в съда. При това АПИ всеки път внася иновации. В последния засега опит отпусна за подаване на оферти сензационно къс срок от 24 часа. Което естествено предизвика поредните жалби.

Може само да гадаем защо АПИ върти процедурни игрички и бави избора на фирма или фирми, които да изградят прословутата тол система. От строителното министерство все повтарят, че заработи ли електронното таксуване за изминато разстояние за тежките автомобили, приходите ще хвръкнат на 1 млрд. лева годишно - несъмнено впечатляваща сума, която може да внесе прелом в битката с кратерите по българските шосета.

Преди година (март 2016-а) управляващите приеха нов Закон за обществените поръчки и не спираха да го рекламират като "великолепен", "ултрамодерен", "суперевропейски". Оказа се обаче, че в закона-чудо никъде няма спирачка за безкрайното пускане-спиране и обжалване на една и съща обществена поръчка. Което е приносът на Народното събрание и кабинета "Борисов 2" (автори на гениалната правна уредба) за тествания от АПИ перпетуум мобиле.

А прехваленият нов ЗОП изобщо не пресуши тресавището "обществени поръчки". Порочните практики и схеми,

в които парите и интересът на обществото потъват безнадеждно

и безвъзвратно, продължават и дори изнагляват.

Пресен пример е опитът на Министерския съвет да купи офис столове за част от администрацията - по около 400 лева парчето, при следните подозрително изчерпателни изисквания: "ергономична седалка и облегалка, тапицирани във висококачествена естествена кожа клас SP, плавно регулиране височината на седящия, свободно люлеене на седалката и облегалката с възможност за заключване в изходна позиция, регулиране силата на люлеене според теглото на седящия, фиксирани подлакътници от букова дървесина, метална петлъчева основа, покрита с декоративни дървени капаци от букова дървесина, с минимален диаметър 700 мм, с цвят на кожата - капучино/кафяв".

Поръчката веднага привлече вниманието на медиите и отприщи лавина от въпроси. 400 лева за стол не е ли неприлично скъпо? На чиновника защо му плащат - за да се люлее или за да работи? За какъв дявол подлакътниците трябва да са от дървесина, и то точно от бук? И кой реши цветът на кожата да не е банално черен или скучно сив, а "капучино"? Въпросите за педантичните изисквания и щедрата индикативна стойност бяха гарнирани с ироничен коментар - само дето не пише името на фирмата, която трябва да получи договора. Администрацията на МС

не се опита да защити поръчката, веднага "сви перките"

и закри процедурата. Гузната реакция само подсили съмненията за нагласено състезание.

И какво като имаме нов ЗОП? Май не става и за зоб, щом няма политическа воля за феър плей.

Масло в жаравата на съмненията наляха и потресаващите събития и разкрития около най-скъпата поръчка в пътното строителство за 2017 година - за изграждането на тунела "Железница" на магистрала "Струма" за 250 млн. лева. От години ни обясняват колко строго се съхраняват и охраняват документите на участниците в търгове и конкурси, които обикновено пълнят цели стаи. Но през април в АПИ нахлуха спецслужбите и от акцията се разбра, че цели папки, класьори и досиета на участници в обществени поръчки могат да се разхождат в куфарчета и под мишница от "заключената" зорко пазена канцелария до частния дом на чиновник от АПИ и обратно. Което значи, че е възможно цели страници и папки да бъдат пренаписвани, "редактирани", подменяни и дори заличавани. Няма сила, която да ни убеди след тези събития, че организацията на обществените поръчки е свободна от корупция.

Ако България беше преминала към електронна обработка на досиетата и офертите на участващите в ОП, случката с "мигриращите" папки за тунела "Железница" нямаше да е възможна. При електронния достъп до документация винаги остават следи и почти винаги може да се разбере кой и кога е прониквал и какво е бърникал в системата. Сега

при хартиената бюрокрация е далеч по-трудно, дори невъзможно

да се види коя папка е пипана. А чиновниците в АПИ са станали толкова безогледни, че си носят документация за обществени поръчки вкъщи, като че ли е сутрешният вестник. Цяло чудо е, че ЕК подмина колосалния скандал с мълчание и след аферата "Железница" ЕК не спря европарите за България, по които пътната агенция е диспечер.

Но тази седмица Брюксел публикува редовния си преглед за макроикономическите неравновесия в страните - членки на ЕС. И наред с другите забележки и критики в доклада за България пише, че обществените поръчки остават извор на проблеми. Има и подсещане, че се бавим с дигитализацията в тази сфера.

Конкурсът за тол системата е перпетуум мобиле, доказва пътната агенция. Но май цялата система на обществените поръчки в България е "вечен двигател". Защото е непресъхващ и самовъзпроизвеждащ се генератор на корупция. Машината работи безотказно, защото политици, висши чиновници и фирмени обръчи я поддържат добре смазана.

Можем да продължим с дисекцията на обществените поръчки в отбраната, МВР, доставките на лекарства и медицинска техника, на бензин, самолетни билети и канцеларски материали за държавни институции и общински администрации. Но пейзажът е същият като в пътното строителство - нагласени търгове, предрешени победители, неприлично високи цени, съчетани с още по-неприлично ниско качество на стоките и услугите, шуробаджанащина и приятелски фирми.

И нищо не помага. Имаше период, когато усилено внасяхме експерти от чужбина, за да ни научат как да харчим обществените пари разумно и ефективно. За големите проекти в пътното строителство съвети даваха немец, испанец, нигериец. После друг германски спец дойде да помага на БОРКОР. Човекът донесе свежи идеи за пресичане на корупцията в обществените поръчки и в БОРКОР сякаш се бяха ентусиазирали, че ще има реални промени. Но ето че

медиите си лаят, а скандалите си вървят...

Преди време в. "Строител" направи интересен експеримент - сравни немските правила за обществените поръчки с българските. Оказа се, че съществени разлики няма. "На книга те не се различават много, но при прилагането на българския нормативен акт започват проблемите, започва свободната интерпретация на възлагащите органи. Липсата на стандарт, ниският капацитет и желанието най-вероятно за корупционни практики водят до изкривяване на цялата идея за прозрачност и чистота на търговете", бе коментарът на инж. Светослав Глосов, ръководител на Камарата на строителите в България.

Ето и забележките на германеца Ролф Шлотерер, консултант на БОРКОР. "Регулациите и контролът на обществените поръчки имат за цел да спестят излишни разходи и да осигурят достатъчно качество на процеса. Обаче това не се случва. За администрацията е по-страшно какви ще са резултатите от ревизията, а не от самото изпълнение на обществената поръчка. Контролните органи пък установяват само нарушения на технически и административни процедури. Няма кой да повдигне въпроса за качеството. Корупцията е причината разликата между богати и бедни страни в ЕС да не се скъсява, а да нараства. Тя, както и бюрократичните тежести, са основните отрицателни фактори в областта на обществените поръчки", казва Шлотерер.

Та можем да зададем на всеки от управляващите въпроса, който звучи в една популярна песен: К`во не разбра? Тъжното е, че в приоритетите на правителството "Борисов 3" темата за гнилите обществени поръчки е удобно подмината. Приоритет е военното обучение в училище...

Военен обра колега, за да купи кукла на дъщеря си

Предишна новина

Тайван стана първата държава в Азия, легализирала гей-браковете

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.