Емил Радев, евродепутат от ЕНП:

Под натиска на кризата краят на дълговото робство не търпи отлагане

Под натиска на кризата краят на дълговото робство не търпи отлагане
Емил Радев, евродепутат; снимка: ГЕРБ/ЕНП

Нов Закон за защита на физическите лица при неплатежоспособност предлагат депутатите от Обединените патриоти. Законопроектът залага край на „вечния длъжник”, с което отново връща темата на дневен ред.

В годините до момента цифрата на лицата, които не успяват да погасят дължимите суми сe запазва около 600 000 и това превръща проблема в постоянен, като разликата е само в идеите за неговото разрешаване – дали с промяна в отделни законови пасажи или с изцяло нови текстове.

„Правен свят" потърси за коментар евродепутата Емил Радев, член на Европейския парламент от групата на ЕНП.

Г-н Радев, отново говорим за „края на вечния длъжник". Сега, като сянка от последствията след коронавируса, българските депутати от Обединени патриоти предлагат изцяло нов закон, който да закриля „неплатежоспособни, но добросъвестни” лица.  Имат ли почва подобни законови текстове у нас?

Следя с огромен интерес възобновяването на дискусията в Народното събрание относно законодателни промени, които да сложат край на т. нар. „вечни длъжници” в България. Знаете, че като народен представител настоявах за въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за всички задължения. Продължих да работя по темата и в Европейския парламент. От години призовавам за законодателни реформи, които да оставят в миналото фигурата на „вечния длъжник”. Радвам се, че темата отново е на дневен ред.

Какъв ще е ефектът от подобен закон? Повече позитиви или повече негативи ще последват от тези текстове?

В условията на криза броят на хората, които изпитват затруднения да погасяват дълговете си, се увеличава многократно. Тази тенденция изглежда неизбежна на фона на негативните последици за икономиката в резултат от пандемията, която порази целия свят. Без съмнение е необходим механизъм, който да предлага спасителен пояс на нуждаещите се. Аз лично съм привърженик на въвеждането на модела на абсолютната 10-годишна погасителна давност, тъй като той е по-опростен в сравнение с процедурата за потребителска несъстоятелност. Иначе казано, без значение дали натрупаните дългове са в резултат от банков кредит, неизплатени суми по сметки към Топлофикация, електроразпределително дружество или мобилен оператор например, на десетата година ще отпаднат дори и да са били заведени изпълнителни производства. За да се случи това, ще бъде достатъчно само едно волеизявление от страна на длъжника. Така без дълги съдебни саги или други допълнителни процедури той ще може отново да си поеме дъх и да стабилизира семейния си бюджет. Наблюденията ми показват, че в държави, в които е въведена процедурата за потребителска несъстоятелност, длъжникът може да загуби дори единственото си жилище, след което е принуден да си купи по-малко или да живее под наем с оставената му за целта малка сума пари. У нас в момента единственото жилище е несеквестируемо, т.е. няма как да бъде отнето, стига да не е доброволно ипотекирано.

Ще има ли щети за държавата, ако бъдат опростени сумите на тези над 600 000 длъжници?

За държавата е важно да подаде ръка на нуждаещите се, за да могат те да започнат на чисто, да се ориентират към легални способи за прехрана и в дългосрочен план смятам, че това би било по-печелившо за нея. За никого не е тайна, че хората, които не могат да погасяват задълженията си, нерядко предпочитат да влязат в сивата икономика, тъй като парите, изкарани „под масата”, остават единствения им шанс да не плащат на кредиторите си. Без съмнение, колкото по-голям е делът на сивата икономика, толкова повече губи държавата, така че в дългосрочен план опрощаването на дълговете би имало дори ефекта на инвестиция. Много често длъжниците са загубили възможността си за плащане поради независими от тях обстоятелства – болест, трайна безработица и пр. Тъй като законът предвижда и лихва върху дълга, несъбираемите задължения лесно се трупат и стават все по-обременяващи. Изпаднали в затруднено положение, длъжниците се демотивират и в отчаянието си не могат да видят перспектива за изход от ситуацията. Още преди пандемията от COVID-19 ЕС губеше от производства по несъстоятелност на фирми 1 700 000 работни места всяка година. Вирусът обаче порази не само здравето на хиляди европейски граждани, но и нанесе тежки поражения върху европейската икономика и броят на потърпевшите може да нарасне катастрофално. Към днешна дата никой не се наема да прави генерални изводи за мащаба на щетите, няма универсална формула, затова и мерките за преодоляване на последствията, които се предлагат, са процес, а не плод на еднократно решение. Някои сектори са много по-засегнати от други, но в крайна сметка за всички е важно да има лостове за преструктуриране, за запазване на работните места и доходите, а за физическите лица – за опрощаване на непосилните задължения.

Ще спре ли подобно законодателство усещането в българина, че живее във финансово робство, което не му позволява да се стабилизира финансово след лична криза?

След като приключи едно производство по несъстоятелност, юридическото лице престава да бъде длъжник спрямо кредиторите, но при физическите лица у нас това не е така - те остават вечни длъжници. Дори имуществото им да бъде отнето и продадено те продължават да дължат, да трупат лихви и разноски и по никакъв начин не могат да се освободят от дълговете си. В XXI век не бива да допускаме „дългово робство” по отношение на физическите лица. Те трябва да имат право на втори шанс, да могат да продължат живота си на чисто. Очаквам с интерес дискусията относно въвеждането на необходимите законови промени и начина, по който те ще се впишат в нашата правна система. Механизмът, който ще се създаде, трябва да е максимално опростен за обикновените граждани и да гарантира баланс между интересите на кредиторите, на фиска, на обществото, на предприемачите и домакинствата. Според мен механизмът на 10-годишната абсолютна давност отговаря на тези характеристики. Нещо повече – не се налага да измисляме новаторски модели, това е процедура, която работи добре и ефектът й е предвидим.

Защо у нас не се стига до категорично решение? До момента чухме идеи за законови текстове, касаещи „личния фалит", „частния фалит" и подобни разновидности, но без сигурен ефект.

Във всяка цивилизована държава в света има или процедура по абсолютна давност, или за личен фалит. България, за съжаление, остана на опашката в ЕС. През годините назад се хвърли доста енергия в дискусии по темата, имаше няколко законопроекта, но, уви, без окончателно решение. Вероятно защото усилията, които се полагаха, не следваха някакво естествено продължение, а всеки път се започваше от „кота нула”, процесът зацикли във времето. Надявам се под натиска на повсеместната криза, която сполетя Европа, законодателните промени в тази сфера да се ускорят съществено. Разбира се, създаването на ефективен и справедлив механизъм, който да сложи край на „вечния длъжник”, трябва да стане бързо, но не и прибързано. Важно е правилата да се прецизират максимално, така че да не се стигне до освобождаване от задължения на кредитни милионери например. Не бива да се допуска лобизъм. Вярвам, че колегите в българския парламент ще създадат достатъчно ефективен, гъвкав и опростен механизъм, така че в най-кратки срокове той да даде отговор на проблемите на хиляди хора, които са изпаднали в затруднение и не са в състояние да плащат дълговете си.

Къде се намира България в намеренията си да реши проблема с „вечния длъжник" в сравнение с другите европейски страни?

Както вече отбелязах, България, за съжаление, е на опашката в Европейския съюз, що се отнася до приемането на законодателство в тази област. През последните години редица държави-членки приеха или реформираха националното си законодателство, така че да намерят решение на свръхзадлъжнялостта на потребителите. Ние останахме последни в ЕС и у нас все още съществува „дългово робство”. Време е за решителни стъпки, защото подпомагането на потребителите да се завърнат в икономическия разходен цикъл представлява важна част от добре функциониращите пазари и финансовите услуги.

Само преди година по Ваша инициатива нова европейска директива препоръчва в най-кратки срокове държавите-членки да започнат да прилагат разпоредбите за опрощаване на дългове и на физически лица. Припокрива ли настоящата идея на Обединени патриоти с плановете на решаване на проблема в Европейския съюз?

По мое предложение през изминалия мандат на Европейския парламент в нова евродиректива за процедурите по несъстоятелност залегна препоръката в най-кратки срокове държавите-членки да започнат да прилагат разпоредбите за опрощаване на дълговете както по отношение на предприемачите, така и на физическите лица – потребители. България трябва както всяка друга държава-членка да предвиди процедури за обявяване на личен фалит или абсолютна давност. В момента топката отново е в полето на законотворците в нашия парламент. Не познавам в детайли предложението на Обединени патриоти. Не бих се ангажирал с коментар, без да са налице конкретни текстове, но оценявам факта, че има воля за действие и за постигането на консенсус по тази тема.

Още по темата

По искане на ВАП: ДНСК ще провери строежа на небостъргач в центъра на София

Предишна новина

От вторник приемат документи в конкурса за първоначално назначаване в районните съдилища

Следваща новина

Коментари

2 Коментара

  1. 2
    Къде е право завършил този юрист? | нерегистриран
    2
    0

    И какво е вършил преди да се заеме с политика?

  2. 1
    ? | нерегистриран
    0
    -1

    За робството разбрахме, а нещо за пиратството?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.