"Правен свят" - Видео обзор (16.10.2020)

"Правен свят" - Видео обзор (16.10.2020)
Петър Антонов, Снимка: Правен свят

Тежко изслушване на главния прокурор Иван Гешев в Народното събрание тази седмица. Пред депутатите „обвинител №1“ показа справка, направена относно съотношението на разследваните представители на различните парламентарно представени партии. Оказва се, че обичайните обвинения срещу него за това, че ръководената от него прокуратура се ползвала като „бухалка“ срещу неудобните и опозицията на властта не е нищо друго, освен обикновен мит, създаден със спорни цели. В изказването си главният прокурор опроверга и други внушения, които се разпространяват в публичното пространство от определена група политико-икономически кръгове, сред които има и подсъдими лица, че България заемала челните места по корупция в ЕС. Той припомни и за разговорите на укриващия се в Дубай Васил Божков с журналиста Огнян Стефанов, които бяха засечени от разследващите и разпространени от Специализираната прокуратура, в които става ясно, че хазартния бос крои планове еднолично да „промяна законите“, така че да направи Гешев „фигурант като Радев“. Във връзка с проверките, свързани с премиера, Гешев потвърди, че те са 3 на брой и Борисов вече е дал обяснения по тях. На поредицата от провокативни въпроси от страна на представители на левицата, чийто лайтмотив преповтаряше дословно опорните точки поддържани в медиите свързани или собственост на хора като Иво Прокопиев и Цветан Василев, Гешев отговори с думите: „Дайте ни закони, господа народни представители, като тези в Германия и Франция, и ще сте по-доволни от резултатите“.

Експертно предложение за необходими изменения в Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) от страна на главния прокурор Иван Гешев представиха от държавното обвинение в сряда.  Сред основните акценти бяха предложенията очевидни фактически грешки в обвинителните актове да се чистят устно, още в разпоредително заседание; не всяко формално нарушение при събирането на доказателства да ги прави негодни, както и опростяване на обвинителните актове. В основата на експертното предложение са намаляването на формализма в българския наказателен процес, разширяването на компетентността на военните съдилища и прокуратури, и използването на наличния ресурс на следователите. Записано е и свидетел да не може да се отказва от показания за близки или роднини. Да се разшири кръгът от престъпления по чл. 173, ал.5 от НПК, при които спрямо свидетели могат да се използват специални разузнавателни средства за установяване на престъпната дейност. Разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефективни. Същевременно, има съгласие и на свидетеля, спрямо когото се използват СРС. Следователно, използването на СРС при такива престъпления и при условията на чл. 173, ал. 5 НПК напълно отговаря на изискванията за необходимост и пропорционалност. Предлага се идентичен законодателен подход към въззивните решения като предмет на касационна проверка, т.е. без да има значение дали въззивният акт е постановен от окръжен съд или от апелативен съд.

Съдиите сами да решат по време на референдум какъв да бъде избраният модел за прекрояване на съдебната карта по отношение на съдилищата. Това предложи съдебният кадровик Боряна Димитрова, обосновавайки идеята си с това, че ВСС, като управленски орган не може безстрастно просто да определи един даден модел, без да отчете мнението на самите магистрати. Предложени са четири варианта:

Вариант 1 – Районен съд в рамките на даден окръжен район преминава в към друг по-натоварен съд, който може и да не е в същия окръжен района.

Вариант 2 – обединяване на две или повече районни съдилища в рамките на даден окръжен район.

Вариант 3 - комплексен подход, при който се осигурява възможност за мобилност на магистрати и съдебните служители в районните съдилища в рамките на даден окръжен  регион на база на определени стандарти за численост.

Вариант 4 – променя се родова подсъдност на даден районен съд, който остава да работи само по наказателни дела от административен характер, някои мерки за неотклонение, по дела, разглеждани в закрито заседание, вкл. всички, разглеждани по дежурство, както и за сравнително по-леки от правна страна спорове. Идеята е да се създаде единен основен първоинстанционен съд окръжен съд.

След четири часа дебати и гласуване в пленарната зала стана ясно, че Цвета Караянчева остава председател на Народното събрание. Депутатите отхвърлиха искането за нейната оставка. „За” гласуваха 97 депутати, „против” 126, въздържали се нямаше. Под искането за оставката ѝ се бяха подписали 96 депутати от БСП и ДПС. По-рано ГЕРБ и „Обединени патриоти” категорично заявиха, че ще гласуват против желанието на двете партии. В изказването си самата Караянчева заяви, че не е лесно да си жена в политиката и призна, цитирам: „Имаше моменти, когато ми се искаше да изчезна, направо да скоча от някоя канара в Родопите. По мой адрес се изсипаха трудно поносими лъжи след катастрофата, в която пострадах“ , заяви от трибуната председателят на парламента Цвета Караянчева. Дебатите и гласуването за предложеното й отстраняване бяха съпътствани и със скандал в пленарната зала и дори физически сблъсък. Депутат от ГЕРБ обвини народни представители от левицата в кражба. Обект на посегателството станала папката на депутата от ГЕРБ Спас Гърневски, където било подготвеното му изказване за дебата за оставката на Цвета Караянчева. Светлина върху случилото се хвърли Младен Шишков. Той разказа как соцдепутатът Драгомир Стойнев взел папката, после я дал на колегата си Георги Гьоков, който тръгнал да излиза от пленарната зала. Маноил Манев от ГЕРБ пък опитал да попречи на този акт.

Съдия Камелия Серафимова от Административния съд София-глад (АССГ) спаси обвиняемия хазартен бос Васил Божков от запор за 300 млн. лв., наложени от НАП. Това става ясно от решението на съдията, публикувано още на 9 октомври т.г. НАП е наложила тези запори на основание двата акта за 273.150 млн. лева, издадени от Държавната комисия по хазарта и представени като задължение към държавата. Данъчните са поискали запор за сумата от 27.6 млн. лв. като обезпечение по бъдещ иск. Второто решение касае постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, издадено публичен изпълнител. Става въпрос за обезпечение от 22,5 млн. лв. Запорът е наложен с мотив неплатен корпоративен данък на "Ню Геймс". Божков обаче обжалва постановените от НАП запори, но директорът на агенцията не го уважава жалбата му.

За период от десет месеца /януари – октомври 2020 г./ по предявени искове от КПКОНПИ са постановени съдебни решения, с които в полза на държавата е отнето незаконно придобито имущество в размер на над 5.5 млн. лева. Общата сума по всички дела, завършили с осъдителни решения в полза на Комисията, е 5 689 330, 30 лв. Част от тях са по ЗПКОНПИ, в сила от януари 2018 г., а останалите са по предишните закони за отнемане на незаконно придобитото имущество и имущество, придобито от престъпна дейност. А в същото време Антикорупционната комисия иска отнемане на имущество на близък до Арабаджиеви Срещу Станислав Серафимов се предявява искова молба в СГС на стойност 2 489 753 лв.

Междувременно върховният касационен съд (ВКС) отхвърли иска на държавата срещу наследниците на царете Фердинанд I и Борис III – Симеон Сакскобурготски и сестра му Мария-Луиза, като окончателно реши, че имотът, наричан „Царска Бистрица“, е техен.Това е първото дело, което Сакскобурготски печели срещу държавата,България трябва да заплати на Симеон Сакскобургготски сумата от 18 897,50 лв., а на Мария Луиза Хробок сумата от 62 354,74 лв., реши още ВКС. 

Съветът за партньорство към ВСС разгледа актуалните проблеми относно внедряването на Електронното правосъдие в органите на съдебната власт и темата за конкурсите за магистрати и промените за изменения в Наредба № 1 от 9 февруари 2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт. Относно електронното правосъдие Съветът реши да предоставят своите предложения за допълване и актуализиране на специално формираната работна група. По темата за конкурсите за магистрати.  Съвета единодушно реши да предложи на Висшия съдебен съвет да бъде внесена промяна в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредбата, с оглед облекчаване административната процедура по подаването на заявления за участие във вътрешни конкурси. Промяната предвижда възможности за електронно дистанционно подаване на документи. Предложено бе и да се направи сравнение със законодателната уредба, в тази част, с други членки на Европейския съюз.

Междувременно без абсолютно никакво представяне на концепцията си, съдия Лилия Терзиева-Владимирова, която от няколко години трудно се задържа на определено работно място, бе избрана от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) за председател на Районен съд-Велинград. Сагата със съдия Владимирова е доста дълга и започва когато Лозан Панов командирова съдия Терзиева от РС-Пещера в СРС през 2016 г. Както "Правен свят" писа, по-късно се оказа, че тя е решила и дело в СРС в полза на своя благодетел относно уволнение от негова страна на служителката от ВКС Мартина Динева, която обжалва заповедта на Панов за освобождаването й. По-рано кадровиците не назначиха единствения кандидат за председател на Окръжен съд-Смолян Динко Хаджиев, който в момента ръководите Районен съд-Златоград. 

Тръгват конкурси за Гражданска и Наказателна колегии на ВКС, а свободните места за върховни съдии са общо 5. Нови конкурси за две от колегиите на Върховния касационен съд (ВКС) обяви Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) – Гражданска и Наказателна колегии.Местата, които са свободни и не могат да бъдат заети по стария конкурс в Гражданска колегия, са три. Предстоящото пенсиониране на съдиите Бойка Стоилова, Борислав Белазелков и вече освободеното място през 2017 година на Капка Юстинянова са бъдещите вакантни позиции.

Бившият зам.-главен прокурор Мария Шишкова стана зам.-председател на Окръжен съд-Пловдив, реши Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). Междувременно кадровиците освободиха от постовете им досегашните членове на ръководството на съда Антония Роглекова и Славка Димитрова. Николинка Цветкова и Милена Площакова от същия съд бяха назначени също за зам.-председатели. 

Софийски адвокатски съвет се пребори за облекчен достъп до Съдебната палата в пиковите часове. В часовите интервали с най-голяма натовареност между 8.30 ч. и 10.00 ч. и между 13.00 ч. и 14.00 ч. ГДО ще осигури свои служители и за втория скенер на централния вход, през който ще могат да влизат адвокати и граждани. 

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) даде втори мандат на досегашния ръководител на Районна прокуратура-Ямбол Мина Грънчарова. Впечатление в процедурата направи напливът от кандидати за поста. Първоначално те бяха четирима, но след депозиран отказ от участие на един от тях - Стойко Иванов, в състезанието участваха Ваня Колева Баракова - Илиева и Милена Кирова Кирова – прокурори в Районна прокуратура – Ямбол, и Мина Желева Грънчарова – изпълняващ функциите „административен ръководител – районен прокурор“ на Районна прокуратура – Ямбол.

Конституционният съд излезе с определение, че искането на ВКС за обявяването на противоконституционност на бонусите за кадровици е недопустимо. Определението е прието единодушно. „Оспореният текст дава възможност за необосновани кадрови решения на основата на неясни критерии, като се заобикалят или нарушават действащите към момента организационни начала за структуриране на съдебната система като стабилност, прозрачност и кариерно развитие.''пишеше в искането на ВКС.

Още по темата

Адаптира ли се правосъдието в България към децата престъпници и нарушители?

Предишна новина

ГДБОП: Българите в хакерската схема за пране на пари са били безработни строители

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.