Докладът за върховенството на закона: Европейската комисия поощри антикорупционната политика на България

Докладът за върховенството на закона: Европейската комисия поощри антикорупционната политика на България
снимка:БГНЕС

Европейската комисия публикува първия Доклад относно върховенството на закона, обхващащ целия ЕС.

Днешният доклад включва информация от всяка държава членка и обхващакакто положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС. Той показва, че много държави членки имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област.

В него се отчитат също така съответните промени, произтичащи от извънредните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса. Докладът обхваща четири основни стълба, силно свързани с върховенството на закона: националните правосъдни системи, уредбата за борба с корупцията, плурализма и свободата на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление.

Целта на новия Доклад относно върховенството на закона е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже ка квърховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви: „Върховенството на закона и споделените ни ценности са основата на нашите общества. Те са част от нашата общ аидентичност като европейци. Върховенството на закона защитава хората от правото на силния. Въпреки че в ЕС имаме много високи стандарти в областта на върховенството на закона, съществуват и редица предизвикателства. Европейската комисия ще продължи да работи с националните органи за намирането на решения, които да гарантират ежедневните права и свободи на хората.“

Заместник-председателят по въпросите на ценностите и прозрачността Вера Йоурова заяви:„Днес ние запълваме съществен пропуск в нашия инструментариум в областта на върховенствотона закона. В новия доклад за първи път се прави преглед на всички държави членки по еднакъв начин, за да бъдат установени тенденциите в областта на върховенството на закона и да се помогне за предотвратяването на появата на сериозни проблеми. Всеки гражданин заслужава да има достъп до независими съдии, да се радва на свободни и плуралистични медии и да бъде уверен, че основните му права се зачитат. Само тогава можем да се наречем истински Съюз от демокрации.“

Комисарят по въпросите на правосъдието и потребителите Дидие Рейндерс заяви: „Новият Доклад относно върховенството на закона поставя началото на открит и редовен диалог с всяка държава членка, като по този начин можем да споделяме добри практики и да предотвратяваме проблемите, преди те да са се затвърдили. Целта е да се изгради истинска култура на върховенство на закона в целия Европейски съюз и да се предизвика истински дебат на национално равнище и на равнище ЕС.“

Основни констатации относно ситуацията на върховенството на закона в държавите членки

Правосъдни системи

Редица държави членки предприемат реформи за укрепване на независимостта на съдебната власт и намаляват на влиянието на изпълнителната или законодателната власт върху нея. Това включва и държави членки, в които независимостта на съдебната власт по традиция се смята за голяма или дори много голяма. Специфичните за отделните държави оценки показват, че независимостта на съдебната власт продължава да буди притеснения в определени държави членки, някои от които доведоха до производства за установяване на нарушения или до процедури по член 7, параграф 1 от ДЕС. Осигуряване на подготвеността на правосъдните системи за цифровата ера също представлява предизвикателство за целия ЕС, а настоящата пандемия е допълнителен стимул за ускоряване на необходимите реформи, свързани с цифровизацията.

Уредба за борба с корупцията

Няколко държави членки са приели всеобхватни стратегии за борба с корупцията, докато други са в процес на изготвяне на такива стратегии. Ефективното им прилагане и мониторингът продължават да бъдат от ключово значение, за да се гарантира напредък. Много държави членки също така са предприели или предвиждат предприемането на мерки за укрепване на уредбата им, отнасяща се до предотвратяването на корупцията и до въпросите, свързани с почтеността, а някои държави членки са приели мерки за укрепване на капацитета на системата за наказателно правосъдие за борба с корупцията. В тази връзка Комисията дава за пример и България, като посочва, че у нас: „където реформата на нейните правни и институционални антикорупционни рамки е довела до подобрено сътрудничество между съответните органи, но остават важни предизвикателства, преди тези институции да могат да изградят солидна репутация на безпристрастност, обективност и независимост“.

От друга страна, ефективността на наказателните разследвания, наказателното преследване и постановяването на присъди по дела за корупция, включително за корупцията по високите етажи на властта, все още е проблематична в доста държави членки.

Свобода и плурализъм на медиите

Гражданите на ЕС като цяло се радват на високи стандарти за свобода и плурализъм на медиите. Особено по време на пандемията от коронавирус медиите доказаха, че играят важна роля в борбата с дезинформацията. Въпреки това в доклада се изразяват притеснения относно ефективността и наличието на подходящи ресурси, както и относно рисковете от политизиране на медийните органи в някои държави членки. В оценките на някои държави освен това са отбелязани случаи, в които са изразени сериозни притеснения по повод на политическия натиск върху медиите. Накрая, в редица държави членки журналисти и други лица, работещи в медиите, са обект на заплахи и нападения, свързани с работата им, въпреки че някои държави също така са разработили практики и са създали структури и мерки за подкрепа и защита на журналистите.

Взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите

Принципът на взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите стои в основата на върховенството на закона и гарантира, че властническите правомощия, упражнявани от всекидържавен орган, подлежат на демократичен надзор. В редица държави членки са започнати конституционни реформи с цел укрепване на механизмите за взаимосвързаност и взаимоограничаване на институциите.

Множество държави членки са въвели също така системни политики за приобщаване на заинтересованите страни и за гарантиране на това, че структурните реформи са резултат от широки обществени обсъждания. Същевременно докладът показва, че прекомерното прибягване до приемането на законодателство по ускорена процедура и на извънредно законодателство може да породи притеснения за върховенството на закона. В целия ЕС гражданското общество продължава да бъде ключов фактор за защитата на върховенството на закона и в повечето държави членки съществува благоприятна и подкрепяща среда за гражданското общество. Съществуват обаче примери за гражданско общество, натъкващо се на сериозни предизвикателства в някои държави членки в резултат на законодателни актове, ограничаващи достъпа до чуждестранно финансиране, или кампании за оклеветяване.

Извънредни мерки, предприети в контекста на коронавируса

Пандемията все още не е отминала и в редица държави членки все още се прилагат извънреднимерки или извънредно положение. В доклада се посочват някои от въпросите, повдигнати врамките на националните дебати и правната и политическата реакция на кризата. Например промяната или спирането на действието на обичайните национални механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на властите може да постави особени предизвикателства пред върховенството на закона. Същевременно има няколко добри примера, при които решенията на националните съдилища или участието на омбудсмана са оказали положително въздействие върху предприетите извънредни мерки. Комисията ще продължи да извършва мониторинг до постепенното премахване на извънредните мерки.

Следващи стъпки

Докладът относно върховенството на закона ще допринесе за провеждането на по-широкия дебат относно върховенството на закона на европейско и национално равнище. Комисията се надява да си съдейства с Европейския парламент и Съвета по въпросите на върховенството на закона и смята, че този доклад съставлява солидна основа за по-нататъшната междуинституционална работа. Комисията също така приканва националните парламенти и националните органи да обсъдят доклада, включително неговите глави по държави, и да потърсят подкрепа един от друг, като израз на насърчение за продължаване на реформите и приемане на европейската солидарност.

Съответните заинтересовани страни на национално равнище и на равнище ЕС също следва да бъдат приобщени. Като се опира на резултатите от диалога около изданието от 2020 г. на Доклада и на опита, придобит през първата година от функционирането на европейския механизъм за върховенствотона закона, Комисията ще започне да подготвя доклада за 2021 г. и ще поддържа импулса за повишаване на устойчивостта на върховенството на

Първият ежегоден Доклад относно върховенството на закона е една от основните инициативи в Работната програма на Комисията за 2020 г. и е част от всеобхватния европейски механизъм завърховенството на закона, обявен в Политическите насоки на председателя Фон дер Лайен. Той е резултат от тесен диалог с националните органи и заинтересованите страни и обхваща всички държави членки. Качествената оценка, извършена от Комисията, поставя акцента върху значими събития от януари 2019 г. насам и осигурява съгласуван подход чрез прилагане на една и съща методика към всички държави членки, като в същото време отчита по пропорционален начин събитията.

В частта за България

„Съдебната реформа в България е постепенен процес с важни последици за съдебната независимост и общественото доверие. Остават предизвикателствата, особено по отношение на необходимостта от финализиране, като се вземе предвид становището на Венецианската комисия, процесът на реформа, започнал през 2019 г. по отношение на правните процедури относно ефективната отчетност и наказателната отговорност на главния прокурор. Съставът и функционирането на Висшия съдебен съвет и неговия инспекторат също са предмет на допълнителен дебат, което води до нови предложения за реформи. По-общо се съобщава, че нападенията срещу съдебната власт се увеличават без адекватна реакция на компетентните органи. Отменени бяха противоречиви разпоредби относно автоматичното спиране на магистратите в случай на наказателно разследване и задължението на магистратите да декларират членството си в професионални организации“. Това гласят част от констатациите в доклада в частта относно България.

По отношение на страната ни се подчертава, че през 2017 и 2018 г. България извърши цялостна реформа на своите правни и институционални антикорупционни рамки. „Реформата доведе до подобрено сътрудничество между съответните органи. През първата половина на 2020 г. бяха започнати редица разследвания на високо равнище и бяха повдигнати обвинения по редица дела. Новите реформи осигуряват публичен достъп до декларациите за собственост и интереси на висши държавни служители, което може да се счита за добра практика“, констатират от ЕК.

„Предстои да се установят солидни рекорди на окончателните присъди по дела за корупция на високо ниво. По-добрата и ефективна комуникация по отношение на разработването и прилагането на антикорупционната стратегия би била от полза. Важно е властите да разполагат с достатъчно ресурси, за да могат да се борят ефективно с корупцията. Съществува правна рамка за конфликт на интереси, но все пак съществуват опасения по отношение на лобирането, което остава нерегламентирано от закона, както и прозрачността и предвидимостта на законодателния процес в страната“, казва още докладът относно България.

Що се отнася до медийния плурализъм, в доклада на ЕК се посочва изрично, че българската правна рамка се основава на набор от конституционни гаранции и законодателни мерки, като Закона за радиото и телевизията. Регулаторният орган за аудиовизуални медии (СЕМ) се счита за независим и прозрачен за своите дейности, но на Органа липсват ресурси за ефективно изпълнение на задачите му. Липсата на прозрачност на собствеността върху медиите се счита за източник на безпокойство.

„Въпреки ограничените ресурси, функционирането на националните институции по правата на човека продължава да се подобрява“, пише още в доклада.

Качеството на юристите в съдебната система е гарантирано благодарение на законодателните изменения в последните години

Предишна новина

Столичните адвокати вече няма да плащат разноски за обработка на документи

Следваща новина

Коментари

11 Коментара

  1. 11
    Репортаж на ARD от 4.10. за правната система в РБ | нерегистриран
    0
    0

    https://www.daserste.de/information/politik-weltgeschehen/europamagazin/videos/bulgarien-dauerdemonstration-gegen-korrupte-regierung-video-100.html

  2. 10
    | нерегистриран
    2
    0
    До коментар #9 от "протестърите просят дарения | нерегистриран":
    Д-р Гунев, какво е Антикорупционният фонд и как работи той? Как се финансира АКФ? Фондът е основан с финансиране от Фондация „Америка за България“, но през последната година предприехме различни стъпки за разширяване на финансирането от по-широк кръг от дарители. Другият източник на финансиране беше фондация „Отворено общество“. Сега работим по международен проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Също така с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ разработихме съвместно един инструмент, с който да следим в каква степен прокуратурата и разследващите органи разследват корупцията на високо ниво. Получихме подкрепа и от фондация „Фридрих Еберт“. Имаме и няколко съвместни инициативи с нидерландското правителство, като сега работим по проект за прилагането на Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото.През 2016 г. Антикорупционният фонд получава от фондацията „Америка за България“ финансова инжекция от 902 960 лева. Рекордният грант е по програма "Гражданско общество и демократични институции". Това е същата програма, по която се финансира Българският институт за правни инициативи, в чието създаване е участвал лидерът на "Да, България" Христо Иванов, както и "Икономедиа" на Иво Прокопиев.

    Всичко което си написал, ако е вярно, е прекрасно.
    Способните и достойните трябва да се насърчават.
    Браво на Америка за България.

  3. 9
    протестърите просят дарения | нерегистриран
    1
    -7

    Д-р Гунев, какво е Антикорупционният фонд и как работи той? Как се финансира АКФ? Фондът е основан с финансиране от Фондация „Америка за България“, но през последната година предприехме различни стъпки за разширяване на финансирането от по-широк кръг от дарители. Другият източник на финансиране беше фондация „Отворено общество“. Сега работим по международен проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Също така с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“ разработихме съвместно един инструмент, с който да следим в каква степен прокуратурата и разследващите органи разследват корупцията на високо ниво. Получихме подкрепа и от фондация „Фридрих Еберт“. Имаме и няколко съвместни инициативи с нидерландското правителство, като сега работим по проект за прилагането на Директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения на правото.През 2016 г. Антикорупционният фонд получава от фондацията „Америка за България“ финансова инжекция от 902 960 лева. Рекордният грант е по програма "Гражданско общество и демократични институции". Това е същата програма, по която се финансира Българският институт за правни инициативи, в чието създаване е участвал лидерът на "Да, България" Христо Иванов, както и "Икономедиа" на Иво Прокопиев.

  4. 8
    | нерегистриран
    4
    0

    Поощри? Сериозно?

  5. 7
    Сталкер | нерегистриран
    7
    0

    Войната е мир!
    Свободата в робство!
    Невежеството е сила!*

  6. 6
    ************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 5
    *************************** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  8. 4
    *** | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  9. 3
    ********************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 2
    ********************* | нерегистриран

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  11. 1
    голямото поощряване | нерегистриран
    29
    0

    "Българите протестират заради липсата на наказания за политическата корупция, съдебната система продължава да не е напълно реформирана. Има забележими връзки между политици и медии, макар те да не са официализирани, пише в документа".
    "Не са приключили законодателните процедури, свързани с ефективната отчетност на главния прокурор. Допълва се, че остават нерешени въпросите, породили тревога при съставянето на Висшия съдебен съвет и неговия Инспекторат".

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.