Боряна Димитрова, член на ВСС:

Проблемите в съдебната система определят колко голяма следва да е реформата в нея

Проблемите в съдебната система определят колко голяма следва да е реформата в нея
Боряна Димитрова, член на ВСС, снимка:БГНЕС

Госпожо Димитрова, Пленумът на ВСС одобри подготвения от Вас и г-н Шерджиев проект за реформа на съдебната карта, чрез модел 4. Изглежда, като че ли останаха празни пространства относно въпроса какво следва?

Като се предполага, че модел 4 вече е разбран от професионалната общност, направи впечатление, че се повтарят едни и същи въпроси като стоящи без отговор, като например, ще има ли конкурси при преместването на съдиите от по-долните към по-горните нива, ще се увеличи ли натоварването на окръжно, апелативно и върховно ниво за сметка на разтоварването на районното, както и за цената на реформата. Направи впечатление, че се прави опит да се дискредитира модел 4, защото не почивал на данни и анализи, каквито съществуват за останалите три модела. Важно е да се подчертае, че когато се преразглеждат или изготвят съдебни карти, наличието на данни и информация играе основна роля. За да стигнем до идеята на модел 4 разполагахме с такава. Когато представяхме моделите, цялата информация и всички данни, необходими за анализ и оценка на правораздавателната дейност, извършвана от всеки един съд в България, бе събрана от проектния екип. Освен, че статистика постъпва във ВСС на всяко шестмесечие, ежегодно и винаги, когато е необходимо, са изисквани допълнителни справки и данни, но и цялата ни необходима допълнителна информация бе предоставена чрез докладите по проекта от дружеството-изпълнител по част от дейностите. Докладите им са разработени въз основа на критериите, които СК прие, по-скоро препотвърди тези, предложени за основа на реформирането на съдебната карта, част от които бяха приети от предходния състав на ВСС. Всъщност, така е и с проекта - наследен е от предходния състав на ВСС. 

С помощта на експерти изготвихме и приложихме към момента на представяне на моделите за реформиране на съдебната карта, както и към момента на избор на модел от СК, цялата тази информация и всички данни, с които разполагахме,  включително допълнителни такива, по съдилища и апелативни райони. Целта беше всеки един член на ВСС, в качеството си на висш администратор, да може да прецени практическото приложение на моделите и вземе информирано решение.

Взехте ли обаче предварително становище от действащите магистрати, за да са информирани и те какво им предстои?

В дейността си по проекта, в анализирането на информацията, както и в търсенето на отговори на висящите пред нас въпроси при избора на предложение за модел, участваха и съдии, определени от СК в работна група към проекта. Нещо повече, два пъти обиколихме с колегата Шекерджиев страната, за да представим първо модели 1,2,3, а впоследствие и модел 4. Чухме и анализирахме и положителните, и отрицателните становища. Но и не само това, пък и не са важни нашите усилия. Беше важно да отбележим, че не искаме да си затваряме очите пред натрупаните проблеми на съдилищата и съдиите. Проблемите определят колко голяма следва да е реформата. За нас е важно и да се спре с приемането на частични, временни и палеативни решения, които кърпят положението и същевременно създават още по-големи проблеми. Време беше СК  да  поеме път за решаването на до болка познатите ни проблеми и най-после да тръгнем по него. Вярно е, и за съжаление, че почти в края на мандата се случва това. Загубихме прекалено много време в прекалено дълго говорене. Не твърдим, че моделът е съвършен, нито безпроблемен, вероятно не и единствен.

Очаквате ли обаче на практика реформата да даде плодове. Чуха се мнения на Ваши колеги, че ще създаде повече проблеми, отколкото решения, както и че има опасност добрите намерения да станат заложник на законодателя, от когото зависи същинското изпълнение на плана?

Дали ще се констатира необходимост от промяна в начина на изпълнението, не ме притеснява. Напротив, би било повече от нормално и естествено да променяме в хода на изпълнение всеки констатиран недостатък, както в планирането, така и при изпълнението. При наличието на пълен кадрови колапс, липса на възможност за приключване на конкурсите на което и да е ниво, респективно понижаване на качеството, при липса на обективна възможност на едни съдии да се справят с натовареността за сметка на други бездействащи, при липсата на мотивация вследствие липсата на опции за развитие и при всичко това - липса на възможност да обясним на обществото високата цена на правосъдието в България, при предостатъчен брой съдии и постоянни критики от европейските институции, не мислите ли, че беше време да се предприемат действия и то наложително в по-нетрадиционен подход?

Очевидно е, че досегашните мерки не дадоха особен резултат. Измененията на ЗСВ от 2016г. са пълна катастрофа и на практика блокираха решаването на кадровите проблеми в системата. Не направихме много до момента и като институция за поставяне на проблемите с предложения за решаването им пред законодателя. А той трудно ще се сети сам за нашите проблеми. Макар и да не разполагаме със законодателна инициатива, разполагаме с правото за взаимодействие с другите власти, но така и не намерихме досега консенсус помежду си за изваждането на проблемите извън дебатите на Съдийската колегия и поставянето им на дневен ред. При разработването на модел 4 счетохме, че промените в системата следва да се предприемат при отчитане на наличните ресурси и бюджета, смея да твърдя, все по-висок всяка следваща година.

А, ако срещнете отпор вътре в самия орган при реализирането на модела и колегите Ви, които гласуваха „против“, останат на позицията, че няма да участва в този процес? При следващия ВСС ли ще отиде въпросът?

Никой от нас не е безотговорен, за да тръгне да прави реформи, без да има защо. По всички модели чухме и положителните, и отрицателните становища. Имаме предвид рисковете и камъните по пътя. Те не са малко, но си струва да опитаме да ги повдигнем и преодолеем, пък и затова сме тук. Факт е, че разполагаме с цялата ни необходима база данни и необходимите професионални анализи, включително извършени по проекта от предходния състав на ВСС по критериите, припознати и от този състав на СК, които да се вземат предвид при реформиране на съдебната карта, за да можем да преценим уместността на един или друг модел за промени. И най-важното е, че ако искаме нещо да се  промени, следва да се стремим и да мислим как може да се случи това, а не как не може. Още в началото на проекта поканихме и колегите от СК да изложат идеи и предложения за реформиране на съдебната карта, и изобщо за решаване на натрупалите се проблеми, изразявайки готовност като проектен екип да ги разработим. Уважавам и ценя всяко мнение, изразено в Съдийската колегия, както и в Пленума, но не споделям внушенията по модел 4 и нежеланието за вникване в същността му.

Именно, защото виждаме хоризонта, считаме, че модел 4 не е мъртво роден. Признанието колко много въпроси, нуждаещи се от реформи, са заложени в модел 4, е достатъчно основание да приемем, че сме на прав път и то целенасочено. Реформата, която предлагаме е дълбока и много отговорна.

Нямаше ли по-лесен път, г-жо Димитрова? По-плавен, по-безспорен, по-консенсусен.

Модел 4 не може да се случи стихийно и наведнъж. Никога не сме предлагали подобен подход. Още в първото представяне на модел 4 вносителите апелирахме да се погледне на него мащабно, да се схване първо като визия за развитие. Затова и представихме презентации и редица справки, включително примерни разработки по апелативни район как би се случил моделът. Идеята не беше да се преброят статистическите грешки, да се обърне внимание на термини, които добре знаем, че не съществуват в правната терминология, но са достатъчно  показателни за движението на делата във времева рамка. Предложихме примерен каталог от дела, чиято подсъдност да се запази на районен съд и обяснихме защо предлагаме едни и същи по предмет дела, но с различна цена на иска да са подсъдни на един съд като първа инстанция и т.н. Не бих желала да се връщам към този момент, тъй като изборът на модел 4 вече е факт, но е важно да се уточнят няколко повтаряни за модела факти, които са удобно, но невярно интерпретирани.

Вярно е, че модел 4 е модел и за реформа в правораздаването. Вярно е също, че той касае всички инстанции, с изключение на Върховния касационен съд. Целите на този модел и изобщо целите за реформа, дефинирани в проекта, са заложени във всеки един изготвен модел, като в докладите на дружеството –изпълнител е направен извод за различната степен на удовлетворяването им. Без да се спирам подробно на целите, свързани с подобравяне качеството на правосъдието чрез залагане на специализация на всички нива, постигане на равномерната натовареност във всички нива при това с наличния ресурс и осъвременяване на достъпа до правосъдие, ще акцентирам на няколко съпътстващи цели, които бяха нееднократно преекспонирани като основни.

На първо място, спестяването на разходи никога не е била сред целите на проекта, камо ли като основна цел - самостоятелна и единствена. Тя обаче не е пренебрегната при изготвянето на нито един от четирите модела. Модел 4 е базиран на вътрешно преразпределяне на ресурсите - и човешки, и материални. Не веднъж сме посочвали фактът, че България е на четвърто място в Европа по брой на съдии на глава от населението. Бюджетът на съдебната система ежегодно расте, като през настоящата година минава 800 млн. лева. По предварителни финансови разчети, каквито са всички финансови обосновки на всички модели и няма как да е другояче, преминаването на определен брой районни съдии в окръжните съдилища, а на окръжни съдии в апелативните съдилища ще коства на бюджета между 7 и 9 млн. лева. Говорейки, че се предлага справяне със собствен ресурс, имаме предвид и вътрешно преразпределение на финансовите ресурси в следващия бюджет, предложено в проектобджета, който се изготвя и приема от ВСС. Въпросите днес насочиха внимание и към съдебните служители като се изрече, че ще е необходимо увеличаване на броят им. Такова обаче не се предвижда. Предвижда се само преразпределяне на заетите щатове според необходимостта на районния съд и териоториалното му отделение, между близки съдилища или между съответните нива, което не изисква финансов ресурс. Поради това, че тепърва предстои да се приеме кои РС ще станат ТО или, ако законодателят допусне, кои АС ще имат ТО, като недостатък сме вписали в проекта на този модел, че може би ще се наложат разходи за преустройство на съдебните сгради на места . При други обаче ще се случи обратното - освобождаването на ненужно големи сгради, ползвани от малки РС.

На следващо място бих искала да подчертая, че в нито един момент не сме представяли като цел в модел 4 повишаването на съдиите в по-горно ниво. Увеличаването на броя на магистратите на едно ниво е необходимо заради специализацията, която е конкретното изпълнение на целта „по-добро качество“ на правосъдието. Увеличаването на броя на магистратите в по-горните нива е необходимо и заради изравняването на натовареността, което също е една от целите на проекта и постоянна препоръка в европейските доклади. Достатъчният брой съдии ще позволи максималното използване на наличните ресурси, за да се постигне специализация, респективно повишаване на качеството на правосъдието на всички нива. Кариерното израстване в този случай е „бонус“, който се получава при оптимизация на ресурса, а не е цел. Очевидно някои видяха личните ползи за групи магистрати преди обществените и акцентът бе обърнат. Въпрос на мислене и приоритети.

В тази връзка се повтаряше упорито във всяко заседание, че съдиите от РС, респективно съдиите от ОС, ще се преместят в по-горните нива без конкурс, а конкурсът щял да се провежда едва след първия „транш“ съдии, автоматично повишени. В модел 4 няма подобно предложение, никога не е и заявявана подобна позиция за служебно повишаване. Напротив, при всяко обсъждане на модел 4, се обясняваше все едно и също - идеята за повишаването на съдиите от районно на окръжно и от окръжно на апелативно ниво следва да се извърши чрез конкурс. В тази връзка предложихме възприемането на едно не лошо разрешение на проблема с конкурсите, отправено в писмен вид до Съвета по партньорство към ВСС от Съюза на съдиите, което бяхме приложили към модел 4. Споделяме разбирането, изразено в това писмо, че решението на въпроса за ускоряване на конкурсните процедури е важен, но „при съхраняване на водещото начало за повишение, основано на качествата и достойнствата на съдиите“, а това изисква „професионална оценка за работата на съдията въз основа на обективно познаване на цялостната му дейност“. Кой по-добре от горестоящия съд, осъществяващ инстанционен контрол, познава професионалните качества на съдията, затова е разумно тази оценка да се дава от общото събрание на съдиите на съответното отделение/колегия именно на горестоящия съд. Тази оценка заедно с продължителността на стажа, ранга и етичната оценка би позволила обективно класиране на кандидатите и същевременно изготвянето на листа с класираните кандидати, която ще определя поредността, за определен период от време, на повишаването при всяко следващо освобождаване на място. Така в съдилищата няма да има незаети с години места, няма да има безкрайно дълго командировани съдии и безкрайно бавни конкурси. В този смисъл също ще се предложат законодателни изменения .

Имаше към Вас обаче и критики от някои Ваши колеги, че в изработената пътна карта за реализирането на модела са заложени много малка част от реално предвидените промени и че процесът доникъде няма да стигне в мандата на този ВСС.

Не случайно помолихме колегите си от СК да го погледнат като цялостна визия занапред. Той може да бъде приложен само поетапно и след приемане на предложения пакет от законодателни изменения и/или допълнения, които се изготвят по стартиралата дейност 1.8. от проекта. Планът, който приехме, извежда на първо място онази част от модела, която може да бъде започната при действието на настоящото законодателство - от една страна, за да се изчерпят всички възможни съществуващи варианти за разрешаване на кадрови въпроси към момента, от друга - за да може да се намали риска от грешки, когато започне същинското изпълнение на плана по модел 4. Независимо, че  разполагаме с всички необходими данни и цялата информация по приетите от СК критерии, с които да се съобразява реформата, предложихме отново да се направи точен анализ, включително въз основа на докладите на дружеството-изпълнител по проекта, за преценка на първите няколко пилотни районни съда, които ще се трансформират в териториални отделения. Това ще позволи веднага, при липса на необходимост, поради ниска натовареност, да бъде намален броят на заетите длъжности в районните съдилища, които ще стават териториални отделения и да се разкрият реципрочен брой щатове в РС, към които са ТО като се преназначат съдиите (без конкурс). По подобен начин ще се предприемат и мерки за оптимизация на администрацията и ефективното й използване.

Още на този етап следва да се разработят правила за организацията на дейността на ТО, документооборота и движението на книжата по електронен и служебен конвенционален път между ТО и РС, както и между съда и гражданите, за да може да се прецени ефективността и ефикасността на териториалните отделения. Следва да се разработи възможността за отдалечен достъп при необходимост и в предвидените по закон случаи, както и да се прегледа сградният фонд, имуществото и много други въпроси. Относно структурирането на ТО и административната дейност, модел 4 не се различава от модел 1.

Паралелно с това и от 19 февруари е в ход изпълнението на целта „законодателни изменения, необходими за реализирането на модел 4“. Всъщност, това представлява изпълнението на дейност 1.8 от проекта: „ Изготвяне на пакет от предложения за изменение и допълнение на действащото законодателство чрез въвеждане на оптимизирана съдебна карта“. Изготвеният пакет с предложения ще бъде предоставен за публично обсъждане. След обобщаване на резултатите от публичното обсъждане, пакетът от мерки ще бъде обновен и представен на Пленума на ВСС за решение. Отговорност на ВСС е приемане на пакет от предложения за изменения и представянето му на вниманието на конституционно определените правни субекти с право на законодателна инициатива за внасянето му като един или повече законопроекти за изменение и /или допълнение на съществуващото или приемане на ново законодателство.

Междувременно, ако се пристъпи към разкриване на териториални отделения, ВСС е поел задължението да анализира този тип реорганизация и да приеме модел за административната дейност на ТО. Още на този етап на реализирането на модел 4 може да се окаже, че създаването на териториални отделения е неудобно и нецелесъобразно. Може да се окаже на практика, че се създават непреодолими или поне съществени затруднения при разпределянето и разглеждането на делата, както в ТО, така и в РС, или пък възникват необосновано много разноски, макар да сме предвидили евентуалните проблеми и недостатъци. Дори и да не съществува пълна идентичност във функциите на ТО при действащото законодателство и ТО при модел 4, със сигурност ще се създаде опит и изводи за подобряване на администрирането или отстраняване на проблеми.

Независимо, дали съдебна реформа се извършва чрез сливане, затваряне или създаване на съдилища, особено внимание следва да се отдели на прехода от ситуацията преди реформата до известно време след това. По време на тази преходна фаза следва да се осигури ефективна приемственост, да се прецизира безпроблемното прехвърлянето както на съдиите, така и на администрацията, наред с което да се организира и логистиката; да се предвиди възможността от рискове, свързани със затруднение на правораздавателната дейност, да се минимизира въздействието върху всички, ползващи съдебни услуги, да се гарантира, че всички дейностите по плана ще се извършват в разумни срокове, плавно и добре обмислено.  Затова не е страшно, ако в хода на изпълнение се налагат промени, както в плана за действие, така и в конкретно разписаните дейности. Важно е да намерим вярното работещо решение, останалото е бюрокрация. При разработването на фазите на модела сме ползвали както чуждестранен опит, така и документи на ЕКЕП като ръководството за създаване на съдебни карти и др. Изразяваме готовност да споделяме извършваното от нас във всеки един момент в хода на изпълнението на модел 4.

За да се случи нещо трябва да го искаш, да го „виждаш“ напред във времето, да го планираш, да работиш за усъвършенстването му, без да се страхуваш от грешки, особено когато имаш шанса те да са предвидими и преценени. Вероятно ще сгрешим някъде по пътя, вероятно вече грешим, но нека получаваме конструктивна критика и предложения, а не огън и жлъч, включително затова, че се опитваме не да преместим, а да решим проблем. Позволих си последното изявление, защото наистина считам, че промяната в и на съдебната система във всяко отношение е кауза на всеки съдия с достойнство, чувство на мярка и принадлежност към нещо по-голямо от собствения интерес.

Още по темата

Все повече българи влизат в организирани престъпни групи извън България и ЕС

Предишна новина

Съдия Светослава Колева: Правото на защита на обвиняемия и правото на закрила на жертвата са двете страни на една монета

Следваща новина

Коментари

0 Коментара