Д-р Щерьо Ножаров:

Ефектът от съдебната реформа през последните 20 години е почти незабележим

Ефектът от съдебната реформа през последните 20 години е почти незабележим
Д-р Щерьо Ножаров

Д-р Ножаров, измина една доста трудна година, в която предизвикателствата пред правния ред и съдебната система в България бяха огромни. Каква е оценката Ви за справянето в кризата?

През изтеклата 2020г., съдебната система беше подложена на комбиниран натиск от външен и вътрешен характер. Външният натиск беше под формата на глобалната пандемия, която подложи на изпитание цялото общество, икономиката, здравната, образователната, фискалната и други системи от публичен характер. Това доведе до ескалация на напрежението не само в България, но и в редица държави по света.

От друга страна, дълго отлаганите реформи в редица публични сектори в България доведоха до общо недоволство, което както винаги засегна и темата за съдебната система. Конкретно, това са проблемите в енергетиката, здравеопазването, отделни подсектори на транспорта, силното разрастване на публичната администрация през последните 10 години. Съдейки чисто ретроспективно, отклоняването на общественото внимание от тези проблеми често е ставало с искания за поредната реформа на съдебната система.

Тъй като читателите на „Правен свят“ са високообразовани професионалисти, които обичат фактите, нека представим малко актуална статистика на Световната банка:

Графика 1: Индикатор: „Върховенство на закона“ за периода 2000-2019г.

 

Източник: Световна банка (2020).

Краткият извод от анализа на статистическите данни на Световната банка за индикатора „Върховенство на закона“ е, че реформите на съдебната система през последните 20 години в България не са дали никакъв резултат. България поддържа едно и също сравнително ниво, докато съседните ни държави - Румъния и Сърбия подобряват своите показатели. Сърбия ни настигна, а Румъния ни изпревари. Трябва да си зададем въпроса, защо е така? Защо в периода 2000-2019г. не сме постигнали забележим напредък?  Всички които следят процесите в съдебната система знаят, че през този период се реализираха няколко опита за мащабна реформа. Няма да се спирам подробно на това, защото читателите на Вашето издание са добре запознати. Можем да посочим само периодите: имаше опити за реформа първо в предприсъединителния период, после малко след присъединяването ни към ЕС, също и в последните няколко години. Включително с промени в Закона за съдебната власт, процесуалните закони и т.н. Това са поне три опита за мащабна реформа през последните 20 години. Всички тези опити бяха свързани с много медиен шум, обществено напрежение, дори променени човешки съдби на засегнатите магистрати и в крайна сметка ефектът според статистическите показатели на Световната банка е незабележим. При условие, че още от 2000-та година положението е без особена промяна, можем ли да обвиняваме някой от сегашните представители на съдебната и изпълнителната власт за това?

Най-важно е да си направим изводите как да продължим успешно напред и да следваме опита на държавите, които успяват. Румъния например създаде силна прокуратура, която показа, че недосегаеми пред закона няма и успя видно от статистиката на Световната банка. Наистина и там в началото процесът беше свързан с голямо напрежение, защото бяха засегнати големи (политически и бизнес) интереси. Румъния също така постави реформата на обективна основа, а не на страстите. Това означава, че реформата на съдебната система не трябва да е самоцел, не трябва да се прави за международен отчет. Тя трябва да бъде измервана с индикатори, свързани с подобряване на институционалната бизнес-среда, общата ефективност на публичния сектор и т.н. - така както се прави в развитите демокрации.

Като заговорихме за реформи и промени, със страшна сила виси от години и въпросът за прекрояването на съдебната карта. Видя се, че прокуратурата предприе сериозни усилия в тази насока, при това без особени сътресения. Не така обаче стои въпросът по отношение на съдилищата. На какво, според Вас, се дължи тази бавна скорост, с която се движат реформите в съда?

Вашите читатели са запознати с този процес и няма да преразказвам какво означава прекрояване на съдебната карта, какво предприе прокуратурата в тази насока и какви са няколкото варианта, които се обсъждат. Ще съсредоточа отговора си върху акцента на въпроса: на какво се дължи тази бавна скорост с която се движат реформите в съда относно прекрояването на съдебната карта. Тук отново предпочитам първо да представя малко безспорна статистика. Този път на ЕС. За целта ще използвам данни от  „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.“ [COM(2020) 306 final]. България е на първо място в ЕС по общ размер на общите държавни разходи за съдилищата - като % от БВП (стр.39 от цитираното табло на ЕС, българска версия). Тук трябва да посочим, че по същия показател, измерен спрямо човек от населението, стоим в трета група, но причината за това е обърнатата възрастова структура (застаряващо население). А демографския срив и увеличена миграция скоро ще влошат и този показател. България е на трето място в ЕС по показателя: „Възнаграждения и заплати на съдиите и съдебните служители“ в структурата на съдебните разходи (стр.40 от цитираното табло на ЕС, българска версия). България е на четвърто място в ЕС по Брой на съдиите, на 100 000 души от населението (стр.41 от цитираното табло на ЕС, българска версия). А демографският срив ще увеличава относителното тегло на същия брой съдии спрямо свиващото се (застаряващо и мигриращо) население. Тези обективни статистически данни на ЕС сами подсказват отговора на Вашия въпрос. Системата е стигнала бюджетните граници на обезпечаването с финансов и човешки ресурс. От друга страна има обществено недоволство и натиск за повишаване на нейната ефективност. Това води до единствения възможен изход: трансформация без възможност за по-голямо разширяване на човешкия ресурс или увеличаване на финансовия. Доколкото прекрояването на съдебната карта води до промяна на привилегии, ръководни позиции, социален статут в една добре финансирана система, това предизвиква напрежение. В същото време продължава общественият натиск за оптимизиране на публичните разходи и за повишаване на ефективността на съдебната система. Все пак, наказателните дела са 35% от общия брой и очевидно не можем винаги да обвиняваме прокуратурата за неефективността на системата. Какво се случва с останалите 65%?

През Новата 2021 г. обаче предстоят може би много повече предизвикателства, отколкото преживяхме през изминалата. Сред основните въпросителни, които все още стоят, е тази за електронното правосъдие в България. Крачки в тази посока се правят, но отстрани изглеждат доста малки и неуверени. Ще успеем ли да изпълним очакванията на Европейската комисия, да станем модерна и дигитална държава?

Глобалната пандемия ускори дигитализацията на публичните услуги. Много ведомства от изпълнителната власт увеличиха броя на публичните услуги към гражданите и бизнеса. Отделно, сектори като образование, здравеопазване, фискални дейности преминаха в голяма степен на пълен дигитален режим. Това се отрази на обществените възприятия за дигитални възможности. Докато преди за гражданите и фирмите това беше екзотична тема, вече не е така. Те не само имат очаквания, а дори и изисквания да бъдат потребители на дигитални услуги. Това поставя съдебната власт в положение в което тя да отговори на тези обществени очаквания и да трябва да въведе скоростно все повече дигитални услуги. Вече не е достатъчна само възможността за следене на хода на съдебния процес. Страните в него вече изискват алтернативна дигитална възможност за всички процесуални действия, които до момента се извършваха аналогово.  В резултат на плана за възстановяване от пандемията на ЕС има налично европейско финансиране, което обезпечава този процес и не може да има оправдания за забавянето му. Тук има няколко особености. От една страна, вероятно съдебната администрация се притеснява мащабното въвеждане на дигитални услуги да не доведе до съкращения. Също и контролът върху нейната дейност ще нарасне.

От друга страна, магистратите биха били доволни от същественото ускоряване на процесуалните действия в резултат на дигитализацията. В допълнение, развитието на софтуера би облекчило тяхната работа. Редица базови проверки на дигитални процесуални действия биха се извършвали автоматично, което ще спести много време за по-сложните неща. Така ще се отсеят и адвокатите, които използват (неетично) стратегическо поведение, базирано на отлагане на делата или опорочаване на процесуалните действия.

Д-р Ножаров, Вие бяхте в екипа от експерти, които изготвиха пакета от промени в НПК за намаляване на формализма в наказателния процес. Бяхте обвинени, че целите да улесните прокуратурата да внася обвинителни актове. До какво следва да доведат реално предложените изменения и виждате ли политическа воля тези идеи да станат реалност?

Проектът беше подготвен от компетентен екип, който комбинираше знанията и опита на научни работници и магистрати. Бях много учуден, когато прочетох в медиите, че не бил осигурен публичен достъп до анализите, които стоят в основата на пакета от промени на НПК. Аз дори публикувах в две медии резултатите от моя анализ (вестник „24 часа“: в сайта - 27.10.2020г. и дори в хартиения брой, както и във Вашето издание „Правен свят“ на същата дата- 27.10.2020г.). Това лесно може да се провери. Вътре са посочени конкретни членове, алинеи, имена на нормативни актове, номера на съдебни решения. Пълната информация, която е необходима за проверка на достоверността на моите изводи. Вярвам в публичността, в обществения контрол и именно заради това се надявах, ако има конкретни въпроси или критики към публикуваните резултати от моя анализ-щях да отговоря. Но за съжаление дебатът се съсредоточи върху институцията, която представя на общественото внимание експертното предложение-прокуратурата, а не върху нуждата от такава промяна.

Ако се абстрахираме от институцията, която е представила предложението за промяна на НПК, нека си зададем следните въпроси:

1) Има ли нужда от промяна на действащия НПК?

2) Отговаря ли действащият НПК на аналогичната уредба в държавите-членки в ЕС, които имат утвърдени правни традиции в тази област?

3) Защо има толкова много протести на пострадали или техните близки в последните години, които претендират, че се налагат несправедливи наказания на извършителите? Важни ли са за нашето общество правата на пострадалите и техните близки, важно ли е тяхното усещане за ефективност на НПК? Това, че статистически има много осъдителни присъди означава ли, че в повечето случаи е наложено справедливо наказание?

Списъкът с въпроси може да бъде много голям, но нека си отговорим на тези. Ако сочат необходимост от промяна, какво значение има кой е разработил проекта за тази промяна? Не е ли по-важно - първо да се отсеят безспорните предложение които могат да имат положителен ефект. Спорните да се дискутират експертно и обосновано - част от тях също могат да бъдат допълнени или променени, така че да останат. В противен случай, протестите на пострадали и техните близки ще продължат, масовото усещане за несправедливост ще продължи да подронва принципа за върховенство на закона. Чувството за безнаказаност е онова което води до толкова жертви на транспортни катастрофи, масово (пре)застрояване и увреждане на природни и културно-исторически защитени територии и т.н. Възможно ли е да съществува ефективен НПК без ефективно предупредително и възпиращо въздействие върху обществото?

На финала, каква очаквате да е годината за законодателния орган и за съдебната система? Мини по полето има много.

Обичайно, в изборни години дебатите се изместват към политически теми. А тази година се очакват редовни избори за няколко от публичните институции и за един от органите на съдебната власт. От една страна, това ще повиши говоренето за необходимостта от продължаване на реформата в съдебната система. Но от друга страна, дебатът ще трябва да се води на разбираем за масовата публика език, което предполага, че едва ли ще се навлиза в голяма конкретика и експертна обоснованост. В съчетание с пандемията от която ще излезем най-рано октомври (по международни прогнози), дневният ред на политическия дебат ще бъде насочен повече към възстановяване на икономиката, безработица и здравеопазване. Въпреки това, искрено се надявам да остане време за експертен дебат и законодателни изменения на НПК, които да доведат до преодоляване на излишния формализъм в него.

Д-р Щерьо Ножаров е асоцииран изследовател в Център за приложно-правни изследвания и практики и редовен преподавател в УНСС. Той е автор на научни публикации, които са  реферирани и индексирани в най-престижните световни информационни ресурси като SCOPUS (Elsevier) и Web of Science (core collection), където е и цитиран. Канен е за съавтор и е цитиран от престижни международни институции, като ООН, ЕБВР и други. Също така е адвокат в САК от 2013 г.

Още по темата

Върховенството на закона и основните принципи на ЕС. Част първа – общ преглед и историческо развитие

Предишна новина

Ползваме 5% отстъпка за деклариране и плащане на годишен данък до 31 март

Следваща новина

Коментари

16 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.