"Правен свят" - Видео обзор (05.12.2020)

"Правен свят" - Видео обзор (05.12.2020)
Румяна Кадийска, журналист, снимка: "Правен свят"

Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) празнува 15 години. Гилдията отбеляза своя празник с конференция, в която взеха участие редица съдебни изпълнители от Европа. На мероприятието присъства и правосъдният министър Десислава Ахладова. „Бяхме необходими на обществото и държавата и в наше лице тя създаде професия, която да е ориентирана към бързина и ефективност. Но не само. Отговорихме на още едно важно  очакване - да се справим със силовото и незаконно събиране на дългове срещу огромни комисионни, което се ширеше тогава в страната ни.  Към момента частното съдебно изпълнение категорично остава предпочитаният от кредиторите инструмент за защита на съдебно признатите им права. Затова говорят и цифрите: общият размер на събраните суми от създаването на нашата професия до днес е 12 милиарда лева (6.14 млрд. евро)! А в държавния бюджет, без да е изразходена и една стотинка за тази дейност, са внесени 1.2 млрд лева (614 мил. евро)“, отбеляза председателят на Камарата Георги Дичев в своето встъпително слово. Лекции по време на конференцията изнесоха Йос Уитдехааг Uitdehaag), секретар на Международния съюз на съдебните изпълнители, Матийо Шардон, първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители, както и Марк Шмиц, който говори на тема: „Съдебното изпълнение по време на пандемия“.

ГЕРБ предлага промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), свързани със създаването на фигурата на разследващ прокурор, който да ръководи евентуални производства срещу главния прокурор. При евентуални престъпни деяния на главния прокурор, той ще бъде съден от Специализирания наказателен съд, предлагат още управляващите. Кандидатурата на разследващия прокурор да бъде предлагана най-малко от шестима членове на Прокурорската колегия, предлагат управляващите в новия проект. Той ще бъде избиран от Пленума на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години и без право на повторен мандат. Кандидатът трябва да има минимум 12 години магистратски стаж, високи морални и нравствени качества. Бъдещият разследващ главния прокурор не трябва да е получавал никакви дисциплинарни наказания през последните 5 години преди да поеме поста и да има много добра атестация. Процедурата по избора на разследващия прокурор трябва да започне до три месеца след приемането на закона.

По-малко от 24 часа след скандално интервю в телевизията, дадено от обвиняемите по аферата „Боклукгейт“ бизнесмени Пламен и Атанас Бобоков, първият се оказа обвиняем и за противозаконно държане на археологически обекти. Информацията съобщиха от Окръжната прокуратура в Русе. Пламен Бобоков е придобил качеството си на обвиняем още на 9 ноември и е бил призован на 23 ноември за предявяване. Той обаче не се е явил на посочената датата, тъй като адвокатът му Ина Лулчева тогава бе под карантина заради COVID-19, поради което двамата са отишли да се запознаят с обвинението едва на 30 ноември. Според предоставената от държавното обвинение информация, по образуваното преди няколко месеца досъдебно производство на Специализирана прокуратура в дома на Пламен Бобоков в Русе е било извършено претърсване и изземване, при което са намерени и иззети 50 броя археологически обекти – 48 броя върхове на стрели от желязо и 2 броя върхове на копие от желязо. Материалите за тях са отделени и са изпратени по компетентност на Окръжната прокуратура.

Боят на заразените магистрати и служители с COVID-19 намалява, но това не значи, че обстановката е спокойна. Това стана ясно по време на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), която по традиция обсъди мерките и действията на съдилищата в извънредната обстановка. А статистиката показва, че към 23 ноември броят на вирусоносителите е 66 съдии, сред служителите те са 196, контактни са 33 съдии и 103 служители. „Намалява броят на заразените към днешна дата. Това обаче не означава нищо при това развитие на вируса“, коментира председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков. Боян Новански от своя страна заяви: „Koлĸoтo и мepĸи дa взeмaмe, ĸaĸвитo и пpeгpaди дa имa и дeзинфeĸтaнти, пpи cтpyпвaнe нa xopa в cъдилищaтa винaги щe e тaĸa. Moжe би e дoшъл мoмeнтът дa yĸaжeм нa aдминиcтpaтивнитe pъĸoвoдитeли oщe вeднъж дa oтcpoчaт cъдeбни зaceдaния”. Колегите му обаче отбелязаха, че не може Съдийската колегия да предприема повече от това, което законодателят вече е предвидил с последните изменения и допълнения на Закона за мерките и действията в извънредно положение. А с тях и след решение на кадровиците, председателите на съдилищата вече получиха опция за отлагане на откритите съдебни заседания по тяхна преценка за срок не по-дълъг от 14 дни.

Новата съдебна учебна година в НИП бе открита. Виртуално прага на Института прекрачиха 31 кандидати за младши съдии, 38 кандидати за младши прокурори и 33 кандидати за младши следователи, които започнаха 9-месечното си задължително първоначално обучение. Тържеството бе открито с минута мълчание в памет на големия юрист и приятел Евгени Диков, член на Управителния съвет на НИП и член на ВСС, който миналата сряда загуби битката с COVID-19. С пожелания за здраве и успешно обучение приветствия към бъдещите младши магистрати отправиха директорът на НИП Миглена Тачева и членове на Управителния съвет на Института - главният прокурор Иван Гешев и министърът на правосъдието и пазител на държавния печат Десислава Ахладова. Протойерей Николай Георгиев благослови началото на новата съдебна учебна година. „През изминалите месеци на извънредност дигиталното съдебно обучение се утвърди като единственото възможно решение, което осигурява спазването на мерките за превенция и лична безопасност, и дълга да обучаваме и да се обучаваме. През идните месеци ще продължим да работим електронно, като прилагаме иновативни решения в обезпечената от НИП технологична среда”, обърна се директорът на Института към кандидатите за младши магистрати.

Българските правоохранителни органи са идентифицирали 98 „финансови мулета“ и са установили 100 неправомерни транзакции на обща стойност 2 491 827 евро, като са предотвратени щети в размер на повече от 13 милиона евро, съобщиха от пресцентъра на МВР. В периода 15 септември – 30 ноември Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, прокуратурата и Асоциацията на банките в България участваха в международната операция ЕММА 6 („Европейска седмица, посветена на превенция и провеждане на арести на „финансови мулета“). Организатори на кампанията са Европейският център за борба с киберпрестъпления при Европол и координационният орган на ЕС за съдебно сътрудничество – Евроджъст, партньор е Европейската банкова асоциация, Интерпол и Western Union. Международната операция за предотвратяване и противодействие на финансови престъпления в интернет, осъществявани чрез „финансови мулета“, е проведена на територията на 26 държави – Австралия, Австрия, Белгия, България, Хърватска, Кипър, Чехия, Естония, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Молдова, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швеция, Швейцария, Словения, Словакия, Обединено Кралство и САЩ. Установени са 4031 „финансови мулета“ и 227 души, които са ги набирали, арестувани са 422 души, инициираните разследвания са 1529. Повече от 500 банки и небанкови финансови институции са помогнали за докладването на повече от 4900 неправомерни транзакции, в които са използвани „финансови мулета“, предотвратявайки щети за 33.5 милиона евро.

Столичната адвокатура продължава с кампанията за набиране на средства в помощ на заразени с COVID-19 свои колеги от Софийската адвокатска колегия (САК). На 23-ти март 2020г. Софийският адвокатски съвет (САС) започна дарителската кампания, като по информация на „Правен свят“ пръв инициативата е открил председателят на САС Ивайло Данов, който е дарил 1000 лв. лични средства. Междувременно, от САС съобщиха, че на последното си заседание на 1 декември е било взето решение за осигуряване на бързи антигенни тестове за COVID-19 за адвокатите от САК, които се поемат от бюджета на колегията. Механизмът, по който ще се осъществява услугата и лабораториите, в които ще се извършват изследванията, ще бъдат допълнително оповестени. На същото заседание е било взето и решение за провеждане на поредица от публични дискусии по концепцията за нов Закон за адвокатурата. Публичните дискусии ще се провеждат под формата на уебинари всеки четвъртък в часовия интервал от 14ч. до 17ч. Първата дискусия ще започне в 14ч. на 03 декември 2020г (четвъртък). В скоро време предстои и разкриването на виртуални и физически ПОС терминали, които ще облекчат значително адвокатите от САК при плащане на членски внос към САК и ВАдвС, както и на осигурителни вноски към ОК „Адвокат“.

Изпълнителният директор на "Софарма" Огнян Донев е укрил данъци за 63 млн. лв. Това потвърди съдебно-икономическа експертиза, свързана с декларираните от подсъдимия доходи от 2007 г. и съответно размера на данъците, които е трябвало да внесе в хазната. Вещите лица, потвърдили експертизата, бяха изслушани пред Софийския апелативен съд (САС), пред който в момента делото срещу Донев и неговия съдружник Борис Борисов е висящо. Според експертите освен Донев и Борисов е укрил данъци в особено големи размери, само че на стойност над 7 млн. лв. От САС съобщиха, че от заседанието е отсъствала една от адвокатките на Огнян Донев - Даниела Доковска - по медицински причини, поради което следващото заседание на съда е отложено за 11 февруари 2021 г. от 10.00 часа, когато се очаква да започнат и пледоариите.

Още по темата

Опитваме се с практиката така да нагодим закона, че да бъде и справедлив

Предишна новина

Внесоха в парламента промените в ГПК за електронното правосъдие

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.