Заразяването с вирус на работното място представлява ли професионално заболяване и защо е важен отговорът на този въпрос?

Заразяването с вирус на работното място представлява ли професионално заболяване и защо е важен отговорът на този въпрос?

Сред практикуващите юристи се обсъжда темата дали представлява професионална болест заразяването с инфекциозно заболяване на работното място. Дебатът е свързан основно с разпространението на Covid-19 сред персонала на лечебните заведения (лекари, фелдшери, медицински сестри, шофьори на линейки и др.). Проблемът обаче засяга и всички останали трудово заети и социално осигурени лица, който имат основание да смятат, че са заболели под влияние на фактори от работната си среда, включително свързани с вируса.

При изясняване на характера на професионалната болест, следва да се започне от нейната дефиниция, съдържаща се в Кодекса за социалното осигуряване, а именно:  заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействието на вредните фактори на работната среда, или на трудовия процес, върху организма и е включено в Списъка на професионалните болести, издаден от Министерския съвет. Предвидено е, че към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение, както и късните й последици.

Отговорът, който дава българското законодателство, на въпроса дали заболяването от Covid-19 би могло да се приеме за професионална болест, е положителен, но при съобразяване на няколко условности.

Първата от тях е свързана с факта, че този вирус засега не е включен в Списъка на професионалните болести (обн. в ДВ, бр.66 от 25.07.2008 г.). В световен план положението не е по-различно. Covid-19 не фигурира и в Списъка на професионалните болести, изготвен от Международната организация на труда.

В международните актове и във вътрешното ни законодателство обаче съществува правна възможност заболяване, невключено в тези официални списъци, да бъде признато за професионална болест. Условието, поставено от българския Кодекс за социалното осигуряване, е да бъде установено, че болестта е причинена основно и пряко от обичайната трудова дейност на заболялото лице, както и че тя е довела до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.

Кой обаче има правомощието да направи подобно заключение и да допълни, макар и ad hoc, списъка на професионалните болести?

Отговорът се съдържа в Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести (обн. ДВ, бр.18 от 10.03.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.). В този нормативен акт е описана подробно цялата процедура. Тя започва с уведомление от лекуващия лекар на лицето до съответното ТП на НОИ. Самото потвърждаване или отхвърляне на професионалния характер на болестта се извършва от ТЕЛК и от НЕЛК. Тяхното финално заключение се формира след проучване на редица фактори, които биха имали отношение към появата на заболяването. Сред тях са: професионалният маршрут, факторите на работната среда, особеностите на работния процес на заболялото лице, както и други предпоставки за заболяване. 

В случай, че проверяваното лице или неговият работодател не са съгласни с експертните решения на ТЕЛК или НЕЛК, те могат да обжалват съответните актове в сроковете и по реда на чл.112 от Закона за здравето. Такова обжалване може да бъде проведено и от наследниците на заболялото лице, в случай на настъпване на неговата смърт.

Признаването на дадено заболяване за професионална болест дава възможност за получаване на редица форми на социална подкрепа от държавното обществено осигуряване: по-голямо обезщетение от съответните фондове на НОИ, лична или наследствена пенсия при инвалидност, парични помощи за профилактика и рехабилитация, както и еднократна помощ при настъпване на смъртта на осигуреното лице.

Констатираното по съответния ред професионално заболяване открива възможност и за ангажиране на отговорността на работодателя по реда на чл.200 КТ. На това основание се дължи обезщетяване на имуществените и неимуществените вреди, понесени от засегнатото от заболяването лице, както и от неговите наследниците в случай на смърт. По такава претенция, работодателят дължи обезщетение в размер на разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза - и обезщетението и/или пенсията, получени по общественото осигуряване. Следва да се има предвид, че съгласно Решение № 213 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1761/2009 г., IV г. о., работодателят, който оспорва обстоятелството, че решението на ТЕЛК е влязло в сила, трябва да представи доказателства, че го е обжалвал и че подадената жалба се разглежда от горестоящия административен или съдебен орган.

Несъмнено, каквото и обезщетение да бъде изплатено на правоимащите лица, то не може да компенсира влошеното здраве или изгубения човешки живот. Въпреки това, основна функция на правото е да предложи механизъм за компенсация, макар и несравнима с моралния аспект на вредите. В случая с Covid-19, признаването му за професионална болест е все още само правна възможност. Целта на настоящата статия е да я представи и да очертае основните действия за нейното реализиране. От засегнатите лица и от компетентните държавни органи зависи тя да се осъществи на практика и да осигури предвидената социална справедливост.

Източници:

https://www.nssi.bg/forusers/procedures/169-procestrzpb/1050-prtz

https://www.nssi.bg/images/bg/legislation/ordinances/spisak.pdf

https://www.nssi.bg/forusers/procedures/169-procestrzpb/996-proctrzpriznavane

https://ww1.issa.int/analysis/can-covid-19-be-considered-occupational-disease

https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---ed_protect/---protrav/---safework/documents/publication/wcms_125137.pdf

Още по темата

Пет години затвор за бизнесмен, укрил данъци за 1 196 128 лева

Предишна новина

Омбудсманът с препоръка до Десислава Ахладова за изпита за придобиване на юридическа правоспособност

Следваща новина

Коментари

8 Коментара

  1. 9
    | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #8 от " | нерегистриран":
    Именно, 5, именно.
    Произходът е недоказуем.

    4, лекувай си нервите, в твоя полза е. Щом такива емоционални изливи имаш по повод два логичти и елементарти въпроса, дано ти, поне, рядко стъпваш в съд служебно, че ще е тотал щета.
    С нищо не помагат профилактиките в борбата с вируса. По норматив работодателят не е длъжен ежегодно да организира такива. Почети малко. Ако искаш всяка година - имаш ЛЛ, следи си състоянието при него. Ако искаш всеки месец - плащаш си и ходиш.
    И пак ще те сетя - това няма да има пряко отношение към заразата.
    По другия въпрос - изцяло е въпрос на организация. Насрочване делата през съответни интервали /за което не е трудно да се помисли, ако има желание и опции за мислене/. Другото не е проблем, по-голям от посещение в Кауфланд.
    Стига сте театралничили и си вършете работата.

    № 8 - Като гледам написаното имаш голям опит от посещение на доктор за нерви, ама не и на съд. При посещението на куку-доктор може и да има интервали, особено ако му е в частния кабинет (като в твоя случай). В много съдилища в България заседания се провеждат едновременно в няколко зали.

    Годишните прегледи имат значение за взимане на мерки от работодателя с оглед работниците попадащи в рисковите групи. Сиреч работниците имащи заболявания при които заразяването може да е смъртоносно трябва да бъдат поставени при други условия на труд.

    Всяко доказване е трудно. Да вземе тогава да закрием съдилищата?!? Когато 60% от трудовият колектив е болен, както и доста от гражданите, които са го посетили каква ще да е причината? Всички са били на дискотека заедно?

  2. 8
    | нерегистриран
    2
    -1

    Именно, 5, именно.
    Произходът е недоказуем.

    4, лекувай си нервите, в твоя полза е. Щом такива емоционални изливи имаш по повод два логичти и елементарти въпроса, дано ти, поне, рядко стъпваш в съд служебно, че ще е тотал щета.
    С нищо не помагат профилактиките в борбата с вируса. По норматив работодателят не е длъжен ежегодно да организира такива. Почети малко. Ако искаш всяка година - имаш ЛЛ, следи си състоянието при него. Ако искаш всеки месец - плащаш си и ходиш.
    И пак ще те сетя - това няма да има пряко отношение към заразата.
    По другия въпрос - изцяло е въпрос на организация. Насрочване делата през съответни интервали /за което не е трудно да се помисли, ако има желание и опции за мислене/. Другото не е проблем, по-голям от посещение в Кауфланд.
    Стига сте театралничили и си вършете работата.

  3. 6
    Проклятие | нерегистриран
    2
    -1

    А ако някой дофтор прихфане Три пери и друга някоя срамна болест от някой колега колежка или пациент или пациентка пак ли ще се смята за Трудова злополука Аааааааа бе забравих че само Корона вирусчето се предавало чрез въздушно капков път и могат да го спрат КПП та вечерен час и ЗАТВАРЯНЕ на всичко живо що мърда и е наречено Човек Другите мърдащи се изключват освен прилепите и норките А те ще бъдат ли изтрепани до крак заедно с китайците и датчаните и другите народи та да се възцари Царството чифутско Юдейско Родшилдовско Рокфелерско Сороско фармацефтично Хипократ сигур се върти като пумпал в гроба от срам от тези който се кълнат в неговата клетва Трижди по триста бъдете проклети чифути наследници на Юда зад какъвто и паспорт да се криете

  4. 5
    Професор Буржоа | нерегистриран
    2
    -1

    Само че за да признае съдът правото на обезщетение освен самия характер на болестта е необходимо да се докаже и пряка или опосредствена причина връзка. При ковид има инкубационен период 1-2 седмици, в които са и почивните дни, след работно време и т.н. Никой не може да докаже и гарантира че заболяването е единствено и само от работното място. За лекарската длъжност при постъпване на работа в болнично заведение се приемат/поемат/съгласяват с известни рискове за здравето, произтичащи от естеството на работата. От опит казвам, че постъпването на работа 3 нещо като постъпване на операция - подписват се камара документи... няма да се намери експерт, а ако се намери ще е съмнителен, който да каже че някой е развил ковид на този ден при вършене на някаква работа

  5. 4
    | нерегистриран
    4
    -4
    До коментар #3 от "1, | нерегистриран":
    Може ли да обясните какво общо имат годишните медицински прегледи със заразяването с ковид? Защото то може да стане във всеки един миг и на всяко място, на което има хора. Като се проведе годишен медицински преглед на персонала, това с какво ви предпадва от коронавирус точно?
    И защо и за колко време трябва да се "затвори" един съд, особено при положение, че в него няма установени случаи на заразени служители?

    Ковида засяга най-вече определени групи наречени рискови. При тези ежегодни прегледи може да се установи кой е попадна в тези групи в периода на пандемия и да се вземат мерки да се намали рискът от заразяване.

    От вторият въпрос разбирам, че вие никога не сте влизали в съд, а и си нямате на представа какво точно означава това.
    съдът, за разлика от много други държавни службици работи основно с външни лица. Иначе казано повечето хора, които влизат дневно в сградата на съда не са негови служители, а други лица, при това доста широк кръг.
    При това положение какво значение има, че няма заразени служители, след като в сградата влизат граждани, чиято бройка е няколко пъти повече от служителите! Това че към даден момент няма, не значи, че няма да се заразят и че не трябва шефът на съда допуснал това да понесе санкции. Отделно, че по този начин заразата се разпространява и сред един много широк граждани, които не са служители на съда.
    Влезте в някой съд и пребройте колко са залите с площ колкото магазините в мола, та да може да има дистанция между хората в тях. Тогава защо молът е затворен, а съдебната зала не?!?

  6. 3
    1, | нерегистриран
    6
    -3

    Може ли да обясните какво общо имат годишните медицински прегледи със заразяването с ковид? Защото то може да стане във всеки един миг и на всяко място, на което има хора. Като се проведе годишен медицински преглед на персонала, това с какво ви предпадва от коронавирус точно?
    И защо и за колко време трябва да се "затвори" един съд, особено при положение, че в него няма установени случаи на заразени служители?

  7. 2
    | нерегистриран
    12
    -2

    Нима някой е доказал, че когато един работник или служител е заразЕн с вирус, който е навред по света, то заразата е с произход работното място?

  8. 1
    | нерегистриран
    4
    -3

    В една правова държава (каквато не е България) работодателят би следвало да носи отговорност ако не е осигурил безопасни условия за труд. Ще рече, че много шефове на съдилища и прокуратури у нас би трябвало да отговарят за това, че не са затворили, особено пък онези, дето и не са осигурили адекватни средства за защита. В случаите, когато не са били осигурени на персонала годишните медицински прегледи и има починали от усложнения би трябвало да понесат и една по - сериозна отговорност. Тъй като в България правото е относително понятие, то не чакайте правосъдие.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.