Християн Митев, "Обединени патриоти":

Не съм изненадан от критиките по идеята за разследващ главния прокурор, но каквато задачата-такова и законодателството

Не съм изненадан от критиките по идеята за разследващ главния прокурор, но каквато задачата-такова и законодателството
Христиан Митев, заместник-председател на Комисията по правни въпроси и народен представител в 44-тото Народно събрание от групата на "Обединени патриоти"; снимка: БГНЕС

Г-н Митев, изминалата 2020 годна беше пълна с предизвикателства. Каква е равносметката за работата на Комисията по правни въпроси? Какво успяхте да свършите и за кое не остана време?

Аз смятам, че Комисията по правни въпроси, въпреки обявеното извънредно положение и впоследствие извънредна епидемична обстановка може да се каже, че почти непрекъснато изпълняваше своите задължения и провеждаше заседания и голяма част от въпросите, които и при една нормална работна сред трябваше да бъдат разгледани, Комисията успя да се спре на тях и да приеме законодателни промени. Тук можем да откроим промените в Изборния кодекс по отношение на начина на гласуване – определянето на възможност за гласуване и с машини, и с хартиени бюлетини, за да има възможност българският избирател да се довери на единия или другия метод. Промените, които бяха приети в Гражданския процесуален кодекс за въвеждане на електронно правораздаване, както и другите процесуални закони. Промените и изработването на Закона за извънредното положение и впоследствие за преодоляването на последствията от него. Измененията доведоха и до отлагането на извършването на изпълнителни действия по отношение на вземания срещу физически лица от страна на различни кредитори и дружества за комунални услуги и банки, което даде глътка въздух на българските граждани в условия, в които една голяма част от тях не разполагаха с достатъчно доходи. Възможността за разсрочване, спирането на изпълнителни дела, всички компенсационни мерки по отношение на бизнеса, на практика им беше дадена зелена светлина през този закон и неговите изменения. За мен поне двете революционни правни промени през миналата година са въвеждането на т.нар. абсолютна 10-годишна давност за физически лица и приемането на промените в Закона за административните нарушения и наказания с възможността за сключване на споразумение и най-вече въвеждането на новия вид наказание – обществено полезен труд, с който се надяваме да избегнем непостигане на целите на наказателната политика.

И от работата на Комисията към работата на парламента, която неведнъж беше възпрепятствана. Гласуваха се нови закони, законодателството беше адаптирано към новата ситуация заради COVID-19. За първи път в историята депутатите се регистрираха и участваха в заседанията онлайн. Каква е Вашата оценка за работата на законодателния орган?

Аз смятам, че НС успя в тази сложна обстановка да заседава и да изпълнява задълженията си по Конституция. На практика много малък е периодът, в който НС не е заседавало. Почти всяка седмица имаше извънредни заседания, които трябваше да осигурят въвеждането и на специалния закон. По отношение на онлайн регистрацията, за съжаление действията на опозицията от една страна, но по съществено е влиянието на епидемичната обстановка и големия брой заболели народни представителите доведе, до необходимостта от въвеждането на онлайн участие в заседанията. Предстои да видим какво ще е решението на Конституционния съд, който е сезиран с искане за обявяване на това решение като противоконституционно. Личното ми мнение е, че това решение не противоречи на Конституцията. Всички успяхме да видим, че с новите технологии всеки народен представител е участвал в заседанията, изразявал е мнение по определени разпоредби по закон, което пък се вписва в рамките на конституционния текст.

Новата година започна с консултациите на държавния глава за предстоящите парламентарни избори. Групата на „Обединени патриоти“ отказа да участва в срещите. Защо не отидохте на „Дондуков“ 2?

Аз не виждам смисъл към този момент от този род срещи, защото ако трябваше да има срещи те трябваше да  бъдат направени много по-рано. На следващо място, като че ли те имат с цел различно обявяване на дата от тази, която президентът вече беше заявил по-рано – 28 март - и разбира се един чисто правен аргумент, в крайна сметка по Конституция и Избирателния кодекс президентът е този, който с указ определя датата за изборите. Едни такива консултации по-скоро имат от една страна изцяло PR насоченост, а от друга сякаш се подсказва някакво различно решение от първоначално обявеното. Нещо повече – тези консултации прераснаха в дискусия, която трябваше да бъде проведена много по-рано, тъй като виждаме, че се появиха доста екзотични идеи за промени в Изборния кодекс. За мен лично е недопустимо по-малко от два месеца преди първата възможна дата да бъдат правени изменения в Изборния кодекс, които са радикални по провеждане на електронно гласуване, гласуване по пощата, разкриване на допълнителни секции в чужбина, видеонаблюдение – всички тези предложения, ако техните изразители бяха искрени в намеренията си, можеха да ги направят много по-рано, така че те да бъдат съобразени и направени съществените промени в Изборния кодекс от септември до новата година.

Така или иначе тези въпроси бяха поставени на масата за обсъждане. Кой от тях обаче е най-важен за разрешаване на този етап, твърде близо сме до изборите?

Личното ми мнение е, че единственият съществен въпрос е възможността на карантинираните граждани да гласуват. Това може да бъде направено без промени в Изборния кодекс, а с промените в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. По този начин да можем да осигурим възможността на тези граждани на гласуват. Аргументите са ми в няколко посоки – първо Изборният кодекс би следвало да съдържа общи правила за поведение не и конкретно разписани разпоредби, които представляват по-скоро повече методически указания. На следващо място, нормите трябва да бъдат съобразени не само по отношение на тази епидемична обстановка, а би трябвало да обхващат всякакви казуси, а не смятам, че към този момент това може да бъде направено. Третият аргумент е правнотехнически – ако се тръгне към промени в този вид, то бихме стигнали до широко засягане на една много голяма част от разпоредбите, които в момента съществуват. По-скоро трябва да се даде обща рамка и да се предоставят необходимите правомощия на ЦИК с приемане на подзаконови нормативни актове и методически указания.

От ГЕРБ загатнаха, че готвят законопроект за промени преди вота. Търсен ли е вече диалог за подкрепа от групата на Обединени патриоти и дали Вие бихте подкрепили такъв законопроект?

Нека да бъде изработен окончателно проектът на ГЕРБ. Доколкото чух тяхната позиция, изразена и при консултациите при президента, те не смятат, че трябва да има промени в Изборния кодекс. Още повече пък промени, които засягат теми, които не са належащи в настоящия момент, така че смятам, че тяхното законодателно предложение няма да е в този нормативен акт. Ще изчакаме да приключат с изработването и ако ни бъде представен и ние одобрим записаното в него, бихме подкрепили такъв законопроект, но е твърде рано да говорим преди да видим проект на нормативен акт.

В края на 2020 година ГЕРБ и Обединени патриоти внесоха законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се предвижда даването на изключителна компетентност на конкретен обвинител да се занимава с разследвания срещу главния прокурор. Тази идея обаче понесе редица критики и получи сякаш всеобщо неодобрение. И Венецианската комисия дори се изненада от самия проект. Да очакваме ли корекции по предложението?

Разбира се, както всяко човешко творение, така и измененията в Наказателно-процесуалния кодекс във връзка със създаването на специална фигура, прокурор, който да разследва главния прокурор, може да бъде коригирано. От една страна не съм изненадан от критиките, но на практика се учудвам от определението, че няма такава фигура по света. Да, то няма такава фигура, ама няма и такава поставена задача на друга държава. Каквато задачата – такова и законодателното решение. На мен ми се стори, че този законопроект, който беше удачен в много по-голяма степен не прехвърли отговорността и не възлага правомощия в разрез с Конституцията на други органи, на магистрати, които са част от съда, а не от прокуратурата. Смятам, че предвид на поставения проблем за решаване, това законодателно предложение е максимално добро. Беше дадена заявка от ГЕРБ, че ще предложат да бъде разширена възможността за номинации на лица, които искат да бъдат кандидати за подобен прокурор, да могат сами да издигат кандидатурите си. Така процедурата би станала по-обективна. Възможни са и други промени. Очакваме да видим конкретните предложения и на опозицията.

Г-н Митев, вие сте заместник-председател на Комисията по правни въпроси, кои са първите законопроекти, които предстои да разгледате в новата година?

Вчера беше проведена работна група в комисията по второто четене на промените в Закона за българското гражданство, които имат за цел да направят процедурата по-добра, по-ефективна и да отстранят недостатъците, които позволяваха неоснователно получаване на българско гражданство. Може би още следващата седмица проектът ще бъде гледан на второ четене в комисията. На следващо място ще е споменатият от Вас законопроект за Наказателно-процесуалния кодекс, който също следва да бъде приет преди края на мандата на 44-тото Народно събрание. На този етап това са основните законопроекти, по които работи Комисията по правни въпроси.

Христиан Митев е заместник-председател на Комисията по правни въпроси и народен представител в 44-тото Народно събрание от групата на "Обединени патриоти".

Още по темата

На 21 януари започва процедура по импийчмънт и срещу Байдън

Предишна новина

Трима пребиха и ограбиха 92-годишна жена

Следваща новина

Коментари

6 Коментара

  1. 6
    Носител на престижната "Награда на Декана" | нерегистриран
    14
    -1

    Великият юрисконсулт на световно гледаната телевизия СКАТ, възпитаник на най-престижния университет на света - Бургаски свободен университет....логично не е изненадан от критиките.

  2. 5
    Каквито | нерегистриран
    16
    -1

    Каквито членовете на Правната комисия, такова и законодателството...

  3. 4
    А какво стана с... | нерегистриран
    13
    0

    Барни Ръбъла, Искра Фидосова...сигурно преподават в престижни университети....не забравяйте другари... паметта на народа е кратка, на магистрата още повече

  4. 2
    АНОНИМЕН | нерегистриран
    10
    -2

    герб манипулират изборите кой ще връща милиярдите заеми ще потънат внечии джоб и за купуване на ромски гласове за изборите
    две кебапчета хляб бира 50 лева👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍👍

  5. 1
    Domnatio memoriae | нерегистриран
    14
    -2

    ПУЦ - Бургас. Пардон - АОНСУ, Бургас.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.