"Правен свят" - Видео обзор (20.12.2020)

"Правен свят" - Видео обзор (20.12.2020)
Румяна Кадийска, журналист, снимка: "Правен свят"

Точно 100 народни представители гласуваха на първо четене в подкрепа на внесения от ГЕРБ и Обединени патриоти законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуални кодекс (НПК), с който се предвижда създаването на фигура на „прокурор разследващ главния прокурор“. Дебатът в пленарната зала не беше особено съществен и на практика преповтори случилото се в сряда в Правната комисия. От трибуната Красимир Ципов от ГЕРБ препотвърди намерението на вносителите все пак да поправят все още неодобрения окончателно проект и да предвидят възможност не само членовете на Прокурорската колегия да могат да номинират, а и самите кандидати да могат да се самономинират. Проектът реално беше защитен единствено от представители на партиите, които са и вносители, а от левицата изказвания направиха отново Крум Зарков и Филип Попов. По-рано през седмицата прокуратурата депозира в Народното събрание становище, в което подчертава, че няма необходимост от създаването на такава нова фигура. Според държавното обвинение и сега действащото законодателство дава възможност да бъде проведено разследване срещу главния прокурор, ако това е нужно, като единственото подчинение, което дължат обвинителите в България, е единствено и само на закона.

Софийска градска прокуратура (СГП) внесе в съда обвинителен акт срещу Кристиан Николов, обвинен за смъртта на журналиста Милен Цветков. Николов е привлечен към наказателна отговорност за извършено от него престъпление по транспорта – умишлено предизвикано тежко пътнотранспортно произшествие, отнело живота на участник в движението. В резултат на проведеното разследване е установено, че около 18 ч. на 19.04.2020 г., на ул. „Хенрик Ибсен“, преди кръстовището с бул. „Черни връх“, при управление на лек автомобил, марка „Ауди“, модел Q7, обвиняемият Кристиан Николов нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и умишлено причинил смъртта на друг участник в движението – водача на спрелия на пътното платно лек автомобил, марка „Субару“, модел „Форестер“, Милен Цветков. Случаят е особено тежък – деецът управлявал МПС след употреба на три различни вида наркотични вещества (амфетамин, тетрахидроканабинол, кокаин), със скорост, значително надвишаваща разрешената за конкретния пътен участък – около 99 км/ч. Приближавайки кръстовището при забранителен червен светлинен сигнал на светофарната уредба за посоката му на движение, обвиняемият не предприел действия за намаляване на скоростта или спиране. В същия момент на пътното платно и в района на кръстовището се намирали множество други участници в движението – водачи на автомобили и пешеходци. Предстои съдът да насрочи разпоредително заседание по делото.

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) окончателно взе решение за бъдещето на Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС) от началото на идната година. Така с решението на кадровиците ще се приеме план за възобновяване на дела в ЕИСС, съобразно степента на натовареност на съдилищата и регионите, а по-конкретно: 1 януари – за апелативен регион Велико Търново и за военните съдилища; 1 март – Бургаски апелативен район и Варненски район, както и специализираните съдилища; 1 април – Пловдивски апелативен район; 1 май – Софийски апелативен районен, в това число СРС и СГС; 1 юни – ВКС. Трябва да се изготви и график за задължително обучение на магистрати и служители от съответната група при възстановяване на работата в ЕИСС, както и да продължи работата на вече образуваната работна група от магистрати, кадровици и служители, които да продължат да предоставят задачи за доработка на Информационно обслужване. Ще се даде възможност на всички съдилища и по-рано, преди предвидения график, да се включат в работата с програмата.

1 година откакто името на главния прокурор е Иван Гешев. На 18 декември 2019 г. той встъпи в длъжност с думите: „Показахме какво можем, когато сме единни и имаме обща цел. Ще се справя с това, което предстои. Променяйки се и стъпвайки на традициите, ще отговорим на очакванията за повече справедливост, които имат българските граждани, хората, които ни плащат заплатите. Знаем, че не сме безгрешни, но трябва да защитаваме всеки един от нас и прокуратурата от политически и всякакви други атаки. Знам, че ще е трудно и тежко в този мандат, но никога не е било лесно. Цената си заслужава, защото тя е по-добра, правова държава“. 1 година по-късно изглежда, че Гешев спокойно може да се похвали, че е следвал целенасочено собственото си верую за единство и спазване на традициите. Любопитно е да отбележим, че годишнината от встъпването в длъжност на настоящия главен прокурор почти съвпада с друго важно събитие в неговия живот, а именно – честването на 50-годишния му юбилей, който предстои той да отпразнува на 19 декември.

Българската държава ще има 10 делегирани прокурори в новосъздадената Европейска прокуратура. Това стана ясно по време на извънредното заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), по време на което беше открита процедурата по подбор. Кандидатите имат 30 дни да заявяват желанието си, а те могат да бъдат както съдии, така и прокурори и следователи. Минималният брой на делегираните прокурори, които по регламент могат да влязат в новата европейска структура от държавите членки, е двама. В четвъртък обаче стана ясно, че по решение на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши и след настояване на българското държавно обвинение пред нея, че броят на представителите ни в този си вид ще е твърде малък, магистратите, които ще се включат в работата на институцията ще са именно 10. В сряда Прокурорската колегия на ВСС прие и изрични правила, по които ще се случва подборът. Той ще е на етапи: допускане по документи на кандидатите; изслушване на допуснатите кандидати; обявяване на кандидатите. Допускането по документи на кандидатите се извършва от Комисия. Комисията се състои от 3 членове на Прокурорската колегия на ВСС, от които един е председател и 2 редовни членове, които се избират чрез жребий при откриване на процедурата за подбор. За председател и член на изборната Комисия по подбор у нас бе избран чрез жребий Пламен Найденов, а за редови членове - Светлана Бошнакова, Огнян Дамянов.

Противоепидемичните мерки да продължат да действат до 31 януари 2021 г. като изключения да бъдат направени за учениците от 1 до 4 клас, детските градини и местата за хранене към хотелите. Това предложиха здравният министър Костадин Ангелов и членовете на Националния оперативен щаб (НОЩ) на работно съвещание при министър-председателя Бойко Борисов, съобщи Нова телевизия. Още миналата седмица премиерът изиска от НОЩ да подготви доклад за ефективността на противоепидемичните мерки и експертно становище за тяхното действие предвид актуалната обстановка с COVID-19. „Обществото очаква от нас в следващите дни да бъде информирано и то своевременно какво възнамеряваме да правим на базата и то единствено и само на медицинската експертиза - според броя на заразените, на оздравелите и др.“, заяви в началото на съвещанието министър-председателят Бойко Борисов. Здравният министър докладва, че за една седмица броят на излекуваните българи от новия вирус е 18 907 души.

Прокуратурата отново призова колегите си да дарят кръвна плазма. Държавното обвинение даде повече информация относно, стартираната в средата на ноември кампания за даряване на рековалесцентна плазма, необходима за лечение на коронавирус. Според стъпките, предоставени от държавното обвинение, в Центъра по трансфузионна хематология на ВМА първоначално се извършва изследване на място за наличие на антитела в кръвта, като за целта се попълва декларация. За да се дари рековалесцентна плазма във ВМА не е необходимо предоставянето на отрицателен PCR тест, както и тест, удостоверяващ наличието на антитела в кръвта. Специфични изисквания на Националния център за трансфузионна хематолофия са даряването да бъде извършено не по-малко от 40 дни след първия положителен PCR тест. Всеки дарил чрез апарат за плазмофереза, който отделя плазмата от циркулиращата кръв в организма, може да дари отново след 14 дни от предходното даряване. Процедурата е със средна продължителност от около 60 минути.

Още по темата

Румънските власти предадоха тримата задържани в Букурещ българи, обвинени за телефонни измами

Предишна новина

ВАС: Съдия от СРС няма правен интерес да обжалва решението на ВСС за внедряването на ЕИСС

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.