Един беглец от правосъдието повече – такава е равносметката от началото на тази седмица, след като сръбският наркотрафикант Жарко Момчилович, задържан в България и поискан от САЩ заради разследване за мащабна схема за трафик на хероин, бе пуснат под „домашен арест“ от съдия Анелия Щерева от Софийския градски съд (СГС) и успя мигновено да се укрие от властите.

Случаят с Момчилович обаче изобщо не е първият в практиката на българските съдилища, а странните обстоятелства около неговия казус и мотивите на съда да го освободи от ареста пробудиха сериозни въпроси относно приложението и съдържанието на някои от разпоредбите в българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК). След като стана ясно, че сръбският наркотрафикант е бил освободен от ареста, единствено заради твърдяно от защитата му „високо кръвно налягане“ и въпреки факта, че представеният пред съдия Щерева договор за наем е бил сключен между съпругата му и собствената му адвокатка 24 часа преди заседанието, юристи повдигнаха въпроса как и защо е било допуснато незабавното изпълнение на определението на първоинстанционния съд, без да се дочака санкцията на въззивния, каквато e обичайната практика. Отделно, не е поискано и на сърбина да бъде поставена гривна за проследяване.

Оказва се, че въпросът за незабавното изпълнение при произнасяне за мерки за неотклонение и предпоставките, които то създава за увеличаване на статистиката за броя на бегълците от правосъдието, вече е бил повдиган в правния мир. Това стори Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) със свое запитване до Върховния касационен съд (ВКС) относно приложението на чл. 343 от НПК, в частта му за възможността на въззивната инстанция да постанови спиране на изпълнението, още на 22 май 2020 г. Отговор обаче и до днес липсва, като за сметка на това председателят на ВКС Лозан Панов систематично атакува колегата си председател на АСНС Георги Ушев по подобен казус. Става дума за твърдените от Панов нарушения от страна на Ушев по мерките за неотклонение на подсъдимите за подкуп в особено големи размери Десислава Иванчева и Биляна Петрова от края на 2018 година, когато АСНС спря незабавното им освобождаване от ареста, след като преди това първоинстанционният съд ги бе пуснал под домашен арест. Панов побърза да обвини Георги Ушев в нарушаване на администрирането на делото и продължава да настоява председателят на АСНС да бъде дисциплинарно наказан.

Именно във връзка с проблематичния текст от НПК за незабавното изпълнение обаче съдиите от АСНС отправят питане до ВКС за неговото приложение, което изглежда е потънало между решаването на други въпроси, като този дали юридическото признаване на смяната на пола е конституционосъобразно.

Във връзка с питането на съдиите от АСНС относно чл. 343 от НПК, „Правен свят“ потърси за коментар Георги Ушев, който е един от магистратите, откриващи проблем в неговото приложение.

„В АСНС постъпват частни протести срещу определения на СНС, с които по реда чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК първостепенният съд е изменил  мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека и е постановил незабавно изпълнение на определението. Протестите засягат освен промяната на мярката за неотклонение, но и незабавното изпълнение, като се иска спирането му от въззивната инстанция, съобразно разпоредбата на чл.343 от НПК. Въпросът със спиране на изпълнението се явява съществен, като в НПК отсъства изрична уредба как следва да процедира въззивният съд в такива случаи. В НПК не е предвиден и нарочен съдебен контрол на постановеното от първостепенния съд незабавно изпълнение на определението по чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК. Независимо от законодателната празнота, въззивният съд дължи произнасяне и по този въпрос, не само защото трябва да даде отговор на всички наведени от страните оплаквания, а и защото прокурорът като представител на публичния интерес и орган, който следи за законността, може да се противопостави на освобождаване на подсъдимия преди извършване на въззивната проверка. Възможно е в резултат на незабавното изпълнение да настъпят сериозни вреди за правосъдието, ако подсъдимият извърши престъпление или се укрие в периода между неговото освобождаване въз основа на невлязлото в законна сила на първостепенно определение и преминаване на въззивния контрол“, обяснява съдия Ушев.

Той дава и пример с дело 2612/2018 г. на СНС - т.нар. дело „депутатският брат“, по което подсъдимият напусна пределите на страната преди приключване на въззивната проверка. „Незабавното изпълнение на определението на първостепенния съд по чл. 270, ал. 1 и 2 от НПК е възможно в определени хипотези да не се окаже в интерес и на самия подсъдим, защото при незаконосъобразно взимане на мярка ограничаваща правото на свободно придвижване (или изменение към такава мярка) от първоинстанционния съд, лицето трябва да бъде незабавно задържано – в пенитенциарно заведение или установено в дома си, от което да претърпи съществени и непоправими вреди в случаите на тежко заболяване или възникнали други извънредни обстоятелства“, казва още съдия Ушев.

И допълни: „На практика, при постановяване на незабавно изпълнение на определението на първоинстанционния съд, то се изпълнява в деня на неговото произнасяне, т.е. преди да е готов съдебния протокол, обективиращ съдебния акт. Това става чрез изпращане на диспозитива от съдебното определение с придружаващо писмо (до затвора, ако подсъдимият е бил задържан или до органите на съдебната охрана, ако следва да се пристъпи към задържането му). Тъкмо поради това, в случаите, в които се оспорва незабавното изпълнение на определението, въззивният съд следва да даде отговор веднага, иначе неговото произнасяне се обезсмисля.  Трудностите произтичат от обстоятелството, че обичайно нито съдебният протокол на първата инстанция е завършен, нито са разменени книжата по подадения частен протест, а понякога произнасянето на първата инстанция е даже след приключването на работното време на съдебните служители“.

„По този повод помолихме ВКС да отговори на няколко въпроса. А именно - изисква ли постъпването на частен протест срещу определение на първата инстанция по чл.270, ал.1 и ал.2 от НПК, съдържащ искане за спиране на изпълнението, незабавно произнасяне от въззивния съд по искането за спиране?; Ако отговорът на първия въпрос е положителен, какви са задълженията на първоинстанционния съд във връзка с осигуряване на незабавно произнасяне на въззивната инстанция (прим. спешно изпращане на делото, независимо от часа на постановяването му, ведно с протеста и препис-извлечение от съдебния протокол, когато такъв още не е изготвен)? ; Произнасянето на въззивната инстанция по искането за спиране, следва ли да се предхожда от размяна на книжа по частния протест и ако е така, как това фактически да бъде осъществено?“, уточни председателят на АСНС, като подчерта, че с изпращането на запитването още преди близо година, той и колегите му от съда са помолили за спешен отговор, за да не се създава противоречива практика.

Случва се обаче точно обратното – създава се противоречива практика. И още – от наказателно преследване не само в България, а в случая на сърбина и в САЩ – постоянно се измъкват хора, за които има повече от крещящи данни, че са замесени в сериозни престъпления. Колко ли бегълци от правосъдието можехме да си спестим, ако ВКС бе отговорил навреме на АСНС не може да изчислим, но дотук със сигурност вече имаме поне още един.

Още по темата

Новото ръководство на САК няма да приеме отчета за бюджета, откри дупка от 241 552 лв.

Предишна новина

Новият трик на КАТ за глобите е незаконен

Следваща новина

Коментари

14 Коментара

  1. 14
    | нерегистриран
    6
    -1
    До коментар #13 от " | нерегистриран":
    Още нещо разясни СГС - че фактически сърбинът е бил пуснат от затвора три дни след определението. Какво е пречело на прокуратурата да организира пазенето на мястото, на което е трябвало да бъде изпълняван домашният арест? Гафът е на прокуратурата и МВР, защото те са допуснали бягството и затова е цялата кампания сега в обслужващите ги "медии" срещу съда.

    Как се изпълнява МНО домашен арест? Знаете ли? Определено няма нищо общо с ,,пазене на място”.

  2. 13
    | нерегистриран
    5
    -10
    До коментар #9 от " | нерегистриран":
    Защо не погледнете какво пише в чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА? Има го и в интернет. В случая е разглеждано искане на СГП по този ред. След като, преди това, исканото лице е било временно задържано за срок от 2 месеца. Тези, а и други неща, като например, че РПУ е било уведомено за домашния арест, вчера СГС официално е разяснил, но в този и сходните му сайтове, няма информация за това.

    Още нещо разясни СГС - че фактически сърбинът е бил пуснат от затвора три дни след определението. Какво е пречело на прокуратурата да организира пазенето на мястото, на което е трябвало да бъде изпълняван домашният арест? Гафът е на прокуратурата и МВР, защото те са допуснали бягството и затова е цялата кампания сега в обслужващите ги "медии" срещу съда.

  3. 12
    до 10 | нерегистриран
    5
    -2

    Това вече е друго нещо. Но в статията тези подробности ги няма. Статии по професионални теми, написани непрофесионално.

  4. 11
    Преслава | нерегистриран
    13
    -6

    В случая госпожата е пуснала арестувания, така както преди години съдията Евгени Стайков (тогава шеф на Апелативния съд) пуснал Осман Кадиев - съратник на световния руски мафиот Япончик. Американското правосъдие искало Кадиев. - Както в случая. Мотивът на Евгени Стайков да го пусне бил, че Кадиев имал квартира под наем в София. - Както в случая. Това става в петък вечер. - Както в случая. Два часа след това квартирантът Кадиев е напуснал България. - Както в случая. Така съдията Стайков показал, че е независим. А всъщност бил много зависим от едни знаци, които са измислени от финикийците. А съдийката в случая ?

  5. 10
    | нерегистриран
    9
    -4

    Авторът на статията наистина няма представа за какво пише. Разгледано е искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по реда на чл. 15 ЗЕЕЗА, след като е имало временно задържане по чл. 13 ЗЕЕЗА и е постъпила молба за екстрадиция. В никакъв случай не става дума за контрол и изменение на вече взета мярка за неотклонение задържане под стража по чл. 65 НПК, за да се прилага неговата ал. 5. Друг е въпросът дали решението на СГС е правилно. Явно е, че не е.

  6. 9
    | нерегистриран
    4
    -2
    До коментар #8 от "До 1 | нерегистриран":
    Цитираните от Вас разпоредби касаят първоначално вземане на МНО, докато в случая със сърбина става въпрос за изменение на вече взета МНО. Мисля,че има разлика.

    Защо не погледнете какво пише в чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА? Има го и в интернет. В случая е разглеждано искане на СГП по този ред. След като, преди това, исканото лице е било временно задържано за срок от 2 месеца. Тези, а и други неща, като например, че РПУ е било уведомено за домашния арест, вчера СГС официално е разяснил, но в този и сходните му сайтове, няма информация за това.

  7. 8
    До 1 | нерегистриран
    5
    -6

    Цитираните от Вас разпоредби касаят първоначално вземане на МНО, докато в случая със сърбина става въпрос за изменение на вече взета МНО. Мисля,че има разлика.

  8. 7
    | нерегистриран
    9
    -1
    До коментар #6 от " | нерегистриран":
    ВКС няма как да даде отговор на въпроси по тема, която не е уредена в закона и по този начин да го дописва. Ако има противоречива практика, се прави искане за тълкувателно решение, което председателя на АСНС не е компетентен да прави. А по случая с Иванчева Ушев се беше произнесъл без делото, което оставям без коментар

    Само дето той не се е произнасял. А делото беше в АСНС, нямаше го пълния протокол от последното заседание.

  9. 6
    | нерегистриран
    5
    -9

    ВКС няма как да даде отговор на въпроси по тема, която не е уредена в закона и по този начин да го дописва. Ако има противоречива практика, се прави искане за тълкувателно решение, което председателя на АСНС не е компетентен да прави. А по случая с Иванчева Ушев се беше произнесъл без делото, което оставям без коментар

  10. 5
    ... | нерегистриран
    21
    -2
    До коментар #3 от "?!? | нерегистриран":
    "Пуснат от българския съд да избяга" - това май е твърдение, за което някой може сериозно да бъде осъден.

    Ти сериозно ли?
    И си вЕрваш?!?!

  11. 3
    ?!? | нерегистриран
    3
    -27

    "Пуснат от българския съд да избяга" - това май е твърдение, за което някой може сериозно да бъде осъден.

  12. 2
    | нерегистриран
    13
    -8

    Ти па си голем капацитет!

  13. 1
    ? | нерегистриран
    8
    -14

    Поредна правна неграмотност от претендиращ да е "правен" сайт. В случая със сърбина въпросът изрично е уреден в чл. 15, ал. 1 от ЗЕЕЗА и чл. 64, ал. 5 от НПК - определението подлежи на незабавно изпълнение по силата на закона. Никаква "практика", нито въпроси от АСНС имат отношение към казуса, защото те обхващат други хипотези, но това явно не може да бъде разбрано от "капацитетите", упражняващи се в писане на статии за сайта.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.