Атанаска Дишева и Олга Керелска подкрепиха ГЕРБ за ново разделяне на ВСС и за намаляване мандатите на "тримата големи"

Атанаска Дишева и Олга Керелска подкрепиха ГЕРБ за ново разделяне на ВСС и за намаляване мандатите на "тримата големи"
Олга Керелска и Атанаска Дишева, колаж: "Правен свят"

Кадровиците Атанаска Дишева и Олга Керелска единствени подкрепиха заложената в проекта на нова Конституция на управляващите от ГЕРБ идея за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на съвет на съдиите и съвет на прокурорите. Тази теза те изложиха по време на Пленума на кадровия орган в четвъртък, когато кадровиците се заеха да обсъждат предложенията, които касаят съдебната система, поради предстояща среща с представители на Венецианската комисия по въпроса.

Инициатори на дебата са кадровиците Даниела Марчева, Драгомир Кояджиков и Огнян Дамянов. Според тях е нужно да се приеме становище на кадровия орган, като колективен, което да бъде изложено пред представителите на Комисията в петък. Материал по поставените въпроси, които ще бъдат обсъдени с европейските гости, за който Пленумът следваше да гласува, бе подготвен от дирекция „Правна“ към ВСС и споделен от вносителите на точката в дневния ред.

Първият от обсъдените въпроси бе именно този за разделянето на прокурори, следователи и съдии в два отделни съвета.

Според тезата изложена от Правната дирекция на ВСС и споделена от Кояджиков, Марчева и Дамянов, целта, която има предложението за новото, допълнително разделяне на ВСС, вече е постигната с последните промени в Конституцията, след които бяха създадени Прокурорска и Съдийската колегии. Въпросите за съдебните райони, закриването им, създаването им, издаването на подзаконови нормативни актове за системата, бюджетните въпроси, управлението на съдебните сгради и т.н. ще останат без орган, който да ги изяснява. Освен това квалифициранoто мнозинство във всяка колегия, което се занимава с назначаване, освобождаване на магистрати, атестиране etc. ще се обезсмисли, а за алтернатива не се говори. „Уредбата е добра, отговаря на изискванията на Венецианската комисия и е справедлива. Предложената промяна в Конституцията не би постигнала посочената цел“, каза Драгомир Кояджиков.

„Мотивите към проекта към момента говорят за непознаване на сега действащите конституционни норми. Не е ясно как точно това разделяне ще гарантира независимостта и за коя независимост се говори – за институционалната на ВСС или на индивидуалната, на всеки магистрат“, допълни и Даниела Марчева, припомняйки становище на самата Венецианска комисия от 2015 година, според което разделянето на ВСС (което бе постигнато 2016 г., бел. ред.) напълно би удовлетворило нуждите на независимата съдебна власт. „Венецианската комисия в становището си от 2015 година по промените в Конституцията през 2016 година никъде не е поставяла въпроса за разделянето на съвета на два съвета или за увеличаването на съдийската квота. След разделянето на ВСС на две колегии не ми е известно някой да твърди, че тази структура на съвета води до накърняване на независимостта на съда, на самите магистрати или на самия съвет. Като лозунги подобни твърдения, като цитираното, чувам непрекъснато, особено в последните месеци, но ясни доводи и факти няма. Нека да е ясно какво иска да каже Венецианската комисия, а не да се вадят думи от контекст. Между другото, този наднационален орган има за цел да задава базови стандарти, но когато има конституционни стандарти, които са заложени в дадена държава, те имат превес“, допълни Марчева. Цветинка Пашкунова сподели тази теза и също се съгласи, че подобно предложение за разделение на ВСС на два съвета не е удачно.

На обратното становище се оказаха Атанаска Дишева и Олга Керелска, които в близо 40 минутно изложение обясниха защо подкрепят управляващите в лицето на ГЕРБ за въпросната промяна в Конституцията.

 „Разделянето на ВСС на два съвета е в интерес на съдиите“, заяви в дебата Атанаска Дишева. Сред аргументите, които тя посочи са, че прокурори и следователи, като част от общия Пленум участвали в решенията по бюджетни въпроси и такива за материалните активи, както и относно преструктуриране на органи, което ограничавало самостоятелността и независимостта на съдилищата като правни единици.

„10 години слушаме за безконтролността на главния прокурор. Как, г-жо Дишева, ще се засили контролът върху главния прокурор като разделим настоящия Съвет на два отделни“, попита реторично Огнян Дамянов, но не постигна отговор.

„По-целесъобразно е да се раздели ВСС на два съвета. Като моето мнение не се базира на това дали така ще сме по-зависими или по-малко зависими. При разделянето на ВСС на две колегии не е помислено достатъчно за разума и резултата, който се получава. Ние сме самостоятелни относно въпроса за разкриване и закриване на щатни бройки, но тук свършва самостоятелността, тъй като решенията трябва да отидат на Пленум“, мотивира се и Керелска. В следващият момент обаче тя даде пример, в пълно противоречие с досегашната си теза за нуждата от пълно разделение, като изтъкна като „недостатък“ на настоящата структура на ВСС фактът, че Съдийската колегия на можела да участва в номинирането на главен прокурор.

Дебатите обаче тук спряха, поради факта, че не остана никой от определените в закона субекти, който можеше да продължи да ги ръководи. Както по-рано стана ясно представляващият ВСС Боян Магдалинчев се е самоизолирал, правосъдният министър отсъства, председателят на ВКС – също. Така, след като се наложи и ръководителят на ВАС Георги Чолаков да напусне заседанието около 17:00 ч., реално се оказа, че няма кой да води Пленума.

В крайна сметка допреди финала на заседанието се проведе гласуване по още три въпроса – за продължителността на мандатите на „тримата големи“, за споделената компетентност при избора им, както и за изземването на въпросите относно сградния фонд от правомощията на ВСС и възлагането му обратно на правосъдния министър.

А гласуването показа, че Керелска и Дишева подкрепят ГЕРБ и във връзка с идеята за намалява не мандатите на „тримата големи“ от 7 години на 5 години.

Да има споделена компетентност при избора на „тримата големи“ и възлагането на въпросите за сградния фонд на съдебната власт на правосъдния министър бяха двата въпроса, около които кадровиците се обединиха, като всички гласуваха – „за“ първото и „против“ второто.

Още по темата

Изчисляват обезщетенията при последващо напускане на магистрати, кадровици и инспектори по нови правила

Предишна новина

Ново вето: Президентът не одобрява инкриминирането на нерегламентирания превоз

Следваща новина

Коментари

19 Коментара

  1. 4
    Тук много се лъже и манипулира | нерегистриран
    12
    0

    Едва ли има нещо качествено от ГЕРБ в правния свят - освен ако не ги обслужва лично. Тези две съдийки не вярвам да са облагодетелствани от простотията на управляващите.

  2. 3
    max | нерегистриран
    4
    -1
    До коментар #2 от " | нерегистриран":
    Бавят атестиранията с години, а губят маса време в излишни дебати, при положение, че на всички е ясно, че Велико народно събрание и нова конституция няма да има.

    Циркът с временната комисия не от особено значение, след като вече има парламентарна практика за гласуване на решение за свикване на 8-о ВНС и без да се внася проект за нова Конституция, което, тогава, юристите от НДСВ аргументираха като напълно допустимо, с оглед новите проекти, които ще бъдат внесени след изборите и т.н.

  3. 2
    | нерегистриран
    11
    -1

    Бавят атестиранията с години, а губят маса време в излишни дебати, при положение, че на всички е ясно, че Велико народно събрание и нова конституция няма да има.

  4. 1
    max | нерегистриран
    2
    -1

    Въпросът следва да се разглежда в контекст на по-генералната съдебна реформа в рамките на следващия учредителен парламент с оглед на основните проблеми на системата в структурно и функционално отношение, заложени с действащата конституция. Когато се решава, на първо място, какво осъществява съдебната власт -- дали правораздаване, правосъдие или съдебна справедливост, както е в развитите държави, вкл. от континенталната правна система -- и второ, кой е органът, натоварен с отговорността за правосъдието в държавата, като принципал и последна инстанция на съдебната власт, въпросът за разделянето на кадровите функции с прокуратурата се явява по-скоро второстепенен и напълно риторичен

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.