Евтаназията и абортът в правния свят

Евтаназията и абортът в правния свят
снимка: Pixabay

Абортът и евтаназията никога не биха могли да се възприемат еднозначно от обществото, правото и религията. Медицината, която по дефиниция спазва правните норми, реално обаче стои като буфер при признаването на правото на смърт и спазването на правото на живот. По казусите с абортите и евтаназията практиката на ЕСПЧ е оскъдна.

Въпросът за евтаназията в българския контекст се нуждае от законодателно преосмисляне, особено на фона на все по-разширяващия се кръг от държави, признаващи правото на смърт. Националните съдилища са с вързани ръце. Абортите в страната ни не са криминализирани. Но има държави, където това не е така. Какво казва историята на страната ни в близкото минало по темата с прекъсване на бременността по желание?

През 1956 г. абортите са ставали законно и в следващите години има отбелязан драстичен ръст у нас, като пикът е през 70-те.

Наказателният кодекс от 1896 г. забранява аборта и всеки лекар, позволил си да направи такава операция, е оставал без права. Разпоредбата на чл. 260 от НК е гласяла: „Който умъртви заченато, но още неродено дете, наказва се: съ строгъ тъмниченъ затворъ до петь години. Бъде ли това извършено безъ съгласието на непраздната, то наказанието е: строгъ тъмниченъ затворъ отъ три до шесть години. Ако ли въ втория случай е последвала смърть за непраздната, то наказанието е: строгъ тъмниченъ затворъ отъ десеть до петнадесеть години. На виновния може да бъде възбранено да упражнява своето звание, ако е той лекарь, аптекарь или баба”.

В настоящето абортът е позволен при определени условия, които сме разгледали малко по-долу в текста. Според данни на НСИ за първото тримесечие на 2020 г. в България са регистрирани над 3 хил. аборта по желание от общо 5 472, а страната ни продължава да запазва предни позиции в ЕС по този не до там приятен показател.

Русия първа в света легализира абортите през 1920 г. В САЩ абортите се узаконяват от 1973 г. и днес са около 1,5 милиона годишно. В Европа абортът е забранен в Полша, Ирландия, Малта. Забранен е още и в Чили и Ел Салвадор.

Поражда се въпросът до колко е етично да се отнема животът чрез аборт или евтаназия? Има ли изобщо правилен отговор? И често в противовес на „светостта на живота” се посочва етиката на „качеството на живота”. Позиция по предлаганата от правителството Национална стратегия за детето 2019-2030 г. гласи: Забрана на абортите и въвеждането на задължително религиозно обучение на всички деца. Никаква причина освен най-тежки и необратими заболявания на майката или малформации на самия плод, не може да оправдае разрешеното от държавата и планирано унищожаване на детски живот.

Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г.  По реда на наредбата може да се извършва аборт от български гражданки, чужди гражданки или жени без гражданство. Аборт на жени, които са недееспособни, се извършва със съгласие на техните законни представители или попечители. Аборт по медицински показания се извършва по искане на бременната жена при наличие на заболяване, несъмнено доказано и документирано, при което по-нататъшното протичане на бременността или раждането може да застраши живота или здравето на жената или жизнеността на поколението, посочено в списъка по приложение № 2 към Наредбата, и при срок на бременността не по-голям от 20 гестационни седмици. Ако заболяването не е посочено в приложение № 2, абортът може да се разреши по изключение. Аборт при срок на бременността, по-голям от посочения, се разрешава само при наличие на неотложни причини за спасяване на живота на жената или при доказани груби морфологични промени или тежки генетични увреждания на плода. И двата вида аборт се извършват от специализиран лекар в лечебно заведение.

Криминален аборт по реда на чл. 126 НК

Чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано лечебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до 5 г. (2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието е лишаване от свобода до осем години. (3) Ако деянието по предходните алинеи е извършено повторно, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.(4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. (5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години. (6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години

Какво  казва Международното право?

Органите на ООН неколкократно изразяват опасенията си от взаимовръзка между рестриктивните закони и опасните нелегални аборти, както и от високите нива на смъртност заболеваемост при майките. Когато законът е ограничаващ, основен проблем е трудният достъп до аборт, дори когато жените имат законно право да се подложат на процедурата.

Според съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), след като нормативната уредба веднъж позволи аборт в определени случаи, държавата не може да поставя пречки.

Ето и някои интересни дела пред ЕСПЧ:

Абортът не може да бъде човешко право признато на базата на Европейската конвенция за човешките права.

Три жени, от който две ирландки и една от Литва, пребиваваща в Ирландия обжалват пред Съда нарушения на правата на човека от гледна точка на дискомфорт, преразходи и унижение, дължащи се на факта, че са били принудени да отидат в чужбина за аборт, поради забраната му в Ирландия. Позовават се на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

По същество в първите два случая, съдът отхвърля искането за защита на предполагаемото право да се абортира в собствената страна. Третият случай касае жена болна от рак подложила се на химиотерапия, противопоказна в случай на бременност, без да е знаела, че е бременна. В този случай , с единодушие, съдът изискал от Дъблин да обезщети жената с 15.000 евро, приемайки че в ирландското законодателството няма подходяща яснота в случаите на бременни жени в риск за живота. Съвместно частично особено мнение на съдиите Rozakis, Tulkens, Fura, Hirvelä, Malinverni и Poalelungi по отношение на първите два случая.

Евтаназията - кратка история

През 2011 г. тогавашният депутат от 41-то НС Любен Корнезов предлага приемането на Закон за евтаназията. Мотивите: „Всеки може би ще каже, че евтаназията не се отнася до него!? Но знае ли човек кога съдбата ще почука на вратата му? Всеки от нас се е пръкнал от небитието. Но никой не ни е питал желаеш ли да дойдеш на този свят. На тази грешна земя. Никой не ни пита искаш ли да напуснеш този земен свят и да се преселиш в отвъдното, от където никой не се е върнал. Човек като съзнателно същество трябва да има право на избор. Избор между живота и смъртта особено когато е безнадеждно болен и страданията му са непоносими. Той не е полезен на себе си в агонията си – физическа и душевна. Той е в тежест на близките си и на обществото като цяло. Животът е благо, когато си полезен, а не когато го проклинаш!“

Евтаназията е легален  метод в Холандия, Белгия, Люксембург, Франция, Швейцария, Япония, САЩ (щата Орегон). Законът „Смърт с достойнство” (Death with Dignity Act) на щата Орегон (САЩ) проправя пътя на легализацията на евтанатичната идея в държавата. Жителите на щата през 1994 г. одобряват чрез референдум. През декември 2020 г. Испания направи сериозна стъпка към легализиране на евтаназията, след като долната камара позволи на тежко болните да изберат да сложат край на живота си. На 14 декември 2020 г. Нидерландия съобщи, че узакони евтаназията на деца от една до 12 години, намиращи се в крайна фаза на нелечимо заболяване. През 2014 г. Белгия първа в света легализира доброволната евтаназия на деца.

Един от най-знаковите процеси в Англия е този на Даян Прити, страдаща от болест на двигателните неврони. След като британските магистрати отказват да позволят на съпруга ѝ да я умъртви, тя се обръща към ЕСПЧ. Там ищцата защитава тезата, че са нарушени нейните човешки права, гарантирани от чл. 2, чл. 3, чл. 8, чл. 9 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.

Седемчленният съдебен състав на съда в  Страсбург единодушно решава, че британските власти не са нарушили човешките права на парализираната 43-годишна Даян Прити, като са отказали да признаят на съпруга ѝ имунитет от съдебно преследване.

CASE OF HAAS v. SWITZERLAND

Жалбоподателят страда от сериозно биполярно разстройство в продължение на около 20 г. Жалбоподателят иска няколко психиатри да му предпишат смъртоносно лекарство (натриев пентобарбитал), но без успех. Федералният съд отхвърля неговите жалби с аргумента, че трябва да се прави разлика между правото да се решава собствената смърт - което не е така в случая - и правото на държавата или трета страна да съдействат за самоубийство. Въпреки че Съдът приема, че жалбоподателят може да е пожелал да се самоубие по безопасен и достоен начин и без ненужна болка, той все още счита, че съгласно швейцарското законодателство изискването за рецепта за получаване на натриев пентобарбитал е легитимна цел.

Всеки човек има право на живот. Всеки избира какво да прави с тялото си, тъй като това е негово неотчуждимо и неделимо право. Това разбиране винаги обаче е пораждало и ще продължава да поражда въпроса дали изборът да продължиш да живееш или да сложиш край е в разрез със закона. Същото важи и за абортите. От една страна в тялото на индивида се заражда живот, а от друга тялото е лично и неприкосновено и решенията за това, какво да правим с него са лично наши. При по-задълбочен анализ, стигаме до извода, че осъществявайки правото си на живот, индивидът се разпорежда с него като слага край на живота си. 

По тема с евтаназията, всъщност в Конституцията на Република България не се споменава опцията за достойна смърт. В световен план също няма данни тя да се урежда изрично в основния закон на държава. Затова, според експертни мнения, правото на смърт, която е достойна, е вторично право. В конституционната доктрина се казва, че ''… тълкуването на правните норми е динамичен процес, който се обуславя и от многообразието на постоянно изменящите се обществени отношения.” (Баламезов Б. Конституционен съд, София, 1999, с. 79.). Както абортът, така и евтаназията следва да бъдат прилагани спрямо разбиранията на дадено общество и в същото време не бива да се органичават правото на живот, изконното право на избор и правото на смърт. 

Още по темата

Ресторантите отварят на 1 март, а баровете и дискотеките от 1 април

Предишна новина

И Класификаторът на длъжностите в администрацията на съдилищата мина през ВСС

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.