Кого защитава всъщност ССБ – адвокатите и подсъдимите или съдиите

Кого защитава всъщност ССБ – адвокатите и подсъдимите или съдиите

Името на съдия Христина Михайлова стана известно в публичното пространство по повод разглежданото от нея дело срещу подсъдимите Вълчо и Маринела Арабаджиеви, заедно с още шест лица в Специализирания наказателен съд по обвинения за участие в организирана престъпна група, данъчни престъпления и пране на пари. Тя се прочу с поредица доста спорни определения, постановени в разпоредителни заседания по делото (три на брой), на което и до момента не може да бъде даден ход вече близо година, а е насрочено и четвърто разпоредително заседание.

Коя е съдия Михайлова

Съдия Христина Иванова Михайлова е постъпила в Специализиран наказателен съд на 01 март 2019г. Преместена е със щата си на основание чл. 194 ЗСВ по нейна молба, без конкурс, след решение на ВСС. От тогава, до настоящия момент, след повече от година и осем месеца, съдия Михайлова не е постановила нито една присъда. Разпределените й наказателни дела от общ характер или са били отлагани от нея, или е прекратявано съдебното производство по тях, или са одобрявани споразумения.

При този „стил“ на работа едва ли е учудваща процесуалната съдба на делото срещу Арабаджиеви, по което прокуратурата е внесла обвинителен акт още през месец декември 2019г., а съдийката е насрочила четвърто разпоредително заседание по делото през месец ноември 2020г.

Хронологията „Михайлова“ и фактите

Първото разпоредително заседание е проведено на 18 март 2020г., на което съставът, председателстван от Михайлова взима решение за спиране на наказателното производство. Мотивът – съдът изпраща запитване до Кралство Испания за кои престъпления Вълчо Арабаджиев е предаден на българските власти. Спирането е придружено с изменение на мярката за неотклонение на Маринела Арабаджиева от „задържане под стража“ в „домашен арест“, а на сина й Вълчо Вълчев Арабаджиев паричната гаранция от 500 000 лева е намалена на половина. Това определение е отменено от АСНС, първи въззивен състав, като е обяснено, че липсват каквито и да било основания както за спиране на наказателното производство, така и за изменение  на мерките за неотклонение на подсъдимите.

Това обаче не е попречило на съдебния състав, председателстван от Михайлова, във второто по ред разпоредително заседание, проведено на 28 май 2020г., да спре наказателното производство по делото само по отношение на подсъдимия Вълчо Арабаджиев, а за останалите подсъдими да прекрати съдебното производство. Мотивите: „схематични, хаотични, неразбираеми“. Последното всъщност не е оценка на страничен наблюдател, а цитат от определението на АСНС, пети въззивен състав от 13 юли 2020г., с което е отменен актът на СНС. Любопитното в случая е какви мотиви въобще би могъл да има съд, за да сътвори подобен парадокс, поставяйки едно и също наказателно дело в съдебна и досъдебна фаза едновременно. В цитираното определение на АСНС, пети въззивен състав, се обяснява още и, че спирането на наказателното производство по отношение на един подсъдим, изключва процесуалната възможност съдът да се произнесе за връщане на делото по реда на чл. 249, вр.чл.248 НПК, тъй като търсената последица от едно такова спиране е продължаване на съдебното производство по отношение на останалите предадени на съд съпроцесници. Но парадоксите в това определение на състава, председателстван от Михайлова, не спират до тук. Освен, че на практика няма мотиви, в определението липсва и диспозитив. И това не е ирония. Това е лесно проверим факт, защото протоколите от съдебните заседания са публични. Единственото обяснение на подобно действие би било, че съдийката най – вероятно е забравила да продиктува диспозитива за прекратяване на съдебното производство. А може да има и друга причина, която е известна само на нея.

Освен всичко останали пропуски, и липсата на изричен диспозитив в съдебното определение е констатиран от АСНС, пети състав. Констатирана е също процесуална неиздържаност и тотална неразбираемост на тезата на първостепенния съд, както и че посочените от него процесуални нарушения са отстраними в съдебната фаза на процеса. Въпросното незаконосъобразно определение на състава на съдия Михайлова е отменено от АСНС, включително в частта му, касаеща поредното изменение на мерките за неотклонение на Вълчо и Маринела Арабаджиеви от  „задържане под стража“ в „домашен арест“.

Междувременно, малко след отмяната на акта й, съдия Михайлова вече е насрочила поредното трето разпоредително заседание на 29 юли 2020г., в което председателствания от нея състав отново е прекратил съдебното производство по делото със същите мотиви, за които АСНС е казал вече, че са незаконосъобразни, като съдия Михайлова си позволява дори да обяснява как АСНС не бил прав да отменя предишния й акт. (виж определението на съдия Михайлова от 29 юли в прикачения файл). Определението този път има диспозитив. Има и превод на съдебното решение на испанския съд, с което е изяснен въпросът, че Вълчо Арабаджиев е предаден за съдене и за данъчни престъпления. Това решение, в разпоредителното заседание от 29 юли 2020г., съставът, председателстван от Михайлова, обявява за процесуална норма, която действа за в бъдеще и прави повдигнатите преди нея обвинения за данъчни престъпления невалидни (не е шега, публично достъпното определение само свидетелства за това, бел. ред). Тук съдията от СНС изведнъж вижда ново основание за връщане на делото на досъдебната фаза, за повдигане на нови обвинения за данъчни престъпления. И очаквано отново са изменени мерките за неотклонение на Вълчо и Маринела Арабаджиеви от „задържане под стража“ в „домашен арест“, защото и при другото „семейство обвиняеми“ било така (най – вероятно има предвид подсъдимите Баневи, но и при тях не е съвсем така, бел. ред.). Накрая, за разкош, призовава да се опази правото…от закона!

След описания „сюрреалистичен сюжет“ е важно да се разбере как би следвало да постъпи въззивният съд, който е трябвало да разглежда третото поредно разпоредително заседание по делото срещу Арабаджиеви, което, както вече стана ясно, се бави 10 месеца. Дали е следвалo съдиите от АСНС да напишат със спокоен тон, че не може така. Вероятно. Но как се обяснява на съдия, работещ на окръжно ниво, че определението трябва да има диспозитив или, че едно дело не може да се намира в двете фази на наказателния процес по едно и също време? Да не говорим за това, че явно на никого не прави впечатление когато адвокатите в съдебно заседание открито нападат с грозни квалификации прокурорите или съдиите от въззивната инстанция, а председателят е този, който трябва да вземе някакво отношение (бел .ред. протоколите изобилстват от такива примери). Важен за правораздаването изобщо е и въпросът - трябва ли всяко решение на съда да съвпада точно с исканията на защитниците и с интересите на подсъдимите? Чии интереси всъщност обслужва съдия Христина Михайлова от СНС? АСНС, първи състав, е дал доста точен отговор с мотивите си не само по това дело, а и на генезиса на доста от проблемите в съдебната ни система като цяло: „не от закона трябва да опазим правото, а от хората които не познават правото, а го упражняват като занаят“.

Именно обсъжданото дело даде повод на Съюза на съдиите в България (ССБ) за пореден път да се впусне в защита на конкретни съдии, които смята за „жертва“, този път в подкрепа на Христина Михайлова, която организацията реши да брани не от кого да е, а от въззивния съд. Мотивите на ССБ да поиска реакция от Съдийската колегия на ВСС пък са крайно нелогични и отявлено  тенденциозни. Нещо повече – искането на организацията на практика представлява пряка намеса в независимостта на съда, в лицето на АСНС, който е атакуван от нея единствено заради това, че си е позволил да отмени определението на Михайлова. Подобни действия от страна на ССБ, който и без друго се слави с политическите си пристрастия и избирателното си отношение към колегите си съдии, е повече от нахално, най-малкото защото би следвало да реагира не само в частни случаи, които сметне за полезно.

Нееднократно е задаван въпросът и къде беше ССБ, когато други магистрати бяха обект на атака от страна на адвокати и подсъдими. Къде беше организацията, когато защитникът на Арабаджиеви хулеше пред медиите съдиите от специализираните съдилища? Защо не излезе с позиция в тяхна защита? Отговорът е пределно ясен - защото не му е изгодно, както многократно е доказал не само на обществото, а и на собствените си колеги.

А накрая – „грубо“ или не - е важно пред Съдийската колегия на ВСС най-после да бъде поставен най-важният за гилдията въпрос - кого защитава всъщност ССБ – адвокатите и подсъдимите или съдиите и правото? За да не се окажа накрая, че в градината има къртица, която макар и не на повърхността, довежда с действията си единствено до унищожение.

Още по темата

Пуснаха на свобода затворник, излежаващ 505-годишна присъда

Предишна новина

Щабът на Тръмп оттегли част от съдебния си иск в Пенсилвания

Следваща новина

Коментари

16 Коментара

  1. 1
    | нерегистриран
    14
    0

    Четвърто разпоредително заседание? Това някаква шега ли е ?

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.