Александър Николов, председател на сдружение на администрацията в органите на съдебната власт:

Именно сега е точният момент отложената през лятото съдебна ваканция да бъде осъществена

Именно сега е точният момент отложената през лятото съдебна ваканция да бъде осъществена
Александър Николов, председател на САОСВ

Ситуацията с епидемията от COVID-19 става все по-притеснителна, не само в национален, а в световен мащаб. Броят на новозаразените в България продължава да нараства, за огромно съжаление и този на жертвите - също. В тази усложнена и комплицирана епидемична обстановка съдилищата продължават да работят, а съдебните служители да бъдат, заедно с магистратите, част от най застрашените групи.

''Правен свят'' потърси Александър Николов, председател на най-голямата съсловна организация, представляваща съдебните служители – Сдружение на администрацията в органите на съдебната власт (САОСВ), за коментар, дали се спазват мерките за безопасност, как се чувстват служителите в системата и има ли какво според него да се подобри с цел опазването на здравето им.

Г-н Николов, като председател на Сдружението на администрацията в органите на съдебната власт, имате ли поглед на това дали се спазват противоепидемичните мерки от органите на съдебната власт?

Моите лични наблюдения като адвокат от една страна и от разговорите, които ежедневно провеждам с членовете на САОСВ, оставам с впечатление, че въведените общи задължителни противоепидемични мерки се спазват, както от магистратите, така и от съдебните служители. В този смисъл във всички органи на съдебната власт се спазва изискването за носене на предпазни маски и/или предпазни шлемове, честа дезинфекция на ръцете, ежедневно проветряване и почистване на помещенията. Проблемът, който обаче остава нерешен, е невъзможността да бъде ограничено струпването на много хора на едно място и съответно спазването на препоръчителната дистанция от 2 метра. Особено ярък пример за това са високонатоварените съдилища, в които ежедневно се разглеждат в открито съдебно заседание стотици дела. Като добавим към това и факта, че в една сграда най-често се помещават повече от един орган на съдебната власт, ясно се вижда, че струпването на много хора е неизбежно. А това от своя страна намирам, че е факторът, който влияе най - съществено за разпространението на заразата.

Знаете ли дали има ли много заболели от корона вирус служители в системата?

Броят на заболелите магистрати и съдебни служители расте лавинообразно. Не бих могъл да се ангажирам с конкретни данни за цялата съдебна система, но статистиката представена за административните съдилища е силно притеснителна - близо 5% от съдиите и съдебните служители са заразени с COVID-19 или са контактни на лице, заразено с COVID-19. Ако приемем, че тези стойности са представителна извадка за цялата съдебна система, то струва ми се, че системата е поставена под сериозен риск.

Според Вас нужни ли са още мерки и ако да - какви?

Определено съществуващите задължителни противоепидемични мерки не могат да ограничат или забавят разпространението на COVID-19 в органите на съдебната власт. Основната причина, както вече посочих, е, че при сегашните мерки не може да бъде ограничено струпването на много хора на едно място. Това от своя страна води като последица и до експоненциално нарастване на броя на заразените. Мисля си, че сега е настъпил критичният момент, в който да бъде даден отговор на следния въпрос:

Tрябва ли да бъдат взети необходимите мерки за ограничаване на струпването на граждани в органите на съдебната власт, като основен фактор за разпространението на COVID-19 или заразяването трябва да бъде оставено на естествените процеси в обществото?

Трябва ли да бъдат взети необходимите мерки за ограничаване на струпването на граждани в органите на съдебната власт, като основен фактор за разпространението на COVID-19 или заразяването трябва да бъде оставено на естествените процеси в обществото?

Аз съм категоричен, че трябва да бъдат взети решителни мерки за намаляване на заболеваемостта, изразяващи се в ограничаване провеждането на открити съдебни заседания за определен период. Това би могло да се случи, като съдилищата излязат в съдебна ваканция от 15 ноември до 31 декември 2020 г., каквато идея вече беше медийно представена и подкрепена от Съдийска колегия на ВСС или да се даде правомощие на административните ръководители сами да преценяват какви мерки да предприемат с оглед ситуацията и заболеваемостта на съдии и служители  в съответния орган на съдебна власт. Следва да се има предвид, че съдебната ваканция е период през годината, в който се ограничава броят на откритите съдебни заседания, което по никакъв начин не означава, че работата в органите на съдебната власт спира. В този период продължават да се провеждат закрити и разпоредителни заседания по делата, продължават да се постановяват съдебни актове, продължават да се извършват процесуални действия по делата и т.н. Предвид факта, че през 2020 година съдебната ваканция беше отложена и през целия летен период бяха провеждани открити съдебни заседания, считам, че именно сега е точният момент отложената съдебна ваканция да бъде осъществена. По този начин чрез намаляване обема на откритите съдебни заседания в този тежък момент, ще се намали значително рискът  от заразяване с вируса, респ. разпространението му в обществото. Моето мнение е, че трябва да намери и осигури разумният баланс от една страна да се ограничи физическото присъствие на хора в съдилищата, а от друга – да се гарантира реално участие на страните и процесуалните им представители по делата, които баланс е труден. Превес трябва да дадем на това да запазим здравето и живота на магистрати ,служители и страни в процеса. От друга страна обаче считам, че в настоящата ситуация в страната и усилията на всички институции следва да бъдат насочени към търсене на разумен баланс и намиране на адекватни решения за осигуряване на достъп до правосъдие и справедлив съдебен процес в разумни срокове за българските граждани от една страна и опазване на здравето и живота им от друга. В този смисъл акцентът следва да се постави върху спешното приемане на необходимите за това промени в процесуалните закони, които да регулират правилата за упражняване на процесуални права в електронна форма.

Във времена на епидемия от COVID -19, когато електронното правосъдие е повече от необходимо, как ще коментирате реакцията на съдии и служители срещу Единната информационна система на съдилищата (EИСС)?

Въпросът има много страни. От една страна съдии и служители бяха съвършено прави да протестират и да не искат да работят с новата система в първоначалния и вид. Напълно ги разбирам и подкрепям. От друга страна според мен ЕИСС е качествено нов скок в развитието на информационните системи, чрез която ще функционира в бъдеще съдебната система. Разбира се, като при всяко ново нещо, недостатъците преобладават в момента. Отричането на ЕИСС като изключим проблемите свързани с техническите функционалности, който съм убеден че ще бъдат отстранени , най-много се дължи на нейното непознаване и нежеланието да се приеме новото. Също така негласно съществува  и един страх при съдебните служители една част от тях да не загубят работата си  при внедряването и в съдилищата с оглед електронизирането на процесите. Искам да ги уверя, че това няма да се случи. Системата ще даде единствено възможност да се повиши ефективността на работата на магистрати и съдебни служители чрез спестяване на време и оптимизиране на работния процес.

В тази връзка като професионална организация, какви стъпки предприехте за модернизация на съдебната администрация?

Имаме яcнa ĸoнцeпция за това какви промени са необходими да се направят в съдебната администрация. В момента сме в процес на изготвяне на Стратегия за съдебната администрация, но сме обвързани с  въпросът за прекрояването на съдебната карта по отношение на обсъжданите модели за съдилищата, както и за ефективното въвеждане на ЕИСС. Необходимо е Съдийската колегия да направи избор на конкретен модел за брой съдебни райони и съдилища и едва след това да се синхронизира и промяната на нормативната уредба за съдебната администрация. Време е за единен подход и да направим така, че да можем да използваме ресурсите на цялата система. Ще ви дам конкретен пример за това. Предвид факта, че всеки административен ръководител е утвърдил различни вътрешни правила за работа в ръководения от него съд, към настоящия момент съществуват множество различни правила и процедури, касаещи една и съща по своя характер дейност, поради което администрациите в отделните съдилища процедират по различен начин в идентични ситуации. Това е предпоставка за създаване не само на различна административна практика, но много често и на противоречива такава, което, от своя страна, води до усещането за разделност, а не за единство на съдебната система и понижава общественото доверие в институцията на съда. Нашето желание е да бъде осигурено създаването на ясни, ефективни и ефикасни процедури и правила за работата на съдилища, като по този начин ще се осигури предвидимост и последователност в работата на съдилищата. Това е предпоставка за подобряване на организацията на работните процеси и повишаване на общественото доверие. Разнородната практика на съдилищата по отношение на дори елементарни процеси като например достъп до делата, възможности за дистанционни справки по делата, възможност за заплащане на такси и др. подобни, създават усещането за хаос в съдебната система, където всеки съд се възприема от обществеността като напълно отделна институция. Лицата, които упражняват правни професии и чието ежедневие е свързано с работа с различни съдебни администрации са принудени да изучават различните практиките на отделните съдилища и да реорганизират собствените си работни процеси спрямо тези различни практики. Още по-затормозяващо е това за гражданите и бизнеса, които не ползват правни услуги, а самостоятелно контактуват със съдилищата. С оглед всичко казано до тук в момента сме си насочили усилията си върху документи независещи от други процеси. Такива са  Методика за атестиране, правила за назначаване, механизъм за кариерно израстване и много други. Всичко това е дълга тема и предмет на друг разговор.

Г-н Николов говорите за единствено за съдилища, а къде остава прокуратурата в случая?

Знаете, че прокуратурата е единна и централизирана и този въпрос с унификацията до голямата степен е разрешен и се менажира от администрацията на главния прокурор. Предполагам,че и там има върху какво да се работи, но до момента с много малки изключения сме били сезирани за проблеми от наши членове работещи в държавното обвинение въпреки реформата която се провежда там.

Още по темата

Столичните адвокати: Съдебна ваканция ще ограничи непропорционално правата на гражданите

Предишна новина

Сводници пращат пари от Италия, кълнат се в съда, че брали броколи

Следваща новина

Коментари

49 Коментара

  1. 4
    соломон | нерегистриран
    26
    -8
    До коментар #3 от "Абе | нерегистриран":
    Имаше и заключени.

    Да, имаше заключени, за да не се позволява на адвокатите да се разхождат из коридорите и канцелариите като из парка, но работата не спря и за една минута. Явно че адвокатите много им липсва това да влизат от кабинет в кабинет, ту при някой секретарка, ту при някой съдия, ту при някой прокурор, да носят така между другото по някой кутия бонбони и бутилки, да си поговорят, да покажат близост, че и за някое дело да поразпитат. Е, това го няма вече и е чудесно. Всичко с молби - лично, по пощата, по мейл, какво повече от това искат.

  2. 3
    Абе | нерегистриран
    16
    -12
    До коментар #2 от ". | нерегистриран":
    Нали не си мислите, че съдилищата заключиха на 13.03. и отключиха на 13.05?! Това, че не разбирате как работят съдилищата, не Ви дава право да кометирате със злорадство. И не, никой не си е почивал 2 месеца, 1 месец или 2 седмици - нито съдии, нито служители. Само не забравяйте, че съдиите не са касиерки в мола. Не, че падат свише и ги е осенила Божествената премъдрост, но все пак са ограничена бройка - 20 % да излязат от строя и делата ще се отсрочат не за март, а за 2021.

    Имаше и заключени.

  3. 2
    . | нерегистриран
    28
    -9

    Нали не си мислите, че съдилищата заключиха на 13.03. и отключиха на 13.05?! Това, че не разбирате как работят съдилищата, не Ви дава право да кометирате със злорадство. И не, никой не си е почивал 2 месеца, 1 месец или 2 седмици - нито съдии, нито служители. Само не забравяйте, че съдиите не са касиерки в мола. Не, че падат свише и ги е осенила Божествената премъдрост, но все пак са ограничена бройка - 20 % да излязат от строя и делата ще се отсрочат не за март, а за 2021.

  4. 1
    | нерегистриран
    20
    -24

    Каква съдебна ваканция? Съдебната ваканция беше през март и април. Вие тогава не си ли взехте отпуска?
    Тогава съдилищата бяха затворени, и тогава е било редно отпуските да се изразходват, а не да си ги пазят, без да се явяват 2 месеца на работа.

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.