Адв. Росен Димитров, Адвокатска колегия-Пловдив:

10-годишната абсолютна давност ще доведе до противоречива съдебна практика и хаос

10-годишната абсолютна давност ще доведе до противоречива съдебна практика и хаос
Адв. Росен Димитров

Създава се нов чл. 112 а от ЗЗД със следното съдържание:           

чл. 112 а (1). „С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“.

(2 ) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за:

от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357 ЗЗД

за непозволено увреждане;

за неоснователно обогатяване;

за издръжка;

за трудово възнаграждение;

за обезщетения по Кодекса на труда.

Разпоредбите влизат в сила в тримесечен срок от обнародването им в ''Държавен вестник.''

Адвокат Димитров, как ще коментирате въвеждането на 10-годишната давност за задължения на физически лица, което разбуни духовете през тази седмица?

Здравейте на Вас и на Вашите читатели. Благодаря, че се свързахте с мен по тази изключително значима тема. Наистина през изминалата седмицата обществото бе разделено от новината, че Правната комисия към Народното събрание на второ четене прие нещо непознато в правната ни история. Имах десетки въпроси от клиенти – длъжници по изпълнителни дела за това какво всъщност означава това? Как ще им се отрази, дали ще намери приложение за техния казус? Имах въпроси и от клиенти - взискатели (кредитори), които са предоставили заеми на други лица. Те също попитаха, как ще им се отрази тази промяна? Какво ще стане ако длъжникът им напусне страната и кротко изчака няколко години в чужбина, след което давността изтече? Как ще си съберат парите и т.н.? Личното ми мнение, е че така както са предложени измененията няма да просъществуват дълго. Ще възникнат  спорове по редица въпроси. За това от кога точно започва да тече давностният срок, началният момент в случаите, в които кредиторът изтегли изпълнителният лист по вече образувано изпълнително дело и го образува отново в тримесечният срок от обнародването на закона в ''Държавен вестник'' до влизането му в сила?

Например неясно е какво би се случило в хипотеза кратковременно споразумение по изпълнително дело, което е било в сила за известно време, но е преустановило действието си. Съгласно закона:  „С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“. В този случай коя част на законовия текст ще се приложи? Първата - „с изтичането на десетгодишна давност, се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ'' или втората ''освен когато задължението е отсрочено или разсрочено“? Тези и още неизяснени въпроси ще доведат до дела. По тези дела ще има различно тълкуване на разпоредбите от различни съдебни състави. Това ще доведе до различни съдебни решения по аналогични казуси. Различната съдебна практика по аналогични казуси ще наложи и нуждата от Тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което да уеднакви практиката. Ако пък междувременно законът се промени или допълни? Ще настъпи един хаос, от който никой няма да има полза.

Всичко това е много интересно, бихте ли ни обяснили какво отговорихте на тези въпроси и какво мислите като цяло за въвеждането на тази давност?

Бързам да Ви поправя за неточността на въпроса Ви. Всъщност Правната комисия към НС не е приела 10 г. за задължения на физически лица. Повечето от Вашите колеги от медиите отразиха събитието с неточни заглавия от типа на ''Правната комисия прие 10-годишна давност на задълженията на физическите лица'' или абсолютно аналогичното ''Правната комисия въведе 10-годишна давност за дългове на физически лица''. Държа да отбележа, че заглавията са неточни и заблуждаващи. Правната комисия към НС не е приела никаква 10-годишна давност за задължения на физически лица. Правната комисия прие 10-годишна АБСОЛЮТНА давност за задължения на физически лица КЪМ други физически и юридически лица. Разликата е съществена. Тоест бе приета промяна, съгласно която след изтичането на 10 години се погасяват всички задължения НА физически лица, КЪМ частноправни субекти. Това са задължения на физически лица към банки, колекторски компании, бързи кредити, сметки за комунални услуги към телекомуникационни дружества, енергоразпределителни компании, към други физически лица и т.н. До сега с такава абсолютна давност се погасяваха задълженията на физически и юридически лица към държавата. Ако поправката стане факт след изтичане на 10 г. ще се погасяват и задължения към всички останали участници в обществения живот. Лично аз определям това законодателно изменение като прекалено революционно в правната история на България. Нещо повече ако измененията станат факт и се установят такива, каквито са към момента, това ще има не само правни последици. Ще има много сериозни икономически и социални последствия, които няма да са добри за обществото.

Какво имате предвид?

Това, което имам предвид, е че тази поправка в Закона за задълженията и договорите е само привидно благоприятна за длъжниците, които към момента биха се възползвали от нея. Тя не е добра и към потенциалните длъжници, тези които обмислят да теглят кредит. Всъщност тя не е добра за целия правен и обществен живот в страната. Ще доведе до правен хаос и до неблагоприятни икономически последици за обществото като цяло. Мисля, че зад действителните мотиви на вносителите на законопроекта – депутати от обединени патриоти и ГЕРБ, че с тази поправка ще се премахне ''вечния длъжник'' и 600 000 семейства ще започнат нов живот,  и т.н. се крият популистки политически подбуди. Всъщност поправката цели извличане на политическа полза и привличане на избиратели на предстоящите избори. Тази политическа цел се преследва не само от депутати на управляващата коалиция, като вносители на законопроекта. В Правната комисия, приела единодушно поправките, има депутати и от опозицията От двадесет човека в Правната комисия ''за'' за били 20, а ''против'' 0.

Защо положението на длъжниците няма да се подобри?

Положението на длъжните няма да стане по-добро защото огромен процент от тях ще бъдат подложени на още по-голям натиск от кредиторите си. Ако сега, когато реално съществува вечния длъжник и има данни за непозволен натиск, и тормоз от колекторските компании, то след въвеждането на абсолютната давност колекторите ще станат още по-агресивни. Това е така защото ще бързат да съберат задълженията си в лимитирания от държавата срок. Може да преминат границата на емоционалния и психически натиск върху длъжника към физически такъв. Изключително важно е да се има предвид и следното. Към момента по много дела длъжникът и кредиторът постигат споразумения за разсрочено заплащане на дълга. Така и двете страни са доволни, кредиторът получава малко, но редовно, а длъжника не е притиснат до стената. Ако поправката влезе в сила мислите, че кредиторите ще се съгласят на такива споразумения?! Най-вероятно няма да се съгласят и вместо да сключват споразумение с длъжника ще насочат изпълнението към движимото му имуществото и към имотите му. Вместо да плащат по малко дълго време много добросъвестни длъжници ще загубят имотите си.

Мислите ли, че тези изменения ще бъдат ''бич за бизнеса'', както ги определят някои юристи?

Тук малко излизаме от моята правна сфера на дейност, но ще се опитам да Ви отговоря. Този въпрос има икономически и правен аспект. Икономическият е следният. Според мен, както започнах в началото, тези изменения, в настоящия  им вид ще имат сериозни неблагоприятни икономически и социални последствия за цялото общество, като най-вече за добросъвестните кредитополучатели. На първо място това е така защото банките като основен кредитор, при новите условия на абсолютна давност, ще преразгледат кредитната си политика. Когато предоставят кредит ще се стремят да обезпечат още по-сериозно средствата които отпускат на кредитополучателя. Това означава вместо един поръчител, както е досега те ще търсят двама поръчители. Това реално означава, че почти никой няма да може да отговори на тези изисквания и да си намери двама поръчители. Това от своят страна ще доведе до свиване на кредитирането, намаляване на инвестирането. Прекалените обезпечения на кредита, които неминуемо банките ще наложат ще отказва предприемачите от риска да развиват бизнеса си. Това ще доведе до влошаване на икономиката, до нейния застой и рецесия. Да не говорим, че банките ще увеличат лихвения процент за всички кредити, както и таксите за обслужване. Всичко това ще е с цел банките да намалят или избегнат загубите си. Тоест лошите кредити, погасени с 10-годишната давност, ще бъдат платени от добросъвестните кредитополучатели, които ще плащат по-високи лихви и такси.  Ще стане както неплащането на ток от жители на ромските махали преди няколко години. Енергоразпределителните дружества никога не губят – те просто увеличават цената на тока на всички, за да могат да покрият загубите си от тези, които крадат ток. В този смисъл съм съгласен, че поправката ще бъде бич за дребния и среден бизнес, който ще се откаже или ще намали инвестирането заради непосилни условия по кредитирането. Правният аспект е малко по-различен. Той е свързан със задълженията на длъжниците по образувани изпълнителни дела. Тук темата е специфична, но се надявам да обясня разбираемо за неюристите и ще дам  конкретен пример. Тези промени ще поставят държавата в привилегировано положение пред частноправния субект кредитор – физическо или юридическо лице. Това е така тъй като държавата е присъединен по право кредитор към всички изпълнителни производства, а държавните вземания се ползват с привилегия (приоритет) пред вземанията на частните субекти. Ако по едно изпълнително дело при ЧСИ едно лице има задължения към държавата и задължения към друго физическо лице постъпващите от него суми се превеждат първо за погасяване на задълженията му държавата, а чак след това – ако остане нещо ще удовлетворява кредитора, образувал делото.

Какво означава това?

Това означава следното: Например Вашият съсед, с който се уважавате, Ви поиска пари и му давате заем, примерно от 5 000 лева. Минава време и съседът Ви не Ви връща парите. Изведнъж спира да Ви се обажда. Вие виждате, че си купува скъпи вещи и живее охолно, но пък удобно е забравил онези 5000 лева, които сте му дали преди 3 години. Започвате да му звъните по телефона, за да си искате парите. Така известно време ви обещава, но пак не плаща. Вие пак му звъните, но вече му е писнало да му досаждате и спира да ви вдига телефона. Виждате ли как вече сте влезли в ролята на колекторска компания, която звъни на длъжника ежедневно с цел да си получи парите? За да е пълна картинката вашият съсед трябва да се възмути от вас за това, че му нарушавате правата като му звъните. Ще се оплаче от Вас, че го тормозите, че му нарушавате спокойствието и съня. Тоест, Вие ще сте богат и лош, а той беден и добър с нарушени права. Но да се върнем към примера със заема. Тъй като съседът не Ви връща парите пред Вас се откриват две възможности – да го набиете или да го съдите. Ако избере второто (за което не съм сигурен при действието на 10 години абсолютна давност) ще му заведете дело. Ще платите на адвокати и съдебни такси. Ще го осъдите, ще вземете изпълнителен лист и ще го дадете на ЧСИ. Знаете ли какво ще стане ако обаче съседът Ви има задължения и към държавата за данъци и осигуровки примерно от 10 000 лева? ЧСИ ще му наложи запор на заплатата, но няма да превежда парите на Вас, а на държавата. Това е така защото държавата е  присъединен по право кредитор към всички изпълнителни производства, а държавните вземания се ползват с привилегия пред вашите (пред вземанията на частноправни субекти). Пари за Вас ще има само ако и когато държавата получи своите пари. Така много лесно може да се окаже, че никога няма да видите парите си, особено след като минат 10 години и задължението на съседа Ви се погаси поради абсолютната давност. Ще се получи така, че сте бил така добър да помогнете на съседа си в труден момент и сте го чакали 2-3 години да ви плати. После сте му звънили и търсили да плаща още 1-2 години, след това дела 1-2 години и накрая след като сте го осъдили  държавата наготово ще се присъедини към делото при ЧСИ, за което Вие сте платили и образували, и ще получи принудително събираните от Вашия длъжник пари. Така бързо ще минат още 2-3 години. После се въвежда 10 години абсолютна давност и Вие ще пиете една студена вода. Нещо повече: Ще трябва да забравите не са заемът от 5000 лева, ами парите за адвокатски хонорара за дела и съдебни такси.

Както описвате нещата едва ли не ще настъпи апокалипсис. Нямаше ли кой да каже на депутатите за тези ужасни последици?

Това е наистина прекрасен въпрос. Разбира се, че имаше кой да каже на депутатите, че законопроектът е неприложим в конкретната българска действителност. В Правната комисия са постъпили 22 становища на различни институции, организации, министерства, Върховния съд, Камарата на ЧСИ, адвокати, и други. Постъпили са становища на длъжници, на инженер, които не подценявам, но пък ми направи впечатление, че мнение по правна тема са представили лаици, но пък липсват становища на представители на научната общност и не само. Чел съм всички тях и само пет подкрепят законопроекта. Едно на Комисията за защита на потребителите без никакви аргументи и четири  граждански мнения. Две от тях на жени, които удобно заявяват, че ''цялото общество очаква промяната'', както и се правят предложения за бъдещи законодателни промени, които звучат по-скоро екзотично. Има и две мнения на граждани, който са били в позицията на ''вечния длъжник''. В останалите становища има остра критика срещу законопроекта. Има чудесни анализи на законодателството, в които се акцентира на неблагоприятните последствия от приемането на абсолютната давност от 10 г. във вида, в който е предложена, съобразено с българската правна и икономическа действителност. Има аргументи за дисбаланса на интереси и за  привилегированото положение, в което се поставя длъжникът и държавата за сметка на кредитора. Вероятно ще бъде огромна изненада за Вас и за читателите Ви какво е мнението на Камарата на частните съдебни изпълнителни. Камарата също подкрепя измененията, но не в точно този им вид. Ще си позволя да цитирам част от съдържанието на заявеното от председателя на Камарата на ЧСИ Георги Дичев: ''Нееднократно заявяване нашата позиция, че настояваме да се премахне фигурата на вечния длъжник не само по юридически, социални и хуманни причини и т.н.''. Всъщност аз считам, че зад изявената позиция на председателя на частните съдебни  изпълните се крият користни, дори злокобни мотиви. Малко по-надолу г-н Дичев лобира за премахването на перемционния срок по чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК. За вашите читатели това означава премахване на законоустановения срок за прекратяване на изпълнителното дело след изтичането на две години бездействие на кредитора. Всъщност със становището на КЧСИ се дава мнение по въпрос напълно различен от обсъждания и с това се загатват бъдещите борби на Частните съдебни изпълнители да премахнат една благоприятна за длъжниците възможност, установена с десетилетия. Считам това да доста некоректно, подмолно и явна форма за лобизъм! Всъщност това, което ми направи най-силно впечатление е не кои организации са представили становища, а тези, които не са представили такива. Тоест кой е проявил незаинтересованост и/или некомпетентност.

Бихте ли обяснил по-подробно?

Това, което имам предвид е липсата на становище от Висшия адвокатски съвет. Няма спор, че тази поправка е едно от най-смелите, спорни и значими изменения в гражданското право за последните години, а ръководните ни органи не заеха никаква позиция. Като казвам никаква позиция имам предвид, че няма входирано становище в правната комисия. Вероятно някой от тях е споделил мнението си в местното кафе, кръчма, а може и в някоя телевизия. Но председателят на Висшия адвокатски съвет или нейни заместници не заявиха позицията си относно измененията по официалния ред. Ако ги подкрепят защо го правят или ако не ги подкрепят защо това е така. Това оглушително мълчание и пасивност прави впечатление особено на фона на декларациите на Висшия адвокатски съвет срещу избора на главния прокурор. Там колегите висши адвокати бяха доста смели и критикуваха Иван Гешев със спорни извадки от контекста от негово интервю. Искаха и още искат оставката му, което най-малко е тяхна (наша адвокатска) работа. С това реално превърнаха адвокатурата в политическа хвърковата чета на определени извънпарламентарни опозиционни партии за атаки на прокуратурата. Получава се така, че за адвокатурата по-важен е кой като личност е главен прокурор, как се избира той, без да се оспорва законовата процедура за избор, както и кой да не бъде главен прокурор, а законодателни измененията с широк обществен резонанс нямат никакво значение. Същото е и с адвокатските колегии по места, Нито една адвокатска колегия не е представила становище, но много от членовете на адвокатските съвети също не спестяваха критика на главния прокурор и реално се превърнаха в  играчи на политическата сцена. Особено интересно за мен е липсата на мнение по въпроса и на извънпарламентарната опозиция, провъзгласила съдебната реформа като свой основен лозунг. За да е ясно какво точно имам предвид ще кажа директно, че за мен е озадачаваща липсата на мнение на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, настоящ лидер на партия ''Да, България'' и съпредседател и на партия ''Демократична България''. Известно, е че Иванов бе обявен от почитателите си за велик съдебен реформатор и правен корифей. Той е основен критикар на законодателството и прокламираше нуждата от съдебна реформа и промени на законодателството. Поне аз до момента не разбрах в какво точно трябва да се изразява съдебната реформа, така като я виждат от ДБ. Същите господа, по подобие на Висшия адвокатски съвет или вероятно мотивирали го, организираха протести за реформи, за права на гражданите и т.н., но пък когато стане реален въпрос за допринасяне за развитието на правото и подобряване на законодателството от ДБ се снишават докато бурята отмине. И тук се получава така, че за основните радетели на съдебната реформа у нас най-важна е оставката на главния прокурор и колко велик е румънският модел, а фундаменталните промени в българското законодателство са оставили в ръцете на политическите им врагове – управляващите, които пък сътвориха един правен шедьовър, който се подкрепя единствено от заинтересовани длъжници с цел недобросъвестно избягване на плащания. Няма дори да попитам къде е мнението на президента с елитния му правен екип от съветници. Какво възнамерява да прави той? Ще наложи ли вето на закона или ще изчака да дойде време за президентските избори и ще съобрази мнението си тогавашната обстановка, съобразно политическия си интерес? Ами Мая Манолова?

Имам чувството, че сте против премахването на фигурата на ''вечния длъжник''.

Това също е един чудесен въпрос, за който наистина благодаря. Аз не съм против премахването на вечния длъжник, а се старя да погледна обективно на законодателството. Аз не съм банков адвокат, а водя дела срещу банки. Определено обаче съм против измененията в този им вид. Това е така, защото реално от тях ще се възползват незначителна част граждани - длъжници, а пострадалите ще са много повече. Последното също не е съвсем сигурно, както вече посочих. Както заявих в началото предложенията са продиктувани с политическа цел на всички парламентарни партии. Казвам всички защото никой в правна комисия не е против. Всички те предизборно ще обясняват на избирателите си, че са направили нещо прекрасно за тях, без да държат сметка какво ще стане след изборите. Странно съвпадение е, че тримесечният период от обнародването на промените до влизането им в сила съвпада с датата на изборите – месец март. Тоест, законът ще влезе в сила около изборите и най-вероятно след тях ще бъде сериозно изменен или дори отменен от следващия парламент. До измяната му обаче ще предизвика правен хаос, банките ще вдигнат лихвите, които едва ли ще намалят дори законът да бъде променен. Ако се запази абсолютната давност от 10 г, което не е лошо, то трябва да се направят ред други промени в законодателството. Ако не се направят промени давността от 10 г. не следва да е такава или не трябва да започва да тече както е посочено.  Все едно да си направиш прекрасен нов покрив на къщата, без да поправиш напуканите стени и слаби основи.         

Вярно ли е, че България е единствената държава в ЕС, в която няма абсолютна давност? Как е уредена давността в други европейски държави?

Аз не съм специалист по сравнително право, но мисля, че не може да се сравнява само давността без да се съпостави с останалите правни разпоредби. Все едно да сравня гумите на моята скромна 20-годишна кола с тези на Вашата спортна чисто нова, и да си мисля, че ако си купя като Вашите гуми колата ми ще върви безпроблемно с 200 км. ч. като Вашата. Все пак давността в Европа е уредена различно. Австрия и Люксембург предвиждат общ давностен срок от 30 г., Холандия и Португалия – 20 г., Англия – 6г., Германия 3 г. Важно е да се отбележи, че това е ОБЩ давностен срок, а не АБСОЛЮТНА давност. В България общата давност е 5 г. Вносителите на законопроекта аргументират въвежданата от тях АБСОЛЮТНА давност с аргументи за ОБЩАТА давност. Това е несъстоятелно. Като за давността споменахме други държави е добре да споменем и обществените условия на живот там. Например, в Англия, Франция, Германия и други държави един длъжник не може да живее  твърде дълго в сивия сектор. В тези държави плащанията в бой са рядкост и ако искаш да платиш в магазин с банкнота от 100 Евро ще те гледат като престъпник и няма да приемат тази банкнота. У нас не е така. Всички знаем, че ежедневно стават плащания в брой с хиляди левове между хора, които са ''безработни''. Тоест възможността за живот в сивия сектор в България е доста по-голяма от тази в Европа. Това предполага обмислянето на абсолютната давността доста прецизно, без да се съпоставя сляпо с тази Европа. Обмисляне за точно фиксиране на началния срок за различните задължения, спирането, прекъсването, както и да се даде дълъг срок за влизане на измененията в сила, който не следва да е три месечен и вероятно съобразен с датата на парламентарни избори. Заслужава и обмисляне идеята за действието с обратна сила /ex tunc/ на разпоредбите за абсолютната давност.  Следва ли тя да се прилага за заварени случаи или само за бъдещи /ex nunc/, имайки предвид разпоредбата на Закона за нормативните актове, според който Обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. Не на последно място следва да се обърне внимание за нарушаването на основните принципи за равенство. В описания по-горе пример за приоритета на държавата при събирането на задължения при образувани дела. Равни ли сме с държавата след като тя има предимство и събира парите си преди нас като граждани при еднакъв  абсолютен давностен срок от 10 години? Тоест държавата прибира с предимство парите преди кредитора, който плаща сметката, след това лимитира срока за изпълнение на длъжника. Това не е ли грубо погазване на права на един субект за сметка на друг? За мен противоконституционността на промените е очевидна. Тези изменения въплъщават социлистическата идеология, съгласно която длъжникът е добър и беден, а кредиторът богат и лош. От това следва, че равенството, като основен принцип на правото, трябва да се пренебрегне и да се дадат повече права на един за сметка на друг. Така в триъгълника длъжник (гражданин) – кредитор (бизнес) – държава, най-онеправдан е бизнесът. Бизнесът обаче не обича загуби и не може да си позволи такива. В крайна сметка бизнесът по един или друг начин ще си върне загубите, но това ще е за сметка останалите две страни от триъгълника (най-вече на длъжника) по начин, по който ще ги заболи. Да не забравя да кажа: Всичко което прочетохте е мое лично мнение на адвокат на свободна практика. Ще се радвам да бъда оборен с аргументи по същество, а не с такива с личностен характер, с каквито обичат да боравят доста колеги.

Адв. Росен Димитров от адвокатска колегия Пловдив, специалист по темата за давността в изпълнителното производставо.

Още по темата

Преподавателка по български език скубе ученичка - повредила вратата на класната стая

Предишна новина

Софийската районна прокуратура внесе обвинителен акт срещу непълнолетен, пребил и ограбил пиян мъж

Следваща новина

Коментари

15 Коментара

  1. 15
    анонимен | нерегистриран
    0
    0

    Висшият адвокатски съвет даде становище и то изключително подробно. Хубаво е господинът да се подготви преди да дава такива гръмки изказвания. Да не говорим, че половината му аргументи са от становището, изразено от Съвета дни преди това.

  2. 14
    | нерегистриран
    1
    0
    До коментар #4 от "!!!!!! | нерегистриран":
    Разбира се с установителен иск.Не ги светвай, защото онзи неуморен активен умник Веселинов ще измисли още някоя велика глупост ,като примерно давността служебно да се прилага и от чистачките в НАП. Като нищо ще приемат какъвто си иска закон и хаоса ще е още по ужасен.

    Тия и с трифазен ток пак няма да светнат...проблемът е , че не се вижда и измежду следващите някой податлив на светкане, т.е. знаещ,авторитетен и кадърен юрист!!!

  3. 13
    справедлив | нерегистриран
    3
    -1

    Защо не премахнат давностния срок за задължения в полза на държавата. Та нали губи пари тази държава. Какво смятате, банките, колекторските фирми, че ще обеднеят ли? Измислят си и начисляват различни такси и др. За това са на печалба винаги а държавата беднее. Що се отнася за събирачите на дългове и ЧСИ - та те и сега тормозят хората и са агресивни. Не слушате ли новини? Тъпо звучи да се защитават частни кредитори и монополисти а дълговете към държавата да се погасяват след изминал период. Кои банки по точно са български и ако има колко са?. А може би някой има интерес от тази работа.

  4. 12
    Гост | нерегистриран
    4
    -4

    Не може за убийство да има давност, а за задължение към банката да няма. Който дава пари на заем да мисли. А за мнението на адвокатите няма какво да се обсъжда - най сладки са вечните дела.

  5. 11
    адв. Божинов | нерегистриран
    11
    0
    До коментар #7 от "Yaldaray Yusuf | нерегистриран":
    В Европа това го има от години защо са толкова против да има такъв закон и в Бг .Нали сте юристи помогнете с примери от Европа или сте адвокат на някоя банка

    В Европа както казвате няма 10 годишна давност, има 20 и 30 години обща давност.

  6. 10
    | нерегистриран
    5
    -7

    В Северна Корея няма абсолютна давност, нито граждански фалит.
    В Европа има и граждански фалит, и абсолютна давност.

  7. 9
    Застрахован Заем | нерегистриран
    4
    -1

    Заем от банка не съм опирал да вземам цял живот Но съм чувал за някаква клауза при вземането на заем че свързано и задължително със застраховка живот която покачва стйноста на заема Кво става всъщност при смърт на кредитополучателя Това не е ли същия казус без да попада в каквито и да е срокове било 5 10 или 20 години И как е на практика

  8. 8
    так держат | нерегистриран
    13
    -3
    До коментар #5 от "Бутиково по поръчка | нерегистриран":
    Ами Братя Избегалеви Цветанчо Василев Брендо Васко Черепчето като се върнат след 10 годинки в изгнание нали ще се ползват и те от тази 10 годишна давност Ко шъ кажете Другите в яхъра съ ви под ръка На 5 години овцете требе да си сменят шофьорска книжка А да бе овцата е тук жа я стрижем.Другата овца иска разрешително за строеж И тя е тук Жа я стрижем Давност за овците няма Щото са овци Я за овните шъ направим удобен закон Бутиков по поръчка И заплатите турнали вътре зер чорбаджията да не са гътне от инфаркт Бравос другари

    Ползата на хората, имате предвид хората да взимат заеми и да не връщат парите. Да чакат десет години, да прилагат всякакви маймунджилъци и като минат десет години да са чисти като ангелчета и никой да не ги търси да върнат парите.За такива макаци съд да няма. Това разбирате ,в полза на хората, нали. Е да ама не. Тогава ще има извънсъдебна справедливост,като в жунглата - това искате нали ,като макаците по силния макак изяжда по слабия лъжец или обратното по слабия лъжец прецаква по силния макак. Таварищчи / идва от одеските бандити когато ограбвали търговските кораби , тавар ищчи - търси товара - наричали се са таваришчи/ предлагам давността да е пет години, да може да взимаме заеми поне по милион или няколко милиона от няколко места и след пет години да не ги връщаме по закон. Так держат в таз кочина малоумна,идат златни бандитски години.

  9. 7
    Yaldaray Yusuf | нерегистриран
    3
    -9

    В Европа това го има от години защо са толкова против да има такъв закон и в Бг .Нали сте юристи помогнете с примери от Европа или сте адвокат на някоя банка

  10. 6
    Иван | нерегистриран
    9
    -13

    Как един юрист не се изказа в полза на хората. Поне веднъж, просто ей така, за статистиката. Ако ще се отрази добре на гражданския оборот, предложете "абсолютната" давност да стане 100 години и всички да се успокоят. Така ще са доволни и банки и колектори и физически лица предоставящи заеми /с 200% лихва на седмица/ и ЧСИ и всички други ощетени по веригата, същевременно пък ще сме изпълнили прословутата директива на ЕС. Така вече е добре, надявам се.

  11. 5
    Бутиково по поръчка | нерегистриран
    9
    -2

    Ами Братя Избегалеви Цветанчо Василев Брендо Васко Черепчето като се върнат след 10 годинки в изгнание нали ще се ползват и те от тази 10 годишна давност Ко шъ кажете Другите в яхъра съ ви под ръка На 5 години овцете требе да си сменят шофьорска книжка А да бе овцата е тук жа я стрижем.Другата овца иска разрешително за строеж И тя е тук Жа я стрижем Давност за овците няма Щото са овци Я за овните шъ направим удобен закон Бутиков по поръчка И заплатите турнали вътре зер чорбаджията да не са гътне от инфаркт Бравос другари

  12. 4
    !!!!!! | нерегистриран
    6
    -3
    До коментар #3 от "Юрист | нерегистриран":
    Поздравления за изразената позиция. Бих искала да насоча вниманието ви и към един въпрос, който до момента не е обсъждан широко в обществеността, а според мен има важни практическа насоченост. Давността по българското право не се прилага служебно. Тук възниква въпросът как би трябвало да процедира един съдебен изпълнител, пред който е висящо изпълнително производство и длъжникът подаде молба с позоваване на абсолютна давност? Ще има ли право органът по принудително изпълнение да прекрати делото само на това основание? Моето мнение е, че отговорът е отрицателен. Позоваването на изтекла давност следва да се релевира във висящ исков процес по заведен иск от длъжника срещу кредитора, по реда на чл. 439 от ГПК. Разпоредбата на ЗЗД, ако се приеме в тази редакция, не би постигнала "мигновено желан ефект" за задълженията на длъжника, а напротив, ще отнеме поне една година, в най-добрия случай, да се прогласи настъпването на срока, от съда.

    Разбира се с установителен иск.Не ги светвай, защото онзи неуморен активен умник Веселинов ще измисли още някоя велика глупост ,като примерно давността служебно да се прилага и от чистачките в НАП. Като нищо ще приемат какъвто си иска закон и хаоса ще е още по ужасен.

  13. 3
    Юрист | нерегистриран
    15
    -2

    Поздравления за изразената позиция. Бих искала да насоча вниманието ви и към един въпрос, който до момента не е обсъждан широко в обществеността, а според мен има важни практическа насоченост. Давността по българското право не се прилага служебно. Тук възниква въпросът как би трябвало да процедира един съдебен изпълнител, пред който е висящо изпълнително производство и длъжникът подаде молба с позоваване на абсолютна давност? Ще има ли право органът по принудително изпълнение да прекрати делото само на това основание? Моето мнение е, че отговорът е отрицателен. Позоваването на изтекла давност следва да се релевира във висящ исков процес по заведен иск от длъжника срещу кредитора, по реда на чл. 439 от ГПК. Разпоредбата на ЗЗД, ако се приеме в тази редакция, не би постигнала "мигновено желан ефект" за задълженията на длъжника, а напротив, ще отнеме поне една година, в най-добрия случай, да се прогласи настъпването на срока, от съда.

  14. 2
    Доверие никому и пари в заем никому,защото всичко е от дявола | нерегистриран
    11
    -5

    Ако се приеме десет годишна та давност, на практика се ликвидира голяма част от гражданското право. Това е нормално за евроменшевишкото малоумно мислене според което един ден ще отмре, както семейството, държавата , така и правото. И наистина с тази давност ще отмре голямата, същинската част от гражданското право. Ура другари.

  15. 1
    Колев | нерегистриран
    19
    -5

    Изключително аргументирана позиция

Твоят коментар

Сайтът е защитен с reCaptcha. Политика за лични данни.