Реформата на съдебната карта може да стане заложник на законодателя

Реформата на съдебната карта може да стане заложник на законодателя

Въпросът за прекрояването на съдебната карта по отношение на съдилищата отново бе поставен на дневен ред пред членовете на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) във вторник. Почти цялото време на дебатите бе посветено на “революционния” четвърти вариант, който бе предложен от координаторите по проекта за реформата на картата Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев.

Както “Правен свят” писа, вариантите, които тепърва ще подлежат на допълнително обсъждане сред магистрати, са общо четири. Три от тях са разработени от външната на системата фирма „Глобъл Адвайзърс“ и са следните: Вариант 1 – Районен съд в рамките на даден окръжен район преминава в към друг по-натоварен съд, който може и да не е в същия окръжен района; Вариант 2 – обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район; Вариант 3 - комплексен подход, при който се осигурява възможност за мобилност на магистрати и съдебните служители в районните съдилища в рамките на даден окръжен  регион на база на определени стандарти за численост. Вариант 4 – променя се родова подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен съд окръжен съд. „Говорим за частична промяна на родовата подсъдност и справянето с налични ресурс вътре. Имаме районен съд – първа инстанция – по бързо ликвидни дела, окръжният съд става основна първа инстанция и втора инстанция по делата на РС. Апелативният съд става истинска втора инстанция. По този начин ние не даваме, а отнемаме от натовареността по делата. Едни дела отиват в окръжен съд, а част от делата на окръжния съд отиват в районния съд. Районният съд може да се състои от постоянен и непостоянен състав. Постоянният състав да е само от съдии от районния съд, а непостоянните може да включва и съдии от окръжния съд. Останалите районни съдии се местят в окръжния съд – след атестация, съответния ранг и решение на Общото събрание на горния съд“, обясни Боряна Димитрова миналата седмица.

Общият брой на съдиите в районните съдилища ще се определя ежегодно в края на годината от Съдийската колегия по броя дела. Съдиите от окръжния съд ще дават и дежурства в районния съд, като натоварването няма да е голямо, а ако има необходимост – броят на съдиите или часовете работа магистратите от окръжния съд може да бъде увеличен. Подобна алтернатива може да бъде разгледана и в обратен вариант – районен съдия може да отиде в окръжния съд спрямо броя на делата. "Районните съдилища в малките градове стават естествени териториални отделения и „входяща точка“ за книжата към районните, окръжните и апелативните съдилища като ще се предоставят и услуги за ОС и АС, като освен подаване на книжа, ще се извършват и справки. Предлага се възможността, получаването на документ по дело от първоинстанционния окръжен съд, респективно апелативен съд, да става по заявка, подадена в ТО на РС (ако страната няма възможност да я подаде по електронен път директно до окръжния или апелативния съд). Заявката се изпраща от ТО по електронен път в ОС/АС незабавно. Съответно, документът, който се иска от окръжния или апелативния съд се връща в ТО по електронен път и се предоставя на гражданина. Предлага се това да става в рамките на 24 часа – от днес за утре и само при спешност – веднага. При невъзможност на страна по дело в ОС или АС да се яви физически по делото си в ОС (който се намира в областния град) или в АС, участва от залата в ТО чрез видеоконферентна връзка", обясни още Димитрова, като подчерта, че идеята с териториалните отделения в този вариант е да останат 28-те районни съдилища в областните центрове, а останалите да бъдат трансформирани.

Въпросният модел обаче предизвика поредица от въпроси от страна на кадровиците, които посветиха няколко часа за изясняване какво би коствало на системата приемането на този четвърти вариант. Поискана бе информация за проучените чужди модели и взаимстването на идеи от тях, как на практика биха се реализирали обсъжданите модели и какъв ще бъде ефектът, по какъв критерий ще бъдат премествани съдии от органи на едно съдебно ниво в друго, ще възникнат ли сградни проблеми, какъв финансов ресурс ще бъде необходим за осъществяване на избрания модел, как би се отразил той върху дейността на прокуратурата, необходими ли са промени в програмата за обучение на младшите съдии. Обърнато бе внимание на необходимите промени в Конституцията и в законодателството във връзка с всеки от предлаганите модели. Обсъдени бяха възможността за пилотно прилагане на моделите в различни съдебни райони, продължителния времеви период, който ще изисква реализирането им, приложението на конкурсите при кариерното развитие на съдиите.

Сред най-сериозните въпроси, поставени по време на обсъждането, бяха тези от Вероника Имова, която подчерта, че е привържаник на приемането на амалгама от първите три модела. Тя подчерта, че последният модел, освен повече време, спорни ефекти и възможни междуличностни конфлик между самите съдии, би довел и до сериозно забавяне при въвеждането му, най-вече защото почти всяка стъпка от него изисква законодалени изменения, които зависят не от ВСС, а от Народното събрание. Имова обърна внимание и на това, че при вариант за преобразуване на 85 районни съдлища, които само ще приемат документи от гражданите, има опасност от ограничаване на достъпа до правосъдие.

И Цветинка Пашкунова сподели подобна теза. “Окръжният съд става основен първоинстанционен по наказателни дела, въззивната инстанция са апелативните съдилища и третата е ВКС. Това е ново виждане за триинстанционното производство, променя се концепцията за извънредния способ за съдебен контрол, за което са необходими сериозни законодателни и конституционни промени, защото е задължително на всеки съд да съответства прокуратура по вид и степен, за да се гледат наказателни дела. Смятате ли, че ние, с оглед нашата компетентност, може да гарантираме промени в законите, за да обезпечим нормативно съдиите? Не става дума за брой съдебни райони и съдилища, а наистина за промяна на уредбата, в която има и други заинтересовани страни като адвокатура, прокуратура, представители на научната общност”.

“Не знам как ще се случи, но няма как да се случи, ако ние не го предложим. Ако ние изберем модел, ще се занимаем с измененията в законодателството, които в известна степен ще са драстични. Дали законодателят ще ни подкрепи, не знаем”, отговори Красимир Шекерджиев.

"Има романтично очакване да използваме ресурсите на цялата система, но по кой начин. Цената не трябва да е с обръщане на системата с хастара навън. Това е много радикална промяна, която да се обмисли много сериозно", коментира и Олга Керелска. 

“Не сме и нямаме претенция за изчерпателност и правилност. Тези, които трябва да го измислим, сме ние. Cъoбpaзявaли cмe ce c 4 ocнoвни нeщa – ĸaдpoви пpoблeми, нaтoвapeнocт, cпeциaлизaция и дocтъп дo пpaвocъдиe. Hиĸъдe нe cмe ĸaзaли, чe cтaжът щe e eдинcтвeн ĸpитepий зa ĸaчвaнe нa пo-гopнoтo нивo. Дa,няĸaĸвo зaoбиĸaлянe нa ĸoнĸypcитe e, ĸoитo дoĸapaxa cиcтeмaтa дo ĸoлaпc. B PC дeйcтвитeлнo щe ocтaнaт xopaтa, нe пoлyчили oщe нecмeняeмocт или млaдитe cъдии, ĸoитo имaт пoвeчe eнepгия и пo-дoбpe ce cпpaвят c интeнзитeтa нa paбoтa, нo дeлaтa нe ca тoлĸoвa eлeмeнтapни, чe дa лишим cъдиитe oт paзвитиe. He e тoлĸoвa лecнo дa ce пpoизнeceш пo oбeзпeчeниe нa бъдeщ иcĸ пo гpaждaнcĸo или тъpгoвcĸo дeлo. He мoжeм дa минeм бeз дpyгитe двe влacти, нo тpябвa дa имaмe яcнa ĸoнцeпция. Kaĸ щe ce paзвивa във вpeмeтo – aĸo cлyчaйнo пpипoзнaeм тoзи и няĸoй дpyг мoдeл, пишaт ce зaĸoнoдaтeлни пpeдлoжeния, пpaви ce пътнa ĸapтa, нямa дa e бъpзo и нaвeднъж. Aĸo ce пpиeмe тoзи мoдeл пъpвo щe нaпpaвим TO”, посочи и Боряна Димитрова, след което уточни на зададен въпрос, че не знае как би могло да се отрази приемането на този вариант на прокуратурата, но и че не имало задължение Съдийската колегия да се съобразява с реформата на държавното обвинение.

До избор на конкретен модел все пак не се стигна, но предстои моделите да бъдат обсъдени допълнително с магистрати, след което ще последва нов дебат.

Още по темата

Омбудсманът и Националното бюро за правна помощ ще помагат на социално слаби хора в достъпа им до правосъдие

Предишна новина

Европейците: Пари срещу законност

Следваща новина

Коментари

3 Коментара

  1. 3
    Дилетанти! | нерегистриран
    18
    0

    Краси, Боряна, с тъпите си отговори изглеждате както дилетанти. Къде сте тръгнали, след като отговорът ви е: “Не знаем какво ще стане със законодателните промени”. Ами вие с това трябва да започнете! Какво очаквате, че ще ви кажат съдиите на референдум?! Че ще искат за закриете местата в които работят ли? Губите времето на всички и приличате на циркаджии. Още от сега мога да ви кажа до къде ще стигнете - до никъде. Защото нямате идея да истинска промяна. Да не говорим за логистика за осъществяването й. Затова който и проект да изберете, ще се превърне в безкрайна агония.

  2. 2
    | нерегистриран
    18
    -1

    Даа, като цялата работа на Красимир Шекерджиев - дебати до откат и накрая нищо. Целта е да няма промяна. То няма и как да има, като с никои нищо не са съгласували. Как ще правиш подобна промяна без ясен политически ангажимент за законодателни промени?! Как няма да съгласуваш структурата с прокуратурата, след като по конституция трябва да бъде съобразена с тази на съда?! Ще ви кажа какво ще направят - ще тупат топката докато им изтече мандатът и накрая пак нищо. Следващия път пак изберете върховни съдии във ВСС!

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.