Безвъзмездният труд в полза на обществото – крачка напред или назад

Безвъзмездният труд в полза на обществото – крачка напред или назад
снимка:БГНЕС

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания:

а) обществено порицание;

б) глоба;

в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За административно нарушение, извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда наказание безвъзмезден труд в полза на обществото, което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Безвъзмездният труд е труд, който се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на наказания.

(2) Продължителността на наказанието безвъзмезден труд в полза на обществото не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години.

В последното си парламентарно заседание народните представители приеха с гласовете на управляващото мнозинство промени в Закона за административните нарушения и наказания, с които в чл.13 ал.2 се предвиди нов вид наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото. От анализа на приетия текст следва изводът, че това наказание може да се прилага както самостоятелно, така и кумулативно с други наказания – обществено порицание, глоба, временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Инициативата за тези законови промени е на депутати от управляващия коалиционен партньор на ГЕРБ – Обединени патриоти. В редица интервюта техни представители обясняваха, че тези промени са залегнали още в предизборната им програма през 2017г. и сега просто им е дошъл редът и са приети в рамките на настоящото НС.

Преди да анализирам по-детайлно промяната в ЗАНН не мога да не обърна внимание на обстоятелството, че макар и обнародвана в ДВ на 22.12.2020г., промяната влиза в сила след година – 23.12.2020г. – срок  изключителен дълъг и нетипичен. Следва да се отбележи и фактът, че дори е възможно тази промяна преди да влезе в сила след година, да бъде отменена от следващото НС, което, според социолозите, по-скоро ще е разнородно и с участието на няколко нови формации. От мотивите на инициаторите на промените не става ясно защо е нужен толкова дълъг срок, за да разбере обществото и да се настрои към новото наказание, което се предвижда и то не за всички нарушители, а само за нарушителите-рецидивисти.

Безспорно „безвъзмезден труд в полза на обществото“ не е нещо, което е нетипично за българската наказателна политика. Подобно наказание има предвидено и в момента в НК, при законодателната уредба на наказанието „пробация“. Там обаче това наказание не се налага самостоятелно, а в съвкупност с други разнородни пробационни мерки, целящи превъзпитанието на наказания. Новото в случая е, че се разширява периметърът на „безвъзмездния труд“ и докато досега беше необходимо да бъде извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда, то с новите промени и множеството административни нарушения могат да доведат до това наказание.

Ползите

Разглеждано в контекста на „вечните нарушители“ като че ли разширеното приложение на това наказание би трябвало да бъде позитивна промяна. Добре известни са случаите, при които дадено лице има десетки или стотици наложени наказания, които на практика не са понесени. Най-честият пример е с налагането на глоби на лица, които нямат доходи и имущество на тяхно име и реално за тях наказанията нямат никакъв превъзпитателен характер. Не е малък кръгът на т.нар. „социални маргинали“, за които поредната наложена глоба, например за нарушение на ЗДвП, е по-скоро за статистиката и не води до възпиращ ефект. Често в практиката се срещат нарушители-рецидивисти, които водени от принципа „нищо не могат да ми вземат“, съвсем умишлено не спазват установени принципи и правила, а и проявяват арогантно и безконтролно поведение. Без съмнение за подобни наши съграждани замяната на глобата с труд в полза на обществото или кумулативното налагане на двете наказания, би довело до по-добри практически резултати.

Полза би имало и самото общество, макар размерите й да бъдат трудно определени на този етап. Чистенето на градинки, детски площадки, паркове или други обществени места и учреждения от нарушители би трябвало да подобри не само хигиената на тези места, но и атмосферата им и биха станали по-достъпни за гражданите. Похвални са усилията на местните власти, особено в големите градове, за увеличаване на средствата предвидени за чистота и инфраструктура, но сякаш винаги има съществено разминаване между очаквания и резултати. Именно в този смисъл една допълнителна помощ, макар и временна и непостоянна, от нарушители би дала добър резултат.

Разбира се, полза би имало, ако има институционален механизъм за контрол при изпълнението на безвъздмездния труд. В настоящия му вид, подобно устройство не е уредено, което допълнително повдига редица въпроси за целите, които се преследват с тази мярка. Логично би било, пробационните служби в страната, отговарящи досега за изпълнението на наказанието, следствие от доказано престъпление, да бъдат натоварени и с тази отговорност. За целта и броят служителите в тези служби следва да бъде увеличен значително.

Опасност от прекалена репресия

Разглежданите промени в ЗАНН категорично не могат да бъдат определени като дясна политика, а напротив, връщането на труда като средство за превъзпитание е сред най-левите мерки, които настоящото правителство е приемало. За голяма част от обществото, първата асоциация, която се прави при израза „безвъзмезден труд в полза на обществото“, са ужасяващите концлагери от времето на ранния комунизъм в България. Опасността от ненужна репресия прозира от прекалено неясните критерии, които законодателите са приели и записали в ЗАНН. От буквалния му прочит, става ясно, че всеки гражданин, който повторно извърши едно административно нарушение, е потенциален адресат на това ново наказание. Например - шофьор на лек автомобил, който на два пъти е бил санкциониран с глоба за неправилно паркиране или неправилно изпреварване. Законодателите са приели подход, с който оставят широко поле за приложение на това ново наказание на съдиите, вместо да разпишат подробно случаите и конкретните нарушения, за които следва да се прилага „безвъздмездният труд“.

По света

"Безвъздмездният труд в полза на обществото“, макар и лява мярка, е дълбоко застъпена в редица европейски държави. Нидерландия, Великобритания, Швеция и Франция са сред държавите, в които това наказание е най-развито и често срещано. Отвъд Океана, в меката на демокрацията – САЩ, това наказание е още по-често срещано. През 2015 г., за причинена от нея катастрофа, холивудската актриса Линдзи Лоън беше наказана с 125 часа общественополезен труд. Като част от наказанието на Лоън беше и публичното публикуване на фотоси от местата, на които полага принудителен труд. Богатата наследница на рода Хилтън – Парис също беше принудена да търпи подобно наказание заради неприличното си поведение на публични места.

Още по темата

Обраха за минути жилището на възрастна жена в София

Предишна новина

Главният прокурор се срещна с ръководството на Окръжна и Районна прокуратура-Враца

Следваща новина

Коментари

0 Коментара

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.